№ 7216
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М. Г. КОЮВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от М. Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110129926 по описа за 2023 година
Производството е за ДЕЛБА ВЪВ ВТОРА ФАЗА по извършването на самата
делба и разглеждане на претенции по сметки и възлагане.
С влязло в законна сила на 8.5.2024г. решение № 6596/11.4.2024г. на СРС
постановено по делото, съдът е допуснал извършването на съдебна делба на следния
недвижим имот /НИ/:
А*** по КККР на гр.София, с адм.адрес на имота гр.С***, намиращ се в сграда с
идентификатор № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № 6*** с площ от
95,31 кв.м, и прилежащи части - мазе с площ от 5,21 кв.м. и 1,297% идеални части от общите
части на сградата, при съседи на обекта: на същия етаж - с идентификатор № ***.75 и №
***.76, под обекта – с № ***.74, над обекта - няма, който обект съгласно предходен акт за
собственост представлява А*** находящ се в гр.С***, състоящ се от две стаи, дневна, кухня
и сервизни помещения, придобит от страните по силата на договор, обективиран в
Нотариален акт № ***, дело № 13 от 15.1.2021 г. по описа на нотариус М***, с район на
действие Софийски районен съд, и вписан в А*** с вх. № *** г., акт № 135, том III, дело №
***г.
Недвижимият имот е допуснат до делба при квоти между страните – 1/2 ид.ч. за ищец
Х. И. И., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С*** ид.ч. за ответник М. Г. П., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр.С***.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
В проведеното по делото първо открито съдебно заседание /о.с.з./ след влизане в
сила на решението по допускане на делбата/първа фаза на делбата/ с молба с вх.
№208879/25.6.2024г. ищецът, чрез упълномощен адвокат, е предявил претенция по
чл.346 ГПК във вр.чл.127, ал.2 вр.ал.1 ЗЗД, която е приета за съвместно разглеждане в
1
производството за сумата 19414,99 лева, защото само ищеца е изплащал кредитите, с
които делбения имот е придобит в период ***г., ведно със законната лихва върху
сумата от 25.6.2024г./дата на предявяване на искането/ до окончателното заплащане на
задължението.
Във връзка с претенцията на ищеца по делото са приети като доказателства
следните писмени документи – Договор за банков ипотечен кредит № ***г., в който
ищец и ответник са вписани като кредитополучатели 1 и 2, и П*** като солидарен
длъжник по кредита, като се дължи плащане на анюитетна вноска на 20-то число на
месеца от сметка открита на името на ищеца Х. *** – чл.7.2 и чл.8.2.1 от
Договора/л.135-148/; Договор за потребителски паричен кредит/ДППК/ №
***/14.12.2020г., в който ответника е вписан като солидарен длъжник, а ищеца като
кредитополучател, като вноските отново ще се плащат чрез същата б.сметка открита
на името на ищеца за титуляр/л.149/; Общи условия/ОУ/ към ДППК № ***/л.150-155/;
ОУ към ДППК за застраховка/л.156-158/; Преференциални условия ДППК №
***/л.159/; информация за движение по б.сметка на ищеца за период ***/л.160-172/;
преводни нареждания от ищеца към банката по 2-та кредита от ***-3 бр./л.173-175/; и
от ***-3бр./л.176-178/.
С молба с вх.№245765/29.7.2024г. приета от съда по делото ответникът е
предявил искане за възлагане на имота в дял по реда на чл.349, ал.1 ГПК/л.195-196/,
като с молбата са представени и приети следните писмени документи – Определение
№ 25192/18.7.2023г. по ГД№ 39455/2023г. и Споразумение между страните по реда на
чл.127, ал.1 СК/л.197-199/; У-е за сем.положение на ответник от 16.7.2024г., в което са
вписани 2 деца, а също така, че ответника е неомъжена/л.200/; У-е за раждане на
М***.
С молба с вх.№245772/29.7.2024г. ответника е възразила срещу претенциите на
ищеца, вкл.че платените възнаградителни лихви за период ***г./л.216-223/, като с
молбата са приети като доказателства по делото Погасителен план по ипотечен кредит
от 7.1.2021г./л.226-239/; ДПК от 14.1.2021г.скл.от Г***/; кредитно досие на
Г***/л.248/; Справка за осиг.доход на ответник от 1.1.2022г. до 29.7.2024г./л.249-251/.
По молба на ищеца по делото са приети като доказателства копия на следните
писмени докумнети – Предварителен договор за ПП на НИ от 15.12.2020г./л.267-268/;
фактура за нот.такси № ***г. с платежно/л.269/; сметка/фактура за нот.такси №
***/л.270/; банково удостоверение изх.№***г. за платени суми от ищеца по сделката
за придобиване на делбен имот/л.271/; ДППК № *** заедно с ОУ и погасителен план
към него/л.272-281/.
По делото е изготвена и приета СТЕ /л.282-288/, която съдът приема за обективно
изготвена във връзка с реалната поделяемост на делбения имот. Заключението на
вещото лице е, че имотът е реално неподеляем при така формираните квоти от съда с
решението по допускане на делбата. Пазарната стойност на имота е 437082,00 лева.
По делото ищецът е представил и е прието Информация за сметка за период
***./л.311/.
По искане на ищец в о.с.з. на 7.2.2025г. е разпитан свидетел И*** И., баща на
ищеца, като съдът кредитира показанията на същия при спазване на разпоредбата на
чл.172 ГПК и при съобразяване на показанията с останалите събрани по делото
доказателства(във втора фаза на делбата). От показанията се установява, че ищецът е
изтеглил два кредита – ипотечен и потребителски, за да се придобие собствеността на
делбения имот, като със сумата от 50000лв. по потребителския кредит са заплатени
2
част от цената на имота, нотариални такси, данък и са останали около 7000лв., които
са били ползвани за ремонт, но не са били достатъчни.
Приети са по делото и две писма на У*** за извършени плащания по двата
кредита с вх.№ *** и с вх.№ *** от които се установява, че платените суми по
ипотечен кредит към банката за период ***. са в размер на общо 33036,66лв., но само
за главници и възнаградителни лихви, като за застраховки са платени още 4097,17лв.
(последните суми фигурират в погасителен план и по представени от банката и приети
по делото извлечения за дължими и платени суми по кредита –л.160-170/, а по
ДППК№ *** за период ***г. са заплатени 22554,64лв. за главници, възнаградителни
лихви и месечна застраховка от 18,09лв. за всеки месец на кредита.
Други доказателства от значение за спора страните не са ангажирали по делото.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните
правни изводи:
I. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕТЕНЦИЯТА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.349,
АЛ.1 ОТ ГПК на ответник:
С аргумент от разпоредбата на чл.348 ГПК, когато делбеният имот е неподеляем,
съдът изследва възможността същият да бъде поставен в дял на някой от съделителите.
Такава възможност е предвидена в чл.349 ГПК – когато имотът е жилищен и е
направена възлагателна претенция, която се явява основателна. В този случай
съсобствеността може да се ликвидира чрез поставяне на имота в дял на някой от
съделителите.
В случая възлагателна претенция по чл.349, ал.1 ГПК е направила съделителката
М. Г.П. (Ответник).
Основателността на претенцията предпоставя процесният имот да е неподеляем;
жилищен; съсобствеността върху него да е възникнала изцяло по силата на прекратена
съпружеска имуществена общност; ако общността е прекратена поради развод,
упражняването на родителските права върху родените в брака деца да е възложено на
съделителя, направил претенцията; съделителят да не притежава друг жилищен имот.
По делото се установи, съгласно приетото по делото заключение на изготвената
СТЕ, че процесният недвижим имот а*** по КККР на гр.София, придобит в
обикновена съсобственост между съделителите, докато са живели като фактически
съжители на семейни начала, е реално неподеляем. От това съжителство лицата имат
малолетно дете, което живее с майка си – ответницата М. Г.П.. От представената от
ответницата декларация за семейно и имотно състояние, може да се направи извод, че
същата не притежава друг жилищен имот, което доказване е допустимо с оглед
даденото в Решение № 110/25.5.2016г. по дело № 432/2016г., ВКС, ГК, I г.о.
разрешение.
Нормата на чл.349, ал.1 ГПК съдържа привилегия, която е в защита интересите на
ненавършилите пълнолетие деца. Съгласно граматическото и смислово тълкуване на
чл.349, ал.1 ГПК условието на съпруга да е възложено упражняването на родителските
права спрямо ненавършилите пълнолетие деца се отнася само до бившия съпруг,
когато предмет на делбата е съпружеска имуществена общност, прекратена с развод,
но не и за преживелия съпруг.
От събраните по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема, че претенцията на ответницата за възлагане по чл.349, ал.1
ГПК е неоснователна, доколкото не са налице предвидените в закона предпоставки.
3
Това е така, защото на първо място собствеността върху процесния делбен имот не е
възникнала по силата на прекратена семейна имуществена общност/СИО/, доколкото
между страните не е имало брачна връзка, която в последствие да е прекратена, поради
това ответницата не са ползва със защитата на СК при прекратен брак с развод.
Фактическото съпружеско съжителство се определя като неформална тР. интимна,
духовна и материална връзка между мъж и жена. Именно поради неформалния
характер на тази връзка, по аргумент на противното от чл.20, ал.1 ЗЛС, чл.2 СК от
1968г.(отм.), чл.6, ал.1 СК от 1985г.(отм.) и чл.4, ал.1 СК от 2009г., същата няма
действието на гражданския брак и се свързва с правни последици само когато изрична
законова норма му придава такива. По тази причина в случаите на фактическо
съжителство на съпружески начала не намират приложение разпоредбите, уреждащи
имуществените отношения между съпрузите, включително тези, регламентиращи
общност на правата придобити по време на брака. Ето защо при лицата, които живеят
съвместно без да са сключили брак, доходите и разходите следва да се разглеждат
индивидуално и за всеки конкретен случай - самостоятелно. Според съдебната
практика за да възникне СИО върху определена вещ е необходимо тя да е придобита
от съпрузи, т.е. от лица, които имат валидно сключен граждански брак в резултат на
съвместен принос, като фактическото съжителство на съпружески начала не води до
такива последици. В настоящият случай съсобствеността върху процесния имот е
възникнала като обикновена съсобственост при квоти 1/2 към 1/2 по време, в което
страните са живели съвместно на семейни начала. Не е спорно, че жената упражнява
родителските права по отношение на малолетното дете, но съделителите не са
придобили имота в режим на СИО. Следователно не е налице една от предпоставките
за възлагане – делбеният имот да е придобит в режим на СИО.
Съдът не споделя аргументите на страната за еднакво третиране от страна на
закона на брачните двойки и лицата, живеещи във фактическо съжителство на
съпружески начала. Следва да се отбележи, че съгласно правото на ЕС материалното
семейно право и правото на собственост остават изцяло в компетенциите на държавите
- членки на ЕС. Въпреки това някои въпроси, които имат трансгранично значение,
попадат в обхвата на правото на ЕС. Съдебната практика на Съда на ЕС, която е
свързана с правото на зачитане на семейния живот, е развита основно в областта на
свободното движение на хора по отношение на членовете на семейството на граждани
на ЕС. Важно е да се отбележи в тази връзка, че в точка 75 от Решението от 15 април
2010г., G*** (C-***, E***) СЕС е посочил, че макар в някои отношения фактическите
съюзи и законните съюзи като брака да разкриват сходства, те не могат задължително
да доведат до приравняването на тези два вида съюз.
Доколкото страните не са имали сключен граждански брак, няма как придобитото
от двамата имущество, макар и по време на съвместното им съжителство, да
представлява семейна имуществена общност по смисъла на чл.21 СК. Само в изрично
посочени хипотези законът дава равни права на съпрузите и лицата, които са във
фактическо съпружеско съжителство /например чл.166, ал.1, т.2 ГПК – за правото да
отказ от свидетелстване, чл.2 ЗЗДН при домашно насилие, отвод на съдия/нотариус,
право на получаване на обезщетение при смърт на фактически съжител, взаимно
застраховане по чл.232 КЗ и др./, като характера на имуществото, придобито по време
на фактическото съпружеско съжителство, не попада в тази хипотези. Следователно не
е приложима по аналогия в настоящия случай нормата на чл.349, ал.1 ГПК.
При уреждане на имуществени отношения между двама пълнолетни, които не са
стъпили в брак, няма как да се вземат предвид интересите на децата, защото в делбата
4
не се разглеждат отношения деца родители, а се прекратява една имуществена
общност, която в конкретния случай е настъпила по силата на договор/НА за покупко-
продажба/, а не е възникнала по силата на сключен брак.
Не на последно място следва да се допълни,че при публична продан всеки от
съделителите може да участва и да изкупи дяла на другия съделител.
По изложените съображения претенцията по чл.349, ал.1 ГПК следва да се
отхвърли.
II. ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА СЪСОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ
НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ:
Досежно поделяемостта на имота, предмет на делбата, съдът възприема
заключението на вещото лице по изготвената и приета СТЕ, която не е оспорена от
страните. Установява се, че процесния имот е реално неподеляем, поради което
делбата следва да се извърши по реда на чл.348 ГПК като бъде изнесен на публична
продан.
В съответствие със заключението по СТЕ, възприето от съда като обективно и
компетентно изготвено, съдът приема за установено, че пазарната стойност на имота е
– 437082,00 лева.
С оглед изложеното процесния имот следва да бъде изнесен на публична продан
на основание чл.348 ГПК, като с оглед квотите на съделителите получената сума
следва да бъде поделена помежду им съгласно квотите определени с решението за
допускане на делбата.
III. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕТЕНЦИЯТА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.346
ГПК на ищеца във вр.чл.127, ал.2 ЗЗД:
По отношение на сключването на двата кредита няма спор между страните, както
и че плащанията са извършвани от сметката на ищеца открита в същата банка, на която
той е бил единствен титуляр. Няма спор, че със сумите по двата кредита са ползвани за
закупуването на делбения имот, покриването на нотариални такси, данък към
общината, такса към брокер Нов дом 1 ООД, такси по вписване на ипотека и продажба,
плащане на капаро по предварителен договор за покупката на имота. Няма спор също
така, че в договора за ипотечен кредит е вписан и солидарен длъжник брата на ищеца,
а в потребителския кредит кредитополучател е ищеца, а солидарен длъжник е
ответницата.
По отношение на ипотечния кредит от 7.1.2021г., от събраните по делото
доказателства съдът достига до извод, че за период ***г. са платени от ищеца
33036,66лв. по представено писмо от банката, което не е оспорено от страните. Съдът
също така намира, че възражението на ответницата, че задължението следва да се
поеме само за 1/3 от сумата от нея е неоснователно, защото по договора за покупка на
имот страни са само ищец и ответник, имота е допуснат до делба само между
страните, следователно всеки един от тях се ползва за ½ от правата и задълженияпта
върху имот. Доколкото същия е закупен само от двамата съделители, то те двамата
дължат по ½ от сумите по кредита, защото всеки един от тях е получил сумата по
кредита, за да закупят делбения имот. Следователно ответника по този кредит дължи
½ от всички заплатени суми, които са в размер на 37133,83лв., като следва да се
включат и застраховките, които се сключват задължително по изискване на банката, в
противен случай кредит не се отпуска. Така ответник дължи по кредита с ипотека за
своята част 18566,92лв.
5
По отношение на потребителския кредит съдът достига до извод, че са платени
22554,64лв., като за своята половина ответникът дължи на ищеца 11277,32лв.
Възражението на ответника, че не дължи на ищеца никакви суми по този кредит е
неоснователно, защото макар и вписан като солидарен длъжник, а не като
кредитополучател, доколкото сумата по този кредит е ползвана за заплащане на капаро
по предварителен договор за закупуване на имота и за различни такси и данъци
свързани с окончателната сделка за придобиване на собствеността от двамата
съделители, то те дължат по равно сумите по кредита.
Във връзка с възражението на ответник, че не дължи плащане на лихви за период
1.2.2021г.-25.6.2021г. съдът намира това възражение за неоснователно, защото в случая
не се прилага кратка давност от 3 години, защото не се касае за лихва, а се касае за
облигационен иск по чл.127, ал.2 ГПК за заплащане на дължимото от солидарен
длъжник, когато е платено само от един от длъжниците. Следователно при
облигационен иск за платена сума се прилага общата 5 годишна давност, която не е
изтекла при така предявена претенция по чл.346 ГПК за период ***г.
Общо дължимата сума по двата кредита от ответника е 29844,24лв. Ищецът
признава частично върната му сума от 9990лв., следователно остава дължима сума от
19854,24лв., и доколкото е предявена сума само от 19414,99лв., за която сума съдът е
приел иска за съвместно разглеждане в производството, то същия подлежи изцяло на
уважаване.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно чл.355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на
дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се
определят по чл.78 ГПК.
И двете страни са представили списъци по чл.80 ГПК за разноски, които съдът е
приел по делото/л.337 за ищец, и л.338 за ответник/.
И двете страни са възразили по сумите за адв.хонорар по списъците, което е
отразено в протокол от последното проведено о.с.з. на 21.3.2025г.
Посочените по-горе норми са съобразени с обстоятелството, че производството
по съдебна делба е уредено като особено исково производство, което е предназначено
да ликвидира състоянието на съществуваща съсобственост, а всяка от страните има
двойно качество – те са и ищци, и ответници един спрямо друг. Поради това
отговорността за разноски не е уредена като санкция за неправомерно поведение,
какъвто принцип е залегнал в чл.78 ГПК. Следователно дължимата държавна такса и
останалите деловодни разноски следва да се понесат от страните съобразно стойността
на дяловете им, а разноските за процесуално представителство се понасят от страните
така както са ги направили. Ето защо, с оглед стойността на дяловете всеки от
съделителите следва да заплати дължимата държавна такса за производството(която не
се събира предварително при подаване на ИМ в съда)съответстваща на дела в делбата,
а именно за всеки от съделителите дължимата ДТ е в размер на 8741,64 лева за дял от
1/2 ид.ч.
Доколкото с определение постановено по ВЧГД№ 11950/2024г. по опис на СГС
ответника е освободена от заплащане на разноски по втора фаза на делбата, то тя не
дължи платените от ищеца 300лв. за депозит за приетата по делото СТЕ.
Доколкото претенцията по чл.346 ГПК вр.чл.127, ал.2 ЗЗД е уважена изцяло, то
дължимата ДТ от 776,60лв. се дължи от ответника по сметка на СРС, а също така
дължимата ДТ от 50лв. за отхв.претенция за възлагане на имота в дял също е в тежест
6
на ответник.
Ищец и ответник следва да заплатят и 5,00 лева за издаване на ИЛ в полза на
СРС. Тази сума няма да се дължи от тях, ако платят дължимите държавни такси след
влизане на решението в сила, и преди да се издаде ИЛ в полза на СРС.
По отношение на адв.хонорари същите се дължат във връзка с исканията по
чл.346 и чл.349 ГПК, като за уважената претенция по чл.346 ГПК ответник дължи на
ищец 2300лв., за които няма направено възражение. Тъй като искането по чл.349, ал.1
ГПК е отхвърлено, то в полза на ищец се дължат още 300лв. за адв.хонорар от
поисканите 1000лв., като съдът уважава възражението на ответника, защото за
оспорване на тази претенция освен подаване на молба от адвоката други действия по
делото не са извършени и сумата от 1000лв. за адв.хонорар се явява прекомерна с
оглед осъществените от адвоката процесуални действия по защитата срещу това
искане на ответник.
Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния
недвижим имот - А*** по КККР на гр.София, с адм.адрес на имота гр.С***, намиращ
се в сграда с идентификатор № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор №
6*** с площ от 95,31 кв.м, и прилежащи части - мазе с площ от 5,21 кв.м. и 1,297%
идеални части от общите части на сградата, при съседи на обекта: на същия етаж - с
идентификатор № ***.75 и № ***.76, под обекта – с № ***.74, над обекта - няма,
който обект съгласно предходен акт за собственост представлява А*** находящ се в
гр.С***, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, придобит от
страните по силата на договор, обективиран в Нотариален акт № ***, дело № 13 от
15.1.2021 г. по описа на нотариус М***, с район на действие Софийски районен съд, и
вписан в А*** с вх. № *** г., акт № 135, том III, дело № ***г. – на стойност 437082,00
лева, при начална цена, определена от съдия – изпълнителя, на основание чл.348
ГПК.
След извършването на проданта, получената сума да бъде разпределена както
следва: 1/2 ид.ч. за ищец Х. И. И., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С*** и 1/2
ид.ч. за ответник М. Г. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С***.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответник М. Г. П., ЕГН **********, за поставяне в
неин дял на делбения имот - А*** по КККР на гр.София, с адм.адрес на имота
гр.С***, със застроена площ 95,31 кв.м., на основание чл.349, ал.1 ГПК, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА ответник М. Г. П., ЕГН **********, да заплати на ищец Х. И. И., ЕГН
**********, сумата от 19414,99 лева представляваща дължима сума платена от ищеца
вместо ответника по Договор за банков ипотечен кредит № ***г. и Договор за
потребителски паричен кредит/ДППК/ № ***/14.12.2020г., за период ***г., на
основание чл.346 ГПК във вр. чл.127, ал.2 вр.ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Х. И. И., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С*** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по банкова сметка на СРС за дължима
държавна такса сума в размер 8741,64 лева, изчислена върху стойността на дела в
делбата, на основание чл.8 ТДТССГПК, както и сумата от 5,00 лева за издаване на ИЛ
в полза на СРС.
7
ОСЪЖДА М. Г. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по банкова сметка на СРС за дължима
държавна такса в размер 8741,64 лева, изчислена върху стойността на дела му в
делбата, на основание чл.8 ТДТССГПК, както и сумата от 776,60лв. за дължимата ДТ
за уважената претенция по чл.346 ГПК на другата страна, и сумата от 50,00лв. за
дължимата ДТ за отхвърленото искане по чл.349, ал.1 ГПК на ответник, както и
сумата от 5,00 лева за издаване на ИЛ в полза на СРС.
ОСЪЖДА М. Г. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С***, да заплати на
Х. И. И., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С*** сумата 2300,00лв. за адв.хонорар
по уважена претенция по чл.346 ГПК, както и сумата 300,00лв. за адв.хонорар по отхв.
претенция по чл.349, ал.1 ГПК, на основание чл.78, ал.1, ал.3 и ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок
от уведомяването на страните със съобщение за постановяване и обявяването му.
ПРЕПИС да се изпрати на страните на съдебните им адреси!
УКАЗВА на страните, че заверен препис от решението ще получат само след
представяне по делото на писмени доказателства за заплатени дължими държавни
такси по сметка на СРС, след влизане в сила.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8