№ 231
гр. Айтос, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20222110100441 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с Искова молба, подадена от Н. С. М., ЕГН **********, адрес: с. Б.,
общ. Р., обл. Б., с адрес за призоваване и съобщения: ***, чрез пълномощника адв. Р.
Н. срещу: Ф. З. М., ЕГН **********, адрес: с. Б., общ. Р., обл. Б..
В исковата молба се излага, че ищцата и ответникът са чичо и племенница. Ha
07.07.2010 год. ищцата закупила недвижим имот в с. Б., общ. Р., обл. Б.. След
закупуването на имота заминала на работа в чужбина, т,е. в Република ***. След като
спестила средства, след няколко години се върнала и извършила основен ремонт на
имота.
През 2020 година ответникът Ф. З. М. (чичо на ищцата) я помолил да се настани за
няколко месеца в дома й докато сu намери подходяща квартира, тъй като и той се бил
върнал съвсем скоро от Република ***. От морална гледна точка и от съжаление
ищцата се съгласила ответникът да остане за няколко месеца в имота, докато си намери
подходяща квартира. След като изминали няколко месеца, тя му отправила молба да
освободи имота, но от негова страна не били предприети мерки за напускането на
имота.
Ищцата отправила молби до органите на полицията за съдействие за напускането на
имота от ответника Ф. З. М., нo полицейските служители й обясниха, че трябвало да го
отстрани от имота чрез съдебно решение. Ищцата твърди, че ответникът владее и
ползва имота без правно основание, като същевременно възпрепятства упражняването
на правото й като собственик в пълен обем.
Поради изложеното ищцата счита, че за нея е налице правен интерес да искат от
1
съда след като докаже, че е собственик на дворно място с площ от 621 кв.м., находящо
се в с. Б., общ. Р., обл. Б., съставляващо неурегулиран поземлен имот № 104 в кв. 13 пo
плана на с.с., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена
площ от 61 кв.м., навес със застроена площ от 9 кв.м. и второстепенна постройка със
застроена площ от 29 кв.м., при граници: улица и поземлени имоти № 108, 109 и 104 за
който имот пo неприложената в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ № IX-
104, в кв. 13 пo плана на с.с., целият с площ от 675 кв.м., с неуредени регулационни
сметки за 54 кв.м., при граници: улица и поземлени имоти № II-108, III-109 VIII-104.,
да поиска съда да осъди ответника Ф. З. М. да й предаде владението върху процесния
имот.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба
от Ф. З. М., чрез адв.Г.К., според който ищцата и ответникът действително са чичо и
племенница, а процесния имот е наследствен на ответника и неговата сестра (майка на
ищцата). През През 2010г. ответникът тъкмо се бил развел със съпругата си и имал
конфликт с децата си. Пo настояване от сестра му (майка на ищцата) и ищцата се
съгласил да й прехвърли неговата ид.ч. oт наследствения имот. Прехвърлянето се
извършило с нотариален акт за покупко-продажба № 20, TOM 4, peг. 3722, дело 489 от
7 юли 2010г. на нотариус Б.Д..
Ответникът твърди, че с ищцата имали уговорката когато обстоятелствата се
успокоят, ответницата да му прехвърли обратно целия имот, a той междувременно да
продължи да владее и ползва имота. След подписването на нотариалният акт в
съответствие с предварителната им уговорка той останал да живее в имота. Ищцата
живеела постоянно в Р. ***, гр. ***. В България се прибирала рядко, основно за
религиозните празници /Байрям/, и винаги отсядала обикновено в село Д., където
съпругът й имал роднини. Процесния имот бил посещаван от ищцата инцидентно,
единствено с цел да отиде на гости на ответника. В същото време ответникът третирал
имота като свой собствен. Ответникът твърди, че владее имота от лятото на 2010г. до
днес и продължава да го владее. За изминалите 12 години единствено през пролетта на
тази година ищцата се опитала да влезе във владение на имота без негово знание и
съгласие, нo била отстранена от полицията.
B качеството си на собственик и владелец ответникът направил множество
подобрения в процесния имот, които променили неговия облик и стойност. Ищцата
знаела за направата на тези подобрения, виждала ги е, нo никога не се е
противопоставила на направата им. Ответникът оспорва твърдението на ищцата в ИМ,
че тя е направила ремонт в имoтa.
В отговора на ИМ ответникът твърди, че в резултат на продължило повече от 10
години спокойно и неоспорено владение на имота на основание чл. 79 от ЗC е
придобил правото на собственост по силата на изтекла в негова полза придобивна
2
давност продължила 10години.
Т.к от лятото на 2010г. ответникът владеел имота , започнал да го третира като свой,
поради което направил в нeгo множество подобрения, които коренно го променили.
Ищцата знаела за тези подобрения, нo никoгa нe ce e противопоставила на направата
им. Отделно от това ответникът направил разноски за опазването на имота, тъй като
ищцата живее постоянно в ***.
Общо в имота ответникът твърди, че направил следните подобрения:
1/ Съборил стария покрив на масивната жилищна сграда в имота и направил изцяло
нов покрив със закупени от него мертеци — 130бр., греди — 130бр., ламперия — 10
куб. м., черна хартия 5 топа, гвоздеи 30 кг., и ангажирал майстори ,като целия ремонт
струвал 9 000лв.
2/ Направил замазка и подложен бетон с желязна арматура на цялата сграда: две
стаи, caлон и кухня и две тераси с обща площ от 75 кв. м., за което закупил 8 куб. м.
бетон и ангажирах майстори, което струвало 3500лв.
3/ Поръчал, монтирал и заплатил нова дограма за къщата: 3 бр. прозорци, 2бр.
вратопрозорци, една входна врата и една плъзгаща врата, 4 бр. стъклопакети, 3 бр.
интериорни врати, остъкляване на таванската стая, за което заплатил общо 5000лв.
4/ Отделно oт това пo същото време направил таваните на сградата с гипс-картон,
тъй като там нямало бетонна плоча, a също така направил нови ел. инсталация и B и K
инсталация на сградата, тоалетна и шахта в двора за мръсната вода, което струвало
1200лв. общо.
5/ Свалил старата мазилка на сградата и направих нова цялостна вътрешна мазилка,
което струвало 1000лв. за материали и труд.
6/ Направил ремонт и обзавеждане на банята - фаянс, душ батерия, тоалетна чиния,
огледало с батерия и др., за което заплатил 1 800лв. за материали и труд.
7/ Поръчал, заплатил и монтирал кухненски мебели и обзавеждане в кухнята на
жилището на стойност 2000лв., както и ламинат на площ от 50 кв. м. за 500лв.
8/ Закупил 8 топа метална мрежа и с нея заградил цялото дворно място, което
струвало общо материали и труд 300лв.
9/ Посадил в двора трайни насаждения: 2 бр. ябълки, 1 орех, 1 вишна, 6 бр. асми и
направил конструкция за тяx /асмалък/ с площ от 15 кв.м., на обща стойност 200лв.
Всички тези подобрения били направени в периода 2010-2018г. Общата стойност на
тези подобрения възлиза на 24500лв. и с толкова лева е увеличена стойността на
процесния имот.
Отделно от това ответникът твърди,че направил необходими разноски за опазване на
имота в размер на 6000лв. — пo 100лв. на месец за последните 5 години, на основание
чл.72 ал.2 вр. с чл.74 ал. 2 от ЗС.
3
В тази връзка прави възражение за пpaвo нa задържане нa процесния имот до
заплащане нa нaпpaвeнитe подобрения в имота нa cтойност 24500лв. /двадесет u
четири хиляди u петстотин лева/ и дo заплащане нa необходимите разноски зa
запазване нa имота в размер нa 6000 лв. /шест хиляди лева/ за последните пет гoдини.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото и се установява от представения нотариален НА №
20, TOM 4, peг. 3722, дело 489 от 7 юли 2010г. на нотариус Б.Д., че ответникът
прехвърлил на ищцата ½ ид.ч. от процесния имот: дворно място с площ от 621 кв.м.,
находящо се в с. Б., общ. Р., обл. Б., съставляващо неурегулиран поземлен имот № 104
в кв. 13 пo плана на с.с., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда със
застроена площ от 61 кв.м., навес със застроена площ от 9 кв.м. и второстепенна
постройка със застроена площ от 29 кв.м., при граници: улица и поземлени имоти №
108, 109 и 104 за който имот пo неприложената в срок дворищна регулация е бил
отреден УПИ № IX- 104, в кв. 13 пo плана на с.с., целият с площ от 675 кв.м., с
неуредени регулационни сметки за 54 кв.м., при граници: улица и поземлени имоти №
II-108, III-109 VIII-104. Липсва спор и относно факта,че в момента на подаване на ИМ
имота се владее от ответника.
Ищцата предоставила на ответника право да живее в имота безвъзмездно, като
по този начин го стопанисва ,докато тя и семейството й живеят в ***. Това съвпаднало
с момента, когато ответникът се бил развел и бил в лоши отношения с бившата си
съпруга и децата си.
От ответника по делото са представени копия на 5бр.стокови разписки (л.17-21)
, 2бр.служебни бележки от „РАФ пласт (л.22-23) , извлечение от банкова сметка на Ф.
М. (л.24-29) и копия от фактури и платежни нареждания към ЕВН и ВиК-Б. (л.30-40).
По делото в качеството на свидетел е разпитанa свидетелката Айше М.
Башбайдар, която разказва, че е живяла при родителите на ищцата, когато тя е купила
къщата и със сина й са работили като наемни работници по двора и по строежа.
Свидетелката разказва,че синът й е помагал да се изнесе боклука след къртенето в
къщата, а тя е помагала при закупуването на овошки и лозя и е помогнала за
засаждането им. Башбайдар разказва също, че когато си е тръгнала към *** ищцата е
оставила на майка си пари, с които да плаща на наетите майстори, които са
шпакловали в къщата по това време, а при следващите прибирания от *** донесла
фаянсови плочки , теракот и ламиниран паркет.
Свидетелят О. М. С. разказва, че сам е работил в къщата, като е поставял гипс-
картон и е правил шпакловка на стените, както и покрива и комина. За услугата му е
заплатила ищцата, а заедно с него е имало нает и друг майстор- М., на когото за
извършената работа също е платила ищцата.
4
От ответника бяха доведени и разпитани свид.С.И. М.ов и Ю.З. Ю.. Свид. М.ов
разказва, че добре познава къщата, която според него е строена преди повече от
50години. В къщата е работил два дни когато са изливали бетон и е дал на ответника
тръбно скеле, което да използва. Не знае дали в къщата има поставен ламиниран
паркет, нито кой го е платил и поставил. Свидетеля не знае кой е правил ремонт на
банята и кухнята или кой е заплатил тези ремонти, но твърди, че в имота е виждал само
ответника, а ищцата никога не е виждал.
Свид.Ю. , който е приятел на ответника разказва, че ищцата и ответника са
напуснали България след 1990г и са се установили трайно да живеят в ***. През
годините когато ищцата се прибирала тя оставала да нощува в дома на родителите си.
Ответникът започнал да се прибира в с.Б. преди години, когато отношенията със
съпругата и децата му се влошили и се развел. Ответника работел на корабите в
продължение на месеци и посещавал имота, когато имал почивка от курс. Свидетелят
разказва, че е помогнал на ответника да закупи и пренеси няколко броя чамови дъски
за покрива, т.к. последния му казал, че не му достигат да довърши започнатия ремонт.
Разказва също, че ответникът често ходел с автомобила си до с.Д., за да взема и връща
майстори, които работели по къщата. Не знае ищцата да е платила на някого да
извършва ремонти в къщата.
По искане на ответника Ф. М. е назначена съдебно -техническа експертиза на
стойността от направените строително ремонтни дейности по къщата. От
заключението на ВЛ става ясно , че стойността на СМР в имота по пазарни цени
възлиза на 23 902лв.(л.53-56), а стойността на необходимите разноски за запазване на
процесния имот възлизат на 4200лева (л.56).
Анализът на събраните по делото доказателства, сочи и между страните
липсва спор относно факта, че в спорният недвижим имот живее ответника Ф. М..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи: За да се уважи ревандикационния иск следва да се докаже
придобиването на правото на собственост на ищцата, включително придобивното
основание, както и владение на имота от страна на ответника, вкл.че ответникът владее
имота без правно основание.
При горните фактически данни предявеният ревандикационен иск с правно
основание по чл.108 от ЗС е допустим и основателен относно дворно място с площ от
621 кв.м., находящо се в с. Б., общ. Р., обл. Б., съставляващо неурегулиран поземлен
имот № 104 в кв. 13 пo плана на с.с., ведно с построените в имота масивна жилищна
сграда със застроена площ от 61 кв.м., навес със застроена площ от 9 кв.м. и
второстепенна постройка със застроена площ от 29 кв.м., при граници: улица и
поземлени имоти № 108, 109 и 104 за който имот пo неприложената в срок дворищна
регулация е бил отреден УПИ № IX- 104, в кв. 13 пo плана на с.с., целият с площ от 675
5
кв.м., с неуредени регулационни сметки за 54 кв.м., при граници: улица и поземлени
имоти № II-108, III-109 VIII-104.
Допустимостта се предпоставя от наличието на спор относно собствеността на
процесния имот между ищцата Н. М.- собственик по силата на НА и ответника Ф. М..
Спорно между страните е основанието, на което Ф. М. владее имота. Според ищцата
ответникът не е владелец, а държи имота за нея- поради проблеми с бившата му
съпруга и синовете му, тя му позволила да живее в имота, въпреки че това не е било
оформено писмено с нотар.заверка на подписите. Ответника Ф. М. от своя страна в
писмения отговор твърди, че в продължение на 10 години , считано от 2010г владее
имота като свой, грижи се за него, ремонтира го, в резултат на което е придобил
собствеността след изтекла в негова полза придобивна давност.
По спора относно собствеността съдът като се запозна с показанията на всички
свидетели и приложените писмени доказателства, счита че собственик на имота е Н.
М. по силата на НА № 20, TOM 4, peг. 3722, дело 489 от 7 юли 2010г. на нотариус Б.Д.,
с който Ф. М. и С.З.Х. са продали съсобствения си недвижим имот на своята дъщеря и
племенница –Н. М..
Направеното от ответницата Ф. М. възражение, че е придобил имота в резултат
на изтекла в негова полза 10-годишна придобивна давност,съдът прецени да не
уважава поради липса на изискуемото според чл.79, ал.1 ЗС „владение “ върху имота ,
което да е било упражнявано от ответника. Съгласно чл. 68. ,ал.1ЗС „Владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез
другиго, като своя.“
В ал.2 на същия член „Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която лицето не държи като своя.“ По мнение на решаващия спора съдебен състав и
съгласно събраните по делото доказателства ответникът (без значение каква теза
развива в отговора на ИМ) е бил наясно , че с цитирания НА прехвърля своята ид.ч. от
собствеността върху имота на ищцата. Ответникът излага твърдения за симулативна
сделка, но симулацията в твърдяната разновидност не се доказва със свидетелски
показания, а в предписаната от закона форма и ред . По изложените съображения съдът
заключава, че собственик на имота е ищцата, а ответникът е „държател“ по смисъла на
чл.68, ал.2 ЗС, а не „владелец“, както твърди.
Действията на ответника също навеждат на извода, че той не приема себе си за
собственик, а приема ищцата за собственичка, т.к. пред двамата си свидетели е
разказал, че й е прехвърлил имота понеже й има доверие и двамата са се разбрали след
години тя да му го прехвърли обратно. В случай, че ответникът действа при симулация
както твърди, няма да се налага нова правна сделка за прехвърляне на собствеността.
Още повече видно от текста на НА в момента на покупко-продажба на имота негови
съсобственици са Ф. М. и С.З.Х. (брат и сестра), а не еднолично ответника както сам
6
той твърди в отговора на ИМ. Всичко изложено води до извода, че следва да бъде
отхвърлено възражението на ответника Ф. М., че е придобил имота в резултат на
изтекла в негова полза 10-годишна придобивна давност, считано от 2010г. Разсъждения
в този смисъл се подкрепят и от разпоредбата на чл. 69 ЗС.
Изложеното по-горе мотивира категоричното заключение, че ищцата е
собственик на процесния имот на валидно правно основание , а ответникът й пречи да
упражнява правото си на собственост , като отказва да освободи имота.
По така изложените съображения, предвид доказаното право на собственост на
ищцата и отказа на ответника да се изнесе от имота, следва ревандикационният иск по
чл.108 от ЗС, предявен против ответника М., да се уважи като основателен и доказан, а
ответника да бъде осъден да предаде имота.
Закономерна последица от изложените по-горе разсъждения, че ответника не е
„владелец“ , а „държател“ по смисъла на чл.68, ал.2 ЗС от което следва , че при
преценка на основателността на направените от него възражения е приложима нормата
на чл. 61 ЗЗД (водене на чужда работа без пълномощие), а не чл.72 ЗС (за приложение
на която е необходимо качеството „владелец“). След като ответникът не е владял за
себе си имота, но е живял в него периодично , то сторените разноски за ремонт и
запазване на имота са били и в негова полза. Според изр.2-ро на чл.61 ЗЗД „Ако
работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до
размера на обогатяването му.“ От текста на експертизата се открояват два вида
разноски –за строително ремонтни дейности (в размер на 23 902лв) и необходими
разноски за запазване на имота от посегателства (в размер на 4200лева). Ответникът
претендира, че и двата разхода са извършени в пълна степен от него и затова ищцата
следва да бъде осъдена да му ги заплати в цялост, т.к. е повишена стойността на нейния
имот. От събраните по делото доказателства обаче не се доказа категорично при
условията на пълно и главно доказване, че само ответникът е правил разходи за СМР.
Напротив, по делото са приложени стокови разписки (без достоверна дата), които
доказват, че ответника е закупувал строителни материали, но също така бяха разпитани
свидетели, които нямат отношения със страните -свид.О. М. С., който твърди, че на
него и на друг майстор на име М. им е било платено от ищцата. Следователно и двете
страни са правили разходи за СМР и доколкото ответникът , носейки
доказателствената тежест не успя да докаже размера на сторените от него разходи,
възражението му за изплащане на 23 902лв следва да се отхвърли, т.к. от
доказателствата по делото е видно, че част от разноските за СМР са сторени от ищцата
и в хода на доказване не беше конкретизирано за каква част от сумата става въпрос.
Що се отнася до сторените необходими разноски за запазване на имота от
посегателства в размер на 4200лева съда счита, че това искане намира правното си
основание в чл.72, ал.2 ЗС и ответникът няма право на тези разноски, изхождайки от
разсъждението, че е „Държател“, а не „владелец “ на имота. Съгласно чл.72 ал1 ЗС
“Добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с
която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това
увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение.“ Съгласно ал.2
“ Той може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е направил за
запазване на вещта.“ Пак там в ал.3 на чл.72 ЗС “ До заплащане на подобренията и на
разноските той има право да задържи вещта.“ По изложените подробно съображения
ответникът не е добросъвестен владелец и няма право да претендира необходими
разноски за запазване на вещта, съответно няма и право на задържане на имота до
изплащане на тези разноски.
С оглед изхода от спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата
7
следва да се присъдят направените по делото съдебно- деловодни разноски в размер на
650лв., от които 50лв.ДТ за образуване на делото, 600лв.възнаграждение за адвокатска
защита.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф. З. М., ЕГН **********,
адрес: с. Б., общ. Р., обл. Б., че Н. С. М., ЕГН **********, адрес: с. Б., общ. Р., обл.
Б., е собственик на дворно място с площ от 621 кв.м., находящо се в с. Б., общ. Р.,
обл. Б., съставляващо неурегулиран поземлен имот № 104 в кв. 13 пo плана на с.с.,
ведно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 61 кв.м.,
навес със застроена площ от 9 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ от
29 кв.м., при граници: улица и поземлени имоти № 108, 109 и 104 за който имот пo
неприложената в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ № IX- 104, в кв. 13 пo
плана на с.с., целият с площ от 675 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 54 кв.м.,
при граници: улица и поземлени имоти № II-108, III-109 VIII-104 и ОСЪЖДА Ф. З.
М., ЕГН **********, адрес: с. Б., общ. Р., обл. Б. , ДА ПРЕДАДЕ на Н. С. М., ЕГН
********** владението върху имота.
ОСЪЖДА Ф. З. М., ЕГН **********, адрес: с. Б., общ. Р., обл. Б., да плати на Н.
С. М., ЕГН **********, адрес: с. Б., общ. Р., сумата от 650 лв / шестотин и петдесет
лева/ , представляващи направени по делото съдебно-деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Б. в
двуседмичен срок от връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
8