№ 191
гр. Дупница, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20221510200620 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-0332-000308 от
16.05.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Рила,
упълномощен със Заповед № МЗ 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на Г. СЛ.
К., с адрес: гр. Б., ж.к. „***“, бл. *, ***, ***, с ЕГН **********, на основание
чл. 53 от ЗАНН са наложени следните административни наказания:
по реда на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП – „ глоба“, в размер на
50,00 лева,за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и
по реда на чл. 185 от ЗДвП – „ глоба“, в размер на 20,00 лева,за
нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Жалбоподателят обжалва НП в срок. В жалбата си излага твърдения, че
при издаването на НП не са спазени изискванията на закона, поради което
същото е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Моли за
отмяната на атакуваното наказателно постановление в цялост.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично,
като поддържа жалбата и развива допълнителни доводи в нейна подкрепа.
1
Иска отмяна на НП.
Въззиваемата страна е редовно призована, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. Взема становище за неоснователност на
жалбата в съпроводителното писмо, с което е изпратена АНП.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 06.05.2022 г., около 07:30 часа, в гр. Рила по ул. „Спортела“, пред №
73, жалбоподателят Г.К., като таксиметров шофьор извършвал таксиметров
превоз на пътник, като управлявал собствения си таксиметров лек автомобил
„Шевролет Спарк“, с рег. № Е6393КА, без поставен обезопасителен колан с
какъвто МПС е оборудвано. Същият бил забелязан да шофира без поставен
колан от свидетелите полицейски служители – Н. и Р., които го спрели за
проверка. При проверката свидетелите поискали от водача да им представи
светлоотразителна жилетка, като част от техническото оборудване на
автомобила, но жалбоподателят К. първоначално не успял да намери същата в
автомобила, тъй като била поставена в резервната гума, в багажника на
автомобила, а полицейските служители му разпоредили да седне на волана и
да изчака да му бъде съставен АУАН.
Във връзка с извършената проверка на автомобила и водача свидетелят
Н. съставил в присъствието на св. Р. АУАН, който бил подписан от
свидетелите и подписан и връчен срещу подпис на жалбоподателя. След
връчване на АУАН жалбоподателят открил намиращата се в багажника на
автомобила светлоотразителна жилетка.
Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното Наказателно
постановление № 22-0332-000308 от 16.05.2022 г., издадено от Началник
група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Рила, упълномощен със Заповед № МЗ
8121з-1632/02.12.2021 г., с което на Г. СЛ. К. , с адрес: гр. Б., ж.к. „***“, бл.
*, ***, ***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН са наложени
следните административни наказания:
по реда на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП – „ глоба“, в размер на
50,00 лева,за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и
по реда на чл. 185 от ЗДвП – „ глоба“, в размер на 20,00 лева,за
нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
2
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа най-вече на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК и отчасти от казаното от свидетели Н. и Р.. Съдът се доверява на
показанията разпитаните свидетели, макар и да са изключително лаконични,
но добросъвестни, тъй като същите са ясни и категорични. И двамата
добросъвестно заявяват, че не си спомнят абсолютно нищо за случая и само
св. Н. заявява, че поддържа описаното в АУАН, доколкото заявява, че е
изписано с неговия почерк. Свидетелят Р., дори след запознаване с АУАН
заявява, че не си спомня за такъв случай и за такива установени в негово
присъствие нарушения по ЗДвП, както и каквито и да е други обстоятелства
във връзка с тях, като и двамата свидетели изобщо не разпознават
жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът счита, че
НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за
съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.
Според съда при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Въпреки изложеното обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло,
като недоказано от обективна и субективна страна, поради следното:
В приложената АНП не се съдържат, а и в хода на настоящото въззивно
съдебно производство не се събраха достатъчно доказателства за посочените
в АУАН и НП нарушения по чл. 137а, ал.1 и чл. 139, ал.2, т. 4 от ЗДвП,
доколкото в хода на съдебното следствие от разпита на двамата свидетели не
се установиха никакви относими към предмета на доказване факти
обстоятелства. Напротив същите с категоричност отрекоха да са им известни
каквито и да е конкретни факти и обстоятелства от изложените в АУАН, във
връзка с цитираните там нарушения. Двамата свидетели добросъвестно
заявиха с категоричност абсолютната си липса на спомен за конкретния
случай. С оглед на това и съдът приема, че доказателствената съвкупност е
недостатъчна и сериозно деформирана с оглед изявленията на двамата
3
свидетели, които изобщо не са в подкрепа на съдържанието на оспорвания
АУАН. Съгласно чл. 303 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН решението на съда не
може да почива на предположения, а съдът може да признае жалбоподателя
за виновен, когато административнонаказателното обвинението повдигнато
му с АУАН и реализирано с НП е доказано по несъмнен начин. В случая това
не е така и доказателствената сила на АУАН е изцяло опровергана, съобразно
липсата на подкрепящи го свидетелски показания, въпреки че процесният
случай е със скорошна дата – 06.05.2022 г., т.е. 2 месеца преди разпита на
свидетелите.
По нарушението на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.
Извън изложеното, конкретно за нарушението по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП
следва да се отбележи, че същото е несъставомерно и административно
наказателната отговорност на водача е била ангажирана в грубо противоречие
с материалния закон, а именно – чл. 137а, ал.2, т. 4, която гласи следното:
ал. 2. „Могат да не използват обезопасителни колани: т. 4 водачите на
таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на
населеното място“;
От наличната доказателствена съвкупност се потвърждава, че са налице
предпоставките за приложение именно на тази правна норма, доколкото от
изисканата служебно справка от ИААА-Б. е установено, че процесният лек
автомобил е регистриран като таксиметров такъв за 2022 г. и от години
вписан в удостоверението за превоз на пътници издадено на фирма
„Вакалински-1919“ ЕООД, с ЕИК *********, с крайна дата 30.06.2022 г.
Свидетелите полицейски служители не оспорват заявените от жалбоподателя
обстоятелства, че на процесната дата в рамките на населеното място гр. Рила
е извършвал законосъобразно, без поставен обезопасителен колан с какъвто
МПС е оборудвано таксиметров превоз, като е превозвал пътник по ул.
„Спортела“ пред № 73. Изцяло такова е разбирането и на касационната
съдебна инстанция отразено в Решение № 163 от 02.06.2017 г. по н. д. № 88 /
2017 г. на Административен съд – Кюстендил.
По нарушението на чл. 139, ал.2, т. 4 от ЗДвП.
За нарушението по чл. 139, ал.2, т. 4 от ЗДвП следва да се посочи
допълнително, че дори ако хипотетично не се приеме, че то не е безспорно
доказано от обективна страна, както категорично приема въззивният съд, то
4
същото само по себе си и с оглед изключително ниската степен на
обществена опасност представлява и маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. Освен недоказаността и на това нарушение от свидетелските
показания, посочени по-горе и останалите събрани писмени доказателства
неподкрепени от свидетелите, съдът взема предвид неговата цялостна и
изначална малозначителност, като същото, доколкото липсва от обективна
страна друго нарушение съставомерно по чл. 137а, ал.1, вр. с ал. 2, т. 4 от
ЗДвП, не води до сериозно или значително застрашаване, още по-малко пък
накърняване на обществените отношения попадащи в обхвата на нормата на
чл. 139, ал.2 от ЗДвП. Видно от приложената справка за нарушител/водач на
жалбоподателя, същият не е със сериозни провинения по ЗДвП и е със
служебно възстановен брой контролни точки след период от повече от 2
години без наложени наказания по ЗДвП, въпреки ежедневната му заетост
като водач на таксиметров автомобил. Всички тези обстоятелства следва да
бъдат отчетени положително при окончателната преценка на степента на
обществена опасност, която е незначителна с оглед и на твърдяната и
неопровергана от свидетелите последваща установена наличност на
процесната светлоотразителната жилетка в багажника на автомобила, макар и
след съставяне на АУАН. Преценка дали допуснатото административно
нарушение съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН се
прави по законосъобразност, с оглед на засегнатите от деянието обществени
отношения, липсата или незначителността на причинените в резултат на
деянието общественоопасни последици, причините и условията, мотивирали
извършителя да пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или
липсата на данни за други извършени нарушения, както е в случая, без
значение дали нарушението е резултатно или формално. В този смисъл виж и
Решение № 5794 от 03.05.2018 г. по адм. д. № 10061 / 2016 на Върховния
административен съд.
Като не е обсъдил предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
АНО е допуснал нарушение на материалния закон. Преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност" на случая по чл.
28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол виж
- Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. д. № 1 / 2007 г., на
Върховен касационен съд, ОСНК. Tова е така, защото правомощието му да
санкционира, като АНО включва и преценката му за маловажност на случая -
5
виж Тълкувателно решение № 53 от 11.IV.1986 г. по н. д. № 49/83 г., ОСНК .
Във връзка с горното съдът приема, че АНО е следвало, на основание чл. 28,
ал. 1 от ЗАНН да предупреди нарушителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, но
изобщо не е обсъдил тази възможност и не го е сторил.
Съобразно изложеното съдът приема, че обжалваното НП следва да бъде
отменено изцяло на посочените няколко самостоятелни основания, като
незаконосъобразно и неправилно.
Така мотивиран и на основание член 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0332-000308 от 16.05.2022
г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Рила,
упълномощен със Заповед № МЗ 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на Г. СЛ.
К., с адрес: гр. Б., ж.к. „***“, бл. *, ***, ***, с ЕГН **********, на основание
чл. 53 от ЗАНН са наложени следните административни наказания:
по реда на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП – „ глоба“, в размер на
50,00 лева,за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и
по реда на чл. 185 от ЗДвП – „ глоба“, в размер на 20,00 лева,за
нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – Кюстендил, на
основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6