Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260880/11.3.2021 г., гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 11.02.2021 г., в състав:

      

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА

        

при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9078  по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

 

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Валентин Донев Вълканов срещу ответника Х.Р.Р. ЕГН: ********** , с адрес *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на В и К услуги, за ползвани и незаплатени В и К услуги, следните суми, а именно :

- сумата от 95,65 лв., представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени ВиК услуги за обект, находящ се в гр.Варна, ул.“Плевен“ №53 с абонатен №******за периода 23.01.2017г. до 18.05.2017г.;

- сумата от 28,19 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху сбора от главници в размер на 95.65лв., дължим за периода от 18.03.2017г. до 24.05.2020г.

ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 29.05.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 2199/01.06.2020  г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 5397/2020г. по описа на Районен съд-гр.Варна.

Претендира се за осъждане на ответника да заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски, както и разноските в заповедното производство.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:

Твърди се в исковата молба, че „В.и к." ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на Х.Р.Р. ЕГН ********** за имот на адрес ***, която в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер 1159272, чийто титуляр е ответникът.

Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил.

Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.

На 29.05.2020г. В и К операторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу Х.Р., въз основа на което било образувано ЧГД № 5397/2020г. по описа на ВРС, ГК-25 състав.

На 01.06.2020г. съдът е издал заповед № 2199 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на Р. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 1273.25лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 23.01.2017г. до 18.05.2020г.; сумата от 178.81лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 18.03.2017г. до 24.05.2020г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-29.05.2020г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 29.04лв. и юрисконсултеко възнаграждение в размер на 50лв.

Излага се, че на 09.06.2020г. Р. е заплатила доброволно следните суми, които се включват в неоспорената част от вземанията по заповедта за изпълнение:

>          32.35лв.-общо главници и лихви по фактура № ********** от 18.03.2020г.

>          32.33лв.-общо главници и лихви по фактура № ********** от 16.04.2020г.

>          32.12лв.-общо главници и лихви по фактура № ********** от 20.05.2020г.

>          3.20лв.-общо главници и лихви по фактура № ********** от 19.02.2020г.

На 01.07.2020г. заявителят (сега ищец) е  уведомен, че длъжникът подал възражение по реда на чл.414 ГПК, поради което може да предяви иск за установяване на вземането си.

Възражението на ответницата Р. се отнася до част от сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение, а именно: оспорената главница е в размер на 583.20лв., представляваща сбор от фактури, издадени на 23.01.2017г., на 31.01.2017г., на 31.01.2017г., на 15.02.2017г., на 21.03.2017г., на 19.04.2017г., на 21.04.2017г., и на 18.05.2017г.; оспорената лихва за забава е в размер на 37.25лв., изчислена към 26.06.2020г. Длъжникът пояснява, че оспорва посочените вземания поради изтекла по отношение на тях погасителна давност по чл.111, б."в" ЗЗД. Длъжникът изрично заявява, че не оспорва останалите суми по издадената заповед за изпълнение, начислени за периода от 19.06.2017г. до 29.05.2020г., а именно: главница в размер на 1374.55лв., дължима за периода от 19.06.2017г. до 29.05.2020г. и лихва в размер на 159.98лв., дължима за периода от 19.06.2017г. до 29.05.2020г., изчислена към 26.06.2020г.

Оспорва се възражението на длъжника, като неоснователно, по следните съображения: На първо място, част от така индивидуализираните вземания не са предмет на заповед № 2199 от 01.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, тъй като са част от заповед № 770 от 02.02.2017г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД № 1390/2017г. по описа на ВРС (първата фактура има за предмет вземане на ползвани В и К услуги, а втората и третата фактура се отнасят до съдебно-деловодните разноски по заповедното производство). Вземането по фактура № ********** от 21.04.2017г. има за предмет държавна такса, платена от кредитора по исковата молба, подадена през 2017г. след реализирано от Р. право на възражение срещу заповед № 770 от 02.02.2017г. по ЧГД № 1390/2017г. по описа на ВРС. Т.е. вземанията по фактури № ********** от 23.01.2017г.; № ********** от 31.01.2017г.; № ********** от 31.01.2017г. и № ********** от 21.04.2017г. не са предмет на заповед № 2199 от 01.06.2020г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД № 5397/2020г. по описа на ВРС, поради което Р. не разполага с право на възражение срещу тях към настоящия момент. В тази част възражението й е недопустимо и неоснователно.

На второ място, възражението за погасяване по давност на вземанията по останалите четири фактури, посочени в Таблица № 1-фактури № ********** от 15.02.2017г.; № ********** от 21.03.2017г.; № ********** от 19.04.2017г. и № ********** от 18.05.2017г. е неоснователно, тъй като погасителната давност по отношение на тези вземания не е изтекла. Падежите на всяко едно от четирите вземания по тях са настъпили съответно, както следва: на 17.03.2017г.; на 21.04.2017г.; на 19.05.2017г. и на 18.06.2017г. Поради което кратката 3-годишна давност по чл.111, б."в" ЗЗД за всяко едно от тези четири вземания изтича на: 17.03.2020г.; на 21.04.2020г.; на 19.05.2020г. и на 18.06.2020г.

Излага се , че заявлението е подадено в съда на 29.05.2020г., поради което погасителната давност е прекъсната. Предвид изложеното , се счита, че възражението за погасяване по давност на вземанията по фактури № **********/15.02.17г., № **********/21.03.17г., № **********/19.04.17г. и № **********/18.05.17г. е неоснователно.

Претендираните от ищеца суми за главници и лихви по фактури са посочени в табличен вид, както следва:

Задължения по партида с абонатен номер 1159272

 

Фактура	Дата	Главница	Отчетен период	Лихва	Период на забава
1	2	3	4	5	6
********** ********** ********** **********	15.02.17 21.03.17 19.04.17 18.05.17	30.53 25.44 20.35 19.33	23.01.17- 15.02.17 15.02.17-21.03.17 21.03.17- 18.04.17 18.04.17- 18.05.17	9.35 7.55 5.87 5.42	17.03.17-24.05.20 20.04.17-24.05.20 18.05.17 -24.05.20 17.06.17 -24.05.20
		95.65		28.19

С оглед на изложеното, се моли за постановяване на положително решение по предявената искова претенция, както и за присъждане на сторените разноски.

Ответницата  Х.Р.Р. ЕГН: ********** , с адрес ***, в срока по чл. 131 от ГПК, не е депозирала отговор на исковата молба. В производството по ч.гр.д. № 5397/2020г. по описа на Районен съд-гр.Варна , в депозираното възражение срещу издадената заповед ответницата е изложила твърдения за изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания. В постъпили по делото молби ответницата излага становище за изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания, като се сочи, че възражението за изтекла погасителна давност е релевирано още в депозираното от ответницата възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Досежно допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:

От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. № 5397/2020г. по описа на Районен съд-гр.Варна, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 29.05.2020 г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 2199/01.06.2020  г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът Х.Р.Р., ЕГН: ********** с адрес ***  да заплати на  Кредитор „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Валентин Вълканов, следните суми, дължими за ползвани и незаплатени ВиК услуги за обект, находящ се в гр.Варна, ул.“Плевен“ №53 с абонатен №******по издадени фактури за периода 15.02.2017г. до 20.05.2020г., както следва:

- сумата от 1273.28 лева, представляваща главница за периода 23.01.2017г. до 18.05.2020г.;

- сумата от 178.81 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, дължима за периода 18.03.2017г. до 24.05.2020г., ведно със законната лихва забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.05.2020г. до окончателното изплащане,

както и за сумата от 29.04 лева за заплатена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК.

Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства: суми, дължими за ползвани и незаплатени ВиК услуги за обект, находящ се в гр.Варна, ул.“Плевен“ №53 с абонатен №******по издадени фактури за периода 15.02.2017г. до 20.05.2020г..

Срещу издадената заповед е депозирано в срок възражение от длъжника , като заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за предявяване на искова молба, на основание чл.415 от ГПК и е представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д. № 5397/2020г. по описа на Районен съд-гр.Варна.

С оглед на гореизложеното, съдът намира,че настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.

С оглед на гореизложеното и предвид наличието на идентитет по отношение на вземанията , които са предмет на заповедното и исковото производство, съдът намира,че настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В.и к." ООД.

Приобщени са Решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР, ведно с два броя обяви, Решение № Ц-23 от 30.06.2016г. на КЕВР, ведно с два броя обяви, Решение № БП-Ц-3 от 28.04.2017г. на ДКЕВР, ведно с два броя обяви, с които решения са одобрени общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите.

Видно от приобщените към доказателствения материал обяви, Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В.и к." ООД са публикувани в два ежедневника.

 Представена е справка за недобора на частен абонат с клиентски № 1159272 за издадени фактури на абоната Х.Р.Р. за периода от 23.01.2017 г. до 18.05.2017г.

Видно от представената по делото Справка от Служба по вписванията-гр.Варна по партидата на ответницата Х.Р.Р., последната е придобила собствеността върху процесния  имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Плевен“ №53,  на основание договор за доброволна делба, вписана в СВ-Варна с вх.№ 142/30.06.2006г.

По делото е приобщен карнетен лист на абонат № 1159272, в който като потребител е вписана ответницата Х.Р.Р.. Видно от карнета в същия са положени подписи на абоната при почти всички отчитания , с някои изключения, като са положени подпис от страна на абоната  при последните отчитания, касаещи процесния период, което индицира ,че абонатът се е съгласил с отчетените показания , касаещи процесния период.

Представени са Заповед № 770 от 02.02.2017г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 1390/2017г. по описа на ВРС и изпълнителен лист № 6573 от 14.08.2017г. по ЧГД № 1390/2017г. по описа на ВРС, като ответницата Х.Р.Р. е осъдена да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА” ООД сумата от 6552.74лв. /шест хиляди петстотин петдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща неплатена главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен № 1159272 за периода 17.04.2013 г. – 23.01.2017 г., за които има издадени фактури за периода 28.05.2013 г. – 23.01.2017 г., за обект, находящ се в гр. В, ул. П № **, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2017г. до окончателното й изплащане; сумата 650.49 лв. /шестстотин и петдесет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 28.05.2013г. – 29.01.2017г., както и сумата 194.07 лв. /сто деветдесет и четири лева и седем стотинки/, представляваща сторените в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.

Видно от изготвената актуална справка от НБД Население ответницата е променила имената си и понастоящем е вписана с имената Х.Р.Р..

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. В тежест на ответника е да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.

Съгласно пар.1,т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текстът на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на ищцовото дружество.

Съдът намира, че ответникът притежава качеството „потребител на ВиК услуги” по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и по смисъла на чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД.

Видно от приетите по делото писмени доказателства , ответницата е придобила собствеността върху процесния имот , през 2006г. От представения карнетен лист е видно, че като абонат е вписана единствено ответницата и същата е полагала подпис за процесния период , като в него са положени подписи при отчитанията, поради което съдът намира, че ответницата не е оспорила дължимостта на отчетените количества вода.  

С оглед на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото е налице правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно - битови нужди до потребител на жилище.

Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.2 от Общите условия, основно задължение на потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, като при неизпълнение в срок на това задължение, на основание чл.44 от Общите условия потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора. Съгласно чл.22 от Общите условия, изразходваните количества питейна вода се отчитат от водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора. Съгласно чл.23, ал.1, т.2, за потребители за питейно-битови нужди, отчетът се извършва на 3 месеца. Според ал. 3 на чл. 23, в междинните периоди между два отчета ВиК операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определена въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Предвидено в ал. 4 на чл. 22 е, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, като при неосигурен достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора.

Съдът, като съобрази представените по делото писмени доказателства,  констатира , че за установяване на наличието на  доставяне и реално потребяване на отчетената вода, начислена за плащане с процесните фактури, ищецът е представил карнет за извършени отчети на водомера на ответника, като последният не е оспорил това писмено доказателство. При проверка на записванията в карнета се констатира, че документът преимуществено носи подписи за абонат за по-голямата част от отчитанията в процесния период. Липсват подписи за някои от отчитанията. Налице е подпис за абоната при последните последователни отчитания. При това положение, настоящият състав намира, че в рамките на посочения период изцяло е удостоверено получаване на начисленото в този период количество вода, тъй като подписвайки карнетът, абонатът се съгласява не само с количеството консумирана вода за отделния месец, но и с показанието на водомера и след като се е съгласил, че именно това е показанието, то оттам се санират и предните отчети, които не са извършени в негово присъствие или на представител , доколкото показанията съответстват на предходно отчетените количества. От друга страна, това съответства и на предвиждането на чл.23, ал.3 от Общите условия да се правят междинни отчети, след което изравняване. В този смисъл и след като е налице подпис при изравняването, то следва да се приеме и че начисленото на ответника до този момент количество вода е потребено, следователно за процесния период карнетът  обективира изявление, че остойностеното количество вода е доставено.

Предвид изложеното , съдът намира,че ищцовото дружество е провело успешно доказване за дължимост на сумите, начислени по фактури, издадени в периода от 23.01.2017г. до 18.05.2017 г.  на обща стойност в размер на 95,65 лв., неоспорена от ответницата.

Ето защо и въз основа на изложените правни и фактически констатации, съдебният състав приема, че в конкретния случай са налице елементите от фактическия състав на предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, като искът е доказан по основание.

Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на ищеца за лихва за забава върху горните задължения. Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая, съгласно чл. 44 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „ВиК-Варна” ООД, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането. Следователно, ответникът е изпаднал в забава за заплащане на цената на доставените му ВиК услуги по издадените фактури, считано от деня, следващ изтичането на 30-дневния срок от издаване на съответната фактура.

Ответницата не оспорва размера на претендираното от ищцовото дружество обезщетение.

Предвид изложеното съдебният състав намира,че ищцовото дружество е провело успешно доказване за дължимост на претендираното обезщетение за забава  в общ размер от 28,19 лв.

Ето защо и въз основа на изложените правни и фактически констатации, съдебният състав приема, че в конкретния случай са налице елементите от фактическия състав на предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, като искът е доказан по основание.

Предвид обстоятелството, че съдът намира, че процесните суми са дължими от страна на ответницата, следва да бъде разгледано възражението на последния за изтекла погасителна давност на вземането за процесния период. Задълженията на потребителите на ВиК услуги, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б."в" ЗЗД – кратката тригодишна давност. В този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД, от деня, в който вземането е станало изискуемо, давността започва да тече.

Падежите на всяко едно от четирите процесни вземания по фактури № ********** от 15.02.2017г.; № ********** от 21.03.2017г.; № ********** от 19.04.2017г. и № ********** от 18.05.2017г. са настъпили съответно, както следва: на 17.03.2017г.; на 21.04.2017г.; на 19.05.2017г. и на 18.06.2017г. Поради което кратката 3-годишна давност по чл.111, б."в" ЗЗД за всяко едно от тези четири вземания изтича на: 17.03.2020г.; на 21.04.2020г.; на 19.05.2020г. и на 18.06.2020г.

Съгласно чл.3, т.2 от ЗМДВИП, за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, предвидени в нормативните актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права за частноправните субекти. С Решение, обнародвано в ДВ бр.33 от 07.04.2020г., за удължаване на срока на обявеното извънредно положение, Народното събрание на РБ удължава този срок до 13.05.2020г. Съгласно § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗ (обн.ДВ бр.44 от 13.05.2020г.), сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение ,  продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник". Следователно през периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. включително погасителна давност не тече.

Заявлението по чл.410 ГПК е подадено в съда на 29.05.2020г., от която дата погасителната давност се счита прекъсната, съобразно правилото на чл.422, ал.1 ГПК.

С оглед въведеното от ответницата в депозираното възражение срещу издадената заповед за изпълнение възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, предмет на иска, и при съобразяване с постановките на ТР №3 от 18.05.2012г. на ВКС по т.д.№3/2011г., ОСГТК, както и отчитайки спиране на погасителната давност за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. и предвид датата на предявяване на иска в съда – 29.05.2020 г. / датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, по арг. чл.422, ал.1 от ГПК/  и началната дата на изискуемост на претендираното вземане, вземанията на водоснабдителното дружеството са погасени по давност за отчетния период от 23.01.2017г. до 15.02.2017г., за който е издадена фактура № ********** от 15.02.2017г. Тъй като падежът по това вземане е 17.03.2020г. , но срокът е спрян за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. , то падежът на това вземане изтича на 26.05.2020г./първи работен ден/, но исковата молба е подадена на 29.05.2020г., но не по пощата , поради което давността по отношение на главницата в размер на 30,53 лв. по фактура № ********** от 15.02.2017г. е изтекла.

Вследствие на изложеното съдебният състав намира, че искът за главница е основателен и следва да бъде уважен за сумите, начислени по фактури, издадени за ползвани и незаплатени В и К услуги, за периода от 15.02.2017 г. до 18.05.2017 г. на обща стойност от 65,12 лв., като бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер като погасен по давност.

Предвид своевременно направеното възражение от ответника за настъпила погасителна давност съдът приема, че такава е настъпила по отношение на вземанията за лихва за забава по отношение на горепосоченото погасено вземане за главница. Вследствие на изложеното, искът за обезщетение за забава е основателен и следва да бъде уважен за сумите, начислени по горепосочените фактури, издадени за ползвани и незаплатени В и К услуги върху сбора от главници в размер на 65,12лв., дължим за периода от 20.04.2017 г. до 24.05.2020 г.,  на обща стойност от 18,84 лв., като бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер като погасен по давност.

Основателно е и искането за установяване на дължимост на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото и в заповедното производство разноски съответно на уважената част от исковете, съгласно представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , представен по делото и доказателствата за реализирани разходи. По настоящото производство ищецът претендира следните разноски: държавна такса в размер на 97,52 лв.  и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв., което съдът определя да е в размер на 100,00лв., на основание чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ  , от които ответникът следва да заплати на ищеца , съразмерно на уважената част от исковете,  сума в размер на 133,91  лв.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното производство в общ размер от 4,57 лв. , за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на предявената част от вземанията по заповедта , които са уважени в исковото производство.

От своя страна ищецът следва да заплати на процесуалния представител на ответника направените по делото разноски за изплатено адвокатско възнаграждение,съобразно отхвърлената част от исковата претенция, на основание чл.78 ал.3 от ГПК , в размер на сумата от 96,61 лв. за исковото производство и в размер на 8,24 лв. за заповедното производство, съразмерно на предявената и отхвърлена част от вземанията, на основание чл.38 от ЗА, като възражението за прекомерност на ищеца е неоснователно, доколкото възнаграждението на процесуалния представител в заповедното производство е в минималния размер по чл.7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                 

                               Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА  ЗА  УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, от една страна и ответника Х.Р.Р. ЕГН: ********** , с адрес ***, от друга страна, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на В и К услуги, за ползвани и незаплатени В и К услуги, следните суми, а именно :

- сумата от 65,12 лв., представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени ВиК услуги за обект, находящ се в гр. В, ул. П № **с абонатен № 1159272 за периода от 15.02.2017 г. до 18.05.2017 г.;

- сумата от 18,84 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху сбора от главници в размер на 65,12лв., дължим за периода от 20.04.2017 г. до 24.05.2020 г.

ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 29.05.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 2199/01.06.2020  г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 5397/2020г. по описа на Районен съд-гр.Варна, на основание чл. 422 ал.1 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница - за разликата над  присъдения до пълния претендиран размер от 95,65 лв. и за периода от 23.01.2017г. до 14.02.2017г. вкл.  и иска за лихва за забава – за разликата над  присъдения до пълния претендиран размер от 28,19 лв.  , като погасени по давност.

 

ОСЪЖДА Х.Р.Р. ЕГН: ********** , с адрес ***   ДА ЗАПЛАТИ   на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,  сумата в размер на 4,57 лв. , представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 5397/2020г. по описа на Районен съд-гр.Варна, както и сумата от 133,91 лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***  ДА ЗАПЛАТИ   на адвокат ДИМИТЪР НИКОЛОВ ДИМИТРОВ ЕГН ********** *** , в качеството му на процесуален представител на ответницата Х.Р.Р. ЕГН: ********** , с адрес ***  сумата в размер на 8,24 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 5397/2020г. по описа на Районен съд-гр.Варна, както и сумата от 96,61 лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в исковото производство , съразмерно на отхвърлената част от предявените вземания, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение на страните по делото, ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

 

 

 

                РАЙОНЕН СЪДИЯ: