№ 342
гр. Бургас, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20242120204797 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР и е образувано по жалба на Р. Я. Н., ЕГН **********, срещу Заповед за задържане на
лице рег. №251зз-90/********г., издадена от Д. М. М., инспектор в отдел КП при ОД на
МВР-Бургас.
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед за задържане, като
незаконосъобразна. Поддържа, че при издаване на заповедта е била нарушена разпоредбата
на чл. 74, ал. 2, т. 2, предл. 1 ЗМВР, тъй като не са посочени конкретни фактически
основания, обосноваващи прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Сочи практика на
ЕСПЧ в този смисъл.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично заедно
с адв. Г.. Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и представя
писмено становище, в което доразвива изложените в нея доводи. Отправя искане за
присъждане на разноски в производството.
Ответникът по жалбата – Д. М. М., инспектор в отдел КП при ОД на МВР-Бургас,
редовно призован, се явява лично и оспорва жалбата. Счита, че от събраните по делото
доказателства се установява, че задържането на лице е било необходимо в хода на
полицейско разследване, при което извършените оперативно-издирвателни мероприятия са
насочили към три лица, имащи отношение към извършеното престъпно деяние. Поддържа,
че лицето не е било задържано повече от необходимото предвид нуждата от събиране на
доказателства, свързани с разследваното деяние. В тази връзка намира издадената заповед за
задържане на жалбоподателя за законосъобразна и обоснована и претендира да бъде
отхвърлена като неоснователна. Алтернативно поддържа възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено в минимален размер.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от
1
АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледаната по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
В ОД на МВР Бургас е постъпил сигнал за извършено престъпление – опит за домова
кражба на ******** г. в жилище в село С., общ. К., *********, в което се съхранявала
сумата от 100 000 лева от лице, работило заедно с жалбоподателя Р. Н. в дружество „Б.п.“
ООД, със собственици съпругата на жалбоподателя и майката на лицето Д.Р.К..
Пострадалата била споделила на Н. и на други свои колеги, че желае да си закупи недвижим
имот и разполага с необходимата в тази връзка сума. След извършени издирвателни
действия се установила евентуална съпричастност към извършеното деяние на три лица –
А.Й.К., Д.Р.К. и Р. Я. Н., и тримата криминално проявени по линия „Престъпления срещу
собствеността“. Била събрана оперативна информация, че тримата се познават, както и че К.
и Н. извършват съвместна търговска дейност на територията на Г.п. гр. Бургас.
Полицейските служители установили, че при извършване на деянието е било използвано
МПС – бял микробус „Мерцедес Спринтер“, предоставен за ползване на лицето Д. К..
С цел разкриване на извършеното престъпление със заповед на директора на ОД на
МВР – Бургас е бил утвърден план за извършване на специализирана полицейска операция
на ******** г. за времето от 07:30 часа до изпълнение на поставените задачи. Били
създадени три съвместни екипа от служители на отдел КП, служители на сектор СТД, отдел
„Разследване“ и служители на СТД ОД на МВР – Бургас. На ******** г. полицейските
служители от трите екипа предприели действия по задържане на лицата К., К. и Н.. На
******** г. в 08:00 часа полицейски екип, в който участвали ответникът и свидетелят Д. Д.
посетили работното място на жалбоподателя, като жалбоподателят бил задържан и отведен
в сградата на ОД на МВР – Бургас. Ответникът издал Заповед за задържане на
жалбоподателя Р. Н. с рег. №251зз-90/********г., във връзка с наличието на данни за негова
съпричастност към извършването на престъпление по чл.195, ал.1 вр. чл.194 НК, за което е
било образувано Досъдебно производство №7779-ЗМ-4/********г. по описа на РУ- К., при
ОД на МВР-Бургас. Непосредствено след задържането са били предприети действия с
лицето, като са провеждани беседи в рамките на които са били задавани въпроси на
жалбоподателя, на които е отговарял, включително жалбоподателят е дал писмено сведение
по случая. След извършените действия полицейските служители са установили, че
жалбоподателят не е съпричастен към извършването на деянието, поради което бил
освободен на същия ден (******** г.) в 11:00 часа. Задържането било с продължителност
три часа от 08:00 часа до 11:00 часа на ******** г.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в
границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, компетентност
(съгласно удостоверение, издадено от началник сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР–
Бургас за заеманата от ответника длъжност и типова длъжностна характеристика).
Спазена е предвидената от закона форма, като заповедта съдържа задължителните
реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са
името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните,
индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адрес, датата и часът на
2
задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 от
ЗМВР.
В заповедта е посочено, че лицето е било задържано на основание чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР. Съгласно сочената разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което
има данни, че е извършило престъпление. Относно въпроса за мотивиране на заповедта и
какво да е нейното съдържание, за да се приеме, че задържаното лице е информирано за
причината за задържането му, по отправено преюдициално запитване на СРС, СЕС е
постановил решение по дело С-608/2021 г. във връзка с тълкуването на член 6, параграф 2 от
Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година
относно правото на информация в наказателното производство (Директивата). Съгласно чл.
6, параграф 2 от Директивата държавите-членки гарантират, че заподозрените лица или
обвиняемите, които са арестувани или задържани, са информирани относно основанията за
техния арест или задържане, включително за престъпното деяние, в извършването на което
са заподозрени или обвинени. В т. 50 от решението по дело С-608/2021 г., СЕС е посочил, че
Директива 2012/13/ЕС не урежда способите, чрез които информацията, предвидена в член 6
от нея, трябва да бъде съобщена на заподозряното лице или обвиняемия. Тези способи обаче
не биха могли да застрашават постигането на целта, посочена в тази разпоредба (вж. в този
смисъл решение от 23 ноември 2021 г., IS (Незаконосъобразност на акта за преюдициално
запитване), C‑564/19, EU:C:2021:949, т. 128 и цитираната съдебна практика), и особено на
целта в основата на параграф 2 от посочения член, припомнена в предходната точка от
настоящото решение. Съгласно чл.3, параграф 2, вр. параграф 1, б. „в“ от Директивата,
държавите-членки гарантират, че информацията, предвидена в параграф 1, се предоставя
устно или писмено, на прост и достъпен език, като се отчитат специфичните потребности на
заподозрени лица или обвиняеми в уязвимо положение. Следователно може да се направи
извод, че информацията за задържането на лицето може да му бъде съобщена и устно,
незабавно след задържането. Освен устно СЕС допуска информирането да се осъществи и
чрез съставяне на друг документ, различен от заповедта, в който се съдържат основанията за
задържане на лицето и който е достигнал до знанието на задържания. В този смисъл е и
заключителното решение по дело С-608/2021 г., а имнено 1) член 6, параграф 2 от
Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година
относно правото на информация в наказателното производство трябва да се тълкува в
смисъл, че: допуска прилагането на национална правна уредба, според която основанията за
задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление,
включително информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени
или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Същата
разпоредба обаче не допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само
при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в
момента на лишаването от С. или в кратък срок след началото на същото; 2) член 6,
параграф 2 от Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че: изисква основанията за
задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, да
съдържат цялата необходима информация, за да имат те възможност ефективно да оспорят
законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа описание на
релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които фигурират известните
време и място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в
предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като
същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на
напредването на текущо разследване.
Като заключение следва да се отбележи, че съгласно произнасянето на СЕС, незабавно
след задържане на едно лице компетентните полицейски органи са длъжни да му съобщят
правната квалификация на деянието, в извършването на което има данни да е участвало,
както и релевантните факти, свързани с престъплението, известни към този момент, а
3
именно място, дата на извършване и др., като в т. 61 от решението по дело С-608/2021 е
посочено, че при предоставяне на достатъчно подробности следва да се отчита стадия, на
който се намира наказателното производство, когато подобно описание се дава, за да се
гарантира справедливостта на производството и да се позволи ефективно упражняване на
правото на защита.
В настоящия случай според съда, от събраните по делото доказателства може да се
направи категоричен извод, че процесното задържане на жалбоподателя е било реализирано
при спазване на предвидените в Директива 2012/13/ЕС изисквания за незабавна
информираност на задържаното лице относно основанието за задържането му. Установява
се, че веднага след задържането на жалбоподателя са били разяснени както правната
квалификация на деянието, така и известните на органите факти относно престъплението
станало повод за задържането. В съответствие с посоченото в т. 70 и т. 71 от решението по
дело С-608/2021 на СЕС, настоящият състав констатира, че на жалбоподателя незабавно при
задържането му е била предоставена пълна информация за престъплението, в извършването
на което се предполага неговата съпричастност, като категорично същият е разбрал както
правното, така и фактическото основание за задържането му и по този начин не е бил лишен
от правото на ефективна защита при оспорването му.
В действителност в самата заповед за задържане е посочена правната квалификация на
престъплението, за което има данни за съпричастност на жалбоподателя (чл. 195, ал. 1, вр.
чл. 194, ал. 1 НК), както и данни за образуваното във връзка с разследването на
престъплението досъдебно производство. В заповедта не се съдържат фактически основания
за причината на задържането. Независимо от това от данните по делото се установява, че
незабавно след задържането, жалбоподателят е бил информиран за релевантните за
престъплението факти. В показанията си свидетелят Д. Д., участвал в екипа по задържане на
жалбоподателя излага, че от момента на задържането са били проведени разговори с лицето,
като са му били задавани въпроси, на които същият е отговарял и изцяло е съдействал на
полицейските органи. Включително свидетелят Д. споделя възприети от него изразени от
жалбоподателя лични отрицателни оценки на случилото се, като жалбоподателят е бил
афектиран предвид добрите си отношения с пострадалата. Освен от показанията на
свидетеля Д., сведения за своевременното запознаване на задържания с фактическото
основание на задържането се извеждат и от обясненията на ответника М., който също
споделя, че непосредствено след задържането и отвеждането на жалбоподателя в сградата а
ОД на МВР – Бургас, са били предприети действия с него, включително е дал писмено
сведения и след като не са били установени данни за неговата съпричастност към деянието,
същият е бил освободен. В преписката е налично и писмено обяснения на жалбоподателя от
******** г., в което документира извести за него факти безспорно относими към
престъплението, във връзка с извършването на което е бил задържан. Изложеното от
жалбоподателя в посоченото писмено сведение категорично установява, че жалбоподателя е
бил уведомен за фактическото основание за задържането си и включително е посочил
известните му данни по случая. В подкрепа на този извод на съда е и писмено доказателство
– декларация за правата на задържаното лице, попълнена от жалбоподателя, като видно от
съдържанието във втората част на декларацията под т. 2 жалбоподателят е отбелязал, че
при задържането му е бил запознат с правните и фактическите основания на задържането.
Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да
задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Предпоставка за
прилагането на задържането като принудителна административна мярка, е наличието на
достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че
задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като
превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо
4
него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността
на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за
срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на
вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е
съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането. За прилагането
на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост
да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето,
извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението, което дава право на административния орган да наложи мярката без да е
безспорно и окончателно установено извършено от лицето престъпление. Въпросът дали
задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него
виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на
наказателното производство. За да е правомерно задържането на едно лице, е достатъчно да
са известни на полицейските органи сведения за извършено от лицето престъпление
независимо от неговия характер, като тези данни да са налични към момента на задържането
на лицето. Установени впоследствие факти, включително и оправдателни не опорочават
правилността на задържането.
От събраните по делото доказателства – разпитите на свидетелите Д., Ж., обясненията
на ответника и писмените доказателства се установява, че към момента на задържането на
жалбоподателя, на полицейските органи са им били известни факти, които може да се
квалифицират като достатъчно данни за евентуална съпричастност на жалбоподателя в
извършването на процесното престъпление. По сведения от полицейските служители –
свидетелите Д. и Ж., ангажирани с разследването на извършеното в село С. престъпление –
опит за кражба на сумата от 100 000 лева, се установява, че след извършени оперативно-
издирвателни дейности, полицейските органи са констатирали евентуалната съпричастност
на лицата А. К. и Д. К., за които са налични данни за предходни криминални прояви по
линия „Престъпления против собствеността“. Отделно от това свидетелите споделят, че е
била събрана и оперативна информация за лични контакти между лицата и жалбоподателя,
като включително са били установени и общи бизнес отношения между К. и жалбоподателя
във връзка с търговско дружество, собственост на техни близки роднини. Като водещ мотив
за разследването срещу жалбоподателя полицейските органи са възприели подозрението, че
на предполагаемите извършители (К. и К.) им е било споделено от близък на пострадалата,
че в дома си държи голяма сума пари. Именно съмнение за участие в деянието под формата
на предоставяне на тази информация е било вменено в началния етап на разследването на
жалбоподателя, който е работил заедно с пострадалата и е знаел, че същата държи голяма
сума пари в дома си, като едновременно с това е бил в контакт със заподозрените в
извършването на деянието. От механизма на извършване на деянието, описан от свидетеля
Д., който е присъствал на извършения оглед на местопроизшествие, безспорно може да се
направи извод, че извършителите са разполагали с предварителна информация за наличната
в жилището голяма сума парични средства, поради което е било извършено щателно
претърсване на дома, включително е била изкъртена част от подова настилка.
Както се посочи по-горе в изложението, за да бъде задържано едно лице на основание
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, не е необходимо от обективна страна да е доказано по несъмнен
начин извършено от жалбоподателя престъпление. Достатъчно е да са налични данни за
вероятна негова съпричастност към изпълнителното деяние на извършено престъпление. В
тази връзка съдът намира, че в настоящото производство в дейността по проверката на
правомерността на задържането, не се изследва обстоятелството дали в действителност
жалбоподателят е извършил престъплението, за което са били налични данни за
извършването му към момента на задържането. По тази причина и обстоятелството дали
5
впоследствие е било образувано досъдебно производство, в рамките на което
жалбоподателят е бил привлечен в качеството на обвиняем, не е релевантно към дейността
на съда при извършване на преценка за законосъобразност на задържането. Достатъчно е
към момента на задържането да са били налични данни, които да навеждат към обосновано
предположение, че даденото лице има възможност да е участник в инкриминирано деяние.
Категорично на полицейските органи такива данни са им били известни, предвид
установената оперативна информация за връзка на жалбоподателя със заподозрените
извършители на деянието от една страна и познанството му с пострадалата от друга страна,
и получените от нея знания, че държи в дома си сумата от 100 000 лева, която е била
предмет на престъплението. Тези факти според съда обосновават наличие на данни за
евентуално участие на жалбоподателя в осъществената престъпна дейност, което правилно е
наложило и задържането му с цел установяване на неговата съпричастност към деянието.
При задържането на жалбоподателя не е било нарушено правото му на защита. На
жалбоподателя е била предявена декларация за запознаване с правата на задържаното лице,
която той е попълнил и е вписал, че не желае адвокатска защита. Отделно от това
жалбоподателят е подписал и декларация от Закона за правната помощ, в която не е посочил,
че желае адвокатска защита. Следователно полицейският орган по задържането е предприел
необходимите действия да предостави възможност на жалбоподателя, ако желае да упражни
правото си на защита чрез адвокат. Същият е декларирал, че не желае адвокатска защита.
На следващо място съдът намира, че в случая не е бил и нарушен принципът за
съразмерност при упражняване на правомощията на администрацията. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат
да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ
по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на
налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на
принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е оправдано, тъй
като в случая са били налице конкретни данни за осъществен опит за извършване на тежко
умишлено престъпление срещу собствеността на гражданите, поради което е надделял
общественият интерес –противодействие на престъпността и защита на правата на
гражданите, над правилото за зачитане на личната С.. Още повече следва да се има предвид,
че задържането на жалбоподателя е било в рамките на 3 часа, от 08:00 часа до 11:00 часа,
като в този времеви период полицейският орган не е бездействал, а напротив, била е
извършена оперативна дейност при оказано пълно съдействие от жалбоподателя по сведения
на свидетеля Д., в резултат на която е било установено, че жалбоподателят не е съпричастен
към инкриминираното деяние и веднага е бил освободен.
При така установеното по делото според съда при издаване на обжалваната заповед за
задържане, не е било допуснато съществено нарушение на административно
производствените правила, което да ограничава правото на защита на задържаното лице и да
препятства възможността му адекватно да я организира. Изпълнено е било изискването на
Директива 2012/13/ЕС за незабавно запознаване на задържания с фактическите и правни
основания на задържането му.
С оглед горното съдът намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане
е законосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли, а
заповедта за задържане следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ жалба на Р. Я. Н., ЕГН **********, срещу Заповед за задържане на лице
рег. №251зз-90/********г., издадена от Д. М. М., инспектор в отдел КП при ОД на МВР-
Бургас като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице рег. №251зз-90/********г., издадена от
Д. М. М., инспектор в отдел КП при ОД на МВР-Бургас.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.
Бургас в 14 - дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7