РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Кюстендил, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря Зоя Й. Чамова-Равенска
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело №
20211520100957 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. Б. П.,
ЕГН **********, с адрес в гр. К. ул. „С. к.“ № **, срещу М. К. ИЛ., ЕГН
**********, с адрес в гр. К., ул. „Д.“ № **.
С исковата молба са предявени искове за унищожаване занапред като
сключен при измама, крайна нужда и неизгодни за ищеца условия сделка, с
която е прехвърлена 1/3 идеална част от недвижим имот с идентификатор
02138.41.11 чрез дарение, обективирана в нотариален акт № 146, том I,
нотариално дело № 129 от 13.04.2021г. на нотариус ЕВГ. П., с район на
действие – Районен съд Кюстендил, алтернативно на основание чл.26 от ЗЗД
да се обяви посочената сделка за нищожна, като се осъди ответната страна да
заплати на ищеца сумата от 5000 лева, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата,
представляваща заплатената от Г. Б. П. цена за дела, който М. К. ИЛ.
притежавала от имот, намиращ се в село Б., общ. К..
Претендират се направените по делото съдебни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответната страна е
депозирала писмен отговор. Навежда доводи за неоснователност на иска.
Твърди, че имотът никога не е предлаган за продажба, като идеална част от
него е дарен на ищеца, но пари от сделката не е получавала. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение.
1
В съдебно заседание исковете се поддържат от ищеца чрез
процесуалния му представител, като се оспорват от процесуалния
представител на ответника по съображенията, посочени в отговора.
Районен съд - Кюстендил, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че на 13.04.2021г. между страните е сключен
договор за дарение на 1/3 идеална част от недвижим имот с идентификатор
02138.41.11 - земеделска земя. Договорът е обективиран в нотариален акт №
146, том I, рег. № 0975, дело № 129 от 2021г. на нотариус ЕВГ. П.. Видно от
представената скица на поземления имот, предмет на сделката, същият
представлява имот с идентификатор 02138.41.11 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-456/ 15.02.2018г. на изпълнителния директор на АГКК,
намиращ се в землището на село Б., общ. К., местност „Д.“, с площ от 839
кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – нива, категория на земята – 6 (шеста).
Видно от представен по делото нотариален акт за дарение на недвижим
имот – земеделска земя, съставен на 05.11.2008г. с № 19, том VIII, рег.№
10011, дело № 1282 от 2008г., праводателката на ищеца и настоящ ответник
по делото е придобила 1/3 от описания имот след дарение, извършено от баща
й К. С. Н.
Представен е препис от извлечение от банкова сметка с титуляр Г. Б. П.,
ЕГН ********** в „Банка ДСК“ АД, за периода от 19.03.2021г. до
19.04.2021г., от който е видно осъществено теглене на сумата от 5200 лева на
07.04.2021г., като според твърденията на ищеца, изтеглената сума е именно за
закупуването на имота.
По делото са разпитани трима свидетели – И. С. М. и К.Т. М., доведени
от ищеца и Е. И. П. – призован по инициатива на ответника.
По данни на свидетеля М., познавал ищеца от около 4 години, като
почти всеки ден се срещали. Човек от с.Г. се появил един ден и им казал, че
непозната жена си продавала имота в село Б. за 3000 лева. Ответникът
говорил на следващия или по-следващия ден с нея, но свидетелят не бил пряк
участник в разговора им. Ищецът му споделил впоследствие, че се уговорили
с продавача на имота за 5000 лева, като дори видял ищецът да носи в себе си
въпросната сума, преди да се сключи сделката. Свидетелят споделя,че не е
бил пряк свидетел на сключването й, единствено видял след няколко дни, че
съставеният нотариален акт бил за дарение, а не за продажба.
Според свидетеля К.М., двамата с Г.П. се познавали от половин година.
Ищецът му споделил, че е продал етаж от къщата, в която живее и
настоящите собственици му дали два месеца да се изнесе от там. Споделил
му, че искал да си купува фургон и място за живеене в село Б., като дори
изтеглил 5000 лева, с които щял да купува имот и да стяга фургона. Решил да
разваля договора, защото договорът бил за дарение, а не за продажба.
2
По инициатива на ответника е призован за разпит ЕВГ. П. – нотариус,
който изповядал въпросната сделка между страните по делото. По негови
данни, страните по делото се явили в кантората му и сключили договор за
дарение, нотариалният акт е прочетен на страните преди да го подпишат, като
нямало възражения от тяхна страна. След 2-3 дни ищецът се явил отново в
кантората му и поискал нотариалният акт да бъде развален, тъй като искал
сключването на продажба, но в него пишело дарение. Според нотариуса, пари
пред него не са броени, не е била налице и принуда за сключване на
дарението в кантората му. При осъществяване на продажби, нотариусът
изрично питал страните дали са уредени отношенията им, когато е за плащане
под 10 000 лева, но при дарение такива отношения не се коментирали.
Други доказателства от страните не са ангажирани по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна:
С исковата молба са предявени следните искове:
1) за унищожаване на договор за дарение на 1/3 идеална част от
недвижим имот с идентификатор 02138.41.11 по КККР, одобрени със Заповед
№ РД-18-456/ 15.02.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, намиращ се
в землището на село Б., общ. К., местност „Д.“, с площ от 839 кв.м., с трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
нива, категория на земята – 6 (шеста), обективиран в нотариален акт № 146,
том I, нотариално дело № 129 от 13.04.2021г. на нотариус ЕВГ. П., с район на
действие – Районен съд Кюстендил, поради измама, крайна нужда и явно
неизгодни условия - чл.29, ал.1 от ЗЗД, чл.33, ал.1 от ЗЗД;
2) в случай, че първият иск не бъде уважен, се иска от съда да прогласи
нищожността на договора за дарение, обективиран в нотариален акт № 146,
том I, нотариално дело № 129 от 13.04.2021г. на нотариус ЕВГ. П., с район на
действие – Районен съд Кюстендил, поради накърняване на добрите нрави –
чл.226, ал.3, предл. 2, във вр. с чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД;
3) иска се от съда да осъди ответника да възстанови заплатена сума от
пет хиляди лева от страна на ищеца при сключване на договора за дарение,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба в съда (18.05.2021г.) до окончателното изплащане на сумата, като
платена без основание – чл.59 от ЗЗД.
1) По иска с правно основание чл.29, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.33, ал.1 от
ЗЗД:
Същия се явява допустим, тъй като са предявени в тригодишния срок по
чл.32, ал.2 от ЗЗД, от страна, имаща правен интерес от предявяването му.
С договора за дарение, дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно
нещо на дарения, който го приема - чл. 225 от ЗЗД. Дарението е акт на
разпореждане от страна на дарителя с имуществото си. По делото е
безспорно, че праводателят на дарения е бил собственик на идеална част от
3
поземления земеделски имот. Този факт се установява от представените по
делото писмени доказателства, а именно нотариален акт за дарение на
недвижим имот – земеделска земя, съставен на 05.11.2008г. с № 19, том VIII,
рег.№ 10011, дело № 1282 от 2008г.
Твърдяната от ищеца унищожаема сделка създава между лицата
правоотношение, еднакво на това, възникнало от действителната сделка, в
настоящият случай дарение на идеална част от недвижим имот. До момента, в
които сделката бъде унищожена от съда страните са обвързани от правата и
задълженията породили се от нея. Налице е според закона само съдебния ред
на унищожаване, като се осъществява с едностранно волеизявление, което
представлява упражняването на едно потестативно право чрез предявяването
на иск.
Според чл.29, ал.1 от ЗЗД, измамата е основание за унищожение на
договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез
умишлено въвеждане в заблуждение.
В случая съдът приема, че не се събраха никакви гласни или писмени
доказателства, установяващи предварителни уговорки между страните по
процесната сделка относно волята и предмета по договора, различни от
обективираните в нотариалния акт от 13.04.2021 година, като не са налице
данни за умишлено въвеждане на надарения от дарителя или от трети лица в
заблуждение относно изповядване на един, вместо друг вид транслативна
сделка, поради което настоящата инстанция счита, че липсват данни за
умишлено въвеждане в заблуждение на ищеца относно представите й за вида,
характера, съдържанието и последиците на изповяданата и прочетена на
страните от нотариуса правна сделка.
Искът по чл.33, ал.1 от ЗЗД също е допустим, тъй като е предявен в
срока по чл.33, ал.2 от ЗЗД. В конкретната хипотеза унищожение може да
иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта.
Следователно активни легитимирано е лицето, чиято воля е опорочена, но
върху него пада тежестта да докаже, че към момента на сключването на
договора се е намирало в състояние на крайна нужда, сключило е сделката
при неизгодни условия или при измама.
С оглед характера на договора за дарение, който е едностранен,
унищожаването му поради крайна нужда и неизгодни условия в момента на
сключването е житейски необосновано, тъй като надареното лице няма
задължение да направи или даде нещо на дарителя си, което да не
кореспондира с полученото.
От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК, в тежест на
страната, позоваваща се на твърдените пороци, е да установи по пътя на
пълно и главно доказване наличието им, което в случая не е сторено от
ищеца. Негова е доказателствената тежест да установи, че към момента на
сделката същата е извършена при условията на крайна нужда и при явно
неизгодни условия, в тяхната кумулативна даденост и представляващи
4
състояние на стичащи се тежки обстоятелства за прехвърлителя, водещи до
недостиг на парични средства, принуждаващи го да сключи сделките,
съчетани с накърняване на принципа на еквивалентност на престациите
(каквато еквивалентност не е налице при договора за дарение), което не е
сторено. Видно от свидетелските показания и представената справка-
извлечение на сметка с титуляр Г.П., същият е разполагал с достатъчно
средства, които да изключат наличието на крайна нужда поради липсва на
средства, както се твърди в исковата молба, довела до приемане сключването
на сделката, без реално да е искал правните й последици. Не без правно
значение е изявлението на нотариуса, пред който е извършено дарението, че и
двете страни са били съгласни със съдържанието на нотариалния акт в
момента на подписването му, т.е. в момента на изразяването на воля за
сключване на сделката.
Горното мотивира съда да отхвърли предявените искове с правно
основание чл. 29, ал. 1 и чл.33, ал.1 от ЗЗД от ЗЗД, поради неоснователност и
недоказаност.
2) По иска с правно основание чл.226, ал.3, предл. 2, във вр. с чл. 26,
ал.1, предл. 3 от ЗЗД:
Съгласно чл. 226, ал.2 и ал.3 от ЗЗД, дарението е нищожно, доколкото
се отнася до бъдещо имущество, както и когато то или мотивът, единствено
поради който е направено, са противни на закона или на добрите нрави. Всеки
каузален договор трябва да има правно основание т.е. пряката и
непосредствена цел, която се преследва с него, тъй като без такова основание
договорът е нищожен- арг. от чл. 26, ал.2, предл.4 от ЗЗД. Дарението като
безвъзмездна сделка се характеризира с намерението на дарителя да надари
облагодетелстваното лице и да изяви воля в този смисъл. В правната теория е
прието, че основанието на дарението се покрива с мотива (вътрешната
подбуда) на дарителя, който според чл. 226, ал.3 от ЗЗД следва да не е
„противен на закона или на добрите нрави“. Правното основание за
сключване на договор за дарение включва безвъзмездното прехвърляне на
собствеността върху някаква ценност на някого без насрещна престация. Тази
цел на дарителя е елемент от договора и представлява неговото основание.
Вярно е, че законодателят в чл. 226, ал. 3 от ЗЗД обявява дарението за
нищожно не само когато то противоречи на закона, но и когато единственият
мотив за извършването му е противен закона и морала. Това значение, което е
отдадено в закона на мотива на дарението, обаче не го превръща в основание
на договора. В този смисъл, реализираното намерение за дарение е
достатъчно основание на тази сделка, а този който твърди, че тя е сключена с
мотиви, противни на закона и морала, следва да докаже тези мотиви. В
случая, презумпцията, установена в чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗЗД обръща
доказателствената тежест и този, който твърди, че сделката е сключена в
нарушение на закона или добрите нрави, трябва да докаже това свое
твърдение.
5
В конкретния случай такова твърдение е налице, но то не е подкрепено с
доказателства, което е в тежест на ищеца. Съдът, съобразявайки
доказателствения материал по делото, основно свидетелските показания,
установява, че по никакъв начин не се доказва увреждане на имуществото на
ищеца със сделката на дарение. В случая предвид съдържанието на договора
за дарение, не може да се приеме, че същият противоречи на добрите нрави,
тъй като чрез дарението е придобита собствеността върху идеална част от
имот. Дарственият акт не е противозаконен, нито укорим, за да бъде
несъвместим с добрите нрави. Намаляването на имуществото на дарителя
следва от същността на договора, който е едностранен и дарението се прави,
за да се облагодетелства дарения. Същевременно по делото не е налице
твърдение от страна на дарителя, че съжалява, че имуществото й е намаляло.
Тъй като в случая не е доказано, че мотивът за извършване на дарението е с
цел да се увредят интересите на ищеца, настоящата инстанция приема, че
договорът за дарение не накърнява установените в обществото норми на
поведение и общоприетия морал, поради което не е нищожен и искът с
правно основание 226, ал. 3, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за обявяване
нищожността на договора за дарение като накърняващ добрите нрави, следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
3) Относно иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД:
Предявеният от ищеца иск по реда на чл.59, ал.1 от ЗЗД е допустим,
само когато не е налице друга правна възможност да се иска връщане на
дадено без правно основание. Ищецът твърди, че при сключване на договора
за дарение е заплатил сумата от 5000 лева, която сума в действителност била
предназначена за изкупуване на дяла, прехвърлен от ответника по договора.
За да бъде основателен иска по чл.59 от ЗЗД, ищецът трябва да докаже
1) обогатяване на едно лице за сметка на друго; 2) обедняване на това лице,
свързано с обогатяването на първото; 3) връзка между обедняването и
обогатяването; 4) липса на основание за обогатяването; и 5) липса на друг иск
(вещен, деликтен, договорен), с който обеднелият да се защити. От тук и в
исковия процес в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника,
също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.
Ищецът по делото ангажира гласни доказателства за установяване, че
същият е заплатил посочената сума на ответника без основание. Въпреки
това, не се осъществи главно доказване относно твърденията, че е заплатена
въпросната сума. От разпита и на двамата свидетели М. и М. не може да се
направи извод, че между страните по делото са били налице отношения,
довели до заплащането на сумата, както и нейното реално предоставяне във
владение на ответника. Този извод на съда е достатъчен за отхвърляне на иска
за връщане на заплатена без основание парична сума, тъй като искът остана
недоказан от лицето, имащо доказателствена тежест за това.
С оглед неоснователността на предявените искове, ищецът следва да
6
заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените от ответника разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева, заплащането на които
се установява от представения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Г. Б. П., ЕГН
**********, с адрес в гр. Кюстендил, ул. „С. “ № **, срещу М. К. ИЛ., ЕГН
**********, с адрес в гр. К., ул. „Д.“ № ** искове, както следва:
1) иск за унищожаване на договор за дарение на 1/3 идеална част от
недвижим имот с идентификатор 02138.41.11 по КККР, одобрени със Заповед
№ РД-18-456/ 15.02.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, намиращ се
в землището на село Б., общ. К.л, местност „Д.“, с площ от 839 кв.м., с трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
нива, категория на земята – 6 (шеста), обективиран в нотариален акт № 146,
том I, нотариално дело № 129 от 13.04.2021г. на нотариус ЕВГ. П., с район на
действие – Районен съд Кюстендил, поради измама, крайна нужда и явно
неизгодни условия - чл.29, ал.1 от ЗЗД, чл.33, ал.1 от ЗЗД;
2) иск за прогласяване нищожността на договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № 146, том I, нотариално дело № 129 от
13.04.2021г. на нотариус ЕВГ. П., с район на действие – Районен съд
Кюстендил, поради накърняване на добрите нрави – чл.226, ал.3, предл. 2, във
вр. с чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД;
3) иск за възстановяване на заплатена сума от 5000,00 лв. (пет хиляди
лева) от страна на ищеца при сключване на договора за дарение, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в
съда (18.05.2021г.) до окончателното изплащане на сумата, като платена без
основание – чл.59, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. Б. П., ЕГН **********, с адрес в гр. Кюстендил, ул.
„Ст.к.“ № **, да заплати на М. К. ИЛ., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул.
„Д.“ № ** сумата от 300,00 лв. (триста лева) за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7