Р Е Ш Е Н И Е № 173

гр. Сливен, 08.12.2020  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на осемнадесети ноември

през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:   ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при секретаря                      Николинка Йорданова                                 и с участието на прокурора       Христо Куков                                                                като разгледа докладваното от                       председателя                             КАНД № 163 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 260042/23.09.2020  г., постановено по АНД № 762/2020  г. по описа на Районен съд – Сливен е потвърдено като правилно и законосъобразно НП № F515897/29.11.2019 г. на Директор Офис-Сливен на ТД на НАП-Бургас, с което на ЕТ „Г. консулт-Г.К.“, представлявано от Г.Н.К. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл. 355, ал. 1 от КСО.

Горното решение е обжалвано от ЕТ „Г. – Консулт – Г.К.“. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно. Счита, че основното възражение против НП е нарушението на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Съдът не е съобразил и не е изложил мотиви, относно спазването на тримесечния срок, който бил изтекъл на 25.05.2019 г. Счита, че необосновано не е приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Твърди, че дори да имало извършено нарушение, то представлявало маловажен случай. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен и отмени НП, и прекрати административно-наказателното производство.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява. В писмено становище поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

В с.з. ответникът по касационната жалба, редовно и своевременно призован, се представлява от гл. юрк. Ж. Д., която оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение на Районен съд Сливен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.  

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че касационната жалба е неоснователна, а решението на Районния съд като правилно следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Инспектор по приходите при ТД на АП - Бургас, офис Сливен констатирал, че жалбоподателят в качеството си на осигурител по смисъла на чл.5 ал. 1 от КСО не е изпълнил задължението си да подаде в ТД на НАП - Бургас, офис Сливен данни с декларация образец № 6 относно сумите за дължими осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите" - едновременно с подаване на декларации образец № 1 в законоустановения срок по чл. 3 ал.3 т. 1 от Н-ба № 8/29.12.2005 г., а именно до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението, а за данъка по чл.42 ЗДДФЛ в срок от 1-во до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл.42 ал.6 от ЗДДФЛ.

Жалбоподателят подал декларация образец № 6 за м. 01.2019 г. с код „5" за начислените осигуровки и с код „8" за дължимия данък на 27.09.2019 . с Протокол № 203581907358217/27.09.2019 г., като не е бил спазен законоустановения срок за подаването й - до 25.02.2019 г.

За извършеното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН № F515889/14.10.2019 г., с който извършеното деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО във вр. с чл. 3 ал. 1 т. 1 б."а" от Наредба Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Акта е бил предявен на жалбоподателя, който след като се е запознал със съдържането му не е направил възражение.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № F515897/29.11.2019 г.,, с което на Е. т. Г.Н.К. с фирма „Г. – Консулт – Г.К.“, със седалище и адрес на управление ***, Булстат *** за нарушение по чл. 5 ал. 4 т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, във вр. с чл. 3 ал. 1 т.1 б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица и на основание чл. 355 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване наложил административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 (петстотин) лева.

Въззивният съд, след извършен анализ на относимите норми  е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че деянието е установено и доказано по безспорен начин и санкцията не е наложена при нарушение на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН. При такива мотиви съдът е потвърдил наказателното постановление.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

В процесния случай установеното и санкционирано административно нарушение е бездействие, изразяващо се в неподаване на декларация обр. 6 за месец януари 2019 г. по чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО в законоустановения срок по чл. 3 ал. 1 т. 1 б. „а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ, а именно – до 25.02.2019 г. Съгласно чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО, осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в НАП данни за: осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Сроковете за подаване на цитираните декларации са регламентирани в Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Нормата на чл. 3 ал. 3 т. 1 б. „а” от цитираната Наредба разпорежда декларация обр.6 да се подава в срока на подаване на декларация обр. 1 от работодателите, осигурителите и техните клонове до 25 - то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните в декларацията. В процесния случай е установено по безспорен начин, че касационният жалбоподател ЕТ „Г. – Консулт – Г.К.“ като осигурител не е подала декларация образец № 6 за м. януари 2019 г. в законоустановения срок – до 25.02.2019 г. С бездействието си същата е ангажирала своята административнонаказателна отговорност по чл. 355 ал. 1 от КСО, съгласно която норма, който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Нормата на чл. 5 ал. 4 от КСО, възприета като нарушена и от наказващия орган и цитирана по – горе вменява задължение за осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите за подаване на определени посочени по вид данни пред съответния компетентен публичен орган. Следователно, неизпълнението на това задължение само по себе си е предпоставка за ангажиране на административнонаказателна отговорност на виновното лице, доколкото това бездействие е прогласено за противоправно деяние с характер на административно нарушение в санкционната разпоредба на чл. 355 ал. 1 от КСО. В случая бездействието, изразяващо се в неизпълнение на императивна материалноправна норма е продължило седем месеца, предвид което не са налице основания за квалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на закона. Освен това, в тази връзка следва да се има предвид и особения характер и значимост на охраняваните с горните норми обществени отношения, изхождайки от предвидения от законодателя размер на санкциите. Това налага извод, че административната санкция е наложена при безспорно установено и доказано административно деяние, като видът и размерът на наказанието са съответни на степента и тежестта на нарушението.

Като неоснователно се преценява от настоящата касационна инстанция твърдението на жалбоподателя за допуснато от наказващия орган нарушение по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. На първо място, според законодателното решение, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая нарушителят е открит при подаване на декларацията, т.е. през м. септември 2019 г., от друга страна нарушението е извършено през м. февруари, а АУАН е съставен на 14.10.2019 г. Следователно, при съставяне на акта не е изтекла една година от извършване на нарушението. Още повече, че (видно от чл. 34 ал. 1 от ЗАНН), този срок за нарушения по част трета от КСО е регламентиран на две години от извършване на нарушението, а към датата на съставяне на акта, този срок не е изтекъл. Изложените от Районния съд в тази насока изводи са правилни и съответни на приложимите процесуални и санкционни норми.

Въззивният съд е изложил подробни мотиви относно липсата на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, които се възприемат изцяло от касационната инстанция, поради което не следва да се приповтарят.

По изложените съображения, обжалваното решение не е постановено при нарушения, сочени в жалбата като касационни основания за отмяна и като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, основателна се явява претенцията на ответния орган за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 100,00 (сто) лева, съобразно чл. 63 ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 78 ал. 8 от ГПК и се възложи в тежест на касационния жалбоподател.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

Оставя в сила Решение № 260042/23.09.2020  г., постановено по АНД № 762/2020 г. по описа на Районен съд Сливен.

Осъжда Е. т. Г.Н.К. с фирма „Г. – Консулт – Г.К.“, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, да заплати на ТД на НАП – Бургас разноски в размер на 100,00 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ:1.

       

 

2.