Р Е Ш Е Н И Е
№ 465
Гр. Перник, 29.10.2020 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен състав, в
открито съдебно заседание, проведено на седми октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Наталия Симеонова и с участието на прокурор Росица
Ранкова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия
Силвия Димитрова КАНД № 570 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл.
63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Министерство
на енергетиката (МЕ), чрез П.К.Й. – държавен инспектор в МЕ, служител с
юридическо образование, пълномощник на министъра на енергетиката, срещу решение
№ 251 от 09.07.2020 г., постановено по АНД № 00282/2020 г. по описа на Районен
съд Перник, с което е отменено наказателно постановление № Е-НП-1 от 10.01.2020
г. на министъра на енергетиката. С последното на „****“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район ****, представлявано от М.М.М.и
П.И.П.– управители, на основание чл. 94, ал. 1 от Закона за
подземните богатства (ЗПБ) е наложена имуществена санкция в размер на
50 000 (петдесет хиляди) лева, за нарушение по чл. 87, ал. 1 във вр. с чл.
88, т. 1 от ЗПБ, във вр. с чл. 22г, ал. 1, ал. 2, ал. 5, ал. 7, ал.
10, ал. 11 и ал. 12 от ЗПБ във вр. с чл. 5, ал. 1 и ал. 2, чл. 6, чл. 7 и чл. 8
от Наредба за управление на
минните отпадъци (НУМО).
В жалбата са изложени съображения за
незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Изразява се несъгласие с
изводите на районния съд за допуснати при съставяне на акта за установяване на
процесното нарушение (АУАН) и издаване на наказателното постановление (НП)
съществени процесуални нарушения. По подробно изложени доводи искането към съда
е да се отмени обжалваното съдебно решение и вместо него да се постанови друго,
с което да се потвърди наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба, редовно
уведомен, в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК, подава отговор чрез адвокат Н.Н.от
АК София, пълномощник на управителите на „****“ ООД, гр. София, в който оспорва основателността на
същата, като по подробно изложени доводи моли съда да остави в сила решението
на районния съд.
В проведеното
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. В писмо
до съда, чрез П.К., пълномощник на министъра на енергетиката, дава становище за
даване ход на делото, както и поддържа жалбата.
В
проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба „****“ ООД, гр.
София, редовно призован, се представлява от адвокат Н.Н.от АК София,
пълномощник на управителите на дружеството. Поддържа изложеното в отговора по
жалбата, допълва доводите си срещу основателността на същата в писмени бележки,
моли съда да остави в сила решението на районния съд.
В проведеното
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение
за законосъобразност на решението на районния съд и предлага да бъде оставено в
сила.
Административен съд
– Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира
следното:
Касационната жалба
е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по
същество касационната жалба е неоснователна.
Министърът на енергетиката, въз основа на акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 21/11.07.2019 г., съставен
срещу „****“ ООД, гр. София – концесионер по договор за предоставяне на
концесия за добив на подземни богатства – строителни материали – доломити и
доломитни варовици, от находище ****, участък ****, община Перник, област
Перник, е издал процесното наказателно постановление, като при идентично
фактическо описание на нарушението в АУАН приел, че дружеството не е
представило за преразглеждане от министъра на енергетиката план за управление
на минните отпадъци (ПУМО) съгласно изискванията на чл. 22г от Закона за
подземните богатства (ЗПБ) и чл. 7 от Наредбата за управление на минните отпадъци
(НУМО) и извършва действия по управление, включително, но не само по
депониране, преработване, използване и обезвреждане на минни отпадъци без план
за управление по чл. 22г, ал. 5 от ЗПБ. Нарушението е квалифицирано като такова
по чл. 87, ал. 1, във връзка чл.
88, т. 1 от ЗПБ, във връзка чл. 22г, ал. 1, ал. 2, ал. 5, ал. 7, ал. 10, ал. 11 и ал. 12
от ЗПБ, във връзка чл. 5, ал. 1, ал. 2, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от НУМО, за което на
„****“ ООД, гр.
София, на основание чл. 94, ал. 1 от ЗПБ е наложена имуществена санкция в
размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева).
С Решение № 251 от 09.07.2020 г.,
постановено по АНД № 282/2020 по описа на Районен съд Перник, наказателното
постановление е отменено.
За да
постанови решението си първоинстанционният съд, въз основа на събраните писмени
и гласни доказателства, е приел от фактическа страна, че наказаното дружество,
имащо качество концесионер върху находището, предмет на концесионния договор, не
е изпълнило задължението си да представи актуализиран ПУМО, тъй като такъв не е
представен за преразглеждане от министъра на енергетиката. Прието също е, че
наказаното дружество генерира минни отпадъци по смисъла на §1, т. 24 от ДР на ЗПБ, тъй като
предмет на договора за концесия от 21.08.2008 г. е експлоатация на подземни
богатства – строителни материали – доломити и доломитни варовици (чл. 2, т. 5
от ЗПБ), за което и с писмо с вх. № 26-00-19/15.02.2012 г. е представило план
за управление на минните отпадъци, които генерира, което на свой ред задължава
дружеството да представи и актуализиран план за управление на тези отпадъци за
преразглеждането му от министъра на енергетиката, което не е сторено.
От правна
страна първоинстанционният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в кръга на правомощията им. По отношение на описанието на нарушението
съдът е приел за установено, че фактическото обвинение касае неизпълнение на
задължение за представяне на актуализиран план за управление на минните
отпадъци и преразглеждането му от министъра на енергетиката, за което
наказващият орган е посочил като нарушени относимите правни норми на ЗПБ и НУМО,
именно сочещи каква е процедурата за изпълнение на задължението за представяне
на актуализиран план за управление на минните отпадъци. Въз основа на тези
изводи деянието е прието за съставомерно от обективна страна, без да са налице
предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Доводите на наказаното
дружество, касателно несъобразяване на сроковете по чл. 34, ал. от ЗАНН при
образуване на административнонаказателното производство, не са приети за
основателни от районния съд, с мотив, че в конкретния случай тези срокове са
започнали да текат на 18.04.2019 година – денят на проверката, тъй като
процесното нарушение, като осъществявано чрез бездействие, е продължено до момента,
в който или деецът предприеме дължимото поведение, или бездействието бъде
констатирано от контролните органи.
Въпреки
горните изводи, районният съд е приел за основателно възражението на наказаното
дружество, че в хода на производството по налагане на административно
наказание, е допуснато съществено процесуално нарушение, състоящо се в липса на
посочване в АУАН и НП на дата на извършване на нарушението, каквото е
императивното изискване на чл. 42, т. 3, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Прието от районния съд в тази връзка е, че въпреки че по делото е установено,
че наказаното дружество не е изготвило и представило актуализиран план пред
министъра на енергетиката съгласно изискването на § 28, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗПБ,
в АУАН и НП не е посочена датата, до която концесионерът е следвало да изпълни
това си задължение, след която дата се реализира процесното административно
нарушение. Приел, че неспазването на изискването на ЗАНН в чл. 42, т. 3 и чл.
57, ал. 1, т. 5 за посочване на дата на извършване на нарушението, е винаги
съществено процесуално нарушение, районният съд е отменил наказателното
постановление.
Решението е
правилно, макар касационната инстанция да не споделя в цялост мотивите на
районния съд.
Съобразно
чл. 218 от АПК касационният съд дължи произнасяне само относно наведените в
жалбата основания, като за валидността, допустимостта и съответствие на
решението с материалния закон, следи служебно.
Пред
настоящата касационна инстанция писмени доказателства за установяване на
касационните основания не са представени.
Съобразно
чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд Перник
фактическа обстановка, която кореспондира със събраните по делото
доказателства.
Настоящият
касационен състав споделя изведения от районния съд извод за съществен
процесуален порок на проведеното производство поради непосочване в НП на дата
на извършване на нарушението, съставляващо в процесния случай самостоятелно
основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. С оглед мотивите
по-долу и ако се приеме, че нарушението се състои в непредставяне за
преразглеждане на ПУМО при наличие на предпоставките по чл. 22г, ал. 11 от ЗПБ,
правилни са изводите на решаващия първоинстанционен състав в частта, с която е направен
извод, че в АУАН и НП не е посочена датата, до която концесионерът е следвало
да изпълни процесното задължение. Същото, съгласно една „част“ административнонаказателното обвинение, е
непредставяне на ПУМО за преразглеждане в 5-годишен срок. След този момент именно би била нарушена цитираната
разпоредба на чл. 22г, ал. 11 от ЗПБ. В случая такава дата не може да бъде
изведена и установена и от нито едно от доказателствата, приобщени по делото,
тъй като лисват доказателства относно датата на одобрение на представения план.
Не се
споделят мотивите в решението във връзка с приложението на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН в частта им, в която се приема, че процесното нарушение е продължено, като
съответно сроковете по чл. 34, ал. от ЗАНН започват да текат от момента на
откриване на нарушението или в случая от 18.04.2019 година, когато е извършена
проверка на наказаното дружество. Такъв извод би бил правилен единствено, в
случай че нарушението представляваше извършване на действия по управление ...
на минни отпадъци без ПЛАН за управление по чл. 22г, ал. 5 от ЗПБ, какъвто не е
процесният случай, независимо от приетото от наказващия орган.
Не се
споделя и изводът в решението, че нарушението се състои в неактуализиране на
плана за управление на минните отпадъци съгласно § 28, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗПБ –
такова административнонаказателно обвинение не е предявявано на наказаното
дружество, нито фактически, нито правно, като част от множеството изведени за нарушени
нормативни разпоредби в АУАН и НП.
На
следващо място, от описанието на нарушението, отнесено към посочените за
нарушени законови разпоредби, не става ясно какво именно не е извършило или е
извършило наказаното лице, за което се реализира административнонаказателната
му отговорност.
Обстоятелствено
предявено е непредставяне за преразглеждане на ПУМО, което е приравнено на
извършване на дейности по управление на минни отпадъци без план. Но с оглед съдържанието на
административнонаказателното обвинение, фактите срещу които наказаното лице се
защитава, наказващият орган обстоятелствено е предявил на дружеството, че ПУМО
съществува, но непредставянето му за преразглеждане е равно на липса на план. Не
е част от обстоятелствата по извършване на нарушението отбелязване, че
представеният за одобрение през 2012 г. ПУМО не е одобрен, следователно не
съществува. Такива доказателства не са и представени. Напротив, предявено е, че
действия по управление на минните отпадъци се извършват без план, тъй като
съществуващият план не е представен за преразглеждане. Този извод се подкрепя и от посочването като част
от нарушените законови разпоредби на чл. 22г, ал. 11 от ЗПБ, която е във връзка
и с чл. 7 от НУМО. Цитираните разпоредби регламентират преразглеждането на ПУМО на всеки 5 години или при
наличието на изчерпателно изброените предпоставки в т. 1 до т. 5, като в ал. 2
и ал. 3 на чл. 7 от НУМО са определени редът за преразглеждане на ПУМО и предпоставките
за одобряване или отказ да се одобрят измененията на ПУМО. Без съмнение е, че с
оглед систематичното място на двете разпоредби, както и предвид значението на думата
„преразглеждане“ – разглежда се нещо съществуващо, разпоредбите се отнасят до ОДОБРЕН
план по чл. 22г, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗПБ.
Във връзка
с последното, посочени за нарушени в АУАН и НП са и разпоредбите на, както
следва: чл. 22г, ал. 1, ал. 2, ал. 5, ал. 7 от ЗПБ – предписващи задължително
наличие на одобрен план при извършване на дейност, пораждаща минни отпадъци, съдържанието
на този план и изискваните към същия приложения, а още и разпоредбата на чл.
22г, ал. 10, разписваща положителните предпоставки, които следва да са налице
за одобряване на плана; бланкетната разпоредба на чл. 87, ал. 1 от ЗПБ, предписваща
опазване на земните недра при търсенето, проучването, добива и първичната
преработка на подземни богатства чрез рационалното им използване (последното
определено като „съдържание“ в разпоредбата на чл. 87, ал. 2 от ЗПБ); бланкетната
норма на чл. 88, т. 1 от ЗПБ, вменяваща в задължение на всеки ... концесионер ...
да осъществява дейностите по добив и преработка на подземни богатства, в
съответствие с изискванията на действащото законодателство. Разпоредбите на чл.
5, ал. 1, ал. 1, ал. 2 от НУМО, отново отнасящи се до изготвянето и
изпълнението на ПУМО, разпоредбата на чл. 6 от НУМО, регламентираща реда за
одобряване на ПУМО – от министъра на енергетиката, в случай че планът отговаря
на изискванията на ЗПБ и Наредбата.
Така,
остава абсолютно неясно какво именно е приел наказващият орган. Това изброяване
на множество нормативни разпоредби, ведно с неясно предявените факти, неминуемо
рефлектира върху правото на защита на лицето, срещу което производството се
води. Това е довело до абсолютна неяснота какво именно задължение е вменено за
неизпълнено – извършването на дейности без план (тъй като наличният не е
одобрен), непредставянето за преразглеждане на одобрен план, приравнен на липса
на план или неизпълнение на задължения по опазване на земните недра чрез
рационалното им използване.
Налице е и
следващ, съществен порок на НП. Приложената от наказващия орган санкционна разпоредба на чл.
94, ал. 1 от ЗПБ въздига в състав на административно нарушение (арг. от чл. 6,
предл. 4 от ЗАНН) неизпълнението на 1.
задълженията по опазване на земните недра чрез рационалното използване на
подземните богатства; 2. извършването на действия по управление ... на минни
отпадъци без РАЗРЕШИТЕЛНО по чл. 22д, ал. 3 и/или 3. извършването на действия
по управление ... на минни отпадъци без ПЛАН за управление по чл. 22г, ал. 5 от
ЗПБ. Нито една от тези хипотези не се отнася до неизпълнение на задължението по
чл. 22г, ал. 11 от ЗПБ във вр. с чл. 7 от НУМО - непредставяне в 5-годишен срок
за преразглеждане на одобрен ПУМО, каквито обстоятелства са част от предявеното
на наказаното дружество. Последната хипотеза на санкционната норма се отнася до
действия по управление на минни отпадъци, но без план. Непредставянето на
съществуващ (така е приел наказващият орган, посочил е че същият подлежи на
преразглеждане) ПУМО за преразглеждане, законодателят не е приравнил на липса
на план. Така с прилагането на цитираната санкционна разпоредба (освен това
неуточнено в коя хипотеза) административнонаказателната отговорност е основана
в аналогия, което, по смисъла на чл. 46, ал. 3 във вр. с ал. 2 от Закона за
нормативните актове, е недопустимо.
Не
на последно място, на наказаното дружество в никоя част на АУАН, респ. НП, не е
предявявано обстоятелствено неизпълнение на задълженията по опазване на земните
недра чрез рационалното използване на подземните богатства посредством
изчерпателно изброени способи.
Отделно
от горното, съществено е да се отбележи и следното: По делото събрани са единствено доказателства за
представен ПУМО от страна на концесионера с писмо № Е-26-00-19/15.02.2012 г. По делото
не са приобщени доказателства за ОДОБРЯВАНЕ на този план. Одобряването на плана е условие за
неговото съществуване, тъй като министърът одобрява или мотивирано отказва да
одобри плана за управление на минните отпадъци. Това разписва разпоредбата на чл. 22г, ал. 1 от ЗПБ в редакцията на
закона към момента на депозиране на плана (ДВ. бр. 14 от 17.02.2012 г.) В този
смисъл е и разпоредбата на § 28, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗПБ (обн., ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г., в сила
от 24.07.2015 г.) изискваща привеждане на „ОДОБРЕНИТЕ планове
за управление на минните отпадъци“ в съответствие с разпоредбите на този закон
в 6-месечен срок от влизането в сила на измененията в наредбата по чл. 22к.“ Такова е
съдържанието и на действащата разпоредба на чл. 22г от ЗПБ в ал. 1 и ал. 2 –
изисква се наличие на ОДОБРЕН план. Т.е. за да възникне задължение за
представяне за преразглеждане на ПУМО, същият следва да е одобрен. Доказано
неодобрен план следва да се приравни на липса на план. Санкция за извършване на
дейности по управление ... на минни отпадъци без ПЛАН за управление по чл. 22г,
ал. 5 от ЗПБ, е предвидена в разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗПБ. Такова
административнонаказателно обвинение обаче не е предявявано. Наказващият орган
в нито една част на АУАН, респ. на НП, не е приел, съответно предявил на
наказаното лице, че не приема депозираният през 2012 план за несъществуващ,
като неодобрен, като съответно липсват доказателства и за отказ този план да
бъде одобрен. Напротив, този план, видно е от констативния протокол на лист 23
от АНД, се изпълнява от наказаното дружество, тъй като прието от проверяващите
е, че не е представен отчет за изпълнението му през 2017 г. и 2018 г.
Предвид
гореизложеното посочените касационни основания са напълно неоснователни. Решението
на Районен съд Перник следва да се остави в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН настоящия касационен
състав на Административен съд – Перник
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 251 от 09.07.2020 година,
постановено по АНД № 00282/2020 година по описа на Районен съд Перник
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/