РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. К. , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320100072 по описа за 2021 година
Производството е образувано по обективно съединени искове с
правно основание чл.127, ал.2 СК и чл.149 СК, предявени от М. К. Р., ЕГН
**********, адрес: гр. К., ул. „И.Р.“ № **, против С. С. А., ЕГН: **********,
постоянен адрес: гр. П., ул. „Д.“ № *.
Ищецът, представляван от пълномощника си адв. М.Ц. твърди, че с
ответницата живели на семейни начала в дома му в гр. К., на ул. „И.Р.“ № **.
От съжителството си имали родeно едно дете – малолетният К. М. Р., ЕГН:
**********, роден на *********** г. в град К..
Твърди, че с ответницата се запознали през 2013 г. и почти веднага
заживели на семейни начала. В началото се разбирали, а впоследствие се
родил и сина им К.. Постепенно отношенията между родителите започнали да
се влошават, тъй като ответницата имала минало, за което ищецът не
подозирал. Един ден пристигнало съобщение, че има наказателно дело в град
П. срещу нея и направо след делото я вкарали в затвора в град С..
Тримесечният тогава К. останал при баща си, който го гледал с помощта на
своята майка. Ищецът бил в шок и не знаел как ще продължи напред, но се
стегнал и с майка си и без помощ отникъде другаде отгледал детето си.
1
Ответницата така и не му обяснила какво е направила, но след 6-месечен
престой в затвора, тя се върнала в семейството. Ищецът решил да й даде
шанс, въпреки голямата рана, която му нанесла и най-вече – заради детето. Тя
обаче не изпитвала майчински чувства и не се грижела за сина им така, както
трябва, от което бащата много се тормозел. Ищецът ходел на работа, а майка
му гледала К.. След три-четири месеца ответницата му казала, че иска да
отиде при майка си и баща си в П., но без детето. Ищецът много се учудил, но
се съгласил, като считал, че това ще й повлияе добре и като се върне
отношенията им ще се оправят. Така тя останала няколко месеца в П., през
които не потърсила детето. Затова ищецът решил един ден да закара К. при
нея, защото считал, че той има нужда и от майка. Никога не бил
възпрепятствал контактите на сина им с майка му, даже ги насърчавал. Тя не
пожелала да си дойде с ищеца и той оставил детето при нея. Но след два-три
дни ищецът разбрал, че през нощта тя се оженила и избягала с друг мъж, като
оставила детето им при майка си в П.. Това му било съобщено от майката на
ответницата, която му казала: „Ела си вземи детето, че майка му избяга и аз
няма как да го гледам“. Ищецът веднага, още на същия ден отишъл и се взел
детето и оттогава го гледал и се грижел за него. Ответницата въобще не се
интересувала от детето си, нито му пращала пари или дрехи. Заради нейното
нехайство ищецът не можел дори детски помощи да получи. Разбрал, че е
заминала за чужбина, където работела. Не се обаждала да се поинтересува
как е К., здрав ли е има ли нужда от нещо. Преди години се обаждала по
телефона, но давайки фалшиви обещания на собственото си дете, че ще му
изпрати подарък или пари. Детето се надявало и после се разочаровало.
Ищецът твърди, че понякога, когато има по добре заплатена работа,
ходел в чужбина и той за по два-три месеца в годината, за да подсигури
средства на детето си, да не е лишено от нищо. Не можел да стои по-дълго в
чужбина, защото много го обичал и искал да е с него. В Б. също непрекъснато
работел и имал доходи, с които нормално отглеждал детето си.
В момента ищецът живеел в град К. на ул. „И.Р.“ № **, в жилището
на своите родители. Майка му много му помагала в отглеждането на детето.
К. в момента бил записан в детска градина „**** ю.“ в гр. К., п. група.
Ответницата понастоящем живеела в чужбина и не се интересувала от
съдбата на сина им, не полагала никакви грижи за неговото отглеждане и
2
възпитание. Освен това и не плащала никаква издръжка за него, която била
необходима за най-елементарните му нужди. Живеела с друг мъж на семейни
начала и напълно се била дезинтересирала от детето и баща му.
Ищецът счита, че независимо от неговите възможности за
отглеждане на сина им, ответницата също като негова майка и родител следва
да поеме част от разходите по отглеждането му. Тя работела и разполагала с
финансови възможности да плаща издръжка на сина им в размер от 190 лева
месечно, без това да й създава финансови затруднения. Предвид
обстоятелството, че от 2015 г. тя изобщо не се интересувала от детето, не
полагала грижи за отглеждането му и не давала парични средства за
отглеждането му, ответницата следвало да бъде осъдена да заплати издръжка
и за минало време за период от една година назад от датата на подаването на
исковата молба, в размер на 190 лв. месечно.
С оглед изложеното за ищеца бил налице правен интерес от
предявяване на настоящите искове.
Моли съда да постанови решение, с което:
- да предостави на ищеца упражняването на родителските права
върху роденото от съвместното им съжителство малолетно дете К. М. Р.,
ЕГН: **********, като постанови същото да живее при него;
- да определи режим на лични отношения между ответницата и
детето, както следва: всяка трета събота от месеца от 10:00 ч. до 18:00 ч. и 20
дни през лятото, които да не съвпадат с годишния отпуска на бащата;
- да осъди ответницата да заплаща на малолетното дете, чрез неговия
баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 190 лв., считано
от датата на подаване на исковата молба – 13.01.2021 г., до настъпване на
причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до окончателното изплащане на сумата;
- да осъди ответницата да заплати на малолетното дете, чрез неговия
баща и законен представител, издръжка за минало време за периода
13.01.2020 г. – 13.01.2021 г. в размер на 190 лева месечно или общо 2280 лева,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане на сумата.
3
Претендират се и разноските по делото.
Ответницата, чрез особения си представител адв. Р.И. оспорва
предявените искове като допустими, но неоснователни. Оспорва
обстоятелствата, на които се основават предявените искове, а именно: че
ответницата не се е грижила за детето, че не го търси, че не изпраща пари, че
работи в чужбина, както и че е в състояние да заплаща издръжка в размер на
190 лв.
Оспорва обстоятелството, че ищецът е в състояние да поеме грижите
по отглеждането и възпитанието на детето К., с оглед на това, че в исковата
молба е изложено, че същият също работи в чужбина.
Възразява срещу посочения в исковата молба режим на лични
отношения между К. и ответницата С.. Същият бил силно ограничен не само с
оглед възрастта на детето, но и с оглед необходимостта да се изгради
стабилна емоционална връзка между ответницата и сина й.
Претендираната от ищеца издръжка била завишена и несъобразена с
възрастта на детето и с финансовите възможности на майка му.
Неоснователна била претенцията на ищеца за присъждане на
разноски. Производството по чл.127, ал.2 от СК било производство на спорна
съдебна администрация и разноски на страните не се присъждали.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и се установява от представеното
удостоверение за раждане, че са родители на малолетното дете К. М. Р., ЕГН:
**********, родено на ********** г. в гр. П..
Безспорно е също така, че родителите са във фактическа раздяла,
като бащата понастоящем живее с детето в град К. на ул. „И.Р.“ № **, а
майката е с неизвестно местонахождение.
Представена е служебна бележка с АСД-02-71/12.01.2021г. от която
е видно, че детето К.Р. е посещавало редовно детска градина „П. ю.“ – град К.,
като за учебната 2020/2021 година е било записано в четвърта група.
4
От изготвения от ДСП К. социален доклад се установява, че
малолетният К. живее с баща си в гр. К. и той полага грижите за него. При
необходимост получава помощ от бабата по бащина линия. Детето е
привързано към двамата. Липсват данни за местонахождението на майката,
която е напуснала семейството преди няколко години. На малолетното дете
са осигурени подходящи социално-битови условия за отглеждането и
възпитанието му, а ищецът успява да задоволи всички негови потребности. За
учебната 2021/2022 г. е записано в първи клас на СУ „Х.П.“ – гр. К. /по
делото е представена и служебна бележка в потвърждение на това
обстоятелство/. Детето споделя със социалните работници, че не познава
майка си и не желае да се вижда с нея.
От показанията на свидетеля Р.А.Д. се установява, че е майка на
ищеца и баба на детето по бащина линия. Посочва, че тримата живеят в
собствено жилище в гр. К.. Помагала на сина си в отглеждането на детето,
което се чувствало добре и на което било осигурено всичко необходимо.
Майка му в началото живеела при тях, но изчезнала безследно преди пет
години и оттогава не я били виждали. Детето не я познавало и не я търсело. Тя
с нищо не помагала за отглеждането му, включително и финансово. Не
контактувала със сина си, не му изпращала нито подаръци, нито пари.
При така установената фактическа обстановка съдът, изграждайки
вътрешното си убеждение прави следните изводи от правна страна:
Относно родителските права и местоживеенето на детето:
Основен критерий за решението при кого от двамата родители да
живеят децата и произтичащите от това фактически последици, свързани с
текущото осъществяване на родителските функции (материални грижи,
възпитание, надзор), са интересите на самите деца. В тази връзка следва да се
обсъдят родителските, възпитателските или моралните качества на
родителите, тяхното и на децата поведение, желанието на децата и на
родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични
отношения с другия родител, социалната среда, в която живеят децата след
решението, жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Във всички
случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се
отразяват, и по какъв начин на положението на децата и на ефикасността на
5
мерките, които определят същото. Желанието на децата и това на родителите
относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения
с другия родител, не са задължителни за съда /Решение №331 от 01.11.2013
г.по гр.д.№2181/2013 г.,ІV г.о. на ВКС/.
В случая следва да бъде постановено детето К. М. Р. да живее при
своя баща, на когото да се предоставят родителските права. По този въпрос
доказателствата по делото съответстват на становището и желанието на
ищеца, който от ранна детска възраст отглежда сина си в отсъствието на
неговата майка – ответницата С.А..
Относно режима на лични отношения между майката и детето:
Упражняването на родителските права от единия родител не
означава, че другият се лишава от тях, нито че се освобождава от
родителските си задължения. За да участва в живота на детето, на този
родител следва да се осигури възможност да поддържа лични отношения.
Както при определяне на мерките относно упражняване на родителските
права, така и при регламентиране на мерките за лични отношения,
приоритетни са интересите на детето, а несъмнено най-добрият интерес на
детето не може да бъде постигнат без пълноценно общуване с родителя,
комуто не са предоставени родителските права. Нито законът, нито съдът
обаче са в състояние да изпълнят със съдържание отношенията родител -
дете, поради което и целта на наложения със съдебното решение режим на
лични контакти е ограничена до намаляване на негативните последици за
детето. Не е спорно, че през последните пет години връзката между детето и
майката е напълно прекъсната. Ответницата живее в друго населено място –
по всяка вероятност извън страната, и не търси контакт със сина си. С оглед
така изложените обстоятелства съдът намира, че режимът на лични
отношения следва да бъде ограничен, а именно: всяка трета събота от месеца
от 10:00 ч. до 18:00 ч., както и по всяко друго време със съгласието на бащата.
Съдът счита, че не следва да определя режим на лични отношения с
приспиване при майката, тъй като от една страна няма данни същата да
притежава жилище на територията на страната. От друга страна един
стандартен режим на лични контакти с приспиване на детето при майката в
непозната среда и обкръжение, в която 7-годишният К. не е подготвен да
остава сам, още по-малко за продължително време, би могъл да навреди на
6
детето, поставяйки го в стресова ситуация, която да породи у него
напрежение и емоционален дискомфорт.
Следва да се отбележи, че регламентирайки режима на лични
контакти между детето и родителя, съдът изхожда основно от правата и
интересите на детето, без да отчита неудобството за родителя, който ще се
възползва от правото си на лични отношения. Затова и с оглед конкретните
фактически особености на случая, настоящият съдебен състав намира за най-
удачно да определи близък до предложения от ищеца режим, с ограничени по
брой и продължителност срещи между детето и майката. В случай, че
последната промени отношението си на пълна незаинтересованост към
собственото си дете, същата разполага със законова възможност да поиска
изменение на така определения от съда режим на лични контакти.
По предявените искове с правно основание чл. 143 и чл. 149 от СК:
В доказателствена тежест на ищеца по предявените искове за
издръжка е да докаже, че ответницата е майка на малолетното дете,
твърденията си за наличието на конкретни нужди на детето, които
предпоставят необходимост от заплащането на издръжка в претендирания
размер. При доказването на тези факти ответникът следва да докаже
възраженията си за невъзможност да плаща издръжка в претендирания
размер, а по отношение на иска за присъждане на издръжка за минало време,
следва да докаже твърденията си, че е заплащал такава.
Според разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като
размерът й се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Минималният размер на
дължимата издръжка на едно дете се равнява на ¼ от размера на минималната
работна заплата. Минималният размер на дължимата издръжка за едно дете
към настоящия момент е в размер на 162.50 лв. месечно, арг. от чл. 142, ал. 2
СК вр. с чл. 1, ал. 1 от Постановление № 331 от 26 ноември 2020 г. за
определяне нов размер на минималната работна заплата за страната. Следва
да се държи сметка, че в случая делото се води срещу родител на малолетно
дете, който го е напуснал и през последните повече от пет години е
7
преустановил всякакви контакти с него. При този казус няма как да се докаже
изобщо какви са възможностите на изоставилия детето си родител да
реализира определени имуществени доходи и от там потенциала му да плаща
определен размер издръжка или не. Но от това недобросъвестно поведение на
родителя същият не може да черпи права за себе си изразени в приемане от
съда на невъзможност за заплащане на издръжка над законовия минимум,
което е следствие от правния принцип, че никой не може да черпи права от
недобросъвестното си поведение. Освен това независимо от липсата на
доказателства в тази насока законът е категоричен – родителите дължат
издръжка на децата си независимо дали са работоспособни и независимо от
имущественото си състояние /чл.143 ал.2 от СК/. Ето защо при липса на
доказателства за работоспособността на родителя дължащ издръжка и за
неговото имотно състояние при преценката на размера на дължимата
издръжка, водещ става критерия по чл.142 ал.1 от СК – нуждата на детето. За
безвестно изоставилия детето си родител съдът приема, че може да реализира
поне средните доходи за страната, поради което издръжка в размер на 190.00
лева се явява съответна на неговите необходимости за нормалното му
отглеждане. С оглед изложените обстоятелства и предвид възрастта на детето,
съдът счита, че за ежемесечна му издръжка са необходими около 350.00 лева,
от които майката следва да плаща 190 лева, а останалата част, ведно с
непосредствените грижи, да се поеме от бащата.
Основателна е претенцията за заплащане на издръжка за минало
време. Установи се по делото, че след напускането на общото домакинство от
страна на майката, детето е останало при бащата и е било отглеждано от него.
Ответницата не доказа да е давала издръжка не само през последната една
година, но и дълго време преди това, което е в нейна тежест. Доколкото
издръжката по чл.143, ал.2 СК следва да се заплаща от датата на подаване на
исковата молба, т. е. дължима е занапред, считано от м. януари 2021 г.,
включително, то издръжката за минало време следва да се присъди за
периода от м. декември 2019 г. до м. декември 2020 г., включително, в
претендирания от ищеца размер от 190.00 лв. или общо 2280 лева за една
година назад.
По отношение на разноските – такива се претендират от ищеца, но
не следва да бъдат присъждани. Като определя мерките за лични отношения
8
на между родителя, на когото не са предоставени родителските права и
детето, съдът администрира граждански правоотношения. Касае се за акт на
спорна съдебна администрация на тези отношения – относно начина за
осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни
права, който не засяга (не отрича и не признава) съществуването им. Видно от
разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, ако родителите не постигнат
споразумение по ал.1 – член 127 от СК, спорът се решава от районния съд.
Производствата на спорна съдебна администрация са част от уредените в ГПК
производства, наред със защитно-санкционните и охранителните относно
характера на производството, но при разглеждането им не следва автоматично
приложението на разпоредбите на чл. 78 от ГПК. Условно в случая е
определянето на страните – родители на малолетно дете, като ищец и
ответник, както и безусловно нито една от страните – родители, не може да се
определи като такава, на която иска е уважен. Ето защо искането за разноски
е неоснователно и те следва да се понесат от страните, така, както са
направени, независимо от изхода на спора.
По делото съдът е назначил особен представител на разноски на
ищеца, за което е внесен депозит в размер на 400.00 лева. Следва да бъде
издаден разходен касов ордер за определеното възнаграждение в полза на
адвокат Р.И..
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати на съда
държавна такса върху присъдените издръжки по чл.143, ал.2 СК (4% върху
36-месечните платежи) и по чл.149 СК (4% върху 12-месечните платежи) в
размер на общо 364.80 лева.
Съгласно чл. 242, ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е
задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
9
на малолетното дете К. М. Р., ЕГН: ********** на бащата М. К. Р., ЕГН:
**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете К. М. Р., ЕГН:
********** при бащата М. К. Р., ЕГН: **********, на адрес: гр. К., ул. „И.Р.“
№ **.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката С. С. А., ЕГН:
**********, постоянен адрес: гр. П., ул. „Д.“ № *с малолетното дете К. М. Р.,
ЕГН: **********, както следва: всяка трета събота от месеца от 10:00 ч. до
18:00 ч., както и по всяко друго време със съгласието на бащата.
ОСЪЖДА С. С. А., ЕГН: ********** да заплаща на детето К. М. Р.,
ЕГН: **********, чрез неговия баща и законен представител М. К. Р., ЕГН:
**********, месечна издръжка в размер на 190.00 лв. (сто и деветдесет лева),
считано от датата на подаване на исковата молба – 13.01.2021 г., до
настъпване на причина за изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С. С. А., ЕГН: ********** да заплати на детето К. М. Р.,
ЕГН: **********, чрез неговия баща и законен представител М. К. Р., ЕГН:
********** издръжка за минало време в размер на 190.00 лв. (сто и
деветдесет лева) месечно за периода от м. декември 2019 г. до м. декември
2020 г., включително, или общо 2280.00 лв. (две хиляди двеста и осемдесет
лева), ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА С. С. А., ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на РС К. държавни такси върху присъдените
издръжки общо в размер на 364.80 лв. (триста шестдесет и четири лева и
осемдесет стотинки).
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на особения представител адв. Р.И.
разходен касов ордер за сумата от 400.00 лв. (четиристотин лева) депозитни.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. – П. в двуседмичен
10
срок от връчване на съобщението до страните.
Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
11