№260049
гр. Силистра, 30.11.2020год.
Силистренският окръжен съд - наказателно отделение - в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА ЧЛЕНОВЕ: АНА АВРАМОВА
Мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
като разгледа докладваното от съдия Великова ВЧНД № 294/20г. по описа на СОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 341,ал.2 от НПК.
Производството е образувано по частна жалба на Ст. Ж., вещо лице по назначена ДСЧЕ по НОХД № 79/20 г. по описа на СсРС против Разпореждане от 02.10.20г., с което жалбата на вещото лице срещу Определение № 160/23.09.20 г.за определяне на възнаграждение ,постановено по горепосоченото дело е върната като недопустима. Излагат се мотиви за неправилност на атакувания съдебен акт, постановен в нарушение на закона.
Прави се искане за отмяна на разпореждането и изменение на определението.
Жалбата е допустима, разгледана по същество -основателна.
След анализ на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното:
Съдебното производство пред СРС е било образувано по внесен ОА срещу Людмил Красимиров Петров за извършено от него престъпление по чл. 2276, ал. 1 от НК.
В хода на съдебното следствие, в съдебно заседание на 09.06.2020г., вещото лице Ст. Ж. е била изслушана по назначените в досъдебното СЧЕ и ДСЧЕ. В това заседание не е постановявано определение, с което двете експертизи да са приети, а така също не е определено възнаграждение на вещото лице за явяване и защита на експертните заключения. Било е преценено, че за изясняване на обективната истина е налице необходимост от втора допълнителна съдебно-счетоводна експертиза като на вещото лице са били постави два въпроса:
1. Какъв е бил размера на ликвидните и изискуеми задължения на „Люси Трейдинг“ ЕООД към датата на прехвърляне на дружеството - 18.09.2017 г и към дата на последното плащане - 23.10.2017 г.?
2. Било ли е в състояние дружеството да погаси тези задължения към посочените две дати?
Вещото лице е следвало да отговори на тия въпроси, след като се запознае с нови счетоводни документи , подробно описани в заключението - осем папки и отделно два илика с документи за месеците октомври и ноември 2017 г.
В съдебно заседание на 08.09.20 г. е бил проведен разпит на вещото лице, предоставеното заключение е било прието в цялост, както са били приети и заключенията по предходните две СЧЕ. Първоинстанционния съд е заявил,че възнаграждението ще бъде определено в по-късен момент, тъй като вещото лице е предоставило изискуемата справка- декларация в самото съд. заседание.
Вместо
да даде почивка и да прецени дали са налице основанията на чл. 27, ал.2 от
Наредба №2 от 2015 г., ПИС е дал ход на съдебните прения. Постановил е Присъда
№ 313/08.09.20 г, с която поде. Петров е бил признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 2276, ал. 1 от НПК.
На осн. чл. 190, ал. от НПК е определил, че всички направени разноски във връзка с назначените експертизи остават за сметка на държавата, без да посочи конкретен размер.
На 23.09.20 г. в закрито заседание СсРС е постановил определение № 160, с което заявеното от вещото лице и дължимо възнаграждение в размер на 1 372,5 лв. следвало да бъде коригирано на 494,10 лв. Изложил е мотиви, че с поставените въпроси не е възлагана задача да се проучват документи, касаещи 2016 г. , още повече че с тази задача експертът се е занимавал по експертиза, назначена от органа по разследване в досъдебното производство, т.е. за това не се дължи заплащане. Така също съдът е преценил, че вещото лице неправилно е посочило, че е изследвало всички документи за 2017 г., тъй като с тях се било запознало по предходните експертизи и е следвало на назначената втора ДСЧЕ да изгради изводите си само и единствено по документите за м. септември-декември 2017 г. По тези съображения съдът е приел, че възнаграждение по ред 2;4;5;6;7 от справката-декларация не се дължи, а по ред 3;8;9;10 и 11 отработеното време следва да бъде намалено с една втора.
В Определение № 160/23.09.20 г. по НОХД № 79/20 г по описа на СсРС липсва произнасяне за дължимо възнаграждение на вещото лице за явяване и защита по трите СЧЕ.
При така разгледаната хронология е видно, че с постановяване на присъдата съдът се е произнесъл по направени разходи, без да е ясен техния размер. От друга страна, с последващото обжалвано Определение е определил частично възнаграждение и то само досежно изготвянето на втората допълнителна СЧЕ, /но не и за нейната защита/, без да е посочено в чия тежест се присъжда този разход.
След като в.лице е оспорило така определеното възнаграждение, в размер на 494,10 лв,, ПИС е приел, че липсва произнасяне по реда на чл. 306 от НПК и е върнал жалбата като недопустима, поради неподлежаща на обжалване по реда на чл. 341 от НПК.
Следва да се посочи, че липсва законова логика в действията на ПИС.
С постановената присъда се приема, че всички направени по делото разноски, без да е установен техния размер и характер, следва да останат за сметка на Държавата. С последващ съдебен акт се определя възнаграждение на в. лице и то само за изготвяне на заключение, но не и за неговата защита /което безспорно се явява разноски по делото/, без да има произнасяне в чия тежест остава.
Тези действия на Първоинстанционния съд са довели и до собственото му объркване относно това, по кой точно процесуален ред се е произнесъл , а от там и до неправилното приемане, че не е налице произнасяне по чл. 306, ал., 1, т.4 от НПК и жалбата на в. лице срещу Определение № 160/23.09.2020 г. следва да бъде върната на жалбоподателя като недопустима.
Липсва спор, че определянето на възнаграждение - за изготвяне и защита на заключение по назначена съдебна експертиза - на вещо лице се явява направени по делото разноски, съгл. гл. XV, раздел Ш от НПК и когато съдът е пропуснал да направи това в съд. заседание или с присъдата, дължи произнасяне по реда на чл. 306 от НПК.
В този смисъл жалбата на в. лице Ст. Ж. срещу Определение № 160/23.09.20 г. е била допустима и съдът е следвало да се произнесе по чл. 344 от НПК, с оглед на което настоящата инстанция дължи произнасяне по съществото на спора.
Видно в съдебно заседание, проведено на 09.06.2020г., се установява, че в.л. Ж. не се е запознала със всички счетоводни документи и е възникнала необходимост от назначаване на втора ДСЧЕ. От страна на поде. Петров е направено изявление, че ще предостави по куриер всички документи, което е и сторил, и вещото лице е получило общо седем папки и два плика.
Съгласно
поставената задача, да отговори на горепосочените въпроси, Ж. се е запознала
със всички предоставени документи и то в унисон с указанията на съда - „ след като се запознае с предоставените от
подсъдимия документи...“ Поради липса на
изрично указване , че документи за 2016 г. не следва да са обект на експертиза, недопустимо е да се приема,че експертът самоволно е направил това, с оглед на което в тази част посоченото възнаграждение да не бъде признавано.
В същото време за в.л. е налице задължение, произтичащо по силата на чл. 152, ал.З от НПК и вероятността да е пристъпено към анализ на тия материали по никакъв начин не е стояла в полезрението на съдебния състав. Нещо повече - поставена е задача да се определи размера на дължими и изискуеми задължения на процесното дружество към дата 18.09.17 г, и 23.10.17 г., и дали към тези дати е била възможност за погасяване на установените задължения. В нито един момент съдът не е дал указание, че следва да се разглежда размер на ликвидни и изискуеми задължения само и единствено за 2017 г. , а тия за 2016 г. следва да бъдат оставени без обследване, напротив посочена е само крайна, но не и начална дата.Не на последно място е и фактът, че няма как само и въз основа на счетоводни документи, касаещи м. септември-декември 2017 г. да се даде пълен отговор за ликвидни и изискуеми задължения съм 18.09. - 23.10. 2017 г.
С оглед на гореизложеното , въззивната инстанция приема, че не са били налице основания за корекция на посочено от вещото лице възнаграждение - като недължимо по позиции 2;4;5;6;7 и по позиции 3;8;9;10 и 11 намаляване на отработени часове, поради което приема жалбата за основателна.
До колкото не е направено искане за определяне на възнаграждение за явяване в съдебно заседание и защита на заключенията по трите СЧЕ, не се дължи произнасяне.
Предвид изложеното и на осн. чл. 345 от НПК Силистренски окръжен съд
ОТМЕНЯ определение № 160/23.09.2020 г, , постановено по НОХД № 79/20 г. по описанаСРС.
Да се изплати възнаграждение на в.л, Ст. Ж. в размер на 1372,5 лв. от бюджетните средства на СсРС, представляващи възнаграждение за изготвена и приета експертиза по НОХД № 79/20 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
|
|
|
|