Р Е Ш Е Н И
Е
№ 124
гр.Велико Търново, 12.01.2024г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и
трета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря
Д. С.,
като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
566 по описа на Административен
съд Велико Търново за 2023 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на
С.Х.С. ***
против отказ на началника на НВУ «Васил Левски»,
гр. Велико Търново обективиран
в Писмо с рег. № 4938 / 11.09.2023г. за декласифициране/разсекретяване на
дисертация на тема «Усъвършенстване
на складирането на материални
средства като елемент на логистичната система на БА» и автореферата към нея, разработени
на основание Заповед на министъра
на отбраната № ОХ-856/09.12.2015г. и Заповед № РД-06-10/14.01.2016г. на началника
на НВУ «Васил Левски»-гр.
Велико Търново. В жалбата се твърди незаконосъобразност на административния
акт като издаден в грубо нарушение на процесуалния и материалния закони. Навеждат
се доводи за липсата на основание за класифициране на научните трудове поради
липсата на класифицирана информация в тях, последното установено със съдебен
акт. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответната страна чрез процесуален
представител изразява становище за
неоснователност на жалбата по подробно изложение в писмена молба съображения. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Предмет на настоящото съдебно производство e отказ на началника
на НВУ «Васил Левски», гр.
Велико Търново по Писмо с
рег. №4938/11.09.2023г. за декласифициране/разсекретяване на дисертация на
тема «Усъвършенстване на складирането
на материални средства като
елемент на логистичната
система на БА» и автореферата към нея,
разработени на основание Заповед
на министъра на отбраната №
ОХ-856/09.12.2015г. и Заповед № РД-06-10/14.01.2016г.
на началника на НВУ «Васил Левски»-гр. Велико Търново.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата
на страните и в рамките на задължителната
проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за
установено от фактическа страна следното:
С.Х.С. е
зачислен за обучение и придобиване на образователна научна степен «доктор» чрез самостоятелна подготовка в НВУ «Васил
Левски» със Заповеди №
ОХ-856 / 09.12.2015г. и № РД-06-10 / 14.01.2016г. на Министъра
на отбраната. Със Заповед № РД-06-310 / 19.09.2018г. на Началника
на НВУ «Васил Левски» лицето е отчислено от обучение в докторантура с право на
защита, определени са състав на научно жури и дата за защита на дисертацията. С. депозира дисертация и автореферат с рапорт до Началника
на НВУ «Васил Левски», които са разгледани
на катедрен съвет.
От началник служба «Военна полиция» са изпратени два сигнала за закононарушения в дисертацията и
автореферата на С., изразяващи се в плагиатство и недостоверност на данни, които са
разгледани и не са потвърдени.
От началник служба «Сигурност на информацията» в НВУ «Васил Левски» до началника на
университета е депозирана докладна
записка за вероятното наличие на класифицирана
информация в документ, предназначен за публикуване на
официалния интернет сайт на учебното
заведение – дисертация и автореферат с автор С.Х.С.. Изискано
е становище относно наличието
на класифицирана информация в посочените
научни трудове от Съвместното командване на силите. С писмо от 02.11.2018г. командващия Съвместното командване на силите изразява становище за наличието
на класифицирана информация в документите.
На 05.11.2018г. Началника на НВУ «Васил
Левски» издава заповед, с която спира процедурата по защита на дисертационния труд на С., която
в посочената част е отменена с Определение № 449 /
27.11.2018г. на Административен съд
Велико Търново. На същата
дата 05.11.2018г. Началника на НВУ «Васил Левски» изпраща
до ДНСИ уведомление за нерегламентиран достъп до класифицирана
информация. В писмото е посочено,
че С.С. изготвя автореферат и дисертация,
използвайки класифицирана
информация, но не класифицира собствения
си труд и не поставя необходимия
гриф за сигурност. В резултат
класифицираната информация, съдържаща
се в дисертацията и автореферата са
отпечатани и са разгледани от лица, които нямат необходимия достъп до класифицирана
информация.
С писмо от 14.01.2019г. ДАНС уведомява
началника на НВУ «Васил Левски», че дисертационния труд и
автореферата, изготвени от С.С. съдържат
класифицирана информация и спрямо
тях е необходимо да бъдат предприети съответните мерки за
защита по видове сигурност.
От Началника на НВУ «Васил Левски» е поставен гриф за сигурност «поверително» върху дисертацията и автореферата
на С.С. и те са заведени в регистратурата за класифицирана
информация на университета. На 03.04.2019г. от директора на служба «Военна полиция» при Министерството
на отбраната е отнето разрешението за достъп до класифицирана информация на С.С.. Отнемането
на достъпа е обжалвано пред
Държавната комисия по сигурността на информацията и е потвърдено. С Решение № 73 / 09.11.2021г. на Върховния административен съд са отменени
решението на ДКСИ и отнемането
на разрешението за достъп
до класифицирана информация. В мотивите
на решението като основание
за отмяна на решението на
ДКСИ е липсата на самостоятелен анализ на фактите от тази институция, а като основание за отмяна и на отнемането е липсата на доказателства за извършено от С.
нарушение на закона /ЗЗКИ/, което да е създало опастност от възникване на значителни вреди за
интересите на държавата в областта на класифицираната
информация, респективно лицето
да е извършвало системни
нарушения на нормативната уредба.
Паралелно с административните
производства е сигнализирана и военна
прокуратура и на С.С. са повдигнати
следните обвинения:
1. За периода
04.09.2015г. – 17.09.2015г. в гр.Велико Търноворазгласява информация с военен
характер, представляваща държавна
тайна по смисъла на т.20 и т.21 от Приложение 1,
Раздел 1 към чл.25 от Закона за защита на класифицираната информация – престъпление
по чл.393, пр.1 от НК.
2. За периода
от 02.05.2018г. до 05.11.2018г. в гр.Велико Търново, в условията на продължавано престъпление, на три
пъти – за времето от 02.05.2018г.
до 05.06.2018г., за времето от 26.06.2018г. до
09.07.2018г. и за времето от 21.09.2018г. до
05.11.2018г. разгласява информация с военен характер, представляваща държавна тайна по смисъла на т.20
и т.21 от Приложение 1, Раздел 1 към чл.25 от Закона
за защита на класифицираната информация – престъпление по чл.393, пр.1 от НК.
3. За периода
02.05.2018г. до 05.11.2018г. в гр.Велико Търново, в условията на продължавано престъпление, на три
пъти – за времето от
02.05.2018г. до 05.06.2018г., за времето от
26.06.2018г. до 09.07.2018г. и за времето от
21.09.2018г. до 05.11.2018г. разгласява сведения от военно естество, които не са държавна тайна, но представляват служебна тайна, чието разгласяване е забранено със Заповед на Министъра на отбраната и въоръжените сили на Република България, издадена и изменяна във връзка с приложението
на разпоредбата
на чл.26, ал.3 от Закона за защита на класифицираната
информация – престъпление по чл.360, пр.1 от НК.
За тези престъпления лицето е оправдано с Присъда № 4
/ 13.10.2021г. на Софийски военен
съд, оставена в сила с
Решение № 20 / 08.09.2022г. на Военно-апелативен съд. В мотивите и на двата съдебни акта са развити подробни
съображения за липсата на класифицирана информация в изготвените
от С. дисертация и автореферат. Изрично
е посочено, че от доказателствата
по делото се установява използването единствено на явни некласифицирани източници – явна литература, интернет източници,
доклади и презентации от явни
конференции и т.н. Тези източници
са посочени в трудовете.
На 21.01.2022г.
С.С. депозира до Началника
на НВУ «Васил Левски»
Рапорт, в който описва отмяната на всички административни актове и оправдаването му от съда и моли да бъде продължена процедурата по защита
на дисертацията. Иска се и декласифициране
на дисертацията, като изрично се посочва, че при отказ
е налице готовност за
защита и като класифицирана
информация. Към рапорта са приложени съдебно решение, на присъда и на Разрешение за достъп
до класифицирана информация. По молбата
липсва произнасяне от началника на университета – уведомено
е лицето за изискване на
становище от командира на командване «Логистична поддръжка» относно наличието на класифицирана информация в научните
трудове.
На 26.10.2022г.
С.С. сезира Началника на
НВУ «Васил Левски» с ново
Заявление с повторно искане за декласифициране
на дисертацията и насрочване
на дата за нейната защита. Предвид
бездействието от 10 месеца
в заявлението се посочва възможността за търсене на вреди
по реда на ЗОДОВ. В отговор Началника
на НВУ «Васил Левски» уведомява лицето на 03.11.2022г.
за предприемането на действия за продължаването
на процедурата по дисертацията,
без да се посочват конкретни
действия и дати. Едновременно
с това, отново на
03.11.2022г. Началника на НВУ «Васил
Левски» е изпратена молба за становище как да бъдат изпълнени Присъда № 4 /
13.10.2021г. на Софийски военен
съд и Решение № 20 / 08.09.2022г. на Военно-апелативен съд до Министъра на отбраната,
председателя на ДКСИ и председателя на ДАНС. От ДАНС отговарят,
че становище следва да изрази
Командване за логистична поддръжка. От ДКСИ отговарят на
25.11.2022г., че решението е задължително
за изпълнение, процедурата
по защита на дисертацията следва
да бъде продължена като бъдат съобразени
мотивите в присъдата ирешението. От директора на дирекция «Сигурност
на информацията» в Министерството
на отбраната е изразено
становище на 17.11.2023г., че дисертацията дори и съставена от некласифицирана военна информация
от различни източници, е възможно в направените анализи, разсъждения и изводи да съдържа класифицирана информация.
Това било констатирано и от
ДАНС в писмото с указания да бъде
класифицирана дисертацията.
Посочено е , че съдебните актове не засягат темата с декласифициране на дисертацията и се изразява
становище за възможността за декласификация
на тези документи след разрешение
на ДАНС. Въпреки получените
отговори началника на университета не се произнася по молбата на С..
Със Заповед от 10.01.2023г. Началника на НВУ «Васил Левски» назначава комисия, която да извърши преглед и оценка на цялостната информация съдържаща
се в дисертация и автореферат към
нея, изготвени от С.С. и да
установисъществува ли основание за продължаване на защитата им като цялостни документи
по смисъла на ЗЗКИ. В Протокол за извършена
служебна проверка от 31.01.2023г., комисията изразява становище за запазване на класификацията на дисертационния труд, като в него класифицирана информация представляват
– стр.69-81, стр.144, 145, 157, 158, 159, 161 и 190 – направения
анализ от стр.192 до стр.202, приложения 3 и 4 и извършения
синтез и анализ на дадените отговори на въпросите.
На 14.06.2023г.
от Командване за логистична
поддържка са изпратени до началника на
университета две становища – на служителя по сигурността
на информацията и на началник
отдел «Въоръжение и боеприпаси»
- като и двете са за наличие на класифицирана
информация в дисертацията и автореферата на С..
На 27.07.2023г.
служба «Военна полиция» към
Министерството на отбраната
уведомява университета, че С.С. не притежава валидно разрешение за достъп
за класифицирана информация.
На 01.09.2023г. С.С. подава ново
заявление до Началника на НВУ «Васил Левски» за предприемане на
действия по декласифициране на дисертацията
и автореферата към нея и за
продължаване на процедурата
по защита.
В отговор на това заявление е постановен и оспорения пред
съда отказ.
След постановяване на административния акт на 21.09.2023г. е
отправено искане до ДКСИ за удължаване на сроковете за защита на дисертацията и
автореферата на С..
В хода на съдебното производство са
представени нови доказателства – писмо от 11.10.2023г. от ДКСИ за взето
решение, с което не се разрешава удължаване на първоначално определение срок за
защита на дисертацията и автореферата и Протокол от заседание на катедрения
съвет при катедра „Логистика и мениджмънт“ при НВУ „Васил Левски“ № 7 /
11.12.2023г..
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
След извършване на служебна
проверка, съдът установи, че обжалвания
акт е издаден
от компетентен орган, в писмена форма, но в нарушение на материалния закон.
Фактите са безспорни между страните, като спорът е относно
наличието на основания за класифициране на дисертация и автореферат към нея,
изготвени през 2018г. от жалбоподателя.
Настоящият състав намира за безспорно установено
обстоятелството, че дисертацията и автореферата не съдържат класифицирана
информация. Този факт е установен с влязла в сила присъда, която е задължителна
както за страните по нея, така и за държавните учреждения
и съда. Тези решения са игнорирани от служители на Министерството на отбраната
и на НВУ „Васил Левски“, включително и от неговия началник. За да достигне до
извод за невиновност на С. по повдигнатите му обвинения състави на Софийски
военен съд и Военно-апелативен съд правят анализ както на съдържанието на
дисертацията и автореферата, така и на ползваните източници за изготвянето им.
Установява се използването на публични източници, като подробни съображения са
изложени по отношение на доклад, който е бил класифициран, но към момента на
изготвяне на научните трудове е с изтекъл срок на класификация. Следователно
източникът на информация не може да послужи като основание за класифициране на
научните трудове. Съдебните актове съдържат и анализ на относимата
тълкувателна практика на ВКС, съгласно която „публикуването в пресата на
сведения и факти, които са … държавна тайна, от съответните държавни органи,
които имат това право, обективно премахва качеството им на държавна тайна..“.
Следователно публикуваната от компетентен държавен орган информация, дори по
своя характер да представлява държавна тайна, след публикуването губи това свое
качество. В конкретния случай всички използвани данни в дисертацията и
автореферата към нея от С. са от надлежно публикувани източници, поради което и
тази информация не представлява държавна тайна, респективно квалифицирана
информация. Изразените становища от служители на Министерството на отбраната - директора на
дирекция «Сигурност на информацията»
в Министерството на отбраната,
служител по сигурността на информацията и началник отдел «Въоръжение и боеприпаси» при Командване за логистична поддържка и комисия, определена от Началника
на НВУ «Васил Левски» със Заповед от 10.01.2023г. – са в противоречие с цитираните съдебни актове и не следва да се вземат предвид. Прави впечатление твърдата позиция на Министерството
на отбраната на незачитане
на съдебните актове, дори и след изрична препоръка за това от ДКСИ, която е компетентния орган да извърши преценка за наличието или не на класифицирана
информация. Дори и изричният
отказ на ДКСИ /постановен след образуване
на делото/ за удължаване на
срока на класификация дисертацията
и автореферата и то с мотиви за изпъление
на съдебните актове, ни мотивира Началника на НВУ «Васил Левски» да декласифицира научните трудове. Единственият ефект от това решение е продължаване на процедурата по
защита след изтичане на срока за класификация.
От ответника е развита теза, че дисертацията
дори и съставена от некласифицирана военна информация
от различни източници, е възможно в направените анализи, разсъждения и изводи да съдържа класифицирана информация.
От
една страна това твърдение е недоказано – липсва изрично посочване кой точно
анализ представлява класифицирана информация – дали е държавна тайна или
служебна тайна и по кой текст от съответното приложение или заповед на
министъра. От друга страна това е в противоречие със заявеното в оспореното
писмо основание за отказа за деквалификация – становища на началник отдел «Въоръжение и боеприпаси» и служител по сигурността на информацията при Командване за логистична поддръжка. В съдържанието и на двете становища
е вписано общо, че дисертационния
труд съдържа актуална
информация за предназначението, организационните
връзки, постоянната
дислокация и наименование на военни формирования от Командването за логистична поддръжка. Дори в становището на началника на отдел
«Въоръжение и боеприпаси» е
вписано в т.3 «при извършване на анализите
на риска са използвани данни от доклади за определяне на допустими норми за съхранение на …». Т.е. изразените становища са за
наличие на конкретни данни,
конкретна информация, съставляваща по преценка на тези лица класифицирана информация. В тези
становища липсва заявено
наличие на класифицирана информация, представляваща извършен от автора
анализ на данни. На трето място настоящият състав намира принципно
за невъзможно държавна
тайна да се съдържа в анализ, в хипотезата
на използвания от ответика израз на оценка на установените
от автора данни. Това произтича от формулировката на
нормативно определеното съдържание
на държавната тайна, предмет на закрила
по ЗЗКИ. В приложение 1 към чл.25 от Закона за защита
на класифицираната информация всяка една от точките включва конкретна информация било за състояние,
местоположение, начин на реакция, брой и т.н. Нито една от хипотезите
не съдържа анализ на тези данни чрез субективна оценка на
автора на документа. Следователно анализът
в частта, изразяване на
становище и обобщаване на данни,
не може да бъде държавна тайна. Такава са установените от автора данни, но не и тяхното обощение и формираните изводи.
След като основата на
анализа – данните – не са класифицирана информация, респективно
държавна тайна, то и тяхното
обобщение, класиране, цитиране
и т.н. съставляващо анализ не може
да бъде класифицирана информация.
По
изложените съображения съдът намира оспореният отказ за постановен в нарушение
на материалния закон, поради което следва да бъде отменен и преписката върната
на органа за ново произнасяне.
При
този изход на спора основателно се явява искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски съобразно представеният списък с разноските и
доказателства за действителното им заплащане.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ на началника
на НВУ «Васил Левски», гр.
Велико Търново обективиран
в Писмо с рег. № 4938 / 11.09.2023г.
ВРЪЩА преписката на началника на НВУ «Васил Левски», гр. Велико Търново за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление в едномесечен
срок от получаване на решението.
ОСЪЖДА Национален военен
университет «Васил Левски»,
гр. Велико Търново да заплати на С.Х.С. *** 010лв. / хиляда и десет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от получаването
му.
Съдия: