№ 258
гр. Ямбол , 04.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на трети ноември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Калина Г. Пейчева
Членове:Галина И. Вълчанова
Люцканова
Мартина И. Кирова
Секретар:Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело
№ 20202300500465 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от ответника С. С. Д., чрез особен представител адв.Г.Я. от АК-
Я., се обжалва решение № 398/17.07.2020г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д.
№ 3682/2019г. по описа на ЯРС, в частта, с което ЯРС приема за установено, че С. С. Д. от
гр.Я., ул.Огоста № 17, с ЕГН **********, дължи на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК *********, главница в размер на 1300 лв., сумата 125,39 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 10.04.2018 г. до 22.11.2018 г., 64,20 лева - обезщетение за
забава, считано от 10.04.2018 г. до 01.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението по чл.410 ГПК - на 01.08.2019 г., до окончателното изплащане,
за които е издадена Заповед за изпълнение № 1582/2.8.2019 г. по ч.гр.д. № 2762/2019 г. на
ЯРС, както и да заплати на ищеца разноските, направени в заповедното и исковото
производство.
Първоинстанционното решение се обжалва като недопустимо и неправилно.
Оспорва се като неправилен изводът на ЯРС, че ищецът е титуляр на вземанията и е активно
материалноправно легитимиран да иска плащането им от ответника. Изложени са
възражения, че клаузата в т.16 от ОУ е нищожна, че ответникът има качеството
"потребител" по § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) и може да се ползва от разпоредбите в защита на потребителите по ЗЗП
относно неравноправност и нищожност на клаузата на т.16 от Общите условия на процесния
1
договор за потребителски стоков кредит, която смята за неравноправна, съгласно чл.143,
ал.2, т.16 от ЗЗП и поради това нищожна по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗП, във вр. с чл.24 от
ЗПК, защото не е уговорена индивидуално. Излага, че клаузата е била изготвена
предварително от кредитора „БАНКА ДСК" ЕАД и включена в Общите условия, поради
което ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието ú (чл. 146, ал. 2 ЗЗП).
Смята, че „БАНКА ДСК" ЕАД не е имала законовата възможност да прехвърли на ищеца с
договора за цесия вземания срещу ответника по договора за кредит, като се позовава на
разпоредбата на чл.26 от ЗПК, според която кредиторът може да прехвърли на трето лице
вземането си по договора за потребителски кредит само при условие, че договорът
предвижда такава възможност, а процесният договор не предвиждал такава, поради което
счита Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 11.04.2018 год. и
Допълнително споразумение към него от 22.11.2018 год., с които „БАНКА ДСК" ЕАД е
цедирала на ищеца „Агенция за събиране на вземания" ЕАД процесните вземания, за
нищожни в тази им част, защото противоречат на забраната на чл.26, ал.1 от ЗПК и не са
произвели действие с присъщите им правни последици.
Възразява, че ЯРС неправилно е приел, че има надлежно уведомяване за
извършената цесия с връчване на исковата молба и приложенията към нея на назначения
особен представител като излага съображения. Възразява, че първоинстанционният съд е
приел по делото неправилното заключение на назначената съдебно-икономическа
експертиза и направил противоречиви и взаимоизключващи се правни изводи като от една
страна е приел, че в хода на исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1
от ГПК е настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит на 14.01.2020 год. - с
връчването на исковата молба и приложенията към нея на длъжника чрез назначения особен
представител, от друга страна е приел, че е настъпил крайният падеж на вземанията -
24.03.2020год., а от трета страна е приел (т.2 от експертното заключение), че ответникът е
изпаднал в забава от 10.04.2018 год. - падежът на първата дължима погасителна вноска.
Като се позовава на Тълкувателно решение №3/27.03.2019 год. по тълк. д. №3/2017
год. на ОСГТК на ВКС, твърди, че размерът на вземането на кредитора при предсрочна
изискуемост по договор за кредит следва да се определи в размер само главницата и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането, и счита клаузата в т. 12.1 от Общите условия към Договора за неравноправна.
Счита, че клаузите от процесния договор не са били индивидуално уговорени с
кредитополучателя - всички основни характеристики на кредита, в т.ч. фиксиран лихвен
процент от 17,88% и ГПР, и Договорът за потребителски кредит е недействителен като в
този случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
По изложените в жалбата възражения моли ЯОС да обезсили Решение
№398/17.07.2020 год.на ЯРС като недопустимо, и да прекрати производството по делото; да
отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, с което е прието за
2
установено, че С. С. Д. дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, главница в
размер на 1300 лв., сумата 125,39 лева, представляваща договорна лихва за периода от
10.04.2018 год. до 22.11.2018 год., 64,20 лева - обезщетение за забава, считано от 10.04.2018
год. до 01.08.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК- на 01.08.2019 год., до окончателното изплащане, за които е
издадена Заповед за изпълнение №1582/02.08.2019 год. по ч.гр.д. №2762/2019 год. на
Ямболски районен съд; с което е осъдена С. С. Д. да заплати на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД направените по заповедното производство и пред ЯРС разноски, като
неправилно, и постанови ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове като
неоснователни и недоказани.
В срока за отговор на въззивната жалба е депозиран такъв от „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД, ЕИК *********, чрез юриск.Иван Недков, в който се изразява становище
за неоснователност на възраженията и аргументите във въззивната жалба, за правилност и
обоснованост на обжалваното решение. Моли въззивния съд да отхвърли въззивната жалба и
потвърди като правилно атакуваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер 350лв.
С исковата молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против С. С. Д. се
претендира да бъде прието за установено, че ответникът като кредитополучател по договор
за стоков кредит с № 339983/24.03.2018 г. с кредитор „БАНКА ДСК" ЕАД, цедирала
вземането си на ищеца "АСВ" ЕАД, дължи на ищеца следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2762/2019 г.
по описа на ЯPC, а именно: главница в размер на 1300 лв., 153,67 лв. възнаградителна
лихва за периода от 10.04.2018 г. до 22.11.2018 г., 64,20 лева -обезщетение за забава, считано
от 10.04.2018 г. до дата на подаване на заявлението в съда - 01.08.2019 г., както и за
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповедта до
окончателното плащане, както и присъждане на направените разноски. Същите претенции
са предявени евентуално като осъдителни.
Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното
решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна
следното:
От представения Договор за стоков кредит с № 339983/24.03.2018 г. е видно, че
банката „БАНКА ДСК" ЕАД се е задължила да предостави 1300 лв. за закупуване на
модулна кухня от „Ботро 2003" ООД, на което сумата е преведена от кредитора съгласно
Операционна бележка от 02.04.2018 г.. Кредитът е следвало да бъде върнат ведно с
фиксирана лихва от 17,88 % на 24 месечни вноски, от които 23 в размер на 64,83 лв. и
последна от 52,37 лв.. Договорната лихва по кредита според погасителния план е в размер
на 243,46 лв., а общата стойност на всички месечни вноски е 1 543,46 лв. Съгласно т.2 от
договора, срокът за издължаванена кредита е 24 месеца, считано от датата на неговото
3
усвояване. Крайният срок на договора е 24.03.2020 г. В чл.12 от общите условия е уговорено
обезщетение за забава в размера, посочен в исковата молба, а в 12.1 се съдържа клаузата за
предсрочна изискуемост.
Видно от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.04.2018 г.,
сключен между банката и ищеца, Допълнително споразумение за цедиране на вземания към
рамковия договор и Приложение 1/22.11.2018 г. към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания, вземането към ответницата е цедирано на ищеца. Ищецът-въззиваем е
упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за цесията с пълномощно от 22.11.2018 г.
Видно от уведомително писмо до длъжника, в него е посочен дължим размер на вземането -
1469,70 лв., вкл. начислена лихва за просрочие, такси и др. Уведомителното писмо от
23.04.2019г. за извършено прехвърляне на вземания и за обявена предсрочна изискуемост от
06.12.2018 г., до длъжника не е връчено поради преместване на получателя на друг адрес,
видно от обратната разписка на „Български пощи" ЕАД от 13.12.2018 г. Това уведомително
писмо за извършено прехвърляне на вземания от 23.04.2019 г. няма данни да е връчено
преди подаване на заявлението.
От заключението по счетоводната експертиза се установява, че е извършено
плащане от банката на посочения в договора търговец в размер на 1300 лв. Установява, че
няма никакви постъпили плащания от длъжника. В.л. установява, че размерът на
задълженията е: 1300 лв. главница, 125,39 лв. договорна лихва и 172.99лв. лихва за забава
върху неплатената главница за периода 10.08.2018 Г.-01.08.2019 г.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2762/2019 г. по описа на ЯРС, въз основа на
подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК е връчена на длъжника - ответник при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и заповедният
съд е предоставил на заявителя предвидената в чл.415, ал.1, т.2 от ГПК възможност да
предяви иск против длъжника за установяване на вземането си. В дадения едномесечен срок
заявителят е предявил иск по чл.422 от ГПК против длъжника за установяване дължимостта
на сумите, за които е била издадена заповедта.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в
предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество,
жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението за
валидно и допустимо.
Предявеният иск е по чл.422 от ГПК вр. чл.9 от ЗПК, чл.99 от ЗЗД.
4
Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение
на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. (чл.9 от ЗПК)
По делото е доказано, че въззивницата е сключила договор за стоков кредит с
„Банка ДСК“ ЕАД като кредитор, съгласно който банката е предоставила стоков кредит в
размер 1300 лв. за закупуване на модулна кухня от „Ботро 2003" ООД и
кредитополучателката се е задължила да го върне, при уговорените условия ведно с
фиксирана лихва от 17,88 %, на 24 месечни вноски, от които 23 в размер на 64,83 лв. и
последна от 52,37 лв.. Договорната лихва по кредита според погасителния план е в размер
на 243,46 лв., а общата стойност на всички месечни вноски е 1543,46 лв. От заключението
на в.л. се установява, че кредитополучателката, която има качеството на потребител, не е
заплатила нито една от вноските по кредита.
По делото е доказано, че вземанията на банката „Банка ДСК“ ЕАД по процесния
договор са прехвърлени на ищеца "АСВ"ЕАД и той има качеството на кредитор за тях. В
чл.16 от ОУ е уговорено изрично правото на банката „Банка ДСК“ ЕАД да прехвърли на
трето лице вземанията си.
ЯОС намира за неоснователно възражението, че клаузата на чл.16 от ОУ е нищожна
като неравноправна по смисъла чл.143, ал.2, т.16 от ЗЗП, според който неравносправна е
клауза, която дава възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя
да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до
намаляване на гаранциите за потребителя. Действително в договора за стоков кредит липсва
уговорка, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски
кредит на трето лице, но в подписаните от въззивника-кредитополучател Общи условия,
представляващи неразделна част от договора за стоков кредит, е уговорено в чл.16, че
кредиторът има право да прехвърля на трето лице правата си по договора. ЯОС намира, че в
случая не се намаляват гаранциите на потребителя, тъй като потребителят не е заплатил
нито една от вноските по кредита и вземането на банката е изискуемо със следващите от
това лихви, и цесионерът претендира вземането в размера, дължим на банката, т.е. не са
нарушени гаранциите на потребителя.
Банката е упълномощила „АСВ“ ЕАД да уведоми длъжника за цесията, съгласно
чл.99, ал.3 от ЗЗД, и ищецът от името на банката е изпратил уведомително писмо до
въззивницата-кредитополучател за цесията и размера на задължението към 23.04.2019г.,
което не е получено от нея до завеждане на исковата молба. С връчването на исковата молба
въззивницата е уведомена за цесията. Така в Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. №
5
1711/2013 г., т. к., I т. о. на ВКС, е прието, че уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3 предл. първо от ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4
от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение №8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, допустимо е предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ. Предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. ВКС казва, че дори когато в
производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо поради
предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да
бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено неизпълнение на същото това
вземане по отношение на вече падежираните вноски. ЯОС намира, че в случая следва да се
приложи разрешението, дадено в цитираното ТР, още повече че в хода на делото е изтекъл
срокът за погасяване на кредита и вземането по договора е изцяло изискуемо от
24.03.2020г.. От тази дата са изискуеми всички вноски за главница и възнаградителни лихви
по процесния договор и няма доказателства за плащане на задълженията от
кредитополучателя, поради което исковата претенция е основателна. От заключението на
в.л. се установява размера на дължимата главница - 1300 лв., договорната лихва за периода
от 10.04.2018 г. до 22.11.2018 г. - сумата 125.39 лева, и размера на обезщетението за забава,
считано от 10.04.2018 г. до 01.08.2019г. - 64,20 лева, за които суми искът е уважен.
ЯОС намира, че по делото е доказано, че въззивницата дължи на ищеца-въззиваем
сумите: 1300 лв. главница, сумата 125,39 лева - договорна лихва за периода от 10.04.2018 г.
до 22.11.2018 г., 64,20 лева - обезщетение за забава, считано от 10.04.2018 г. до 01.08.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - на
01.08.2019 г., до окончателното изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение №
1582/2.8.2019 г. по ч.гр.д. № 2762 /2019 г. на ЯРС.
Поради изложеното първоинстанционното решение в обжалваната част следва да
бъде потвърдено като правилно.
С оглед изхода на делото на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
разноските, направени пред тази инстанция в размер на 340лв. (170лв. за юрисконсултско
6
възнаграждение и 170 лв. разноски за особения представител).
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
Потвърждава решение № 398/17.07.2020г. на Ямболския районен съд, постановено
по гр.д.№ 3682/2019г. по описа на ЯРС в обжалваната част.
В останалата част решението е влязло в сила.
Осъжда въззивницата С. С. Д. от гр.Я., ул.Огоста № 17, с ЕГН **********, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД направените във въззивното
производство разноски в размер 340 лв.
Осъжда въззивницата С. С. Д. от гр.Я., ул.Огоста № 17, с ЕГН **********, да
заплати по сметка на ЯОС държавна такса от 29.79лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7