Р Е
Ш Е Н
И Е № 260660
град
Пловдив, 17.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение, V граждански състав, в публичното
заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Радостина СТЕФАНОВА
Светлана СТАНЕВА
при секретаря
Петя ЦОНКОВА, като разгледа докладваното от съдия Станева въззивно гражданско
дело №784 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивното
производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във вр. с чл.17, вр. чл.2 и чл.5 от Закона за защита от домашното
насилие /ЗЗДН/.
Образувано
е по въззивна жалба входящ №269707/19.03.2021 г., подадена от П. С. П. срещу
решение №260411/12.02.2021 г., постановено по гр.дело №14287/2020 г. по описа
на РС-Пловдив, с което на основание чл.5, ал.1, т.1 от Закона за защита от
домашното насилие жалбоподателят е задължен да се въздържа от извършване на
всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално и друга форма на
насилие спрямо К.Н.В., осъден е да заплати глоба в размер на 200 лева в полза на бюджета на съдебната власт, както
и направените разноски от молителката в размер на 150 лева и държавната такса
за образуване на делото пред РС – Пловдив. С решението е отхвърлена молбата за
защита от домашно насилие по отношение на С. П. П.. В. е осъдена да заплати на
жалбоподателя направените разноски в размер на 250 лв.
В жалбата се навеждат доводи
за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт, с искане да се отмени
изцяло и да се постанови ново решение, с което да се отхвърли молбата като
неоснователна, като се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Неправилно
е прието, че е осъществен акт на домашно насилие на 01.10.2020 г., като не може
да се установи и какво е то от мотивите на съда. В молбата и декларацията
такива факти за осъществено спрямо молителката насилие не се съдържат. Не са
доказани обидни и заплашителни изрази в проведен телефонен разговор. При липса
на мотиви и посочване на конкретни факти и обстоятелства, изводът на съда за
осъществено насилие е необоснован.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от К.В. чрез адв. П., като се излагат
съображения за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност
на съдебния акт. Иска се въззивното решение да се потвърди, като се присъдят
направените пред въззивната инстанция разноски.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция жалбоподателят и пълномощникът му не се явиха и не изразиха
становище.
Въззиваемата страна К.В. не се яви и не
изрази становище. Пълномощникът ѝ адв. П. оспорва доводите в жалбата,
като моли решението на първостепенния съд да се потвърди.
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански
състав, като
прецени събраните по делото доказателства, в съответствие
с изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа
по същество.
При служебната проверка на
основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно и допустимо.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната
част и само на поддържаните основания.
Въззивният съд при служебната
си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми,
които е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази
насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Първоинстанционният съд е
сезиран с депозирана молба за защита от домашно насилие, заведена с вх.
№275868/30.10.2020 г. от К.Н.В. – лично и в качеството си на законен
представител на малолетния С. П. П., против бащата на детето ѝ П.С.П., с
искане за прилагане на мерки по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН за срок от 18
месеца по повод инциденти, настъпили на 08.09.2020 г., на 01.10.2020 г. и на
27.10.2020 г. Направено е и искане за издаване на заповед за незабавна защита.
Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, ведно със заверени
копия от удостоверение за раждане на малолетния С. П. П., искова молба за
упражняване родителските права върху детето.
В молбата се твърди, че
отношенията с ответника се обтегнали през месец март 2020 г. По време на
извънредното положение загубил работата си, станал нервен и започнали да се
карат.
На 08.09.2020 г. се скарали
по въпроса за мястото, където да живеят с детето. Той я дръпнал за косата,
блъснал я в кошарата и след това започнал да я души. След тази вечер се изнесъл
от дома им. Впоследствие искал от молителката да възобновят връзката си, но тя
отказала, а той започнал да я обижда.
След телефонен разговор на
01.10.2020 г., в който молителката отказала да му позволи да отиде в дома
ѝ, за да види детето, последвали заплахи за физическо насилие. Въпреки
отказа, той отишъл и след като не му отворила, звънял по телефона до 22:00
часа. След тези събития молителката подала молба за предоставяне на
родителските права.
На 27.10.2020 г. ответникът
срещнал молителката заедно с детето, докато се разхождали в парк. Там били и
майките на страните. Отново последвал скандал, при който молителката си
тръгнала заедно с детето. Ответникът я пресрещнал с колата си, слязъл и се
нахвърлил срещу нея с обиди, а детето присъствало при всички тези събития.
Ответникът депозира становище
за неоснователност на подадената молба. Излагат се съображения за влошаване на
взаимоотношенията между страните и причините за това, както и становище за
събитията на 01.10.2020 г. и 27.10.2020 г.
Районният съд е уважил искането по чл.18 от ЗЗДН и е
издал заповед за незабавна защита срещу ответника, с която го е задължил да се
въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо,
емоционално и друга форма на насилие спрямо К.В. и С. П..
Въз основа на събраните в първоинстанционното
производство доказателства съдът е приел, че молителката е живяла във
фактическо съпружеско съжителство с ответника, като се явява легитимирана да
търси защита по реда на чл.3 ЗЗДН, а ответникът да отговаря по молбата.
Предпоставките са налице и за детето на страните. Молбата е подадена на 30.10.2020
г., като се търси защита за актове на домашно насилие, извършени на 01.10.2020
г. и 27.10.2020 г., т.е. молбата е подадена в едномесечния срок и е процесуално
допустима. В молбата е фиксирана още една дата – 08.09.2020 г., като се твърди
осъществено насилие, но тъй като е извън срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, не е
допустимо разглеждането.
За да постанови съдебния си акт, състава на районния
съд се е позовал на свидетелските показания на майките на страните, като ги е преценил
съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК. Решението относно това, че не е
осъществено на 27.10.2020 г. домашно насилие, както и за това, че не е
осъществено такова по отношение на С. П. П., не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет
на въззивното производство е осъществено ли е домашно насилие спрямо
молителката на 01.10.2020 г.
Прието е според състава на районния съд, че се
установяват твърденията на молителката за събитията от 01.10.2020 г.
Провеждането на разговора и отказът на молителката да се срещнат присъства в
становищата на двете страни. Въпреки това ответникът е отишъл на адреса на
молителката, поискал да види детето и да разговаря с нея, а, след като не е
получил съгласие за това, е останал два или три часа пред блока, в който тя
живее. Осъществяването на тези събития е установено от представената
декларация, а и от показанията на свидетелката Т., която пресъздава поведението
на ответника, както е било споделено от него. Според първостепенния съд показанията
ѝ за съществувала преди това уговорка за осъществяването на срещата не
могат да бъдат кредитирани, защото не се подкрепят от останалите доказателства
и противоречат на самото становище на страната, изразено в постъпилия отговор.
Настоящият
състав споделя извода, че на 01.10.2020 г. жалбоподателят се е обадил на въззиваемата
и е поискал да отиде в дома ѝ, както и, че тя е отказала да се срещнат.
Въпреки това той е отишъл и е стоял пред блока в продължение на часове. Не се
установи причината за това продължително пребиваване пред блока, както и
каквито и да е действия на жалбоподателя, които да могат да се определят като
насилие от негова страна. Не се установиха многобройни позвънявания до
молителката или нейната майка, отправени обиди или закани на тази дата. Нещо
повече, в показанията си св. Д. – майка на молителката – е категорична, че не
ги е притеснявал вечер в апартамента. Същевременно ЗЗДН предвижда възможност с
декларацията по чл.9, ал.3 от Закона да се приемат за доказани факти, когато
няма други доказателства. Според настоящия състав съдържанието на декларацията
е опровергано от свидетелски показания, и то именно от изложеното от майката на
молителката. Ето защо не се възприе извода на състава на районния съд, че е
налице акт на домашно насилие, осъществен на 01.10.2020 г.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН дефинира
домашното насилие като всеки акт
на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. Такова на посочената от молителката дата не е
установено. Ето защо решението следва да се отмени в обжалваната част, като
вместо това се постанови ново, с което молбата за защита да се остави без
уважение.
От въззивника се претендират разноски за въззивното и
първоинстанционното производство, като следва да се присъдят в размер на 500
лева за въззивната инстанция и още 250 лв. за първата, или общо 750 лв. за
двете инстанции.
Следва, с оглед изхода на делото, въззиваемата да
заплати държавна такса за въззивното обжалване в размер на 12.50 лева по сметка
на Окръжен съд Пловдив, както и по сметка на РС Пловдив 25 лв. държавна такса.
Воден от
гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №260411/12.02.2021 г., постановено по гр.д. №14287/2020 г. по описа на
Районен съд Пловдив, ХIV граждански
състав, в частта, с която на основание чл.5, ал.1, т.1 от Закона за
защита от домашното насилие на П.С.П., ЕГН **********, е наложена мярка за
защита да се въздържа от извършване
на всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално и друга форма на
насилие спрямо К.Н.В.,
ЕГН **********,***, като е
осъден и да заплати глоба в размер на 200
/двеста/ лева в полза на бюджета на съдебната власт, направените разноски
от К.В. в размер на 150 лева, 25 лева държавната такса за образуване на делото
пред РС – Пловдив и е издадена заповед за защита, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за защита от домашно насилие, подадена от К.Н.В., ЕГН **********,***, срещу П.С.П., ЕГН
**********, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
К.Н.В., ЕГН **********,*** да
заплати държавна такса в размер на 12.50 /дванадесет лв. и петдесет ст./ лева
по сметка на Окръжен съд Пловдив, както и 25 /двадесет и пет/ лева по сметка на
Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА
К.Н.В., ЕГН **********,***, да заплати
на П.С.П., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 750
/седемстотин и петдесет/ лева.
Решението в частта, в която е отхвърлена молбата за
защита от домашно насилие по отношение на С. П. П., ЕГН **********, и е осъдена К.Н.В., ЕГН ********** да заплати на П.С.П., ЕГН ********** сумата от 250.00 лева разноски е влязло
в сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: