Решение по дело №78/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 562
Дата: 29 април 2022 г.
Съдия: Атанаска Ангелова Атанасова
Дело: 20227040700078
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 януари 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

562                                        29.04.2022 година                                   гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на тридесети март две хиляди и двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                                                                   2.АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря Илияна Георгиева, в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 78 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от „Про силвър С“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Пейо Яворов“ № 20, представлявано от управителя П.З.-Д.-С., против решение № 869/26.11.2021 г., постановено по АНД № 4067/2021 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. В нея се сочи, че посочената в АУАН разпоредба на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ не създава задължения за правни субекти, а предписва такива на министъра на здравеопазването. Отбелязано е, че нормата на чл. 209а, ал. 2 от ЗЗ е отразена за първи път в наказателното постановление, като основание за налагане на санкцията, и отсъствието и́ в акта съставлява съществено процесуално нарушение. Наведени са доводи за допусната в акта неяснота относно фактическото основание за ангажиране на отговорността. Наред с това се сочи, че заповедта на министъра на здравеопазването не е обнародвана и не следва да се прилага. Направено е искане за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание не се явява представител на касатора, редовно уведомен. Не са представени нови доказателства.

Ответникът не се явява и не изпраща представител, редовно уведомен. Не заявява становище по касационната жалба. Не сочи нови доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № № РД-05-22/23.06.2021 г., издадено от директора на РЗИ- Бургас, с което на основание чл. 209а, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, вр. т.13 от Заповед №РД-01-677/25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед №РД-01-718/18.12.2020 г. и Заповед № РД-01-20/15.01.21 г. на министъра на здравеопазването е наложено на касатора „Просилвър С“ ЕООД административно наказание- „имуществена санкция” в размер на 500 лева. Прието е от съда, че са налице съставомерните елементи на нарушението и неговото извършване е установено по изискуемия от процесуалния закон несъмнен начин.

Според настоящия съдебен състав касационната жалба е неоснователна.

За да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 209а от ЗЗ, е необходимо да се установи, че лицето съзнателно не е изпълнило или е нарушило някоя от въведените със заповед на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 от ЗЗ. Такива мерки са въведени на територията на Република България със Заповед №РД-01-677/25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването, считано от 23.30 часа на 27.11.2020 г., като срокът на същите е продължен до 31.01.2020 г. със Заповед №РД-01-718/18.12.2020 г. С т. 13 на цитираната заповед е разпоредено преустановяване на посещенията в търговските центрове (представляващи една или повече сгради, в които са разположени магазини, заведения и други търговски обекти) и търговските центрове тип МОЛ, с изключение на магазините за хранителни стоки, лечебните заведения, аптеките, дрогериите, оптиките, зоомагазините, банките, застрахователите, доставчиците на платежни услуги, офисите на телекомуникационните оператори и други доставчици на съобщителни услуги в тях.изм. От данните по делото е видно, че касаторът „Про силвър С“ ЕООД стопанисва търговски обект- магазин за сребро, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, търговски център „Престиж“. На 20.01.2021 г. в обекта е извършена проверка от служители на РЗИ, при която е установено, че обектът функционира и в него се обслужват клиенти, в нарушение на въведените с горната заповед противоепидемични мерки във връзка с разпространението на заболяването COVID-19, като по време на проверката е извършена продажба на сребърна верижка на стойност 22 лева на клиента Василена Панайотова Пашова. Следователно, налице са съставомерните елементи на нарушението по чл. 209а от ЗЗ.

Съдът намира за неоснователни доводите на касатора за допуснато в административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение, досежно правната квалификация на нарушението в акта за установяването му. Действително, в акта не е посочена санкционната норма на чл. 209а от ЗЗ, но, доколкото извършването на нарушението и нарушителя са установени по безспорен начин, този пропуск е преодолян по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Неоснователно е също възражението за допусната неяснота, досежно фактическото основание за налагане на санкцията. От словесното описание на нарушението в акта за установяването му и в наказателното постановление е видно, че отговорността на търговското дружество е ангажирана за нарушаване на въведената със заповедта на министъра на здравеопазването забрана за извършване през посочения период на търговска дейност в обекта, с което е осигурено правото на защита на същото. Съдържанието на заповедта е разгласено по предвидения в закона ред и следва да се приеме, че то е достигнало до знанието на адресатите.

Касаторът счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.28, б. „а” от ЗАНН, поради маловажност на извършеното административно нарушение. В тази връзка сочи, че целта на ограниченията е да се намали рискът от разпространение на инфекция, а с извършената продажба, при стриктно спазване на всички останали противоепидемични мерки, не се поставя в опасност животът и здравето на други хора. Тези доводи са неоснователни. Наказанието е наложено именно за неспазване на въведените противоепидемични мерки и не би могло да се приеме, че деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид. Наложеното наказание е съобразено с изискванията на чл. 27 от ЗАНН и напълно съответства на тежестта на нарушението. Като е стигнал до този извод, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 869/26.11.2021 г., постановено по АНД № 4067/2021 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

                                

2.