№ 416
гр. П, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20225220103229 по описа за 2022 година
Производството е образувано по обективно съединени искови претенции – иск за
присъждане на издръжка в полза на ненавършило пълнолетие дете от неговия родител,
съединен с иск за присъждане на издръжка за минало време – една година назад от датата на
подаване на исковата молба , ведно със законната лихва при просрочие. Правното основание
на така предявените искови претенции е чл. 143 СК , чл. 149 СК и чл. 86 ЗЗД .
Исковите претенции са предявени от Г. Т. М. ЕГН **********, лично и със
съгласието на неговата майка П И. М. ЕГН ********** с постоянен адрес : с. О, обл. П, ул.
„В А „ № ** против Т. Г. М. ЕГН ********** с постоянен адрес : според адресна
регистрация : гр. Б, бул. „Т.М „ № ** и адрес за призоваване по месторабота : гр. С, ул. „О
П „ № **, Бизнес сграда“, Р Т , ет.1 за осъждане на ответника да заплати на ненавършилия
пълнолетие свой син , месечна издръжка в размер на 200,00 лв. – съответно считано от
датата на подаване на исковата молба 11.10.2022 г. до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване, както и издръжка за минал период – една година назад от
датата на подаване на исковата молба в размер на 200,00 лв. месечно. Ищецът обосновава
правния си интерес с твърдението , че ответникът е негов баща , като до момента детето се е
справяло без помощта на своя баща и е разчитало на издръжка само от страна на своята
майка. Ищецът твърди, че неговата майка работи в хранителен магазин и получава
средномесечно възнаграждение в размер на 560,00 лв. , но твърди, че не му е известно
ответникът какво работи и какви са доходите му, тъй като не поддържа никакви контакти с
него. Затова се моли съда да постанови съдебно решение, с което да бъде осъден ответника
да заплаща посочените по-горе суми дължима издръжка на неговия ненавършил пълнолетие
син , ведно със законната лихва при просрочие. Сочат се доказателства.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответната страна не е подала писмен отговор.
В съдебно заседание ответникът редовно призован – не се явява и не изпраща
представител.
На основание чл. 15 ал.6 ЗЗДт по делото е изискан и представен социален доклад от
ДСП гр. П
Пазарджишки районен съд , след като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните нямат сключен граждански брак. Живели са на съпружески начала до около
2011 г., като от съвместното им съжителство имат едно родено дете – ищецът Г. Т.в М. ,
роден на *** г. съгласно удостоверение за раждане , издадено въз основа на акт за раждане
№ *** г. на Община П.
Съгласно представеното по делото удостоверение изх. № 027 / 01.09.2022 г. , майката
на непълнолетното дете П. И. М. работи по трудово правоотношение , като за периода
01.09.2021 г. до 01.08.2022 г. е получила доход под формата на трудово възнаграждение в
средномесечен размер от 546,88 лв.
По делото също така е представено удостоверение № 44/26.09.2022, г. издадено от
директора на ПМГ гр. П, видно от което детето Г. М. е записан като ученик в същото
училище - дневна форма на обучение.
Съдът във връзка с призоваването на ответника е извършил служебна справка за
местоработата му , видно от която справка , ответникът работи по трудово
правоотношение в «С П « ЕООД гр. С, считано от 31.01.2022 г. като работник
«строителство «.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е разпитана свидетелката И А
Р , от показанията на която се установява, че детето Г. се отглежда от неговата майка , а
бащата от дълги години не проявява никакъв интерес и отговорност за неговата издръжка.
Детето е ученик в Математическа гимназия «Константин Величков « гр. П и се справя
отлично с учебните занимания.
От приетият по делото социален доклад изх. № ПР /Д-РА 23-001/23.02.2023 г. , по
описа на Д ”СП” – гр. П, освен част от горните обстоятелства се установява още, че бащата
не търси контакти с детето си , като последната им среща е била през 2019 г. Не плащал
средства за неговата издръжка и не се интересувал от него след раздялата му с майката през
2011 г. Детето е живеело в жилище собственост на неговите дядо и баба по майчина линия в
с. О, но понастоящем живее с майка си в апартамент под наем в гр. П. Ученик е в 11 клас на
Математическа гимназия гр. П в паралелка « Математика с компютърна грамотност « ,
посещава училище редовно , а също така четири пъти в седмицата тренира фитнес. Майката
работи в хранителен магазин в с. О и по нейна информация получава минимална работна
заплата. Обект е на подпомагане по реда на чл. 7 от ЗСПД в размер на 50,00 лв. на месец.
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в
2
съвкупност, извежда следните правни изводи:
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Конкретният размер се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите,
които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 от СК посочва, че минималния
размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата, която към момента на постановяване на съдебния акт е в размер на 780,00
лева /определена с ПМС на МС / , за 2022 г. съответно в размер на 710,00 лв. и за 2021 г.
размер на 650,00 лв. Така определен минимума на дължимата издръжка следва да бъде :
195,00 лв. за 2023 г. и съответно 177,50 лв. за 2022 г. и 162,50 лв. за 2021 г. Правото на
детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на
качеството "ненавършило пълнолетие дете". При съществуващата нормативна уредба съдът
не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по
всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого живее,
като отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари,
с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и
посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето.
Несъмнено е, че родителите имат първостепенна отговорност да осигурят, в рамките
на своите способности и финансови възможности, условията за живот, необходими за
развитието на детето. Последните имат задължението да осигурят такива условия за
развитието на детето, в това число да предоставят такава издръжка, каквато то би имало, ако
те живеят в едно домакинство.Съгласно разпоредбите на Конвенцията за правата на детето -
чл. 27, т. 2, която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното право,
родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условия на живот, необходими за развитието на детето.
В настоящия случай при съобразяване на размера на дължимата издръжка съдът
взема предвид от една страна възрастта на нуждаещото се от издръжка дете, а именно – 17
години и единадесет месеца и безспорно завишените му нужди от финансови средства
свързани не само със задоволяване на базовите му потребности от храна , облекло и
отопление , но и средства необходими във връзка с неговото качествено образование и
подготовката му за реализация след неговото завършване. Освен това – съдът взема
предвид икономическите условия на живот в страната в момента и протичащите
инфлационни процеси, и от друга - материалните възможности на двамата родителите. С
оглед на тези обстоятелства съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща
за в бъдеще /след предявяване на исковата молба/ претендираната сума от 200,00 лева
месечно. При определяне размера на дължимата издръжка съдът съобрази и факта, че
ответникът има регистриран трудов договор в Република България, според който същият
3
работи като строителен работник. Липсват категорични данни за размер на неговите доходи
, но съдът намира , че при липсата на доказателства и твърдения за вложено здравословно
състояние – то във възможностите на този родител е да реализира доход поне в размер на
минималната работна заплата за страната. По делото не се събраха доказателства, че
отвеникът има задължения за издръжка на други лица по закон, поради което съдът намира,
че така определената издръжка за детето в посочения размер е съобразена с неговите нужди
и възможностите на родителите му. Тази издръжка следа да бъде присъдена считано от
датата на подаване на исковата молба – 11.10.2022 г. до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване, ведно с лихва при просрочие. Останалата част до пълния
размер на необходимите средства за задоволяване издръжката на детето / която съдът
определя общо на 350,00 лв. /следва да се поеме от майката, която независимо, че полага
непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание, също има задължение да
продължи да го издържа.
По изложените по-горе съображения, съдът намира за изцяло основателен и
предявения иск с правно основание , чл. 149 СК за заплащането на издръжка за период от
една година назад преди завеждането на исковата молба /от 11.10.2021 г. до 11.10.2022 г. / в
размер на 200,00 лв. месечно / или общо 2400,00 лв. - след коригиране на допусната в
исковата молба техническа грешка при пресмятането /, ведно със законната лихва до
плащането й. За този период безспорно се установява , че майката е родителя който
единствен е бил поел издръжката на детето, което вече е в такава възраст, че се нуждае от
размер на издръжка значително надхвърлящ минимално определения в СК. По делото не се
представиха доказателства от ответника за месечни преводи по сметка на майката на детето,
както и други доказателства за заплащане на издръжка за минало време, а се установява, че
за този период , непосредствените грижи за детето са осигурявани от майката.С оглед на
гореизложеното се налага извод, че предявеният иск за издръжка за минало време е
основателен. Ответникът следва да бъде осъден да заплати издръжка за детето за периода от
11.10.2021 г. до 10.10.2022 г. в определения по-горе според нуждите и възможностите
размер от 2400,00 лв. / или по 200,00 лв. на месец/при съобразяване на възможността за
определяне на издръжката за минало време като глобална сума /в.ж. Решение № 280 от
28.09.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1654/2010 г. ,ІІІ г.о., ГК и др./. Така определената сума е
съобразена, както с материалните възможности на ответника, така и с нуждите на детето.
По разноските:Ищецът не е направил искане и не е представил и доказателства за
направени разноски в производството, поради което такива не следва да му бъдат
присъждани.Ответникът следва да бъде осъден на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС П, сумата от 152, 00 лв. / по двата иска за
издръжка / , представляваща държавна такса върху дължимата общо сума.
На основание чл. 242, ал.1, предл. 1 ГПК следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението. Мотивиран от горното,съдът :
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА Т. Г. М. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. Б, бул. „Т.М „ № ** и
адрес за призоваване по месторабота : гр. С, ул. „О П „ № **, Бизнес сграда“, Р Т , ет.1 да
заплаща на своя непълнолетен син Г. Т. М. ЕГН **********, лично и със съгласието на
неговата майка П И. М. ЕГН ********** с постоянен адрес : с. О, обл. П, ул. „В А „ № **
сумите , както следва:- на основание чл. 143, ал. 2 СК, ежемесечна издръжка в размер
на 200,00 лв., считано от 11.10.2022 г. до настъпване на основание за изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане.- на основание чл. 149 СК сумата от общо 2400,00 лв., представляваща дължима
месечна издръжка за детето за периода от 11.10.2021 г. до 10.10.2022 г., ведно със законната
лихва при просрочие.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Т. Г. М. ЕГН ********** с постоянен адрес
: гр. Б, бул. „Т.М „ № ** и адрес за призоваване по месторабота : гр. С, ул. „О П „ № **
Бизнес сграда“, Р Т , ет.1 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на
Районен съд, гр. П държавна такса в размер на 152,00 лв.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
На основание чл. 315, ал. 2 ГПК решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд гр. П в двуседмичен срок, считано от 26.04.2023 г.
В частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред същия съд в едноседмичен срок
от получаване на съобщението.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – П: _______________________
5