Решение по дело №2034/2021 на Районен съд - Перник

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260931                              03.08.2021г.                     Град П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                      X състав

На двадесет и първи юли                                                      Година 2021

В открито заседание в следния състав:

                                                Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

Секретар: Божура Антонова

Като разгледа докладваното от председателя гр.д. №2034 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

            Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк.Т., срещу ЕТ „ЕМИЛИЯ НЕЙКОВА“, със седалище и адрес на управление: гр.П., Б.Г., БЛ.19 , ВХ.А, АП.4, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество, сумата в размер на 4334,75 ^лв- /четири хиляди триста тридесет и четири лева и 75 ст./представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран обект ,находящ се в гр.П., /”Д.П.Ц.-Х.“ , УЛ Ю.Г. БЛ31 , ВХ.Б, АП.3, от които главница в размер на 3359,65 лв., за периода от 01.05.2015Г. до 30.04.2020Г. и м.о8.20г., включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 975,10лв. законната лихва за периода от 09.07.2015Г. до 05. 30.2021Г., както и законната лихва върху главницата от 3359,65 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.

В условията на евентуалност, е заявена и осъдителна претенция, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника ЕТ„ЕМИЛИЯ НЕЙКОВА“,ЕИК: *********, представлявано от Емилия Нейкова П., дължи сумата в размер на 4334-75 лв. /четири хиляди триста тридесет и четири лева и 75 ст./представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран обект ,находящ се в гр.П., /”Д.П.Ц.-Х.“, УЛ Ю.Г. БЛ31 , ВХ.Б , АП.з , от които главница в размер на 3359,65 лв., за периода от 01.05.2015Г. до 30.04.2020Г. и м.08.20г., включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 975,10лв. законната лихва за периода от 09.07.2015Г. до 05. 30.2021Г., както и законната лихва върху главницата от 3359,65 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата- сума, представляваща стойността на доставена, потребена но незаплатена топлинна енергия, до топлофициран обект, находящ се в град П., / Д.П.Ц.-Х.“ , УЛ Ю.Г. БЛ.31 , ВХ.Б , АП.3 съставляваща левовата стойност на това, с което ответникът се е обогатил за сметка на „Топлофикация - П.“ АД, без правно основание, до размера на това с което бе намалено имуществото на дружеството, както и да ни присъди посочените лихви.

               В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.  С исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 5.03.2021 г. и заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е искане да бъде изискано ч. гр. д.  ЧГД №**г. по описа на ПРС. Отправено е искане за назначаване по делото на съдебно-икономическа и съдебно-технически експертизи, с въпроси, поставени в исковата молба, както. Представени са писмени доказателства, които се моли да бъдат приети по делото. Иска се издаването на три броя СУ, със следното съдържание: Съдебно удостоверение, което да им послужи пред Дирекция ..Местни приходи” към Община П., за установяване на обстоятелството, кой е декларирал собствеността върху топлофицирания недвижим имот, находиш се в град П.. УЛ Ю.Г. БЛ31 , ВХ.Б , АП.3, както и въз основа на какви документи, като същото да им послужи за снабдяване със заверен препис от данъчна декларация по реда на чл.14 ЗМДТ, Съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдят, с копие от документ за собственост за недвижим имот, находящ се в град П.. УЛ Ю.Г. БЛ** ВХ.Б , АП.3 от Слу жба по вписванията към Районен съд — П., Съдебно удостоверение, по силата на което да извършат справка в Кадастралния регистър на недвижимите имоти /КРНИ/ при СГКК - П. към АГКК. по персоналната партида на ответника по делото с адрес: град П.. УЛ Ю.Г. БЛ31 , ВХ.Б , АП.3, както и да се снабдят с кадастрална екипа и всички документи, свързани със собствеността на пропесния имот. Съдът е уважил така отправените доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е  подал отговор чрез адвокат Д. упълномощен представител  на ответника. В отговора се оспорват заявените искови претенции, както по основание, така и по размер. Сочи се, че исковите претенции са неоснователни, а твърдяните обстоятелства по исковата молба са неистинни и недоказани. Посочено е, че неистинно е твърдението, че за процесния период ответникът е бил клиент в качеството си на собственик на процесния недвижим имот. Посочено е, че не притежава правото на собственост или друго ограничено вещно право върху имота за процесния период. Недоказано е според ответната страна твърдението на ищеца, че описаният недвижим имот е топлоснабден именно от ищеца и за процесния период. Ищецът се твърди, че не сочи доказателства относно формирането на исканата сума като стойност на предоставени и реално потребени услуги. Възразява срещу иска поради следните обстоятелства:възразява срещу твърдението, че за исковия период е имал качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на процесния недвижим имот, че имотът е топлоснабден за процесния период и то именно от ищеца. Твърди, че не е собственик и изобщо притежател на вещни права върху процесния недвижим имот.Категорично възразявам срещу опита на ищеца да докаже претенцията си посредством вписвания в счетоводните му книги, като възразява и твърди, че съответните счетоводни книги са водени нередовно за претендирания период и предлаганото извлечение от счетоводството не може да се приеме като годно доказателство. Счита, че представеното с исковата молба писмено доказателство - извлечение от сметка, е неистинно по отношение неговото съдържание и с оглед възражението ми за нередовност на вписванията в счетоводните книги на ищеца. Отправя и  възражение  за изтекла погасителна давност на основание чл.111, б.”в” ЗЗД за част от претендираната сума, за периода от 01.05.2015г. до 17.03.2018г. включително /с оглед датата на подаване на заявление за изпълнение по чл.410 ГПК-17.03.2021 г/, в общ размер на сумата 2967,68 лв. главница и 1074.28 лв. законна лихва за забава, или общо 4041.96 лв. Ако вземането за съответния период би било доказано, тъй като същото би съставлявало периодичен платеж по отношение главницата и съответно лихва, следвало да се счита погасено по давност за период по - голям от три години преди предявяване от ищеца на заявление по чл.410 ГПК в ПРС.Освен изложените възражения следвало да се има предвид, че задължението за процесния недвижим имот спрямо ищеца е заплатено изцяло за периода януари 2018 - април 2020 г., като по сметката на „Топлофикация - П.“АД е преведена сумата 2688.71 лв. от собственика на имота Ивайло Красимиров Дечев.Предвид изложеното се моли съда да отхвърли иска изцяло като неоснователен и осъди ищеца да ми заплати направените по делото разноски.

Няма доказателствени искания, освен че моли за уточнение по исканата от ищеца съдебно икономическа експертиза, където в пункт 1.5. вещото лице да отрази извършените плащания за процесния обект и период изобщо, а не само от ответника.

             В последното по делото с.з. са се явили представители и на двете страни по делото, като съдът е докладвал и приел молби - с рег. № 274571/21.07.2021 г., с който са представени от ищеца доказателства, че за посочения адрес гр. П., ул. Юрий Гагарин бл. ** вх.Б, ет.3 е деклариран служебно с НА № 159/10.09.2019 г. Информацията е предоставена по настоящото дело по данни на Дирекция „МДТ“ при Община П., като е представен към молбата списък за разноски по чл. 80 ГПК в размер на 338,40 лв., които претендира ищцовото дружество, както и два броя нотариални актове, единият е за покупко-продажба на недвижим имот от 28.06.2007 г. с приложени и вкопчан към същия сбор от данъчни фактури, както и платено по квитанция сума и остатък и Нотариален акт от 13.07.2020 г. –за продажба на имота на трето лице. Представени по делото са и доказателства за заплатени суми от претендираните от ищеца, а именно сумите, които се твърди и не се спори, че не са покрити с погасителна давност, като по делото е представено и прието в проведеното по делото с.з. Съдът след взето становище от процесуалните представители на страните по делото е отделил като безспорни следните факти: безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че до процесния имот за процесното количество топлинна енергия е доставено на стойността, посочена в исковата молба, като следва да се отбележи, че ответната страна поддържа възражението си, направено в отговора по чл. 131 ГПК, че сумите са погасени по давност, както следва за следния период 01.05.2015-17.03.2018 г. и размер - 2967,68 лева главница и 1074,28 лева законна лихва за забава, с което съдът е посочил, че следва да се произнесе с крайния си съдебен акт; като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено и  обстоятелството, че се касае за топлофициран имот; като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено и обстоятелството, че е била заплатена сумата в размер на 2688,71 лева за периода от януари 2018 –април 2020 г. По съществото на спора представителите на страните молят, съответно юк СОФРОНИЕВА, моли съдът за отхвърлително решение, поради частично изплащане в хода на производството на част от претендираното вземане, като за останалата незаплатена част, счита, че е настъпила погасителна давност. Претендира присъждане и на сторени разноски по списък, представен по делото. Представителят на ответната страна- адв.  Д., моли съда   да постанови  решение, с което да отхвърли предявения иск, като неоснователен, и да осъдите ищеца да заплати в негова полза дължимото се адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна помощ.

               След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед по чл.410 ГПК по  ч.г.д.№ **г. по описа на ПРС,,  поради което съдът намира, че исковете са допустими.

По основателността:

Ищецът “Топлофикация-П.”АД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на пар.1 т.44 ДР към ЗЕ,  поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството  се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм.  ДВ, бр. 54 от 2012 г./,  която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно облигационната  връзка възниква ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153,  ал.1 ЗЕ, според която  клиенти на топлинна енергия са  всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.  

В настоящия случай ищецът е ангажирал писмени доказателства за основателността на претенцията си, като първо още към исковата молба  ищецът е ангажирал писмени доказателства, като впоследствие е представил и два броя нотариални актове досежно имота, видно от които -за посочения адрес гр. П., ул. Юрий Гагарин бл. ** вх.Б, ет.3 е деклариран служебно с НА № 159/10.09.2019 г. Информацията е предоставена по настоящото дело по данни на Дирекция „МДТ“ при Община П., както и два броя нотариални актове, единият е за покупко-продажба на недвижим имот от 28.06.2007 г. с приложени и вкопчан към същия сбор от данъчни фактури, както и платено по квитанция сума и остатък, като по силата на този нотариален акт, имотът е придобит от ответницата и с Нотариален акт от 13.07.2020 г. –за продажба на имота е продаден на трето лице.  Следователно, безспорно се установява собствеността на имота.

Процесният имот е топлофициран, за което по делото не се спори.

В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140 ал. 1 т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36 ал. 3.

От изложеното е видно, че  договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.

Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26 ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично  съдържание за дължимите суми ежемесечно.

Съгласно чл.34, ал.1 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в  такъв тридесетдневен срок.

Съгласно ал.6 на горепосочената разпоредба при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на потребената топлинна енергия купувачите дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното плащане на задължението.

Видно от отделените като безспорни факти то не се спори, че  до процесния имот за процесното количество топлинна енергия е доставено на стойността, посочена в исковата молба, като следва да се отбележи, че ответната страна поддържа възражението си, направено в отговора по чл. 131 ГПК, че сумите са погасени по давност, в какъвто смисъл моли и  представителят на ищеца да се произнесе съдът, както следва за следния период 01.05.2015-17.03.2018 г. и размер - 2967,68 лева главница и 1074,28 лева законна лихва за забава, като съдът намира, че следва да посочи, че възражението за давност е основателно и следва да бъде уважено, като посочи само, че наличието на такова действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването на същото по давност. По делото се установи наличие на облигационнто отношения. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия периодично, а другото представлява вземане за лихви.

Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).

С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че  е изтекла погасителна давност на основание чл.111, б.”в” ЗЗД за част от претендираната сума, за периода от 01.05.2015г. до 17.03.2018г. включително /с оглед датата на подаване на заявление за изпълнение по чл.410 ГПК-17.03.2021 г/, в общ размер на сумата 2967,68 лв. главница и 1074.28 лв. законна лихва за забава, или общо 4041.96 лв.

 

По изтеклите по давност претенции по делото не се спори, а се доказва и от представените писмени доказателства, че и останалата част от претенцията е била заплатена на ищеца-заплатено е задължението изцяло за периода януари 2018 - април 2020 г., като по сметката на „Топлофикация - П.“АД е преведена сумата 2688.71 лв. от собственика на имота Ивайло Красимиров Дечев, което е сума надвишаваща претенцията по исковата молба, като същата е платена в хода на производството и с оглед изтеклия и допълнителен период от време е в посочения размер, като обаче от извлечението не става ясно каква сума от глобално посочената такава е за лихва и каква част от същата е главница, като съдът намира, че следователно следва да отхвърли поради плащане сумата от 1646, 04 лева, или това е разликата от претендираната обща сума по исковата молба- 4334,75 и заплатената сума от 2688, 71 лева, в противен случай съдът би се произнесъл свръхпетитум по делото.

Предвид изложеното се съдът следва да отхвърли иска изцяло като неоснователен, в едната му част, поради плащане в хода на производството, а в останалата му част, поради погасяване на вземането по давност.

Поради настоящия изход от спора, за съда не възниква основание да се произнася по евентуално заявените осъдителни претенции по делото.

 

 

            По разноските:

            Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното производство, така и в исковото производство.

 СЛЕДВА да се посочи, че за частта, за която сумите са покрити с давност, то  ответната страна има право на разноски или при положение, че на същата е била оказана безплатна правна помощ, то съгласно НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, и в частност съобразно размера на погасената част от вземането за сумата от общо-4334, 75 лева /защитимия интерес/- чл.7, ал.2, -(Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: т. 2. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) при интерес от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.; или се следва на представителя на ответната страна сумата от – 202,56 лева.

Предвид обстоятелството, че ответната страна макар и да е заплатила непокритите от давността суми е станала с поведението си повод за завеждането на иска, то на ищеца се следват разноски, съобразно заплатената част, непокрита от давността или за сумата от 209,90 лева-разноски.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

                    ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, поради погасяването им по давност претенциите спрямо ответника ЕТ”ЕМИЛИЯ НЕЙКОВА“, със седалище и адрес на управление: гр.П., Б.Г., БЛ.19, ВХ.А, АП.4, ЗАЯВЕНИ от Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република, за потребена но незаплатена топлинна енергия, за  топлофициран обект, находящ се в град П., / Д.П.Ц.-Х.“ , УЛ Ю.Г. БЛ.31 , ВХ.Б , АП.3, за сумата от общо 1646, 04 лева, представляваща главница за периода от 01.05.2015-17.03.2018 г. и съответните лихви.

        ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, поради плащане в хода на производството, исковете, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, спрямо ЕТ”ЕМИЛИЯ НЕЙКОВА“, със седалище и адрес на управление: гр.П., Б.Г., БЛ.19, ВХ.А, АП.4,суми както следва: сумата в размер на 2688,71 лева за периода от януари 2018 –април 2020 г. за потребена но незаплатена топлинна енергия, за  топлофициран обект, находящ се в град П., / Д.П.Ц.-Х.“ , УЛ Ю.Г. БЛ.31 , ВХ.Б , АП.3, както и законната лихва върху главницата; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ЕТ „ЕМИЛИЯ НЕЙКОВА“, със седалище и адрес на управление: гр.П., Б.Г., БЛ.19 , ВХ.А, АП.4, да заплати на “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република”,   разноските по делото, дължими съобразно изхода на делото в размер на сумата от 209, 90 лева, съобразно дължимата, но заплатена сума от ответната страна.

 

ОСЪЖДА “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република”,   да заплати на адвокат Д. от ПАК, сумата от 202,56 лева-адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на основание чл.38 ЗА, на ответника.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№ **г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

Вярно с оригинала:С.Г.                                                                    Районен съдия: