Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
05.02.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 1184 по
описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 254072 от 30.10.2017г. по гр.д. № 53082/2016г.
Софийски районен съд, 40 състав: Осъдил „ЗАД Д.Б.: Ж.И З.“ АД, ЕИК********, да
заплати на Р.Т.Й., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 5 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на
причинени увреждания, изразяващи се в контузия на главата, мозъчно сътресение,
контузия на дясната ръка, охлузване по бедрата, преживени уплаха и стрес в
резултат на ПТП, настъпило на 13.03.2016г. около 17.45 часа на път ІІІ-501, км
26+400, при което водачът на лек автомобил „Опел Корса“, рег. № ********- Г.Н.Г.,
поради управление на автомобила със скорост, несъобразена с пътните условия,
при ляв завой губи управлението на автомобила, който напуска пътното платно
вдясно по посока на движението си и се преобръща в крайпътна нива, и сумата 10.80
лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за закупуване на медикаменти по фактура № 806/28.03.2016г.,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 19.04.2016г. до
окончателното им изплащане, като отхвърлил предявения иск за обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 5 000 лв.
до предявения размер от 10 000 лв., както и претенцията за лихви за периода от
13.03.2016г. до 18.04.2016 г., като неоснователни; Осъдил „ЗАД Д.Б.: Ж.И З.“
АД, ЕИК********, да заплати на Р.Г.Г., ЕГН **********, лично и със съгласието
на законния й представител Г.Д.Г., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 3 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на
причинени увреждания, изразяващи се в контузия на гръдния кош, контузия на
корема, преживени уплаха и стрес в резултат на ПТП, настъпило на 13.03.2016г.
около 17.45 часа на път ІІІ-501, км 26+400, при което водачът на лек автомобил
„Опел Корса“, рег. № ********- Г.Н.Г., поради управление на автомобила със
скорост, несъобразена с пътните условия, при ляв завой губи управлението на
автомобила, който напуска пътното платно вдясно по посока на движението си и се
преобръща в крайпътна нива, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 19.04.2016г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди за разликата над присъдената
сума от 3 000 лв. до предявения размер от 5 000 лв., както и претенцията за
лихви за периода от 13.03.2016г. до 18.04.2016г., като неоснователни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищците сумата
132.50 лв. – разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете; На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски
съразмерно с отхвърлената част в размер на 258.50 лв.; На основание чл. 78, ал.
6 ГПК ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер
на 370 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „ЗАД Д.Б.: Ж.И З.“
АД, който го обжалва в частите, с които исковете за обезщетение за
неимуществени вреди са уважени, с оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. В нарушение на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД,
първоинстанционният съд определил обезщетения за претърпените от ищците
неимуществени вреди в завишени размери. По делото се установило от заключението
на СМЕ, че двете ищци са получили леки по вид и степен телесни повреди, от
които се възстановили бързо. Останалите твърдени вреди не били доказани, като
неправилно районният съд кредитирал показанията на свидетелите, които не били
конкретни и преки. Неправилно също СРС счел да е недоказано възражението за
съпричиняване на вредите от страна пострадалите ищци, изразяващо се в нарушение
на изискването на чл. 137а ЗДвП за поставяне на обезопасителни колани. По
делото било доказано по безспорен начин от заключението на САТЕ, че ищците са
били без обезопасителни колани, поради което обезщетението следвало да бъде
намалено наполовина. Не следвало да се кредитира заключението на СМЕ в тази
част, тъй като този въпрос не бил от компетентността на вещо лице – медик.
Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваните части
и вместо него постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове за
обезщетение за неимуществени вреди, евентуално – да намали размерите на
присъдените обезщетения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемите страни Р.Т.Й. и Р.Г.Г., последната непълнолетна, действаща
лично и с попечителското съдействие на баща си Г.Г., с отговор по реда на чл.
263, ал. 1 ГПК оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението в
атакуваните части. Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение на
пълномощника им на основание чл. 38 ЗА. Съображения излагат в писмени бележки
от 14.11.2018г.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно и субективно
активно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за причинени
имуществени и неимуществени вреди от ПТП, състояло се на 13.03.2016г. около
17.45 ч. на път ІІІ-501, км 26+400, по вина на водача на лек автомобил „Опел Корса“,
рег. № ********- Г.Н.Г., чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответника. Ищцата Р.Т.Й. е претендирала обезщетение за имуществени вреди /решението
в частта по този иск не се обжалва и не е предмет на въззивна проверка за
допустимост и правилност/ и обезщетение за неимуществени вреди в размер на
10 000 лв., а непълнолетната ищца Р.Г.Г. е претендирала обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. Претендирана е и законната лихва
върху главниците от датата на настъпване на застрахователното събитие до
окончателното плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
е оспорил предявените искове за неимуществени вреди с възражения, че същите са
в завишени размери; релевирал е възражение за съпричиняване на вредите от
страна на ищците, поддържано и във въззивната жалба. По отношение на
претендираните лихви е заявил, че дължи такива съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ от
датата на предявяване на извънсъдебните претенции от ищците – 19.04.2016г., а
не от датата на застрахователното събитие. Искал е от съда да отхвърли исковете,
евентуално да ги уважи в по-ниски от претендираните размери.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Настоящият
въззивен състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед непреклудираните оплаквания в
жалбата го намира за правилно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата
на чл. 432, ал. 1 КЗ предоставя
право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по силата
на чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение
пряко от застрахователя на делинквента, при спазване изискванията на чл. 380 КЗ.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да е налице валиден застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на
управлявания от делинквента автомобил и ответника-застраховател, както и да са
налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия
причинител на вредите спрямо увредения.
В случая не е било спорно и по делото се установява, че
ищците са заявили извънсъдебно претенциите си пред застрахователя /на
18.04.2016г., видно от известието за доставяне/. Не се спори също относно
наличието на предпоставките на чл. 45 ЗЗД, както и че гражданската отговорност
на виновния водач е била застрахована при ответника към датата на ПТП. Съобразно
въведения с жалбата предмет на въззивна проверка, спорни пред настоящата
инстанция са само въпросите относно справедливия размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на дължимите обезщетения, с оглед доказаните по делото неимуществени вреди,
претърпени от ищците, както и налице ли е съпричиняване на вредите от страна на
пострадалите. Заявените от въззивника с молба от 15.03.2018г., след изтичане на
срока за обжалване доводи във връзка с началния момент, от който се дължи лихва
за забава върху обезщетенията, са преклудирани както по силата на чл. 133 ГПК,
така и по силата на чл. 266, ал. 1 ГПК и не следва да се обсъждат.
От приетите 2 бр. епикризи и заключение на СМЕ, което не
е оспорено от страните се установява: Телесните увреждания, установени на
ищцата Р.Й., са: контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия на дясната
ръка, охлузване по бедрата. Телесните увреждания, установени на ищцата Р.Г., са:
контузия на гръдния кош, контузия на корема. При двете ищци уврежданията
отговарят на механизма на претърпяното ПТП. Проведеното лечение е консервативно
- с вливания и лекарствено. При Р.Й. са включени лекарствени препарати,
необходими за състояние след претърпяно мозъчно сътресение, а при Р.Г. -
спазмолитични препарати за претърпяната коремна травма. В стационарни /болнични/
условия лечението и за двете ищци е било за срок от три дни. И двете са търпели
интензивни болки и страдания в период от около 10-15 дни. Няма данни за
настъпили усложнения и при двете, което позволява да се приеме, че няма да имат
допълнителни увреждания и да търпят болки след процесното ПТП в бъдеще.
Възстановяването от установените увреждания е било при Р.Й. за срок от 20-25
дни, след претърпяното мозъчно сътресение. При Р.Г. възстановяването е било за
срок от 10-15 дни. Според вещото лице описаните в исковата молба травми и на
двете ищци отговарят на такива, получени при поставен от тях обезопасителен
колан, с оглед описания механизъм на ПТП, при което лекият автомобил се е
обърнал, а те са останали вътре в автомобила. Получените травми отговарят на
травми от удари с или върху изпъкнали вътре в купето части на автомобила, като
нямат характер на теренни увреди. Поради това вещото лице приема, че ищците са
били с поставени обезопасителни колани по време на процесното ПТП.
Според обясненията на вещото лице от САТЕ, дадени в
открито съдебно заседание на 27.04.2017г., автомобилът е имал обикновени
инерционни колани. Според това вещо лице ищците не могат да изскочат навън от
колата ако са без колани, но може да се ударят в челното стъкло, а в случая
няма данни за увреждане на челното стъкло на автомобила.
Свидетелят Я.К.установява, че с ищцата Р.Й. се познават
от деца, знае за процесното ПТП. Братовчед на ищцата - А., който бил добър
приятел на свидетеля, му се обадил и му казал, че ищцата е пострадала. На
следващия ден заедно отшили в болницата и видели Р., която била много уплашена
и бледа и се разплакала, когато ги видяла. Била много разстроена от инцидента,
оплаквала се от главоболие. Имала охлузвания по ръцете и по бедрата. В
болницата й давали медикаменти, вливали й банки с лекарства. Тогава ищцата била
ученичка в Английската гимназия в Русе и отсъствала от училище около една
седмица. Трябвало да приема медикаменти и да не се натоварва. Трябвало да се
пази и да си почива, не можела да учи, а наближавал краят на учебната година.
Свидетелят посочва, че с братовчеда на ищцата се вижда всеки ден, и ищцата също
е виждал много често. Имала уплаха от придвижване с автомобили и някакви белези
по краката от охлузванията.
Свидетелят П.Т.от дълги години бил приятел на бащата на
ищцата Р.Г., знае за претърпяното произшествие. Видял Р. в деня след инцидента
в Окръжна болница – Русе, била много бледа и уплашена. Била на системи и се
разплакала, като ги видяла. Казала, че има болки в корема и гръдния кош, не
можела да си поема въздух. Останала в болницата 3-4 дни. След това свидетелят
ходил на гости в дома на ищцата и виждал, че баба й и баща й се грижели за нея,
защото не можела да става и имала болки в корема. Тези оплаквания продължили
около две седмици. След това започнала училище. През тези две седмици, в които
не ходела на училище, загубила от материала и трябвало да наваксва. Получила
страхова невроза от катастрофата и търсели начин да пътува с влак, а не с
автомобил. Чувствала се депресирана и не искала да излиза с приятелки.
С оглед така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира за неоснователни доводите на въззивника за допуснато от
първоинстанционния съд нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Според т. 11 на ППВС № 4/1968г., което не е изгубило значение и е задължително
за съдилищата, както и съгласно константната практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 206/12.03.2010г. по т.д. №
35/2009г.; решение № 93/26.03.2011г. по т.д. № 566/2010г., ІІ ТО, решение №
59/29.04.2011г. по т.д. № 635/2010г., ІІ ТО; решение № 25/17.03.2010г. по т.д. №
211/2009г., ІІ ТО, решение № 111/01.07.2011г. по т.д. № 676/2010г., ІІ ТО,
решение № 16/06.03.2012г. по т.д. № 461/2011г., ІІ ТО, решение №
129/29.11.2012г. по т.д. № 346/2011г., ІІ ТО и др., понятието „справедливост”
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При телесни увреждания това
могат да бъдат обемът, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и
продължителността на търпените болки и страдания, физическите
и психологически последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр. Неимуществените
вреди включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото
лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни физически и емоционални изживявания на лицето и създаващи физически и
социален дискомфорт за определен период от време. Съгласно константната съдебна
практика, при определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура
в страната към
момента на увреждането.
Въззивният съд, като взе предвид установените по делото травматични
увреждания, претърпени от ищцата Р.Й. - контузия на
главата, мозъчно сътресение, контузия на дясната ръка, охлузване по бедрата, с
възстановителен период от около 20-25 дни, като по-интензивни болките и
страданията са били в първите 10 - 15 дни, причинените от тези телесни
увреждания битови неудобства и негативни психически изживявания (уплаха, стрес
от преживяното ПТП, страх да пътува с автомобил), и не на последно място с
оглед възрастта на пострадалата към датата на ПТП - 18 години, споделя извода
на първоинстанционния съд, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД е
обезщетение в размер на 5 000 лв.
Като взе предвид претърпените от ищцата Р.Г. травматични увреждания - контузия на гръдния кош и контузия на корема,
възстановителния период от около 10 – 15 дни, причинените от тези телесни увреждания
битови неудобства и негативни психически изживявания (уплаха, стрес, ограничени
социални контакти, страх да пътува с автомобил), и не на последно място с оглед
възрастта на пострадалата към датата на ПТП - 14 години, въззивният съд споделя
извода на първоинстанционния, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД е
обезщетение в размер на 3 000 лв. Така определените обезщетения въззивният съд
намира за съобразени и с обществено-икономическата
конюнктура в страната към
момента на увреждането - 13.03.2016г.
Доводите в жалбата съдът намира за неоснователни. Противно на поддържаното
от въззивника, видно от приетите и неоспорени епикризи и на двете ищци след
напускане на болницата е бил определен хигиенно-охранителен режим, а на ищцата Р.Й.
е назначено и лекарствено лечение след напускане на болницата. Показанията на
разпитаните свидетели съдът кредитира като достоверни, преки, логически
последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото,
а от тях се установява, че в пряка причинна връзка от процесното ПТП и двете
ищци са имали освен физически болки и битови неудобства още и негативни
психически преживявания.
За неоснователни съдът намира и доводите във връзка с възражението за
съпричиняване. При доказателствена тежест за ответника съобразно правилото на
чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не е доказал при условията на пълно и главно
доказване пострадалите ищци обективно да са допринесли за настъпилите вреди.
Вещото лице от СМЕ е дало категорично заключение, че с оглед характера на
травмите ищците са били с обезопасителни колани при настъпване на ПТП. Вещото
лице от САТЕ не е дало различно заключение – същото е посочило само, че според
него при непоставени обезопасителни колани ищците не била изскочили от
автомобила, но била се ударили в челното стъкло. По делото обаче няма данни за
увреждания по челното стъкло на автомобила. Неясна остава и тезата на
въззивника във връзка с получените от ищцата Р.Г. травми при ПТП съобразно
заключението на експерта от САТЕ.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части. Това
обосновава и извод за присъждане на разноски в посочените от СРС размери,
определени съобразно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
При този изход, разноски за въззивното производство се
следват на въззиваемите, които са претендирали присъждане на адвокатско
възнаграждение на пълномощника им по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. В практиката си
ВКС приема (решение № 165/26.10.2010г. по т.д. № 93/2010г., ІІ ТО, решение
№ 97/06.07.2009г. по т.д. № 745/2008 г. ІІ ТО, решение № 220/07.01.2013г.
по т.д. № 1106/2011г., II ТО, решение № 111/01.07.2011г. по т.д. № 676/2010г.
II ТО и др.), че в случаите, когато се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, в представения договор за правна защита и съдействие
следва да е посочено конкретното основание от кръга на посочените в т. 1 - 3 на
чл. 38, ал. 1 ЗА, само при които законът допуска уговаряне на
безплатна адвокатска защита по делата. В случая ищците не са представили
договор за правна защита и съдействие, от който да е видно в коя от хипотезите
по чл. 38, ал. 1 ЗА защитата е поета безплатно. Поради това възнаграждение на
основание чл. 38 ЗА не се присъжда.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 254072 от
30.10.2017г., постановено по гр.д. № 53082/2016г. на Софийски районен съд, 40 състав
в обжалваните части, с които „ЗАД Д.Б.:
Ж.И З.“ АД, ЕИК********, е осъдено да
заплати на Р.Т.Й., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 5 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на
причинени увреждания, изразяващи се в контузия на главата, мозъчно сътресение,
контузия на дясната ръка, охлузване по бедрата, преживени уплаха и стрес в
резултат на ПТП, настъпило на 13.03.2016г. около 17.45 часа на път ІІІ-501, км
26+400, при което водачът на лек автомобил „Опел Корса“, рег. № ********- Г.Н.Г.,
поради управление на автомобила със скорост, несъобразена с пътните условия,
при ляв завой губи управлението на автомобила, който напуска пътното платно
вдясно по посока на движението си и се преобръща в крайпътна нива, ведно със
законната лихва, считано от 19.04.2016г. до окончателното им изплащане, както и
„ЗАД Д.Б.: Ж.И З.“ АД, ЕИК********, е осъдено да заплати на Р.Г.Г., ЕГН **********,
действаща лично и с попечителското съдействие на баща си Г.Д.Г., на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 3 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на
причинени увреждания, изразяващи се в контузия на гръдния кош, контузия на
корема, преживени уплаха и стрес в резултат на ПТП, настъпило на 13.03.2016г.
около 17.45 часа на път ІІІ-501, км 26+400, при което водачът на лек автомобил
„Опел Корса“, рег. № ********- Г.Н.Г., поради управление на автомобила със
скорост, несъобразена с пътните условия, при ляв завой губи управлението на
автомобила, който напуска пътното платно вдясно по посока на движението си и се
преобръща в крайпътна нива, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 19.04.2016г. до окончателното й изплащане, вкл. в частта за разноските.
В необжалваните части решението по гр.д. № 53082/2016г. на Софийски районен
съд, 40 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.