Решение по дело №1019/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 406
Дата: 16 август 2021 г.
Съдия: Красимир Маринов Димитров
Дело: 20214430201019
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 406
гр. Плевен , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20214430201019 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба от „***, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление – *** представлявано от Д. В. Х. против Наказателно
постановление № 35-0000529 от 11.05.2021, издадено от *** РД
„Автомобилна администрация“ – гр. Плевен, с което на основание чл. 96г, ал.
1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) на жалбоподателя е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение
по чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление (НП) и се моли за неговата отмяна. В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. П.Е. от АК – гр. Плевен,
който поддържа жалбата.
Административно-наказващият орган РД „Автомобилна администрация“
– гр. Плевен, редовно и своевременно призован, не се представлява.
1
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „***, спрямо което юридическо лице е наложена
„имуществената санкция“, т.е. от субект с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 19.05.2021 г., , а жалбата е подадена на 25.05.2021 г. чрез
административно-наказващия орган (АНО), поради което седемдневният срок
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение Серия A-2020 № 287322 от
19.04.2021 г., съставен от актосъставителя Д.И..
В хода на съдебния процес от събраните писмени доказателства и
показанията на разпитаните - свидетел и актосъставител не се установи,
че жалбоподателят е извършил умишлено нарушението описано в АУАН,
а именно:
На 19.04.2021 г. около 12:30 часа в *** в ОО „АА“ при извършена
комплексна проверка на фирма „*** – гр. Плевен, притежаваща лиценз на
Общността № *** за извършване на превоз натовари е констатирано, че:
-Лицензирания превозвач е осъществил превоз ан товари с МПС „***“, с
рег. № *** на 04.01.2021 г. с маршрут на движение *** с водач ***, с ЕГН:
***, който не отговаря на изискванията на квалификация на водача – видно от
направена справка от електронния регистър на ИА „АА“ – гр. София –
водачът не притежава карта за квалификация на водача – валидна към датата
на проверката и към датата на извършения превоз-установен с пътен лист сер.
ВА № *** от 04.01.2021 г.
2
- нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАП.
От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели *** се
установява, че същите са участвали в извършването на възложена им
комплексна проверка на дейността на дружеството-жалбоподател „*** – гр.
Плевен. В хода на проверката двамата инспектори установили, че на
04.01.2021 г. жалбоподателят допуснал да бъде извършен превоз от водача
*** с маршрут на движение гаража-гр. Плевен-гаража.
За последния била направена справка в електронната система на
Изпълнителна агенция „АА“, при която се установило, че водачът *** не
притежава издадена карта за квалификация на водача към датата на превоза.
При тези факти на 19.04.2021 г. *** съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) Серия А-2020 № 287322 от 19.04.2021
г. против жалбоподателя „*** – гр. Плевен, в присъствието на негов
представител и на свидетеля ***. Препис от акта бил връчен срещу разписка
на представителя на жалбоподателя.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото
производство НП.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка.
В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП
от материално и териториално компетентен орган.
Въпреки това съдът приема, че при издаването на наказателното
3
постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, които
не могат да се санират в настоящото производство и влекат
незаконосъобразност на обжалвания административен акт.
На първо място, основателно е възражението за неправилно приложение
на санкционната разпоредба.
С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е бил
санкциониран от фактическа страна за това, че е допуснал водача *** да
извърши превоз, въпреки че не е отговарял на изискването за квалификация
на водача.
За това му деяние е наложена имуществена санкция на основание чл. 96г,
ал. 1 от ЗАвП.
Съгласно правилото по чл. 96г, ал. 1 ЗАвП: „който назначи на работа или
допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този
закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява
превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер
3000 лв.“.
Цитираната разпоредба предвижда две различни форми на
съставомерно поведение, при осъществяването на което настъпват
предпоставките за санкциониране на дееца на основание чл. 96г, ал. 1 от
ЗАвП.
С оглед приложената санкционна разпоредба (предложение първо на чл.
96г, ал. 1 ЗАвП) не става ясно имуществената санкция, която е наложена на
жалбоподателя на кое правното основание е.
С АУАН и НП обаче на жалбоподателя не е предявено такова обвинение
и той не се е бранил срещу такива факти.
Напротив, вмененото му деяние е за допускане извършването на превоз
от водач, неотговарящ на изискването за квалификация на водача. Това
поведение също съставлява административно нарушение, но то е наказуемо
на различно от посоченото в НП правно основание.
4
Имуществената санкция на жалбоподателя е следвало да бъде наложена
по предложение второ на чл. 96г, ал. 1 ЗАвП.
След като административно-наказващият орган не е посочил и конкретно
предложение от приложената санкционна разпоредба, то по този начин
отново сам той е изключил приложното поле спрямо процесния казус на
останалите предложения на чл. 96г, ал. 1 ЗАвП. Налице е съществено и
непреодолимо противоречие между описанието на нарушението и
санкционната разпоредба.
Съдът не разполага с правомощие да изменя за пръв път с въззивното
решение правната квалификация на деянието, нито да приложи нова и
различна санкционна разпоредба. Допуснатото процесуално нарушение е
съществено, защото недопустимо е ограничило правото на защита на
жалбоподателя и представлява самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
На следващо място, основание за налагането на имуществена санкция по
чл. 96г, ал. 1 от ЗАвП ще е налице, когато субектът на нарушението е
допуснал да бъде извършен не какъв да е превоз, а само когато водачът е
управлявал превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници или товари.
Нито в АУАН, нито в НП обаче се твърди, че при деянието, за което е
санкциониран жалбоподателят, водачът *** е управлявал превозно средство,
което е за обществен превоз, или пък да е извършвал превоз за собствена
сметка на пътници или товари. Същевременно тези обстоятелства са
обхванати от обективната страна на състава на нарушението, тъй като само
при извършването на някоя от изрично посочените в разпоредбата форми на
превоз и от водач, който не отговаря на изискването за квалификация на
водача, ще е налице основание за ангажиране на отговорността на лицето,
допуснало такъв водач да управлява превозно средство за обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Вместо това в НП е
посочено единствено, че жалбоподателят е допуснал водачът *** да извърши
превоз (неясно какъв), без последният да е отговарял на изискването за
квалификация на водача.
5
Описаното в НП деяние изначално е несъставомерно. Тъй като предметът
на доказване в процеса се очертава още с описанието на нарушението в
АУАН, то извън него е останало обстоятелството какъв превоз е бил
извършен.
Този факт, отнасящ се до елемент от състава на нарушението, не би
могъл да бъде предявен на жалбоподателя за пръв път със съдебното
решение, тъй като той не е могъл досега да се защитава срещу него, като
обосновава насрещна претенция, че извършеният превоз не е попадал в
приложното поле на разпоредбата на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвП.
На следващо място, съдът счита, че е налице и друго, самостоятелно
основание за отмяна на атакуваното НП – поради допуснато съществено
процесуално нарушение по чл. 42, т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като в
нарушение на изискванията към задължителните реквизити на АУАН и НП
липсва надлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено.
Вмененото на жалбоподателя деяние е било описано от фактическа
страна като допускане извършването на превоз от водач, който не отговарял
на изискването за квалификация на водача.
Правните норми, описващи състава на административното нарушение, си
служат с общи и абстрактни правни понятия, за да могат да имат повтарящо
се действие неограничен брой пъти, когато се осъществят фактите,
предвидени в хипотезата им, и спрямо широк кръг адресати. Задължение на
актосъставителя и на административно-наказващия орган е да запълнят тези
общи понятия с твърдения за конкретни факти от обективната
действителност, индивидуализирани по време, място и начин на извършване.
В конкретния случай съдът приема, че това изискване не е изпълнено при
описанието на процесното деяние.
Това е така, защото посочването в обстоятелствената част на НП, че
работникът *** „не отговаря на изискването за квалификация на водача“, не
представлява твърдение за конкретен факт, а е правна квалификация.
6
Това е правен извод, който е направен въз основа на съобразяването на
определени факти от обективната действителност – в случая от показанията
на свидетелите се установи, че преценката си дали даден водач отговаря на
изискванията за квалификация на водача или не, проверяващите са правили
след проверка дали водачът има издадена карта за квалификация на водача,
като в случаите, когато няма издадена такава карта, те са приемали, че
съответният водач не отговарял на изискването за квалификация на водача.
Следователно релевантният факт, който подлежи на установяване в
процеса, е дали водачът *** е имал издадена карта за квалификация на водача.
Едва след изясняването на това обстоятелство може да се направи
преценка и за това дали от правна страна този водач е отговарял на
изискването за квалификация на водача.
Този факт обаче – липсата на издадена карта за квалификация, не е
намерил място при описанието на нарушението нито в АУАН, нито в НП.
Вместо това наказаният е поставен в положението да се брани директно
срещу един правен извод. Този незаконосъобразен подход на наказващия
орган съществено е нарушил и ограничил правото на защита на
жалбоподателя, тъй като за да се брани срещу това неясно обвинение, той
може единствено да предполага какви факти трябва да оборва, за да докаже
насрещното си твърдение.
Съгласно разпоредбата на чл. 7б, ал. 7 от ЗАвП изискването за
квалификация на водача е изпълнено, когато водачът притежава познания,
придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно
изпит.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000529 от 11.05.2021,
издадено от *** РД „Автомобилна администрация“ – гр. Плевен, с което на
основание чл. 96г, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) на „***,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – *** представлявано от Д. В.
7
Х. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева
за нарушение по чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8