Присъда по дело №23/2024 на Районен съд - Велики Преслав

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 23/2024 по описа Районен съд –
Велики Преслав
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по
депозиран от Районна Прокуратура-Шумен обвинителен акт против К. И. К. с
ЕГН **********, за това, че за периода от 05.06.2023 г. до 19.12.2023 г., в
гр.Смядово, след като бил осъден с Решение №45/28.03.2022 г. по гр.д.
№702/2021 г. по описа на ВПРС, влязло в сила на 21.04.2022 г. да издържа
свой низходящ – дъщеря си Е. К. И., родена на 15.06.2013 г., чрез нейната
майка и законен представител М. С. Г., съзнателно не изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – седем месечни
вноски от по 200,00 лева всяка, общо 1 400,00 лева - престъпление по чл. 183,
ал. 1 от НК.
В съдебно заседание, участващият в производството представител на
ШРП поддържа възведеното против подс. К. обвинение, като счита, че
същото е доказано както от обективна, така и от субективна страна, като по
отношение вида и размера на наказанието заявява, че същото следва да бъде
„Пробация“ с определени задължителни пробационни мерки за период от
осем месеца, както и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ – 100 часа за
една година.
Подс. К. участва в производството лично и с назначен служебен
защитник – адв.А.. В хода на съдебното следствие подс. К. се признава за
виновен по така предявеното му обвинение, като декларира намерението си да
изплати дължимите суми за издръжка на детето си. С последната си дума
изразява съжаление за стореното.
Защитникът на подс. К. - адв. А. не оспорва предявеното обвинение да е
осъществено от подзащитния му, като по отношение вида и размера на
наказанието, счита че същото следва да бъде определено на 3 месеца
„Лишаване от свобода“, с приложимост на чл.66 от НК.
Съдът след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и като съобрази материалния и процесуалния наказателни
закони, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подс. К. К. и св. М. Г. имали родено по време на съвместното им
съжителство дете - Е. К. И., родена на 15.06.2013 г. С Решение
№45/28.03.2022 г. по гр.д.№702/2021 г. по описа на ВПРС, влязло в сила на
21.04.2022 г. , упражняването на родителските права по отношение на детето
се предоставило на неговата майка – св.Г., а подс.К. К. бил осъден да заплаща
на своята низходяща, чрез нейната майка и законен представител месечна
издръжка в размер на 200,00лв., платими до пето число на месеца, за който се
дължи издръжката. След влизане в сила на Решението на съда подс. К.
нередовно и спорадично изпълнявал задълженията си, което предпоставило и
образуване на досъдебно производство в тази връзка - № 284/2022 г. по описа
на РУ-Велики Преслав, като същото било прекратено с Постановление на
прокурор при ШРП от 19.10.2022 г. на осн.чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1
от НПК.
С оглед изцяло преустановяване плащанията на подс.К. от 05.06.2023 г.
дължими за издръжка на дъщеря му, отново било образувано досъдебно
производство №154/2023 г. по описа на РУ-Велики Преслав, като до датата на
привличането му като обвиняем по същото, а именно -19.12.2023г., той
продължил да не изпълнява задължението си. Същият, макар в трудоспособна
1

възраст и без данни за заболявания, не работел регулярно, като започнал
съжителство и с друга жена, която имала няколко деца.
Видно от изискана по делото информация от ТД НАП-Варна, подс.К.
нямал деклариран осигурителен доход по трудови правоотношения, като
същият и не е бил подпомаган от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.
Велики Преслав.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на гласните доказателства по делото: показанията на свидетелите
разпитани в хода на съдебното следствие, самопризнанията на подсъдимия,
писмените доказателства и останалите приложени по делото писмени
доказателства, инкорпорирани по реда на чл. 283 от НПК.
Показанията на разпитаните свидетели са непротиворечиви,
убедителни, логични и последователни. Същите обсъдени поотделно и в
своята съвкупност, подкрепени и от дадените от подсъдимия обяснения,
изцяло кореспондиращи на тях и от останалите писмени доказателства,
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост,
поради което настоящия съд изцяло основава на тях своите правни изводи.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните
правни изводи на съда:
Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че
извършеното от подс.К. осъществява от обективна и субективна страна състав
на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, поради и което го призна за виновен в
извършване на същото.
От обективна страна, в конкретния случай са налице всички признаци
на визирания престъпен състав за което подс.К. е признат за виновен. По
отношение на основните факти са събрани достатъчно доказателства, които са
безспорни, непротиворечиви и еднопосочни. По делото е установено по
несъмнен начин, че подсъдимият чрез своето бездействие не е е изпълнил
задължението си да заплаща издръжка на своето дете, по силата на влязло в
сила на 21.04.2022 г.Решение №45/28.03.2022 г. по гр.д.№702/2021 г. по
описа на ВПРС, с което е бил осъден да издържа свой низходящ – дъщеря си
Е. К. И., родена на 15.06.2013 г., чрез нейната майка и законен представител
М. С. Г., в размер на от по 200,00 лева месечно, като неизпълнението на тези
задължения е в размер на повече от две месечни вноски, а именно - за
периода от 05.06.2023 г. до 19.12.2023 г за който не е заплатил своевременно
дължащите се общо седем месечни вноски, в общ размер от 1400 лева.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при
пряк умисъл. За ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия е
необходимо от субективна страна да бъде установено съзнателно
неизпълнение на дължимите алиментни задължения, което изисква доказване
на обективна възможност за изпълнение на задължението и липса на пречки
от непреодолимо естество, препятстващи заплащането на месечната
издръжка. Деецът трябва да е изградил представи за наличието на
съответното задължение за плащане на издръжка и за това за какъв период от
време не е внесъл дължимите суми, като преследва настъпването на
общественоопасните последици или допуска /примирява се/ с престъпния
резултат /изпадането в забава/.
Съгласно разпоредбата чл. 143, ал. 1 от СК, родителите са длъжни да
дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
2

трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като тази
издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите
(по аргумент от чл. 143, ал. 2 от СК). В тази връзка следва да се отбележи, че
действително липсват доказателства подсъдимия да е реализирал трайни
доходи по време на инкриминирания период, но съдът намира, че същият се
намира в напълно трудоспособна възраст, като същевременно липсват данни
да страда от общо заболяване или професионална болест, които да му пречат
да полага труд, а и не са наведени някакви твърдения, че същият поради
физически проблеми не е в състояние да престира труд, респ. да генерира
доходи, поради което съдът не вижда обективна пречка подсъдимият да
изпълнява задължението си. От друга страна подсъдимият е съзнавал че
дължи издръжка за детето си, както и конкретният й размер, той е бил наясно,
че не изплаща редовно месечните издръжки, което доказва съзнателното
неизпълнение на алиментни задължения на подсъдимия към свой низходящ,
при налична обективна възможност да го направи, поради което и в тази
хипотеза е налице осъществен състав на престъпление по чл. 183 от НК.
За престъплението по чл.183, ал.1 от НК е предвидено наказание
„Лишаване от свобода“ до една година или „Пробация“. При
индивидуализиране на наказанието, съдът отчете като отегчаващи
отговорността обстоятелства – поведението на подсъдимия касателно
спорадичното заплащане на дължимата издръжка още от момента на влизане
в сила на съдебния акт, с което е осъден същия, както и това, че след
решението не само, че не е заплащал месечната издръжка на детето си, но и
въобще не е полагал никакви грижи за него. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчете изразено съжаление, чистото му съдебно
минало, възрастта на подсъдимия.
При определяне на наказанието за така извършеното престъпление
съдът съобрази превеса в случая на смекчаващи вината на подс.К.
обстоятелства. Същите обаче съдът не намери за многобройни или налично
изключително такова, които да доведат до приложение на чл.55 от НК. Не
може да се направи извод, че и най-лекото предвидено за престъплението
наказание би се явявало прекомерно репресивно съобразно данните за
деянието и дееца. Наказание, различно от определено от съда не би
постигнало целите, визирани в чл.36 от НК и не би спомогнало за
превъзпитанието на подсъдимия и подготовката му за съобразен с
обществените норми живот. Ето защо на подсъдимия К., съдът определи
наказание в съответствие с разпоредбите на чл. 54 и чл. 36 от НК, в размер от
три месеца „Лишаване от свобода“.
Съдът намери и че са налице предпоставки за приложение на чл. 66, ал.
1 от НК, тъй като наложеното наказание е лишаване от свобода под три
години и лицето е неосъждано към момента на извършване на деянието.
Според съда за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения не е наложително той да изтърпи наложеното му
наказание ефективно. Самият факт на осъждането, под страх, че при ново
престъпление в изпитателния срок отложеното наказание лишаване от
свобода ще бъде изтърпяно, е достатъчен, за да се въздейства
предупредително и възпитателно върху подс. К. и да се мотивират очаквания
за постигане на целените промени в съзнанието му към спазване на законите
и добрите нрави. Още повече, че по този начин ще бъде осигурена
възможност на подсъдимия да потърси работа (ако не работи) или да
3

продължи да се труди (ако се намира в трудово правоотношение) и
евентуално да започне да изпълнява своите задължения (не само финансови)
към своето дете.
Като взе предвид всички обстоятелства, свързани с личността на дееца,
съдът намери, че напълно достатъчен за подс. К. е изпитателен срок от три
години.
Настоящият съд счита, че така наложеното на подс.К. наказание в този
си вид и размер, в максимална степен би изпълнило целите на наказанието
визирани в чл.36 от НК.
Следва да се допълни, че според съда наказанието "Пробация", което е
предвидено като възможност в разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК не е
съответно на високата степен на обществената опасност на извършеното
престъпно деяние. В случая говорим за нееднократно неизпълнение на
задължение /доколкото във връзка с това са били образувани две досъдебни
производства, едното от които - прекратено, а другото предпоставило
внасянето на ОА, възоснова на което е и образувано настоящото НОХД/ в
рамките на няколко последователни месеца, като поради което и според съда
е справедливо да бъде наложено по – тежкото от предвидените в материалния
закон наказания, а именно "лишаване от свобода" с параметрите посочени по
– горе в настоящото изложение.
Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	6
Дата:	10 май 2024 г. (в сила от 28 май 2024 г.)
Съдия:	Елена Симеонова Геренска

Дело:	20243610200023
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 януари 2024 г.

Присъда по дело №23/2024 на Районен съд - Велики Преслав

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите