Р Е Ш Е Н И Е
№
……….…./…………………..2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Макариева
въззивно
гражданско дело № 2521 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпили жалби, както следва:
1) Жалба вх. № 23423/30.08.2018 г., подадена от
„Мост Финанс Мениджмънт“ АД, чрез юриск.
Антонио Тослев, срещу постановление за разноски по изп. дело № 20183110407161 по описа на СИС при ВРС, с което
са приети разноски в размер на 350 лева за адвокатско възнаграждение в полза на
взискателя. Жалбоподателят прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и претендира редуцирането му до минимален размер.
2) Жалба вх. № 27856/16.10.2018 г., подадена от
„Мост Финанс Мениджмънт“ АД, чрез юриск.
Антонио Тослев, срещу постановление за разноски от
21.09.2018 г. по изп. дело № 20183110407161 по описа
на СИС при ВРС, с което са редуцирани приетите разноски за адвокатско
възнаграждение от 350 лева на 150 лева. Излага съображения за некомпетентност
на СИ да се произнася по подадена от същия частна жалба и моли за отмяна на
постановлението, като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна (взискателят) П.Д.А.,
чрез адв. Р.Д., изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Съобразно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 от ГПК са
приложени мотиви на ДСИ във връзка с депозираната жалба.
Съдът, като съобрази данните по изпълнителното дело
и направените оплаквания, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК „Длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението“. Правото на жалбоподателя
да обжалва действията на съдебния изпълнител следва пряко от разпоредбата на
чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, като срокът за подаване на жалбата е определен в чл.
436, ал. 1 от ГПК.
В настоящия случай, длъжникът е уведомен за
първоначално приетите разноски по изпълнението с поканата за доброволно
изпълнение, връчена му на 23.08.2018 г., а за постановлението, с което е
изменен размера на приетото адвокатско възнаграждение – на 11.10.2018 г. По
тези съображения, жалбите са допустими и подлежат на разглеждане от настоящия
състав на Варненския окръжен съд.
За да се произнесе, съставът ВОС съобрази:
Изпълнителното производство е образувано по молба вх. № 21737/06.08.2018
г., въз основа на изпълнителен лист № 6259 от 01.08.2018 г., издаден по гр.
дело № 1278/2018 г. на ВРС, в полза на П.Д.А. срещу „Мост Финанс
Мениджмънт“ АД за сумата от 15 лева, представляваща съдебни разноски.
С Разпореждане от 13.08.2018 г. ДСИ е
разпоредил образуването на изпълнително дело и е указал да бъде изпратена покана
за доброволно изпълнение до длъжника, като в същата бъдат включени приети
разноски по изпълнението в размер на 350 лева за адвокатско възнаграждение и
авансово внесени от взискателя разноски в размер на 24 лева + 18 лева. Разпоредено е също да бъде уведомен НАП за образуваното
производство и е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Алианц България“ АД.
Съгласно писмо изх. № 1104-1414/21.08.2018 г. „Алианц България“ АД е уведомила ДСИ, че в резултат на
извършения запор на банкова сметка ***, по сметка на СИС при ВРС е преведена
сума в размер на 450,80 лева.
В
поканата
за доброволно изпълнение, връчена на длъжника „Мост Финанс Мениджмънт“ АД на
23.08.2018 г., е посочено, че
задължението по изпълнителното дело възлиза на сумата от 450,80 лева и е формирано, както следва: 15 лева неолихвяема сума; 42 лева разноски по изпълнителното дело;
43,80 лева разноски в полза на Районен съд – Варна, както и 350 лева адвокатско
възнаграждение.
На 30.08.2018 г. е подадена частна жалба от
длъжника, в която е направено възражение за прекомерност на определеното
адвокатско възнаграждение.
Във връзка с жалбата е постъпила молба от
взискателя, която прави изявление, че е съгласен да бъде редуцирано адвокатското
възнаграждение до размер от 200 лева.
С постановление от 21.09.2018 г. е прието
адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева.
След преценка на събраните по делото писмени
доказателства, настоящият състав, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Дължимостта на разноските в
изпълнителното производство е уредена от разпоредбата на чл. 79 от ГПК – същите са за сметка на
длъжника, освен в посочените в чл. 79, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК изключения. В настоящия случай, не е налице нито една от посочените
в закона хипотези изключващи отговорността на длъжника за разноски.
Настоящият състав приема за неоснователно възражението в
жалбата срещу постановлението за приети разноски, инкорпорирано в поканата за
доброволно изпълнение. ДСИ е съобразил към дата на изготвяне на поканата
представените доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение,
като е приел същите в претендирания и установен по
делото размер от 350 лв. Видно от представения договор за правна защита и съдействие,
адвокатското възнаграждение е заплатено от взискателя за образуване на
изпълнително дело и процесуално представителство по същото. Към този момент ДСИ
не е могъл да направи преценка за обема на необходимите процесуални действия по
изпълнителното дело, поради което към датата на изготвяне на поканата за
доброволно изпълнение не са били налице предпоставките за редуциране на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение. Жалбата
срещу приетите от ДСИ разноски, посочени в поканата за доброволно изпълнение, е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Длъжникът за пръв път е направил възражение за
прекомерност на претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение с подаването на жалба срещу приетите в ПДИ разноски.
Към този момент са налице данни по изпълнителното дело, че дългът е погасен в
срока за доброволно изпълнение. По тази причина в рамките на своята
компетентност ДСИ правилно и законосъобразно е приел, че са налице
предпоставките за редуциране на претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение. Неоснователни са възраженията на длъжника
относно липса на компетентност на съдебния изпълнител. СИ е компетентен да се
произнася по приемането на разноските в изпълнителното производство, като това
може да стане на всеки един етап от изпълнението, като бъде съобразен всеки
един изпълнителен способ и съответно направените във връзка с него разноски. По
тези съображения следва да се остави без уважение жалбата на длъжника срещу
постановлението от 21.09.2018 г., с което е намален размера на приетото
адвокатско възнаграждение.
Съобразно изложените мотиви,
съставът на ВОС
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба вх. № 23423/30.08.2018 г., подадена от „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, чрез
юриск. Антонио Тослев, срещу постановление за разноски по изп. дело №
20183110407161 по описа на СИС при ВРС, с което са приети разноски в размер на
350 лева за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба вх. № 27856/16.10.2018 г., подадена от „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, чрез
юриск. Антонио Тослев, срещу постановление за разноски от 21.09.2018 г. по изп.
дело № 20183110407161 по описа на СИС при ВРС, с което са редуцирани приетите
разноски за адвокатско възнаграждение от 350 лева на 150 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, на основание чл. 437,
ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се изпрати
на СИС при ВРС за сведение и изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.