Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260152
гр. Пловдив, 10.09.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в
открито съдебно заседание на седемнадесети август, две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 2774/2020г. по описа на ПРС, XXV нак.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Съдът
е сезиран с жалба от Й.С.Д., ЕГН **********,
против Наказателно постановление № 19-1030-012180 от 27.12.2019г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.
Пловдив, с което на жалбоподателя е наложено наказание
глоба от 2000 лева на основание чл. 638,
ал.1, т.2, вр. чл. 461, т. 1
от КЗ за нарушение по чл. 483,
ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.
С
жалбата и в съдебно заседание, чрез пълномощника на жалбоподателя адв. Р.С., са изложени подробни
съображения с искане за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не е изпратила представител и не е взела устно и
непосредствено становище по жалбата.
Обжалваното
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/, съставен против Й.С.Д., с номер на бланката 368765 от 01.12.2019г., с който се констатира,
че на 01.12.2019г., около 15,15 часа в гр.
Пловдив, на път II-86,
км. 10+900, управлява товарен автомобил „Пежо Ранч“ с рег. № …, собственост на
„А. роял комерс“ ЕООД с БУЛСТАТ/ID *********, като допуска следното нарушение: Няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на проверкага, с което виновно
е нарушил чл. 638, ал. 3 от КЗ. Актотъставителя
съставил приложения по преписката АУАН в присъствието на
нарушителя, за което той се разписал без възражения, като на жалбоподателя бил
даден екземпляр от съставения АУАН като същия бил запознат с правото си в 3
дневен срок да даде допълнителни обяснения или възражения във връзка със
случая. Такива не постъпили.
По
сходен начин са отразени установените обстоятелства и в атакуваното наказателно
постановление, като е посочено обаче, че жалбоподателя е
управител на фирма А. роял комерс“ ЕООД с БУЛСТАТ/ID
*********, която фирма е собственик на товарен автомобил „Пежо Ранч“ с рег. № ….
В съответствие с установеното и на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, в НП
извършеното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ. За извършеното от Д.
нарушение, на основание чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ му било
наложено наказание глоба в размер на 2 000лв.
В
качеството на свидетел по делото е разпитан актосъставителят А.Т., който заявява че поддържа описаното в съставения от
него АУАН, и заявява че обстоятелството дали е имало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ било установено след извършена справка
през оперативната дежурна част на подразделението на МВР. Заявява че няма
конкретни спомени свързани с процесния АУАН.
Съдът
кредитира показанията на съставителя на АУАН, като намира същите за логични и
дадени добросъвестно.
На базата на всички доказателства по делото,
както и от приложената по делото справка от страницата на Гаранционен
фонд, съдът намира, че категорично е установено действително, че към датата 01.12.2020г, 15.15ч.,.
за описания в АУАН и наказателното постановление автомобил не е имало сключен
договор за задължителната, съгласно чл. 483, ал. 1 т. 1 от КЗ, застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите". От информационните масиви на сектор „ПП“ на
ОДМВР се установява че като собственик на автомобила е регистрирано юридическото лице „А. роял комерс“ ЕООД с
БУЛСТАТ/ID *********. От
справка в търговския регистър пък се установява че посоченото дружество е с
управител именно жалбоподателя Д.. Посочената информация
е публична и на свободен достъп в страницата на Гаранционния фонд, като там е
видно, че за описания в АУАН и наказателното постановление автомобил към датата
и часа на извършената проверка на пътя не е имало валидна застраховка, а такава
е била сключена непосредствено след установяване на нарушението, а именно в на
02.12.2019г., 00.00ч.
Независимо от това обаче, при издаване на
наказателното постановление са били допуснати особено съществени нарушения на
процесуалните правила, които водят до неговата незаконосъобразност.
На
първо място, твърди се нарушение на чл. 483, ал.1, т. 1 от КЗ, който
действително задължава притежателят /собственик/ на МПС, регистрирано в
България и неспряно от движение да сключи задължителната застраховка. В случая
се установява, че притежател на описаното в АУАН и наказателното постановление
МПС е юридическото лице „А. роял комерс“ ЕООД с
БУЛСТАТ/ID *********, като в тази връзка то е носител на посоченото задължение и при
неизпълнение на същото би следвало да се санкционира именно юридическото лице,
което е и изрично предвидено като възможност в чл. 638, ал. 1, т. 2
от КЗ.
Вместо това обаче е счетено, че следва да се санкционира лично
жалбоподателя Й.С.Д., като същия дори не е посочено да се санкционира в
качеството му на управител на дружеството, а се санкционира като физическо лице. При това положение и спрямо него би следвало да се приложи санкционната норма на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, която предвижда наказание глоба за
физическо лице, което не изпълни задължението за сключване на задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", като глобата
е в размер на 250
лева. Обаче, в наказателното постановление е посочена като основание за
определяне на наказанието разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, която предвижда санкциониране на
юридическо лице при неизпълнение на задължението за сключване на задължителна
застраховка по чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ, при това с налагане на наказание глоба, но в размера
предвиден за имуществена санкция по
чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, а именно 2000. Видно е от
наказателното постановление, че в същото в абсолютно противоречие със закона е
определена като основание за налагане на административно наказание на
физическото лице Д., нормата, касаеща
санкциониране на юридически лица, като макар да е посочено по вид наказанието
глоба, то размерът на същата е напълно несъответен на предвидените размери на
глобите при санкциониране на физическо лице. Налице е абсолютно недопустимо
смесване на разпоредбите на КЗ, което създава противоречие и неяснота, засягащи
пряко правото на адекватна защита на жалбоподателя.
Отделно
от това жалбоподателя Д. е санкциониран за това че „управлява товарен автомобил
…. Водач….“, като видно от разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ
задължението да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е на
собственика на моторното превозно средство, не на неговия водач. Както стана
ясно от събраните по делото доказателства Д. обаче като физическо лице не е
собственик на товарен автомобил „Пежо Ранч“ с рег. № …, а същия е собственост
на „А. роял комерс“ ЕООД с БУЛСТАТ/ID
*********, на което Д. е управител. Следователно задължението възниква за юридическото
лице „А. роял комерс“ ЕООД с БУЛСТАТ/ID
*********, което чрез своя управител Д. би следвало да сключи задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ и единствено то може да бъде субект на
извършеното административно нарушение. Физическото
лице Д. би могло да носи отговорност по чл. 638, ал.3 от КЗ съгласно който „Лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.
Що се
отнася до констатираното от съда процесуално нарушение изразяващо се в
обстоятелството че в съставения АУАН при цифровото отразяване на извършеното
нарушение е изписано че е нарушена разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, която
се явява санкционна норма и не отразява материално правната разпоредба, съдът
счита че същото е основателно. Действително е налице несъответствие между
описанието на извършеното нарушение и цифровата квалификация на същото в
съставения АУАН, като вместо нарушената разпоредба на чл. 483, ал. 1 от НК, е
посочена като нарушена разпоредбата на чл. 638, ал.2 от КЗ която всъщност
оказва какви наказания се прилагат спрямо онези които са нарушили чл. 483 от КЗ. Това несъответствие е било отстранено в издаденото по късно Наказателно
постановление, в съответствие с разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, поради
което съдът счита че същото не е съществено и не води само по себе си до отмяна
на обжалваното наказателно постановление. Безспорно е установено по делото че
на посочената дата и в посочения час процесния автомобил е бил без задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, и водач на автомобила е бил жалбоподателя
Д. управител на „А. роял комерс“ ЕООД с БУЛСТАТ/ID
*********.
Съдът
намира че обжалваното наказателно постановление е издадено от длъжностно лице в
кръга на неговите компетенции – видно от приложената по делото Заповед № 317З – 3985/22.10.2018г. Съгласно чл. 647,
ал. 1 от КЗ за нарушения по в
случаите по чл. 638, ал.
1 – 3
и 5, актове за установяване
на административни нарушения се издават от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата.
С оглед
изхода на делото, а именно отмяната на обжалваното наказателно постановление,
възиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния
представител на жалбоподателя – адв. Р.С., сумата от 260лв. за предоставена от
него безплатна правна помощ на жалбоподателя на основание чл. 38, ал. 1, т. 3,
пр. 2 от Закона за адвокатурата. По делото е приложен Договор за правна защита
и съдействие между жалбоподателя Д. и адв. С.. В договора е отразено че е
договореното предоставяне на безплатна правна помощ на жалбоподателя на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 предл. 2 от Закона за адвокатурата – адвокат
предоставя безплатна правна помощ на свой близък. Адв. Б. се е явил в съдебно
заседание и е осъществил процесуално представителство на жалбоподателя. В
случаи като настоящия, в които адвокат предоставя безплатна правна помощ на
свой блзък, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер
не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и
осъжда другата страна да го заплати. Договора за правна помощ и съдействие е
сключен на 20.03.2020г. и съгласно действащата към този момент разпоредба на
чл. 18, ал. 2 от Раздел 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата
на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.
7, ал. 2, т. 2 от посочената наредба, при интерес от 1 000лв. до
5 000лв. минималното възнаграждение е в размер на 200 лв. плюс 6 процента
за горницата над 1 000лв. Следователно възиваемата страна следва да бъде
осъдена да плати на адв. С. сумата от 260лв.
По
изложените мотиви и Съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-012180 от 27.12.2019г. на Началник група
в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр. Пловдив,
с което на Й.С.Д. е наложено
наказание глоба от 2000 лева на основание чл. 638, ал.1, т.2, вр. чл. 461, т. 1
от КЗ за нарушение по чл. 483,
ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането.
ОСЪЖДА Областна дирекция на министрество на вътрешните
работи Пловдив, да заплати на адв. Р.Е.С., регистриран в Адвокатска колегия
Пловдив с личен номер …, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 3 предл. 2 от Закона за адвокатурата, сумата
от 260лв. разноски
за адвокатски хонорар.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
неговото изготвяне пред Пловдивски административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.