№ 67
гр. Ямбол, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500505 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция "Пожарна безопасност и
защита на населението" към МВР гр.София, подадена от юриск. Т.С., против Решение №
566/07.11.2022г. на ЯРС, постановено по гр.д.№ 1529/2022 г. по описа на ЯРС, с което е
осъден ответникът Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към
МВР гр.София да заплати на ищеца Т. Х. Х., ЕГН **********, със съд. адрес ГР.*****, чрез
адв. В.М., сумата от 531,56 лв., за извънреден труд през периода 01.10.2019г. - 09.07.2020 г. ,
мораторна лихва върху нея в размер на 117,04 лв. за периода 01.01.2020 г.-03.06.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от 03.06.2022 г. до окончателното изплащане и
направените по делото разноски в размер на 300 лв.. Главна Дирекция "Пожарна
безопасност и защита на населението" към МВР гр.София, ул. „Пиротска“ № 171А е осъдена
да заплати държавна такса в размер на 50 лв. и разноски за възнаграждение на вещо лице в
размер на 200 лв. по сметката на ЯРС. Оплакването в жалбата е за неправилност на
обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Въззивникът счита, че в нарушение на материалния закон районният съд е допуснал
субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, която е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители в
МВР. Сочи, че ищецът има качеството на държавен служител в системата на МВР по
смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и КТ не намира субсидиарно приложение към
правоотношението му на държавен служители, работещ в МВР и нито в ЗдСл, нито в ЗМВР
има непряко препращане към нормите на КТ. Изтъква, че в процесния период на основание
чл.179, ал.2 ЗМВР и чл.187, ал.9 ЗМВР са действали издадените от министъра на
вътрешните работи Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г.,
които имат еднакъв предмет на регламентация с НСОРЗ и НЗСДА и тези наредби са
специални както спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ и за разлика от КТ, който ограничава
нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него
нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната
продължителност през нощта и тя е 8 часа. Навежда, че различието на двете уредби е
1
обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142, ал.1,
т.1 ЗМВР, какъвто служител е ищецът, пряко обусловена от значимостта на обществените
отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции, като специалният закон -
ЗМВР урежда адекватно по-различни условия, завишени изисквания и ограничения при
полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и затова за
служителите в МВР в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми,
допълнителни материални стимули и нематериални блага. Въззивникът изтъква, че
правилото на чл.9, ал.2 НСОРЗ, която наредба по изричната норма на чл.2, ал.3 от същата не
се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация и още
по-малко за държавните служители, цели при превръщането на нощния труд в дневен да
установи, дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд. За
превръщането се сочи, че е чрез умножаване на отработените нощни часове с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,
т.е. 8 : 7 = 1,143, но разпоредба, идентична на тази на чл.9, ал. 2 НСОРЗ не е предвидена в
наредбите по чл.187, ал. 9 ЗМВР, защото за държавните служители нормална
продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът, изчислен по
горепосочения начин, би бил 1. Въззивникът сочи практика на ВКС, от която извежда
изводи за невъзможност за субсидиарно прилагане на общия трудов закон и подзаконовите
актове по неговото прилагане, към държавните служители в МВР и поддържа, че
отсъствието на норма, която да регламентира преизчисляване на часовете нощен труд с
коефициент, равен на отношението на нормалната продължителност на работното време
през деня и нормалната продължителност на работното време през нощта, не означава, че е
налице празнота в правната уредба, а означава, че органът, комуто е делегирано
правомощието по създаването на наредба относно полагането и отчитането на труда, е
последователен- не урежда такъв коефициент, тъй като съгласно ЗМВР нормалната
продължителност на работното време през деня и през нощта е еднаква и този коефициент е
1. Израз на тази последователност е и последния ЗИД ЗМВР (Обн., ДВ, бр.60 от 7.07.2020
г.), който е в сила от 11.7.2020 г., за да се избегне нееднозначното тълкуване на
съдържанието на нормата на чл. 187 ЗМВР, която обосновава и разнородната практика на
съдилищата при нейното прилагане при решаването на спорове, идентични със спора по
това дело, в нейния текст са извършени редакции, като в ал. 1 е създадено изречение трето,
което гласи, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за
всеки 24-часов период. В обобщение е направено заключение, че уредбата на материята в
ЗМВР е изчерпателна, защото законът съдържа същата пълна уредба на правоотношенията
по повод полагането на труд в МВР, каквато уредба се съдържа и в КТ относно трудовите
правоотношения, и в ЗДСл за служебните правоотношения в държавната администрация, а
подзаконовият нормативен акт - наредбата по чл.187, ал.9 ЗМВР няма основание да
предвиди превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му са обусловени от
предвидената в чл.187, ал.1 и ал.З ЗМВР еднаквата нормална продължителност на часовете
дневен и нощен труд. При паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя,
приложение намират специалните норми, които изключват действието на общите. Според
въззивника, налице е и друг съществен порок на обжалваното решение, изразил се в
необоснованост на извода на съда, че при преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. За
този извод на съда се сочи, че не е подкрепен от доказани в хода на делото факти за полаган
от ищеца труд извън редовното работно време, като самият ищец е посочил в исковата си
молба, че претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-
часовите му дежурства, положени по график. По тези съображения се моли за отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на исковете, и присъждане на направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. В
случай на потвърждаване на решението на първата инстанция, въззивникът е направил и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.
В срока за отговор на въззивната жалба не е подаден писмен отговор от
въззиваемия.
В о.с.з. въззивникът не изпраща представител. В писмено становище процесуалният
му представител поддържа жалбата и направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
2
Заявени са доводи по същество, както и претенция за присъждане на разноски.
Въззиваемият не се явява в о.с.з. и не изпраща представител. Постъпила е молба от
пълномощника му адв.В.М. САК, която изразява становище по същество и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено и да му се присъдят разноски пред въззивната
инстанция по приложен списък.
Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното
решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно, а и видно от представените от ответника кадрова справка на ищеца,
графици за дежурството и времето на разпределение на дежурните смени от РСПБЗН -
Елхово и др., ищецът Т. Х. Х., през процесния период - 01.10.2019 г. - 09.07.2020 г. е
работил по служебно правоотношение при ответника и е бил със статут на държавен
служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР като е заемал длъжността
„старши пожарникар" в PC „ПБЗН" гр. Елхово към РД „ПБЗН" Ямбол при ГД „ПБЗН"-МВР
и е полагал труд на 24 - часови смени по график.
От заключението по назначената ССЕ се установява, че за периода от 01.10.2019 г. -
09.07.2020 г. ищецът е полагал труд на смени по график, включително и за времето от 22.00
часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта. Положил е 53 дежурства с продължителност 24 часа.
Положеният от ищеца нощен труд, трансформиран в дневен с коефициент 1.143, възлиза на
61 часа с парична равностойност, изчислена на 531,56 лв.. За периода от 01.10.2019 г. -
09.07.2020 г. на ищеца не е изплатено възнаграждение по перо "Извънреден труд -
дежурства, при сумирано изчисляване на работното време". Дължимото на ищеца
възнаграждение за положен извънреден труд, която вещото лице е установило, че не е
заплатена на ищеца за процесния период е в размер на 531,56 лева. Установеният от вещото
лице общ размер на обезщетението за забава, изчислено върху неплатената главница за
периода - от първо число на месеца, следващ тримесечието, в което е положен трудът, до
датата на завеждане на ИМ - 03.06.2022 г., е в размер на общо 117,04 лева.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК
преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на
първоинстанционния съд за валидно и допустимо.
Предявени са главен иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 и 6 от ЗМВР и
акцесорен по чл.86 ЗЗД.
Съгласно чл.176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е
казано, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на
труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч. като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР). Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи
на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение
(чл.187, ал.5, т.2 вр. ал.6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
3
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 ЗМВР). За процесния период е
действала Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г.. Действалата преди нея Наредба №8121з-
592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след
отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от
АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-
592/25.05.2015 г и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и
6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. обаче липсва изрично правило, аналогично на
чл.31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143 като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя
отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9,
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно
това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на
нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се
регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба
възражения относно приложимостта на установения в чл.9, ал.2 от НСОРЗ коефициент към
процесното служебно правоотношение.
В същия смисъл е и даденият от Съда на европейския съюз отговор на поставения
въпрос по дело С-262/20 г. /до приключване, на което производство настоящото бе спряно/ -
че не се налага приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през
деня, но при всички случаи в полза на такива работници трябва да се вземат други мерки за
защита, които да компенсират особената тежест на полагания от тях нощен труд - под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
4
придобивки. В случая при липса на други приложени мерки, именно уважаването на
претенцията за заплащане на положения извънреден труд през нощта дава тази компенсация
за тежестта на положения от ищеца нощен труд.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за
заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява основателна. Същата е доказана и по
размер като съгласно заключението на в.л. следва да се уважи за 531,56 лв. - претендираната
сума след направеното изменение на иска в първоинстанционното производство по реда на
чл.214 от ГПК, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното й изплащане. При уважаване на иска за главница правилно и с оглед
заключението по ССЕ основателна и доказана е и претенцията по чл.86 ЗЗД след приетото
изменение на иска в първоинстанционното производство по реда на чл.214 от ГПК, за
сумата от 117,04 лева.
Водим от изложеното, ЯОС счита, че обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271, ал.1 ГПК. Въззивният съд
напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание
чл.272 от ГПК препраща към тях.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия направените пред въззивната инстанция разноски, съставляващи заплатено
възнаграждение за адвокат. Въззивникът е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, което се преценя за
основателно. В случая, съобразно цената общо на уважените по делото искове, минималният
размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1/2004г., възлиза на 400,00 лв. Претендираното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение в размер на 800,00 лв. се явява прекомерно, с оглед фактическата сложност
на делото, поради което следва да бъде намалено до размера на 400,00 лв., които следва да
бъдат присъдени на въззиваемия.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 566/07.11.2022г. на ЯРС, постановено по гр.д.№
1529/2022 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към
МВР гр.София да заплати на Т. Х. Х. с ЕГН **********, от ГР./****, сумата 400,00 лв. -
разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1 пр.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5