Решение по дело №92/2012 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 76
Дата: 7 май 2014 г. (в сила от 10 декември 2014 г.)
Съдия: Стоян Димитров Колев
Дело: 20123210100092
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ……….…

07.05.2014 г., гр.Б.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Балчишкият районен съд граждански състав

На седми април през две хиляди и четиринадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                  Председател: Стоян Колев

Секретар: М.Е.                   

Прокурор: ----------------

Като разгледа докладваното от районен съдия Стоян Колев гражданско дело № 92 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по повод предявени от Г.Г.Ц., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. В. и М.Д.Ц., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. В. и двамата в качеството си на съдружници и управители на „М&Г В.п.” ДЗЗД, БУЛСТАТ: ****** със седалище и адрес на управление: гр. В., ***** срещу  „И.И.С.В.Т.”АД, /I.I.S.V.T. A.S./ гражданство/държава: Т., А. съдружник с дял: 51.00% и ОТВ Т. /Х./ А.И.С.В.Т. А.С. /O.T.A.I.S.T..A.S./, гражданство/държава: Т., И., съдружник с дял: 49.00% в качеството им на съдружници в „И.-Х.А.О.” ДЗЗД, БУЛСТАТ: ***** със седалище и адрес на управление: *****, представлявани от управителите А.Ф.Р., ЛП *****, държава: И. и Д.К., ЛП *****, държава: Т. осъдителни искове за заплащане на  суми по фактури произтичащи от Договор за извършване на услуга от 14.06.2010 г., Протокол обр. 19 № 1 от 22.06.2010 г. с Фактура № **********/22.06.2010 и Протокол от 08.07.2010 г.: 147,52 лева с падеж 08.07.2011 г. ; Договор за извършване на услуга от 14.06.2010 г., Протокол обр. 19 № 2 от 05.07.2010 г. с Фактура № **********/08.07.2010 г.: 92, 41 лева с падеж 08.07.2011        г. ; Приложение № 1 към Договор за извършване на услуга от 14.06.2010   г., Протокол обр. 19 № 1 от 28.07.2010 г. с Фактура № **********/28.07.2010 г.: 329,60 лева с падеж 28.07.2011 г. ; Приложение № 1 към Договор за извършване на услуга от 14.06.2010 г., Протокол обр. 19 № 2 от 17.08.2010 г. с Фактура № **********/17.08.2010 г.: 71,88 лева с падеж 17.08.2011 г.; Приложение № 1 към Договор за извършване на услуга от 14.06.2010      г., Протокол обр. 19 № 1 от 01.09.2010 г. с Фактура № **********/01.09.2010 г.: 470,74 лева с падеж 01.09.2011 г. ; Договор за извършване на услуга от 14.06.2010 г., Протокол обр. 19 № 1 от 04.10.2010 г. с Фактура № **********/04.10.2010 г.: 314,40 лева с падеж 04.10.2011 г. ; Договор за извършване на услуга от 14.06.2010 г., Протокол обр. 19 № 2 от 15.10.2010 г. с Фактура № **********/18.10.2010 г.: 228, 72 лева с падеж 18.10.2011 г. ; Договор за извършване на услуга от 14.06.2010 г., Протокол обр. 19 № 1 от 05.11.2010 г. с Фактура № **********/05.11.2010 г.: 751,63 лева с падеж 05.11.2011 г. ; Договор за монтажни услуги от 02.09.2010 г., Протокол обр. 19 № 1 от 08.11.2010 г. с Фактура № **********/09.11.2010 г.: 6739,22 лева с падеж 09.05.2011 г.; Договор за извършване на услуга от 08.11.2010 г., Протокол обр. 19 № 1 от 01.12.2010 г. с Фактура № **********/01.12.2010 г.: 373,89 лева с падеж 01.12.2011 г.; Приложение № 1 към Договор за монтажни услуги от 08.11.2010 г., Протокол обр. 19 № 1 от 06.12.2010 г. с Фактура № **********/06.12.2010 г.: 1664,49 лева с падеж 06.12.2011 г.; 12.    Договор за монтажни услуги от 21.02.2011 г., както и Анекс № 1 към същия от 21.02.2011 г., Протокол обр. 19 № 1 от 25.05.2011 г. с Фактура № **********/2505.2011 г., Фактура № **********/09.06.2011 г. и Протокол за прихващане от 09.06.2011 г.: 710,40 лева с падеж 02.06.2011 г. получена след извършено прихващане с Протокол за прихващане от 09.06.2011 г.;     Договор за монтажни услуги от 21.02.2011 г., както и Анекс № 1 към същия от 21.02.2011г.Протокол обр. 19 № 1 от 01.06.2011 г. с Фактура № **********/01.06.2011 г.: 4536,00 лева с падеж 08.06.2011 г.; Договор за монтажни услуги от 21.02.2011 г., както и Анекс № 1 към същия от 21.02.2011г.Протокол обр. 19 № 1 от 07.06.2011 г. с Фактура № **********/07.06.2011 г.: 2340,00 лева с падеж 17.06.2011 г. ; Договор за монтажни услуги от 21.02.2011 г., както и Анекс № 1 към същия от 21.02.2011г.Протокол обр. 19 № 1 от 07.06.2011 г. с Фактура № **********/07.06.2011 г.: 3505,00 лева с падеж 14.06.2011 г.

Общият размер на претенциите на ищците възлиза на сумата от 21 998, 54 лева.

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 258 и сл. ЗЗД.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на осъдителните искове, навеждайки следните фактически твърдения:

По силата на сключените между страните „М&Г В.п.” ДЗЗД, БУЛСТАТ ******, като изпълнител и „И.-Х.А.О.” ДЗЗД, БУЛСТАТ *****, като възложител договори за изработка на В и К и други съпътстващи СМР на различни улици част от един цялостен проект „И.И.С.В.Т.”АД, /i. I. S. V. T. A.§./ гражданство/държава: Т., А. съдружник с дял: 51.00% и ОТВ Т. /Х./ А.И.С.В.Т. А.С. /O.T. A. I.S.V. Т.А.S./, гражданство/държава: Т., И., съдружник с дял: 49.00% в качеството им на съдружници в „И.-Х.А.О.” ДЗЗД, БУЛСТАТ: ***** със седалище и адрес на управление: *****, представлявани от управителите А.Ф.Р., ЛП *****, държава: И. и Д.К., ЛП *****, държава: Т. под формата на консорциум организиран по правилата на гражданско дружество по ЗЗД възлагат на „М&Г В.п.” ДЗЗД, БУЛСТАТ ****** извършването на разрушителни и изкопни работи, полагане на В и К тръби, обратно засипване и трамбоване на изкопите, както и други съпътстващи В и К услуги по изпълнението на Обект „Б. Водоснабдяване и канализация, разширение и рехабилитация”, включващ изграждането на пречиствателна станция и В и К мрежа в гр. Б., финансирани от Програма ИСПА, по мярката 2002/BG/16/P/PE/017 - „Интегриран проект за подобрения във водния цикъл на гр. Б.”.

Всички възложени на „М&Г В.п.” ДЗЗД, БУЛСТАТ ****** строително-монтажни работи, като подизпълнител на консорциума, главен изпълнител „И.-Х.А.О.” ДЗЗД, БУЛСТАТ: ***** по изпълнението на гореописания проект са надлежно изпълнени и сертифицирани, за което с представители на ответните лица са подписани по надлежния ред от една страна двустранни приемо-предавателни протоколи за изпълнени и подлежащи на разплащане СМР във формата на Акт - Образец 19, а от друга сертификат с проект - мениджъра /надзора/, като в последствие са издадени и изискуемите фактури, които са осчетоводени в счетоводствата на страните.

Твърди се, че към момента е налице частично неразплащане по някой от приетите и осчетоводени от ответниците фактури и цялостно по последно издадените.

Твърди се и че за ищците е налице правен интерес от провеждането на исковете и молят съда за положително решение по същите.

В отговор на исковата молба, депозиран по реда и в рамките на срока по чл. 131 от ГПК, ответниците „И.И.С.В.Т.”АД, /I.I.S.V.T. A.S./ гражданство/държава: Т., А. и ОТВ Т. /Х./ А.И.С.В.Т. А.С. /O.T.A.I.S.T..A.S./, гражданство/държава: Т., И., чрез процесуалния си представител Адвокат Г.Г.Г. оспорват предявените искове. В условията на евентуалност правят възражение за прихващане.

Оспорват изискуемостта на сумите, като излагат, че за възложените им (респ. на „М&Г В.п.” ДЗЗД) строително-монтажни работи по всички процесни договори, в които се предвижда удържане на „гаранция на изпълнението’’, освобождаването на въпросната гаранция се извършва след 1 година от „сертифицираното приключване на работите”. Според ответната страна договорните предпоставки за приключването на работите са различни от „сертифицирането от Възложителя” при предаването на работите с Акт - Образец 19.

В условие на евентуалност, в случай че съдът приеме претенциите на Ищците за основателни и доказани, правят процесуално възражение за прихващане със задължение на Ищците към ответниците, произтичащо от непозволено увреждане, причинено при следните обстоятелства:

По повод данъчна ревизия на „И. - Х. А. О.” ДЗЗД (по-долу „И. - Х.”), приключила с влязъл в сила Ревизионен акт № 03251100131 / 03.09.2011 г. на Териториална дирекция на НАП гр. В., Дирекция „СДО”, и по повод данъчна ревизия на „И. - Х.”, приключила с влязъл в сила Ревизионен акт № 03251200026/12.04.2012 г. на Териториална дирекция на НАП гр. В., Дирекция „СДО”. При посочените актове, ревизиращият екип е приел, че по-горе фактури, издадени от „М и Г В.п.” ДЗЗД, не са налице данни за реално извършени доставки на услуги, порА. което е отказал на „И. - Х.” право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. Твърди, че от страна на „М и Г В.п.” ДЗЗД и неговите подизпълнители е налице виновно неизпълнение на изискванията на Закона за данък върху добавената стойност и Закона за счетоводството, свързани с надлежното осчетоводяване и документиране на реалното изпълнение и ресурсна обезпеченост на доставките за целите на облагането с данък върху добавената стойност, за което неизпълнение пряка отговорност носят ищците в качеството им на съдружници и управители на „М и Г В.п.” ДЗЗД.

Според ответниците, като пряка и непосредствена последица от горепосочените незаконосъобразни действия (бездействия) на Ищците и техните подизпълнители, „И. Х.”, съответно неговите съдружници, са претърпели имуществени вреди в размер на отказаното право за приспадане като данъчен кредит на начисления ДДС по периоди и издадени от „М и Г В.п.” ДЗЗД фактури подробно описани в исковата молба, като молят, на основание чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК във връзка с чл. 103, чл. 104, ал. 1 и чл. 45 от ЗЗД, съдът да извърши прихващане срещу претенциите на ищците на сумата от 35559,71 лв. (тридесет и пет хиляди петстотин петдесет и девет лева и 71 ст.), представляваща причинени виновно от Ищците и подлежащи на обезщетяване вреди от непризнато право за приспадане на данъчен кредит на „И. - Х.”, които вреди са настъпили пряко в патримониума на ответниците, като съдружници в неперсонифицираното дружество.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищците, чрез процесуален представител адв. Л. П. поддържат предявените искове и молят за положително произнасяне по същите.

Ответникът, чрез процесуален представител адв. Г. Г. поддържа изложените в депозирания отговор на исковата молба доводи за неоснователност на иска и моли за постановяване на решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен, евентуално да се извърши прихващане със суми, произтичащи от причинени на ответника вреди, за които ищците отговарят.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно в отношенията между страните, обстоятелството, че са налице валидно сключени между „М&Г В.п.” ДЗЗД, БУЛСТАТ ******, като изпълнител и „И.-Х.А.О.” ДЗЗД, БУЛСТАТ *****, като възложител договори за изработка на В и К и други съпътстващи СМР на различни улици част от един цялостен проект с които възлагат на „М&Г В.п.” ДЗЗД, БУЛСТАТ ****** извършването на разрушителни и изкопни работи, полагане на В и К тръби, обратно засипване и трамбоване на изкопите, както и други съпътстващи В и К услуги по изпълнението на Обект „Б. Водоснабдяване и канализация, разширение и рехабилитация”, включващ изграждането на пречиствателна станция и В и К мрежа в гр. Б., финансирани от Програма ИСПА, по мярката 2002/BG/16/P/PE/017 - „Интегриран проект за подобрения във водния цикъл на гр. Б.”.

От Договор за извършване на услуга от 14.06.2010 г., Протокол обр. 19 № 1 от 22.06.2010 г. с Фактура № **********/22.06.2010 г., Протокол от 08.07.2010      г. и Протокол обр. 19 № 2 от 05.07.2010 г. с Фактура № **********/08.07.2010 г.; Приложение № 1 към Договор за извършване на услуга от 14.06.2010 г., Протокол обр. 19 № 1 от 28.07.2010 г. с Фактура № **********/28.07.2010 г. и Протокол обр. 19 № 2 от 17.08.2010 г. с Фактура № **********/17.08.2010 г., и Протокол обр. 19 № 1 от 01.09.2010 г. с Фактура № **********/01.09.2010 г.; Протокол обр. 19 № 1 от 04.10.2010 г. с Фактура № **********/04.10.2010 г.; Протокол обр. 19 № 2 от 15.10.2010 г. с Фактура № **********/18.10.2010 г.; Протокол обр. 19 № 1 от 05.11.2010 г. с Фактура № **********/05.11.2010 г.; Договор за монтажни услуги от 02.09.2010 г., Протокол обр. 19 № 1 от 08.11.2010 г. с Фактура № **********/09.11.2010 г.; Договор за извършване на услуга от 08.11.2010 г., Протокол обр. 19 № 1 от 01.12.2010 г. с Фактура № **********/01.12.2010 г.; Приложение № 1 към Договор за монтажни услуги от 08.11.2010 г., Протокол обр. 19 № 1 от 06.12.2010 г. с Фактура № **********/06.12.2010 г.; Договор за монтажни услуги от 21.02.2011 г., както и Анекс № 1 към същия от 21.02.2011 г., Протокол обр. 19 № 1 от 25.05.2011 г. с Фактура № **********/2505.2011 г., Фактура № **********/09.06.2011 г. и Протокол за прихващане от 09.06.2011 г.; Протокол обр. 19 № 1 от 01.06.2011 г. с Фактура № **********/01.06.2011 г.; Протокол обр. 19 № 1 от 07.06.2011 г. с Фактура № **********/07.06.2011 г. и Протокол обр. 19 № 1 от 07.06.2011 г. с Фактура № **********/07.06.2011 г. се установява, че възложените на М&Г В.п.” ДЗЗД строително-монтажни работи, като подизпълнител на консорциума, главен изпълнител „И.-Х.А.О.” ДЗЗД по изпълнението на гореописания проект са изпълнени от М&Г В.п.” ДЗЗД и сертифицирани от възложителя, за което между страните са подписани двустранни приемо-предавателни протоколи за изпълнени и подлежащи на разплащане СМР във формата на Акт - Образец 19, издадени сертификат от строителния надзор, като в резултат са издадени и гореописаните фактури.

От съдържанието на приложения писмен Договор за извършване на услуга от 14.06.2010 г., е видно че страните са уговорили удържане на гаранция за качествено изпълнение в размер на 5%, която сума ще бъде освободена в срок от една година считано от сертифицираното приключване на работите по проекта.

 От съдържанието на приложения писмен Договор за извършване на услуга от 02.09.2010 г., е видно че страните са уговорили удържане на гаранция за качествено изпълнение в размер на 10%, която сума ще бъде освободена в срок от шест месеца считано от завършване на работите по проекта, ако не се появят дефекти.

От съдържанието на приложения писмен Договор за извършване на услуга от 08.11.2010 г., е видно че страните са уговорили удържане на гаранция за качествено изпълнение в размер на 5%, която сума ще бъде освободена в срок от една година считано от сертифицираното приключване на работите по проекта.

От разрешение за ползване № СТ-05-1593/23.12.2011 г. е видно, че считано от тази дата е разрешена експлоатацията на строеж - Водоснабдяване и канализация, разширение и рехабилитация на гр. Б., включващ изграждането на пречиствателна станция и В и К мрежа в гр. Б..

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 258 и сл. ЗЗД  за осъждане на ответника – възложител по договор за СМР (договор за изработка) да заплати на ищеца – изпълнител уговореното възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение.

За установяване валидността на сочения като основание за възникване на спорното правоотношение и черпените от него права договор, ищецът следва да докаже с надлежни доказателствени средства наличието на постигнато между страните съгласие по всички необходими реквизити на твърдения договор за строителство като подвид на договора за изработка - предмет, срок, цена, дължими насрещни престации и др.

Страните не спорят помежду си за наличието на действителни договорни правоотношения по договор за изработка (СМР). Представените от ищеца писмени доказателства - Договори за извършване на услуга от 14.06.2010 г., от 14.06.2010 г., от 02.09.2010 г., от 08.11.2010 г., от 08.11.2010 г. и от 21.02.2011 г., приложенията и анексите към тях, както и множеството Протоколи обр. 19 доказват наличието на уговорка за извършването на конкретни изчерпателно посочени по вид и обем СМР, от които да се установи степента и обема на задълженията на изпълнителя по договора и на тяхното изпълнение, както и цената и стойността на дължимото възнаграждение за извършване на споменатите СМР, начините на плащане и сроковете на изпълнение. От изложеното може да се обоснове извод, че страните са постигнали съгласие по основните изискуеми реквизити, установяващи наличието на валидно сключен договор по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД.

За да възникне задължение за плащане по договор по чл. 264 от ЗЗД е необходимо възложителят да приеме изпълнението, което съответства на дължимото по договора. По делото не бяха релевирани възражения за лошо изпълнение на извършените от ищцова страна СМР, а и в настоящия казус, възложителят е приел СМР, за които изпълнителят претендира възнаграждение. Приемателните актове обр. 19 са подписани без забележки. Приемането презумира, че работата отговаря на изискванията на възложителя и че е изпълнена без явни недостатъци. Възложителят е подписал всички счетоводни документи, обективиращи спорния дълг.

Спорът между страните в случая е най-напред за това, дали претендираните от ищците суми са изискуеми, или същите следва да се задържат от ответниците, като гаранция за евентуални скрити недостатъци за предвидения в договорите период, а също и от кога започва да тече срокът предвиден за задържане на гаранцията.

Установено бе, че с Договорите от 14.06.2010 г. и от 08.11.2010 г. е уговорено удържане на гаранция за качествено изпълнение в размер на 5%, която сума ще бъде освободена в срок от една година считано от сертифицираното приключване на работите по проекта, а с Договора от 02.09.2010 г. е уговорено удържане на гаранция за качествено изпълнение в размер на 10%, която сума ще бъде освободена в срок от шест месеца считано от завършване на работите по проекта, ако не се появят дефекти. В договора от 21.02.2011 г. страните не са предвидили удържане на гаранционни суми.

При граматическо и смислово от гледна точка на целия проект за водния цикъл на гр. Б. тълкуване на посочените договори съдът приема, че датата от която започват да текат предвидените едногодишен, респ. шестмесечен срок е сертифицираното приключване на работите по цялостния проект, а не датата на приемането на работите с протокол обр. 19. В този смисъл следва да се приеме, че това е моментът в който е издадено разрешението за ползване № СТ-05-1593/23.12.2011 г. От това следва, че датата до която ответниците имат правото да задържат гаранцията по договорите от 14.06.2010 г. и от 08.11.2010 г. е 23.12.2012 г., а на гаранцията по договора от  02.09.2010 г. е 23.06.2012 г.. Тъй като от страна на ответниците не бяха направени възражения за възникнали в тези периоди скрити недостатъци и дефекти, даващи правото на възложителя да задържи гаранциите, сумите по последните са станали изискуеми на посочените дати - 23.06.2012 г. и на 23.12.2012 г.. В изпълнение на нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да съобрази обстоятелството, че падежът на процесните вземания е настъпил, макар и след датата на предявяване на исковете.

Що се отнася до изискуемостта на задължението по иска основан на договора от 21.02.2011 г., то предвид липсата на гаранционни уговорки следва да се счита за изискуемо след изтичане на предвидения в договора седемдневен срок от представяне на фактурата по него.

С оглед горното, предявените искове се преценяват като основателни и доказани, което означава, че съдът дължи произнасяне по направеното възражение за прихващане.

Основанието на заявената претенция за прихващане произтича от следните факти, посочени в отговора по исковата молба, а именно: извършена данъчна ревизия на „И. - Х. А. О.” ДЗЗД, приключила с влязъл в сила Ревизионен акт № 03251100131/ 03.09.2011 г. на Териториална дирекция на НАП гр. В., Дирекция „СДО”, и по повод данъчна ревизия на „И. - Х. А. О.” ДЗЗД, приключила с влязъл в сила Ревизионен акт № 03251200026/12.04.2012 г. на Териториална дирекция на НАП гр. В., Дирекция „СДО” на дружеството на ответниците не е признат данъчен кредит възлизащ на сумата от 35559,71 лв. (тридесет и пет хиляди петстотин петдесет и девет лева и 71 ст.), и представляваща причинени виновно от Ищците и подлежащи на обезщетяване вреди от непризнато право за приспадане на данъчен кредит на „И. - Х. А. О.” ДЗЗД, които вреди са настъпили пряко в патримониума на ответниците, като съдружници в неперсонифицираното дружество. За да се достигне до този неблагоприятен за ищеца резултат, ревизиращите органи са взели предвид, че в данъчните фактури, издадени от „М и Г В.п.” ДЗЗД, не са налице данни за реално извършени доставки на услуги, порА. което е отказал на „И. - Х. А. О.” ДЗЗД право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. Те обаче са подписани от представител на „И. - Х. А. О.” ДЗЗД и дружеството е извършило плащане по тях. В отговора по исковата молба се сочи и че от страна на „М и Г В.п.” ДЗЗД и неговите подизпълнители е налице виновно неизпълнение на изискванията на Закона за данък върху добавената стойност и Закона за счетоводството, свързани с надлежното осчетоводяване и документиране на реалното изпълнение и ресурсна обезпеченост на доставките за целите на облагането с данък върху добавената стойност, за което неизпълнение пряка отговорност носят ищците в качеството им на съдружници и управители на „М и Г В.п.” ДЗЗД. Според ответниците, като пряка и непосредствена последица от горепосочените незаконосъобразни действия (бездействия) на Ищците и техните подизпълнители, „И. Х.”, съответно неговите съдружници, са претърпели имуществени вреди в размер на отказаното право за приспадане като данъчен кредит на начисления ДДС по периоди и издадени от „М и Г В.п.” ДЗЗД фактури подробно описани в исковата молба

Ищците оспорват претенцията за прихващане и твърдят, че не е налице противоправно деяние, от което да произтекат вреди и считат, че дори да има противоправно поведение от тяхна страна и от страна на техните подизпълнители, то не е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка със спорния предмет и доводите на страните по направеното възражение, приема за установено следното:

Не се спори, че страните по делото са били в трайни търговски отношения възникнали и развили се на базата на Договори за СМР от 14.06.2010 г., от 02.09.2010 г., от 08.11.2010 г. и от  21.02.2011 г.. Не се спори и че във връзка с изпълнението на тези договори са издавани фактури и е извършени плащания, обстоятелство, което не е спорно между страните.

Установи се, от заключението на вещото лице, че ТД НА НАП - гр. В. е издала Ревизионен акт № 03251100131/03.09.2011г. Същият е влязъл в сила, че представеното с отговора на исковата молба извлечение, касаещо доставките от “М&Г В.п.” ДЗЗД, е идентично по съдържание на съответната част от Ревизионен акт № 03251100131/03.09.2011г., че ТД НА НАП - гр.В. е издала Ревизионен доклад № 03251100131/03.08.2011г., като представеното с отговора на исковата молба извлечение, касаещо доставките от “М&Г В.п.” ДЗЗД е идентично по съдържание на съответната част от Ревизионен доклад № 03251100131/03.08.2011г., че ТД НА НАП - гр.В. е издала Ревизионен акт № 03251200026/12.04.2012г. Същият е влязъл в сила а представеното с отговора на исковата молба извлечение, касаещо доставките от “М&Г В.п.” ДЗЗД, е идентично по съдържание на съответната част от Ревизионен акт № 03251100026/12.04.2012г. и че ТД НА НАП - гр.В. е издала Ревизионен доклад № 03251200026/20.03.2012г., като представеното с отговора на исковата молба извлечение, касаещо доставките от “М&Г В.п.” ДЗЗД, е идентично по съдържание на съответната част от Ревизионен доклад № 03251100026/20.03.2012г.

От експертизата се установява също и че начисленият ДДС по фактурите, издадени от “М&Г В.п.” ДЗЗД, изброени от т.5 до т. 35, раздел А от исковата молба, е заплатен от “И. Х.” и размер на 36209,64 лв. общо. Начисленият ДДС по ф-ра № 87/07.06.2011 г. в размер на 584,20 лв. / т.36 , раздел А от исковата молба/ не е платен. Общият размер на непризнатия ДДС за приспадане като данъчен кредит по фактурите, упоменати в двете задачи на експертизата и в посочените ДРА е 35559,71 лв.

Според заключението конкретните несъответствия, констатирани при извършените насрещни проверки на “М&Г В.п.” ДЗЗД, на неговите подизпълнители “Т. - Ю.” ЕООД, “ДМ И.” ЕООД, “К.” ЕООД, “В.С.” ЕООД, както и на назначените от тях по трудов или граждански договор физически лица, въз основа на които, на “И. Х.” е отказано правото на данъчен кредит са следните:  “М&Г В.п.” ДЗЗД е фактурирало услуги, които към датите на предаването им не са получени от неговите подизпълнители, тъй като от своя страна те не са ги извършили нито със собствени ресурси, нито с физическите лица, посочени като изпълнители по граждански договори, т.е. не са били реално извършени; Несъответствия във фактурираните обеми на извършените услуги; информацията, дадена от физическите лица, назначени по граждански договори, и тази вписана в дневните отчети е противоречива и не може да се проследи кой работник на кой обект е работил, кой ден, колко часа, какъв обем работа е свършил и каква точно е извършената работа; за изпълнението на голяма част от дейностите, предмет на сключените договори между ответника и ищеца, са необходими квалифицирани кадри, с които нито доставчика - “М&Г В.п.” ДЗЗД, нито неговите подизпълнители разполагат. Вещото лице Е.Е. е категоричен в извода си, че протоколите от насрещни проверки на “М&Г В.п.” ДЗЗД и на неговите подизпълнители, приложени към посочените в отговора Ревизионни доклА., съдържат реквизитите по чл. 50 от ДОПК и отразените в тях фактически обстоятелства кореспондират на установените несъответствия, въз основа на които е отказано правото на данъчен кредит по съответните фактури.

От допълнителната задача на вещото лице се установява, че справка-декларациите, дневниците за покупка и продажба и протоколите за предаване в НАП, е които се начислява дължимото ДДС по отношение на фактурите визирани в исковата молба, въз основа, на които ищците основават претенцията си са отчетени съобразно предвидените в ЗСч и ЗДДС правила. Фактурирането на осъществените от дружеството на ищците услуги към дружеството на ответниците е извършено съобразно предвидените в ЗСч и ЗДДС правила. Между подизпълнителите и ищеца са подписвани протоколи обр. 19 за изпълнените видове СМР, които са основание за издаването на фактури. Всички издадени фактури от подизпълнителите са осчетоводени от дружеството на ищците.    При извършена от вещото лице проверка се потвърждават разминавания в датите на документите послужили при фактурирането па посочените услуги, така както са посочени в ревизионните актове.

С оглед горното, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Разпоредбата на чл. 49 ЗЗД предвижда, че този, който е възложител на чужда работа отговаря за вредите, причинени от лицето при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за обективна отговорност при или повод на извършване на възложена работа на представителите на неперсонифицираното дружество, съответните длъжностни лица и служители наети при доставчика, както и на подизпълнителите му.

В настоящия случай са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ищцовото дружество за вреди по реда на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. “М&Г В.п.” ДЗЗД, което чрез своите представители, служители и подизпълнители, не е изпълнило задълженията си като доставчик по ЗДДС, а като пряка последица от това дружеството на ответниците, което е действало съобразно закона, е придобило качеството на длъжник по публично-правно вземане. Изискуемото и безспорно данъчно задължение увеличава пасива на ответното дружество, порА. което се квалифицира като загуба.

Обезщетението за вреди е изискуемо, считано от момента на настъпване на увреждането и това ще е моментът в който са влезли в сила данъчните актове с които е отказано ползването на данъчен кредит.

От изложеното дотук следва извода, че са налице предпоставките за извършване на прихващане между двете насрещни еднородни и изискуеми вземания до размера на претенцията на ищците. Последната възлиза общо на 21 998, 54 лева, от които сумата от 11083,28 лв. е претендирана спрямо „И.И.С.В.Т.”АД, а сумата от 10915,26 е претендирана спрямо ОТВ Т. /Х./ А.И.С.В.Т. А.С.. Сумата, която „И.И.С.В.Т.”АД следва да прихване с вземането на ищците, съобразно дела си от 51% в дружеството е с размер на 18135,45 лв., а сумата, която ОТВ Т. /Х./ А.И.С.В.Т. А.С. следва да прихване с вземането на ищците, съобразно дела си от 49% в дружеството е с размер на 17424,26 лв..

Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ответниците за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК, като същите следва да бъдат възложени в тежест на ищците. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК същите възлизат на 1760 лв. за възнаграждение на един адвокат и 350 лв. за възнаграждение на вещо лице

Мотивиран от така изложените съображения, Балчишкият районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ, предявените от Г.Г.Ц., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. В. и М.Д.Ц., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. В. и двамата в качеството си на съдружници и управители на „М&Г В.п.” ДЗЗД, БУЛСТАТ: ****** със седалище и адрес на управление: гр. В., ***** Срещу „И.И.С.В.Т.”АД, /I.I.S.V.T. A.S./ гражданство/държава: Т., А. в качеството му на съдружник с дял: 51.00% в „И.-Х.А.О.” ДЗЗД, БУЛСТАТ: ***** със седалище и адрес на управление: *****, представлявани от управителите А.Ф.Р., ЛП *****, държава: И. и Д.К., ЛП *****, държава: Т. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 258 и сл. ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците съобразно дяловото си участие в дружеството „И.-Х.А.О.” ДЗЗД сумата в размер на 1227,53 лв. (хиляда двеста двадесет и седем лева и 53 ст.) произтичаща от Договор за извършване на услуга от 14.06.2010 г. и Приложение № 1 към Договор за извършване на услуга от 14.06.2010 г.,  представляваща незаплатено възнаграждение за изработка; сумата в размер на 3437,00 лв. (три хиляди четиристотин тридесет и седем лева) произтичаща от  Договор за монтажни услуги от 02.09.2010 г., представляваща незаплатено възнаграждение за изработка; сумата в размер на 1039,56 лв. хиляда и тридесет и девет лева и 56 ст.) произтичаща от  Договор за извършване на услуга от 08.11.2010 г., представляваща незаплатено възнаграждение за изработка и сумата в размер на 5379,19 лв. (пет хиляди триста седемдесет и девет лева и 19 ст.) произтичаща от  Договор за извършване на услуга от 21.02.2011 г., представляваща незаплатено възнаграждение за изработка, като погасени чрез прихващане с вземането на „И.И.С.В.Т.”АД срещу Г.Г.Ц. и М.Д.Ц. като съдружници в „М&Г В.п.” ДЗЗД в размер на 18135,45 лв. (осемнадесет хиляди сто тридесет и пет лева и 45 ст.) на основание чл. 103, чл. 104, ал. 1 и чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ, предявените от Г.Г.Ц., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. В. и М.Д.Ц., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. В. и двамата в качеството си на съдружници и управители на „М&Г В.п.” ДЗЗД, БУЛСТАТ: ****** със седалище и адрес на управление: гр. В., ***** Срещу ОТВ Т. /Х./ А.И.С.В.Т. А.С. /O.T.A.I.S.T..A.S./, гражданство/държава: Т., И., съдружник с дял: 49.00% в „И.-Х.А.О.” ДЗЗД, БУЛСТАТ: ***** със седалище и адрес на управление: *****, представлявани от управителите А.Ф.Р., ЛП *****, държава: И. и Д.К., ЛП *****, държава: Т. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 258 и сл. ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците съобразно дяловото си участие в дружеството „И.-Х.А.О.” ДЗЗД сумата в размер на 1179,37 лв. (хиляда сто и седемдесет и девет лева и 37 ст.) произтичаща от Договор за извършване на услуга от 14.06.2010 г. и Приложение № 1 към Договор за извършване на услуга от 14.06.2010 г.,  представляваща незаплатено възнаграждение за изработка; сумата в размер на 3302,21 лв. три хиляди триста и два лева и 21 ст.) произтичаща от  Договор за монтажни услуги от 02.09.2010 г., представляваща незаплатено възнаграждение за изработка; сумата в размер на 998,80 лв. (деветстотин деветдесет и осем лева и 80 ст.) произтичаща от  Договор за извършване на услуга от 08.11.2010 г., представляваща незаплатено възнаграждение за изработка и сумата в размер на 5434,88 лв. (пет хиляди четиристотин тридесет и четири лева и 88 ст.) произтичаща от  Договор за извършване на услуга от 21.02.2011 г., представляваща незаплатено възнаграждение за изработка, като погасени чрез прихващане с вземането на ОТВ Т. /Х./ А.И.С.В.Т. А.С. срещу Г.Г.Ц. и М.Д.Ц. като съдружници в „М&Г В.п.” ДЗЗД в размер на 17424,26 лв. (седемнадесет хиляди четиристотин двадесет и четири лева и 26 ст.) на основание чл. 103, чл. 104, ал. 1 и чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

ОСЪЖДА Г.Г.Ц., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. В. и М.Д.Ц., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. В. и двамата в качеството си на съдружници и управители на „М&Г В.п.” ДЗЗД, БУЛСТАТ: ****** със седалище и адрес на управление: гр. В., ***** да заплатят на „И.И.С.В.Т.”АД, /I.I.S.V.T. A.S./ гражданство/държава: Т., А. съдружник с дял: 51.00% и ОТВ Т. /Х./ А.И.С.В.Т. А.С. /O.T.A.I.S.T..A.S./, гражданство/държава: Т., И., съдружник с дял: 49.00% в качеството им на съдружници в „И.-Х.А.О.” ДЗЗД, БУЛСТАТ: ***** със седалище и адрес на управление: *****, представлявани от управителите А.Ф.Р., ЛП *****, държава: И. и Д.К., ЛП *****, държава: Т. сумата в размер на 2110 (две хиляди и сто) лева представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………