Р
Е Ш Е
Н И Е
№
02.11.2020 г., гр. *******
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III граждански състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията г. д. № 232/2020 г.
по описа на РС – *******, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 330 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба, уточнена с молба вх. № 1511/09.03.2020 г. и молба вх. №
3231/13.07.2020 г., подадена от А.О.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Н.Е.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, с която първоначално
са предявени искове за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брака с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК с искане по чл. 49, ал. 3 гражданският
брак между страните да бъде прекратен по вина на ответника, с който на
основание чл. 322, ал. 2 от ГПК са съединени: иск с правна квалификация чл. 59,
ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
роденото от брака между страните малолетно дете след развода, за определяне местоживеенето
на детето и относно личните отношения между детето и другия родител, иск за
издръжка на дете от родител с правна квалификация чл. 143, ал. 2 от СК, иск за
издръжка за минало време с правна квалификация чл. 149 от СК, иск с правна квалификация
чл. 56, ал. 1 от СК за предоставяне ползването на семейното жилище след развода
и иск с правна квалификация чл. 53 от СК за фамилното име на ищеца след
развода.
В исковата молба са изложени следните
обстоятелства, на които се основават претендираните
права:
Страните са сключили граждански брак на 20.05.2017 г. в гр. *******. От брака имали родено едно дете - Е. Н.Е.,
родена на *** г. През първата година от брака им, семейството им живеело във *******,
където страните работели. Дъщеря им Е. се родила във *******. За отглеждането
на детето разчитали предимно на собствените си възможности. Когато Е. била все
още новородено бебе, ищецът имала нужда от помощта на Н. в ежедневието - при
пазаруване, при почистването на дома, гледане на дъщеря им и др.
Неразбирателството и конфликтите между тях започнали още тогава, като основната
причина била трудовата ангажираност на съпруга ѝ и отсъствието му. Когато
си бил у дома, те не се разбирали - ответникът по цял ден пушел и то не само
цигари от тютюн, проявявал агресивност и не ѝ помагал с нищо. Ответникът
абсолютно се дистанцирал от проблемите на семейството, като не искал да излизат
заедно, да споделят почивките заедно и други. Така се загубило необходимото
уважение и толерантност един към друг. Твърди, че тя непрекъснато правила опити
за преодоляване на несходството в характерите им и безконфликтно решаване на
семейните проблеми, но липсата на взаимност, уважение и доверие все повече се
задълбочавала. Н. продължавал да пренебрегва семейните си задължения по
отглеждането на детето и споделеното общуване, не искал да разговарят по
проблемите на семейството. След многократни разговори с Н., обещания от негова
страна за промяна в отношението му към семейството и най-вече заради
необходимостта Е. да расте и да бъде обгрижвана от
двамата си родители, ищецът се съобразявала и търпяла поведението му.
През месец февруари 2018 г. по време на един
от разговорите им за бъдещето на семейството им и на детето им Н. той посегнал
да я души. Непосредствено след този инцидент се разделили. Ищецът заживяла с
майка си и с Е. на адрес: *******, в жилището на баба ѝ. До момента
нормалните съпружески отношения между страните не са възстановени и вече не
можели да се възстановят. Брачната им връзка била само формална и лишена от
съдържание. Те напълно се отчуждили един от друг. Счита, че дълбокото разстройството
на брака не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески
отношения. Твърди, че приблизително от месец януари 2019 г. не знае къде се
намира Н.. Той не е търсил контакт с дъщеря си, не се е интересувал от детето
пряко или косвено, не е давал издръжка. Счита, че фиктивното съществуване на
брака им е неоправдано както от лична, така и от обществена гледна точка. Заявява, че желае развод, тъй като
бракът им е изпразнен от взаимна обич, доверие, уважение, емоционална, духовна
и физическа близост, единство на целите и интересите, без реални перспективи за
заздравяването му. Твърди, че ответникът с поведението си е нарушил основни принципи,
залегнали в основата на брачните отношения, а именно; съвместно живеене със съпругата си и детето си, разбирателство, грижа, подкрепа. Разстройството
на брака им било трайно, постоянно и не можело да бъде преодоляно към настоящия момент и за
бъдеще време, поради което било невъзможно и възстановяването на нормалните
съпружески отношения. Предвид изложеното счита, че запазването на семейството
във вида, в който съществува е правно и житейски неоправдано.
Излага, че през
последната една година за нея е непосилно и невъзможно да осигурява сама
издръжката на детето. Заедно с детето съжителствали с нейните родители, които я
подпомагали при отглеждането на дъщеря ѝ. Счита, че притежава
необходимите родителски качества и може да отглежда детето си с подкрепата на
родители си.
Моли бракът ѝ с ответника да бъде
прекратен, като бъде прието, че вина за разстройството на брака има ответникът.
Моли да бъде
определено местоживеенето на детето Е. при нея, на адрес: гр. *******, *******,
както и да следва местоживеенето ѝ - предвид промяна на
жилище в населеното място, в което се иска да бъде определено местоживеенето на
детето, промяна на населеното място на територията на Република България, както
и промяна на местоживеенето на детето извън територията на Република България.
Моли
да
ѝ бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на
детето Е. Н.Е., като се определи режим на лични отношения на бащата с детето,
както следва: всяка първа събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 18
часа в неделя, с преспиване.
Моли да бъде осъден ответникът да заплаща ежемесечна
издръжка на малолетната им дъщеря Е. в размер на 200 лева, с падеж от десето до
петнадесето число на месеца, за който се дължи, считано от датата на
предявяване на иска до навършване на пълнолетие или изменение на
обстоятелствата.
Моли, на основание чл. 149 от СК, да бъде осъден ответникът да заплати издръжка на малолетната им дъщеря Е. в
общ размер на 1800 лева за минало време /или в размер на 150.00 лева месечно/
за периода от 02.03.2019 г. до 01.03.2020 г.
Предявява претенция за ползване на семейното
жилище, находящо се в гр. *******, *******със
застроена площ 106 кв.м., собственост на бащата на ответника Е.Н. Ш. за срок от
една година, на основание чл. 56, ал. 3 от СК.
След
прекратяването на брака не претендира издръжка от ответника.
Желае
след прекратяването на брака да възстанови предбрачното
си фамилно име - О..
Заявява,
че тя и съпругът ѝ нямат разкрити на свое име банкови сметки, че не са
придобивали движимо и недвижимо имущество, за което да спорят, както и че лично
тя няма регистрирани на нейно име търговски дружества и не участва в такива,
както и че не притежава дялове и акции в търговски дружества. Претендира
разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
След
изтичането на срока по делото е постъпила молба вх. № 260272/09.09.2020 г.,
подадена от Н.Н., в която заявява, че исковата молба
с приложенията са получени от леля му, която му ги е предала, а последните
книжа са получени от баща му, който също му ги е предал. Заявява, че е запознат
с тяхното съдържание и че знае за правата и възможностите си по делото. Твърди,
че със съпругата му не живеят заедно от година и половина и че тя живее с майка
си и детето в гр. *******, *********. Счита, че нормалните съпружески отношения
между него и А. няма да се възстановят, че брачната им връзка изцяло е лишена
от съдържание. Двамата напълно са се отчуждили един от друг и фиктивното
съществуване на брака им е неоправдано както от лична, така и от обществена
гледна точка. Признава всички факти и обстоятелства, изложени в исковата молба.
Моли съдът да постанови решение, с което бракът им да бъде прекратен. Заявява
съгласието си да бъде определено местоживеенето на детето Е. на адрес: гр. *******,
*********, както и да следва местоживеенето на майка си, предвид промяна на
жилище в населеното място, в което се иска да бъде определено местоживеенето на
детето, промяна на населеното място на територията на Република България, както
и промяна на местоживеенето на детето извън територията на Република България,
да бъде предоставено на майката упражняването на родителските права по
отношение на детето, да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 200
лева, както и да заплати такава за минало време, а именно от 02.03.2019 г. до
01.03.2020 г. по 150 лева на месец или в общ размер на 1800 лева. Твърди, че
двамата съпрузи нямат разкрити банкови сметки, не са придобивали движимо и
недвижимо имущество, че той няма регистрирани на свое име търговски дружества и
не участва в такива, както и че не притежава дялове и акции в търговски
дружества.
По
молба на ищеца, инкорпорирана в исковата молба, по делото е проведено производство
по реда на чл. 323 от ГПК за постановяване на привременни мерки. С протоколно
определение от 14.04.2020 г. съдът е постановил привременни мерки, като е
определил местоживеенето на детето Е. Н.Е. да бъде при неговата майка А.О.Н. ***,
предоставил е упражняването на родителските права по отношение на детето на
неговата майка, определил е режим на лични отношения на бащата с детето всяка
първа събота от месеца от 10:00 часа до 17:00 часа, без преспиване, както и 20
дни през лятото, което време да не съвпада с отпуската на майката, определил е
и месечна издръжка, която бащата следва да заплаща на детето, чрез неговата
майка и законен представител, в размер на 200 лева, считано от датата на
предявяване на иска до постановяване на окончателен съдебен акт, платима от
10-то до 15-то число на месеца, за който се дължи.
В съдебно заседание съпрузите се
явяват лично, а ищецът и с процесуалния си представител. Заявяват, че са
постигнали споразумение. Молят съда да допусне развод по взаимно съгласие, като
утвърди постигнатото между тях споразумение, като заявяват, че желанието им да
бъде прекратен техният брак е окончателно, сериозно и
непоколебимо.
С протоколно определение от същото съдебно
заседание съдът е постановил на
основание чл. 321, ал. 5 от ГПК, че производството от исково по чл. 321 ал. 1 ГПК, вр. чл. 49, ал. 1 от СК продължава по реда на
чл. 330 ал. 1 ГПК, вр. чл. 50 от СК за прекратяване
на брака, сключен между страните, по взаимно съгласие и одобряване на
постигнатото между страните споразумение.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 15,
ал. 6 от Закона за закрила на детето за делото е уведомена ДСП – *******, която
е представила социален доклад с вх. № 3869/07.08.2020 г.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и изявленията
на молителите, приема за установено следното:
По
въпросите за компетентността на РС – ******* да разгледа молбата на съпрузите и
допустимостта на настоящото производство, съдът приема следното:
Предвид обстоятелството, че по делото са налице данни, че към датата на
предявяване на исковата молба, а и понастоящем, родителите и детето пребивават
на територията на *******, съдът, като съобрази заявената от съпрузите обща
процесуална позиция и след извършена проверка по смисъла на чл. 17 от Регламент /ЕО/ 2201/2003
г. на Съвета на Европа от 27.11.2003 г. относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, намира,
че са налице
предпоставките, предвидени в чл. 3, § 1, б. „б”, предл.
1 и чл. 12, § 1 от Регламента, поради
което е компетентен да разгледа молбата.
От представените по делото удостоверение за сключен граждански
брак, издаден въз основа на акт за сключен граждански брак № 0035/20.05.2017 г. от Община *******, удостоверение за раждане на Е. Н.Е.,
родена на *** г., ЕГН **********, издадено въз основа на акт за раждане № 0035/15.05.2018
г. от Община ******* и
направените
служебно справки в НБД „Население“, се установява, че страните са съпрузи,
предвид сключения от тях граждански брак на 20.05.2017 г. в гр. *******, за който е съставен акт за сключен граждански
брак № 0035/20.05.2017
г. от Община *******. Молителите имат родено по време на брака си едно дете – Е.
Н.Е., малолетна, родена на *** г., ЕГН **********. Семейното жилище на
съпрузите, находящо се в гр. ************, е
собственост на бащата на съпруга.
Според социалния доклад основни грижи за
детето Е. полага неговата майка, подпомагана от родителите си. Детето е в добро
здравословно състояние и предстои да бъде записано в детска градина след
навършване на 3 - годишна възраст. В момента майката и детето живеят в
наследствена къща на баща ѝ. Преди извънредната обстановка майката е
работела в *****, а понастоящем разчита на средства за издръжка от баща си. А.Н.
е споделила със социалните работници, че бащата на Е. живее и работи във *******
и че повече от две години не е давал никакви средства за издръжка на детето.
При проведено социално проучване са установени данни за наличие на родителско
отчуждение и нарушена връзка и сътрудничество между родителите по въпросите,
свързани с детето. Майката не ограничавала
срещите между детето и бащата, но последният не проявявал никакво желание да се
вижда с дъщеря си. Преценката на социалните работници е, че майката притежава
необходимия родителски капацитет и качества, за да осигури нормалното
израстване и развитие на детето Е., както и че е в интерес на детето да
поддържа емоционална връзка с двамата си родители и разширените им семейни
кръгове.
От изразеното от съпрузите становище в
съдебно заседание, че поддържат искането си за развод, съдът намира за
установено наличието на предпоставките по чл. 330, ал. 3 ГПК – налице е
сериозно и непоколебимо съгласие за развода, постигнато е и споразумение по чл.
51 от СК, чийто параметри бяха посочени в съдебно заседание и потвърдени от
съпрузите. Същото не противоречи на закона и добрите нрави и е в интерес на
детето. Споразумението урежда в достатъчна пълнота всички посочени от
законодателя последици в личните отношения между съпрузите след прекратяване на
брака, както и отношенията с роденото по време на брака малолетно дете.
По гореизложените съображения
съдът счита, че следва да допусне искания развод и да утвърди споразумението.
Съгласно чл. 6, т. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при развод по взаимно
съгласие се дължи държавна такса в размер до 40 лв. Съдът определя окончателна
държавна такса за настоящото производство в размер на 40 лева, от която към
настоящия момент е внесена държавна такса в размер на 25.00лева и доказателство
за това е представено с молбата за развод. Ето защо молителите следва да бъдат
осъдени да доплатят разликата от 15.00лева по равно. По споразумението за
издръжката на детето също се дължи държавна такса от молителя Н.Е.Н. в общ размер на 144.00
лева на основание чл. 7, т. 2 от ТДТССГПК.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 50 от СК във връзка с чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ДОПУСКА развод и
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен в гр. ******* на 20.05.2017 г. между Н.Е.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** и
А.О.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, за който е съставен
акт за сключен граждански брак № 0035/20.05.2017 г. от Община *******, на основание чл. 50 от СК, поради постигнатото между тях взаимно съгласие.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните
споразумение, съгласно което:
Упражняването на родителските права по
отношение на детето Е. Н.Е., малолетна, родена на *** г., ЕГН **********, се предоставят на
майката А.О.Н., ЕГН **********.
Определя се
местоживеене на детето
Е. Н.Е.,
родена на *** г., ЕГН **********, при майката А.О.Н., ЕГН **********, на адрес: ***, както и
местоживеенето на детето Е. Н.Е., родена на *** г., ЕГН ********** да следва
местоживеенето на майката А.О.Н.,
ЕГН ********** при промяна на жилището в населеното място – гр. *******, в
което с настоящото решение се определя местоживеенето на детето, при промяна на
населеното място на територията на Република България, както и при промяна на
местоживеенето на майката извън територията на Република България, а именно –
на територията на *******. Майката А.О.Н., ЕГН ********** се задължава да уведомява бащата Н.Е.Н., ЕГН **********
за местонахождението на детето Е. Н.Е., родена на *** г., ЕГН **********
на следния имейл адрес на бащата: ************@*****.***,
като майката А.О.Н., ЕГН **********
предоставя на бащата Н.Е.Н., ЕГН ********** своя
имейл адрес за връзка с нея, а именно: **************@*****.***.
Определя се на бащата Н.Е.Н., ЕГН **********, режим на лични отношения с детето Е. Н.Е., родена на *** г., ЕГН **********,
както
следва: всяка втора и
четвърта седмица от месеца, от началото на всяка календарна година, от 10:00 часа
в събота до 18:00 часа в неделя, с преспиване, както и по всяко друго време по
взаимно съгласие между страните, след предварително уведомяване на посочените
по-горе имейл адреси, на рождения ден на детето – 16 ноември, всяка четна
година детето да е при бащата, а в деня, следващ рождения ден, детето да е при
майката, всяка нечетна година на рождения ден на детето – 16 ноември, то да е
при майката, а деня, следващ рождения ден на детето, то да е при бащата.
Бащата Н.Е.Н., ЕГН **********, ще заплаща в полза на детето Е. Н.Е.,
родена на *** г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А.О.Н., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 200.00лева /двеста лева/, считано от подаването на
исковата молба в съда – 02.03.2020 г., с падеж 15-то число на месеца, за който
се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла месечна вноска, до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.
Майката А.О.Н., ЕГН ********** оттегля претенцията за
заплащане на издръжка за минало време.
Семейното жилище, находящо се в гр. ************ е собственост на бащата на
съпруга, като съпругата оттегля претенцията си за ползване на семейното жилище,
а съпругът не е заявил такава претенция.
След развода бившите съпрузи
няма да си дължат издръжка един на друг.
След прекратяване на брака жената ще
възстанови предбрачното си фамилно име – О..
С постигнатото споразумение съпрузите не
уреждат имуществените си отношения.
Разноските по делото се поемат от
страните така, както са направени.
ОСЪЖДА Н.Е.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на РС – *******
държавна такса в размер на 7.50лева /седем лева и петдесет стотинки/ за
допускане на развод по взаимно съгласие, на основание чл. 6, т. 3 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА Н.Е.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на РС – *******
държавна такса в общ размер на 144.00 лева /сто четиридесет и четири лева/, представляваща
държавна такса върху постигнатото по делото споразумение относно издръжката, на
основание чл. 7, т. 2 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА А.О.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на РС – *******
държавна такса в размер на 7.50лева /седем лева и петдесет стотинки/ за
допускане на развод по взаимно съгласие, на основание чл. 6, т. 3 от ТДТССГПК.
Решението не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: