Решение по дело №460/2019 на Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 884 дата 10 май 2019г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,

в открито заседание на 22 април 2019г., в следния състав:

Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

Секретар: Кристина Линова

Прокурор:……………………..

разгледа адм. дело № 460 по описа за 2019 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с жалба, подадена от „ИВ ХОРЕКА 68“ ЕООД, ***** против Решение № 24/12.02.2019г. на директор на Дирекция „ОДОП” Бургас, с което е оставено без уважение искане вх. № 04-И—Ж-217/13.12.2018г. за възстановяване на срока за отстраняване на нередовности по жалба вх. № 04-И-Ж-217/08.10.2018г., подадена против Ревизионен акт № Р-02000218000145-091-001/14.09.2018г. издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Бургас.

Жалбоподателят оспорва решението като недопустимо, като възразява, че с постановяването на съдебен акт – Определение № 88/14.01.2019г. по адм.дело № 3397/2018г. на Административен съд Бургас, с което съдът е отменил Решение № 261/05.12.2018г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас, с което жалбата против ревизионния акт е била оставена без разглеждане, вече е налице абсолютна процесуална пречка административният орган да преразглежда този въпрос. Изложил е и аргументи за материална незаконосъобразност на решението, като твърди, че са били налице непредвидени обстоятелства, довели до пропускането на срока за изпълнение на указанията по отстраняване на нередовностите по жалбата против ревизионния акт. Останалата част от доводите касаят постановеното Решение № 261/05.12.2018г., като жалбоподателят поддържа становището, че административният орган не е имал основание да дава съответните указания, а е следвало да пристъпи към разглеждане на жалбата. Иска се да бъде обезсилено обжалваното решение, алтернативно – да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства.

Ответникът – директор на Дирекция „ОДОП“ Бургас се представлява от юрисконсулт, който пледира за отхвърляне на жалбата поради недоказаност на особени непредвидени обстоятелства, които да водят до възстановяване на пропуснат срок. Претендира възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на постановеното решение и депозирана в предвидения то закона срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Данните от административна преписка сочат, че в резултат на проведена спрямо жалбоподателя „ИВ ХОРЕКА 68“ ЕООД ревизия е бил издаден Ревизионен акт № Р-02000218000145-091-001/14.09.2018г. Връчен е електронно на същата дата – 14.09.2018г. видно от приложеното за целта удостоверение.

Против ревизионния акт е била подадена жалба на 28.09.2018г., видно от приложената товарителница на куриера, върху която като подател е било отбелязано адвокатско дружество. Жалбата е била заведена в Дирекция „ОДОП“ Бургас под № 04-И-Ж-217/08.10.2018г.

При администрирането на жалбата, директорът на Дирекция „ОДОП“ Бургас е преценил, че положеният в нея подпис се различава съществено от този, обявен в ТР, поради което дал указания до управителя на дружеството да подпише лично жалбата или да представи доказателства за лицето, което я е подписало и неговото качество. Посочил, че нередовностите следва да бъдат отстранени в 7-дневен срок от получаване на уведомлението.

Уведомление изх. № 04-М-Ж-217/13.11.2018г. за отстраняване на нередовностите е било връчено електронно на същата дата 13.11.2018г. чрез активиране на електронна препратка от електронен адрес odit_bs@mail.bg

В указания срок, от страна на дружеството не са били предприети действия по изпълнение на указанията, поради което и на основание чл.147, ал.2 от ДОПК, директорът на Дирекция „ОДОП“ Бургас постановил Решение № 261/05.12.2018г., с което оставил без разглеждане подадената жалба вх. № 04-И-Ж-217/08.10.2018г. против ревизионния акт и прекратил производството по нея.

На 13.12.2018г. жалбоподателят депозирал пред директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас три искания – жалба вх. № 04-И-Ж-217#5 против Решение № 261/05.12.2018г., молба вх. № 04-И-Ж-217#6 за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите по жалбата против ревизионния акт и жалба вх. № 04-И-Ж-217#7 против ревизионния акт, вече подписана от управителя на дружеството.

Жалба вх. № 04-И-Ж-217#5 против Решение № 261/05.12.2018г. е изпратена за разглеждане в съда, по която е било постановено Определение № 88/14.01.2019г. по адм.дело № 3397/2018г. на Административен съд Бургас, с което съдът е отменил Решение № 261/05.12.2018г. и е изпратил молба вх. № 04-И-Ж-217#6 за възстановяване на срока за произнасяне от административния орган. Решението е влязло в сила на 25.01.2019г. видно от отбелязването върху него.

В изпълнение на постановения съдебен акт, директорът на Дирекция „ОДОП“ Бургас разгледал молба вх. № 04-И-Ж-217#6 за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите по жалбата против ревизионния акт, по която постановил Решение № 24/12.02.2019г., предмет на настоящото дело, с което оставил без уважение искането за възстановяване на срока, тъй като счел, че не са налице особени непредвидени обстоятелства, чийто характер да може да се определи като внезапен, неочакван и непреодолим, така че да обуслови обективна невъзможност за спазване на дадения срок.

Решението е законосъобразно.

Нормата на чл.26 от ДОПК препраща към уредбата на АПК относно възстановяването на сроковете в производствата по ДОПК. От своя страна, чл.89 от АПК урежда възстановяването на срок само в хипотезата на чл.88, ал.1, т.2 от с.з., касаеща просрочие на жалбата. В настоящия случай жалбата против ревизионния акт е била подадена в срок, поради което и на основание § 2 от ДР на ДОПК препратката е възможна и към уредбата на ГПК за неуредените случаи. Нормата на чл.64, ал.2 от ГПК, регламентираща предпоставките за възстановяване на срок, следва да се приложи съответно и от административния орган, разглеждащ искането. По същество, и по двата кодекса, възстановяването на срок е обусловено от доказването на настъпването на особени непредвидени обстоятелства.

Отнесено към настоящия случай, като такива обстоятелства, жалбоподателят сочи факта, че съобщението за отстраняване на нередовностите по жалбата против ревизионния акт, не е било изпратено на личния електронен адрес на дружеството и той не е узнал за него своевременно, а е било изпратено на друг електронен адрес. В тази връзка е приложил и обяснение от управителя на счетоводната къща „Одит Бургас“ ЕООД, обслужваща дружество, на чийто електронен адрес odit_bs@mail.bg е било изпратено съобщението за отстраняване на нередовностите, видно от което, посочено е, че имейлът е бил отворен от лице без представителна за дружеството власт, поради което и информацията не е била предадена към жалбоподателя. Посочено е също, че обявлението е следвало да бъде изпратено и на двата декларирани електронни адреса. В тази връзка, като свидетел по делото беше разпитан И.В., син на управителя на дружеството и действащ като негов пълномощник, който обясни, че той се занимава с комуникацията със счетоводната фирма, но уведомлението от 13.11.2018г. за отстраняване на нередовностите по жалбата не му е било препратено и за него той узнал около 5-6 декември, когато било получено решението за оставяне на жалбата против ревизионния акт без разглеждане, поради неотстраняване на нередовностите по нея.

С оглед на горните фактически данни, с които жалбоподателят обосновава наличието на особени непредвидени обстоятелства, свързани с неуведомяването му за съобщенията с указанията на административния орган за отстраняване на нередовностите по жалбата, с които обосновава молбата си за възстановяване на срок по чл.64 и сл. от ГПК, същата се явява неоснователна.

Възстановяването на пропуснат от страната срок е възможно, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, в какъвто смисъл е нормата на чл.64, ал.2 от ГПК, респ. чл.89, ал.1 от АПК. Законодателят визира обстоятелства, които са настъпили извънредно, независимо от волята на страната, по причина на които последната е възпрепятствана да извърши разпоредено действие, за което е редовно уведомена. В случая, дружеството е регистрирало и обявило пред ТД на НАП два електронни адреса - odit_bs@mail.bg и ********@*****.***, като указанията на административния орган са изпратени на първия адрес. От този адрес е активирана електронна препратка, за което е представено удостоверение от 13.11.2018г., като това активиране по своята същност е изпращане на потвърждение за получаване на електронното съобщение. С изпращането на това потвърждение, електронното съобщение се смята за връчено. След като се смята за връчено, за административния орган не е възникнало задължение да изпраща повторно съобщение и на другия деклариран електронен адрес, поради което възражението на страната в тази насока е неоснователно. Жалбоподателят оспорва и редовността на връчването, поради това, че съобщението е било отворено от лице без представителна власт. В тази връзка съдът намира за необходимо да уточни следното: нормата на чл.30, ал.6 от ДОПК регламентира законовата фикция за редовност на връчването, когато адресатът изпрати потвърждение за получаване на електронното съобщение чрез активиране на електронна препратка. Тези условия в случая са изпълнени. Така настъпилият факт на редовно връчване не е презюмиран, както сочи жалбоподателят с искане за неговото оборване, той е фингиран и като такъв не подлежи на оборване. Необходимо и достатъчно условия за фикцията за редовно връчване е изпращане на потвърждение за получаване на съобщението, а кое именно лице реално е отворило това съобщение, респ. изпратило потвърждението, е без правно значение за настъпване правния ефект на фикцията за редовно връчване. В този смисъл следва да се приеме, че Уведомление изх. № 04-М-Ж-217/13.11.2018г. за отстраняване на нередовностите по подадената жалба е било редовно връчено.

След като се констатира редовност на връчването и срокът е започнал да тече, необходимо е да се установи дали след 13.11.2018г., в течението на срока за отстраняване на нередовностите, за жалбоподателя са възникнали особени непредвидени обстоятелства, така щото да го поставят в невъзможност да изпълни указанията в дадения срок. Като такива обстоятелства страната сочи факта, че обслужващата го счетоводна къща, на чийто електронен адрес е било изпратено съобщението, не го е уведомила, респ. не му го е препратила. Така изложеното не се вмества в хипотезата на особено непредвидени обстоятелства в контекста на производството по възстановяване на срок. Съдебната практика е възприела, че те трябва да имат извънреден характер, като такива, но не само, могат да бъдат внезапно тежко заболяване, злополука, природно бедствие или други, които са възпрепятствали страната да извърши дадено действие. В случая се касае за липса на комуникация между търговеца и обслужващата го счетоводна къща, която не е препратила полученото от нея съобщение, т.е. касае се за пропуски и несъвършенства в организацията на работа, поради което не може да се приеме, че имат характер на особени непредвидени обстоятелства.

С оглед изложеното следва да се приеме, че при наличие на редовно връчено уведомление и при липса на особени непредвидени обстоятелства, не са били налице предпоставките за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите по подадената жалба против ревизионния акт, поради което, като е оставил без уважение това искане на жалбоподателя, административният орган е постановил законосъобразно решение.

Извън предмета на настоящия спор стоят останалите възражения в жалбата, но в отговор на изложените от страната доводи съдът намира за необходимо да отбележи следното: жалбоподателят оспорва процесното решение като недопустимо, с искане за неговото обезсилване. За правна прецизност съдът посочва, че административният акт може да бъде законосъобразен, незаконосъобразен или нищожен, но не и недопустим, поради това и не подлежи на обезсилване, а може да бъде отменен, изменен или обявен за нищожен. Страната счита, че органът не е следвало да постановява сега обжалваното решение, тъй като с Определение № 88/14.01.2019г. по адм.дело № 3397/2018г. на Административен съд Бургас, съдът е отменил Решение № 261/05.12.2018г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас, с което жалбата против ревизионния акт е била оставена без разглеждане, поради което се счита, че е налице абсолютна процесуална пречка органът да преразглежда този въпрос. Видно от мотивите на съдебния акт, отмяната на Решение № 261/05.12.2018г. е била продиктувана поради наличието на молбата за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите по жалбата и както е посочил съдът, след като органът разгледа тази молба, резултатът от неговото произнасяне (респ.резултатът от съдебното обжалване) ще предопредели производството по оспорването на ревизионния акт. Казано по друг начин, отмяната на Решение № 261/05.12.2018г. не води до продължаване на производството по жалбата против ревизионния акт, а води до разглеждането на молбата за възстановяване на срок, защото преди да се прекрати производството по жалбата следва да се разгледа искането за възстановяване на срока. В случая, органът е пристъпил към прекратяване на производството по жалбата, защото, обективно, към този момент, няма молба за възстановяване на срок, която да разгледа. Молбата е постъпила впоследствие едновременно с подаването на жалбата против решението за прекратяване на производството. Ако не се отмени това решение няма как да се разгледа молбата за възстановяване на срока, защото вече не би имало предмет. В този смисъл, диспозитивът на Определение № 88/14.01.2019г., с който съдът изпраща молбата за възстановяване на срока за разглеждане от органа, не е излишен, както смята жалбоподателят, а е задължителен, защото в противен случай молбата му би останала неразгледана. Практиката, на която се позовава жалбоподателят е напълно неотносима, като основаваща се на напълно различни факти. Що се отнася до доводите по т.3 от жалбата те са насочени към оспорването на Решение № 261/05.12.2018г., вече отменено, поради което изложените възражения няма да се обсъждат.

На основание изложените мотиви жалбата следва да се отхвърли като неоснователна, като с оглед този изход на процеса в полза на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 500лв. на основание чл.8, ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, Административен съд Бургас,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ИВ ХОРЕКА 68“ ЕООД, ***** против Решение № 24/12.02.2019г. на директор на Дирекция „ОДОП” Бургас.

ОСЪЖДА „ИВ ХОРЕКА 68“ ЕООД, *****, с ЕИК *** да ЗАПЛАТИ на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП сумата от 500лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

Чл. 158.чл. 150, ал. 1 и чл. 151

Номер на акта:	884
Дата:	10 май 2019 г. (в сила от 23 януари 2020 г.)
Съдия:	Павлина Енчева Стойчева

Дело:	20197040700460
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	27 февруари 2019 г.

Решение по дело №460/2019 на Административен съд - Бургас

Съдържание на акта

АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС