Определение по дело №289/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 178
Дата: 2 април 2021 г. (в сила от 2 април 2021 г.)
Съдия: Красимир Аршинков
Дело: 20211200600289
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 април 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 178
гр. Благоевград , 02.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на втори април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Маргарита Коцева

Атанас Маскръчки
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно частно
наказателно дело № 20211200600289 по описа за 2021 година
Окръжният съд е сезиран с частна жалба от адвокат И.Д. в качеството й
на служебен защитник на подсъдимия Б. А. М. против протоколно
определение от 15.03.2021 година по н.о.х.д. № 23/2021 година по описа на
Районен съд - П., с което в рамките на провежданото разпоредително
заседание е оставено без уважение направеното искане за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора, поради допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в пропуски и
противоречия между посоченото в обстоятелствената част на обвинителния
акт /ОА/ и диспозитива му. Според твърденията в частната жалба, прокурорът
е посочил при изложение на обстоятелствата на престъплението размера на
причинените имуществени вреди при извършване на отделните деяния,
обединени в едно продължавано престъпление по чл.195 от НК, както и
случаите, при които нанесените щети са възстановени, но без да посочи това в
диспозитива на ОА. Това според адвоката е пречка подсъдимият да разбере в
какво точно е обвинен и пълноценно да упражни правото си на защита. В
подкрепа на това разбиране се изтъква и ТР №2/2002 год. на ВКС.
Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото и
съобразно правомощията си намира за установено следното:
1
Правното основание на депозираната частна жалба се съдържа в
нормата на чл.249, ал.3 от НПК, която препраща към процедурата по глава
XXII от НПК. Същата е депозирана в законния срок и по съществото си е
неоснователна.
В изпълнение на възложените му в чл.248, ал.5 от НПК задължения по
проверката на внесения в съда обвинителен акт и след изслушване на
страните в хода на разпоредителното заседание, съдът е констатирал, че
направеното пред него възражение за допуснато отстранимо съществено
процесуално нарушение, е неоснователно, излагайки съдържателни и логични
съображения за това. Приел е, че в обстоятелствената част на обвинителния
акт са описани всички относими към отделните деяния детайли, включително
и частичното възстановяване на причинените вреди, което обаче прокурорът
не е бил длъжен да стори и в диспозитива на ОА. Възприетата от него правна
квалификация го е задължавала да посочи само стойността на предмета на
кражбата, но не и размера на частично възстановеното от подсъдимите, което
по никакъв начин не води до неяснота на повдигнатото им обвинение.
Въззивната инстанция напълно се солидаризира със становището на
ПРС. На първо място следва да се отбележи, че липсва законово изискване в
диспозитива на обвинителния акт да се описват несъставомерни елементи от
съответното престъпление, какъвто елемент в случая се явява
обстоятелството „частично възстановяване“ на нанесените от престъпните
деяния вреди. Съобразно възприетата правна квалификация прокурорът е бил
длъжен и съответно е посочил, че повдига обвинение за извършена при
условията на чл.26, ал.1 от НК квалифицирана кражба, посочвайки и размера
на причинените имуществени вреди. За него не е съществувало задължение
да посочва в диспозитива на ОА каква точно част от тези щети са
възстановени, още повече, че това може да бъде установено и в хода на
съдебното следствие, съответно зачетено от съда при постановяване на
присъдата. На второ място, правомерното поведение на извършителя на една
кражба, свързано с възстановяване на причинените от нея имуществени
вреди, е от значение за отговорността му и е възможно по всяко време до
приключване на съдебното следствие. В конкретният казус липсва неяснота в
обвинението, която да затруднява пълноценното упражняване на правото на
защита на подсъдимите, поради което направеното в частната жалба
2
възражение се явява напълно неоснователно. Цитирането на ТР №2/2002 год.
на ВКС е извън контекста, защото не става ясно какво точно се има пред вид.
На база изложеното Окръжният съд намира наведените оплаквания в
частната жалба за неоснователни, поради което определението на първата
съдебна инстанция следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.249, ал.3 във вр. с чл.345, ал.1 и
ал.3, във вр. с чл.338 от НПК Окръжният съд


ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 15.03.2021 година по н.о.х.д.
№ 23/2021 година по описа на Районен съд - П., с което в рамките на
провежданото разпоредително заседание е оставено без уважение
направеното искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на прокурора, поради допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, изразило се в пропуски и противоречия между
посоченото в обстоятелствената част на обвинителния акт /ОА/ и диспозитива
му, засягащи съществено правото на защита на обвиненото лице.
Определението на съда не подлежи на обжалване и протестиране.
Делото незабавно да се върне на ПРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3