Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 157
гр. Перник, 10.10.2023 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено
на деветнадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
при съдебния секретар Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от
съдия Цветелина Гоцова административно дело № 173 по описа на съда за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на „****“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление гр. София, **** ****, представлявано
от управителя Ж.Д.Д., против заповед № 23-3796-000018 от 19.05.2023г., издадена
от В.А.П.– командир на отделение във Второ районно управление (РУ) към Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, с която на
основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, спрямо „****“ ООД е приложена
принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят твърди, че атакуваният административен акт е незаконосъобразен,
неправилен, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с
целта на закона. По същество излага
доводи за нарушение по чл. 146, т. 2 от АПК – неспазване на установената форма
поради липса в оспорената заповед на пълно описание на нарушението, довело до
налагане на ПАМ, и конкретно как е установено, как и защо административният
орган е преценил, че дружеството е субект на установеното нарушение, както и
поради непосочване на името на водача; нарушение по чл. 146, т. 4 от АПК – противоречие
с материалноправни разпоредби, поради неправилно прилагане на разпоредбата на
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП спрямо ****“ ООД, тъй като дружеството не е
собственик на процесното МПС, при управлението на което е установено, че
водачът управлява без свидетелство за управление на МПС (СУМПС), съответно не
може да е адресат на оспорваната заповед; нарушение по чл. 146, т. 6 от АПК –
несъответствие на оспорваната заповед с целта на закона доколкото липсват
мотиви за прилагане на ПАМ за прилагане в посочения в заповедта срок от 6
месеца, както и липсват мотиви по какъв начин чрез прилагане на мярката ще се
преустанови извършването на нарушението и ще се предотврати извършването на друго
нарушение. Моли съда да отмени заповедта.
В проведеното съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат М.С.
от АК – София. Поддържа жалбата, изрично
сочи, че не претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответникът по жалбата – В.А.П., командир на отделение във Второ РУ към
ОДМВР – Перник, редовно призован, се явява лично. Моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли жалбата.
Административен съд – Перник, след като обсъди доводите на страните и
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.05.2023 г. командир на отделение във Второ РУ към ОДМВР –
Перник, съставил на И.И.П.от гр. П. акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия GA №
817228/19.05.2023 г., за това, че на 19.05.2023 г., в 17:43 часа, в гр. Перник,
на ул. „Младен Стоянов“ с посока на движение от ул. „Олег Кошевой“ към ул. „Юрий
Гагарин“, управлява ППС – колесен трактор, багер „ХИДРОМЕК“, с рег. ****,
собственост на „****“ ООД, ЕИК: ****, без притежаваното от същия свидетелство
за управление на МПС (СУМПС) ****да е валидно за категорията, към която спада
управляваното от същия СУМПС /категория Т/ – нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Със същия АУАН на водача е предявено още извършването на административно
нарушение съставляващо непредставяне на свидетелство за регистрация на МПС (СРМПС), част II (чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП)
и неносене на контролен талон към СУМПС (чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП).
Въз основа на така съставения АУАН е издаден обжалваният
административен акт, с който на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на „****“
ООД, ЕИК: ****, при възприемане и възпроизвеждане на посочената по-горе
фактическа обстановка, без да се
посочи името на водача на МПС, извършил нарушението, е наложена принудителна
административна мярка – „прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца.
Препис от заповедта, видно от обратна разписка, инкорпорирана в
същата, е връчена на 19.05.2023 г. лично срещу подпис на единия от управителите
на „****“ ООД, ЕИК: **** – Ж.Д. (служебна
справка в Търговски регистър (ТР), като същият я е оспорил пред съда
чрез административния орган с жалба вх. № 379600-6025 от 26.05.2023 г. по описа
на Второ РУ към ОДМВР – Перник.
Междувременно, в сведение от 20.05.2023 г. (л. 12) Ж.Д. посочил пред
компетентните органи, че ППС с рег. № ****, с което нарушението е извършено е „на
фирма „**** ****“ ЕООД, а Ж.Д. е „съсобственик на багера“.
Към жалбата са приложени като доказателства свидетелство за
регистрация на земеделска и горска техника, част I (л. 6), застрахователна полица
(л. 7) и анекс към същата (л. 8). Установява се от данните, отразени в
свидетелството за регистрация (съгласно
образец приложение № 2 към чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2 от 03.02.2016 г.
за условията и реда за регистрация на техниката по Закона за регистрация и
контрол на земеделската и горската техника) на процесното ППС, издадено от
Областна дирекция „Земеделие“ – София-град (официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК), че регистриран
на 29.03.2023 г. от компетентните органи е багер товарач с регистрационен номер
****, с номер на рама на ППС – ****, с
номер на двигател: ****, цвят:
бял/черен, с дата на първа регистрация – 09.12.2014 г., със собственик – „**** ****“
ЕООД, ЕИК: ****.
Установява се в
резултат на извършена служебно справка в ТР, че „**** ****“ ЕООД, ЕИК: ****,
е с управител и едноличен собственик на капитала Ж.Д.. Видно е от Договор за
преобразуване (посредством отделяне, чрез придобиване по реда на чл. 262в и сл.
от Търговския закон (ТЗ), от дата 22.12.**** г., сключен между „****“ ООД, ЕИК: ****, „**** ****“ ЕООД, ЕИК: **** и „**** “ ЕООД,
ЕИК: ****, публично достъпен на адрес: (https://portal.registryagency.bg/CR/Reports/ActiveConditionTabResult?uic=****,
активна връзка „Договор/план за преобразуване), че дружеството е правоприемник
на „****“ ООД, ЕИК: **** – преобразуващо се дружество чрез отделяне на част от
имуществото му (чл. 262в от ТЗ). Страните са се договорили да се извърши
преобразуване на „****“ ООД, ЕИК: **** (преобразуващо се дружество) чрез
отделяне на част от имуществото му и преминаване на съответната част към
останалите две дружества. Относимо към настоящия спор, видно е от Приложение №
1 „Опис на имущество, което преминава към „**** ****“ ЕООД, ЕИК: ****, т. 1.
„Активи“, сред описаното имущество е и багер товарач, марка „HIDROMEK HMK 102B”, с
номер на рама ****,
с номер на двигател: ****, цвят:
бял/черен, с рег. №
****.
Установява се от данните в приложените като доказателство към жалбата застрахователна
полица ****от 02.02.2023 г. (л. 7) и анекс № 1 към същата с дата 30.03.2023 г.,
за сключен застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“,
за ППС – багер, марка „HIDROMEK HMK 102B”, с номер на рама ****, с рег. № ****,
че първоначално договорът е сключен със застраховащ „****“ ООД, ЕИК: ****, а
впоследствие с анекс към същия е променено застраховащото лице – „**** ****“
ЕООД, ЕИК: ****.
По делото, във връзка с указания на съда към ответника, дадени с определение
по делото от 19.07.2023 г., административният орган представи като
доказателство кратка справка от базата данни на КАТ, именувана „Кратка справка за
водач ЕГН/ЛНЧ ********** наложени административни наказания и ПАМ“ (л. 26), от
която е видно, че И.И.П.– установен водач на процесното МПС съгласно приложения АУАН,
притежава СУМПС с ****, валидно за категории В и АМ, със срок на валидност от
04.09.2017 г. до 04.09.2027 г. Представи се също служебна бележка (л. 27), издадена за директора на ОДМВР –
Перник от комисар Й.Н., съгласно
която издателя на оспорваната заповед – В.А.П., изпълнява длъжността командир
на отделение в група „Охранителна полиция“ при Второ РУ към ОДМВР – Перник,
считано от 11.12.2019 г. и към настоящия
момент.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Издадената заповед за прилагане на ПАМ по своето правно действие е с
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК,
като при липса на предвидено друго в специалния закон – в случая ЗДвП, на
основание чл. 2, ал. 1 АПК и във вр. с чл. 23 ЗАНН, се прилага редът за
издаване на индивидуалните административни актове, регламентиран в Глава пета,
Раздел първи от АПК, съответно при съдебно обжалване, на основание чл. 168 от АПК се дължи служебно проверка, свързана с наличието на всички основания за
незаконосъобразност по чл. 146 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 от
ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица.
Към датата на издаване на
административният акт със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи са определени на основание чл. 165 от ЗДвП и чл. 33, т. 9 от
Закона за Министерството на вътрешните работи структурите на МВР, които следва
да осъществяват контрола по ЗДвП, една от които е съответната Областна дирекция
на МВР. Отделно със Заповед № 313з-362 от 28.02.**** година на директора на
ОДМВР Перник на основание чл. 43, ал. 4 във вр.с ал.1 и ал. 3, т.1 от ЗМВР са
определени компетентните длъжностни лица от Областната дирекция на МВР Перник
да налагат принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП,
като в 1.7 са делегирани правомощия на командирите на
отделения в РУ при ОДМВР Перник. Към датата на издаване на процесната ПАМ В.А.П.е
заемал длъжност командир на отделение в група „Охранителна полиция“ към Второ
РУ при ОДМВР – Перник, поради което оспорената заповед е издадена от
компетентен орган.
Оспорената заповед е в изискуемата, по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително мотивите
на издателя ѝ за прилагането на принудителната административна мярка. Неоснователни
са доводите в тази част на жалбата. Изискването
на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност
е изпълнено, когато са посочени фактическите основания за издаването на
административния акт и правната норма, която предвижда последиците от
настъпването им. В конкретния случай са изложени обстоятелствата, които са
послужили за основание на административния орган да приложи разпоредбата на чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Дали органът в достатъчност е посочил
констатираните и относими факти, и дали правилно е отнесъл същите към правото,
са въпроси, отнасящи се до съобразяването на административнопроизводствените
правила, съответно до правилното приложение на материалния закон.
С оглед изложеното не са налице основанията по чл. 146, т. 1 и 2 от АПК за отмяна на оспорената заповед.
Съдът, въз основа на събраните по
делото писмени доказателства намира, че в хода на административното
производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, довело и
до неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, принудителната
административна мярка „прекратяване регистрацията на пътно превозно средство“
се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година. В конкретния случай, видно е от фактическото
описание на административното нарушение, че административният орган е приел
наличието на последната хипотеза на законовата разпоредба във връзка с втората
такава – прилагане на ПАМ спрямо собственик, чието МПС е управлявано от лице,
което не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното
от него МПС.
На първо място, във фактическата част на оспорената заповед не е
посочено името водача, управлявал процесното МПС, което наред с това, че в оспорвания
акт липсва каквото и да е препращане към съставения АУАН серия GA №
817228/19.05.2023 г. или други документи по преписката, от които да се
установява това обстоятелство, води на извод за непълнота на заповедта,
препятстваща както правото на защита на лицето, срещу което мярката е приложена,
така и контролът относно това действително ли са били налице посочените в
заповедта обстоятелства.
Отделно от изложеното, в мотивната част на заповедта фактически е
посочено освен управлението на МПС, собственост на жалбоподателя, от неуточнено
лице, без да притежава СУМПС, валидно за категорията на управляваното МПС, също
и непредставянето на свидетелство за регистрация на МПС (СРМПС), както и
непредставянето на контролен талон към СУМПС, които деяния обаче, независимо
административни нарушения, не са обвързани с прилагането на административната
принуда по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Материалноправни предпоставки за
прилагане на ПАМ в приложимата към процесния случай последна хипотеза на чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, са установени по надлежния ред 1. управление на МПС
от съответна категория, 2. от лице, което не е собственик на това МПС, 3. което
не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от
него МПС, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. С това
са нарушени и материалноправните изисквания към предметното съдържание на издадения
индивидуален административен акт.
Освен горното, въз основа на приетото по делото за установено от
фактическа страна съставът счита, че при издаване на оспорваната заповед са
нарушени и чл. 35 и чл. 36 от АПК, във вр. с чл. 7 и чл. 9 от АПК, което е
довело на свой ред и до неправилно приложение
на материалния закон.
Основните доводи за
незаконосъобразност на оспорваната заповед за прилагане на ПАМ, наведени от
жалбоподателя са, че дружеството, спрямо което е приложена мярката, не е собственик на процесния автомобил. Същите
са основателни.
На първо място, не става ясно от доказателствата, приложени по
административната преписка, въз основа на какви данни административният орган е
насочил мярката спрямо настоящия жалбоподател, при положение, че към момента на
проверката водачът на ППС не е представил свидетелство за регистрация на МПС,
част втора, за което обстоятелство включително е съставен АУАН. Посочено е
както в АУАН, така и в заповедта, че „иззети“ като доказателства са „справка
РСОД и ОДЧ второ“, но такива не са приложени към административната преписка, предоставена
на съда.
Доказателства, в които органът е основал изводите си относно
собствеността на процесното ППС, с което нарушението е извършено не се
представиха и в хода на съдебното дирене, въпреки изричното указание към
ответника, дадено с определение по делото от 19.07.2023 г.
От друга страна, доказателства, установяващи това релевантно за
законосъобразността на производството обстоятелство – собственост на МПС, с
което нарушението е извършено, са представени от жалбоподателя, с жалбата пред
съда. От същите се установява, че към
датата на извършване на нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП – 19.05.2023 г.
(макар и не изрично изведена в заповедта), собственик на процесното МПС, с
което нарушението в извършено е „**** ****“ ЕООД, ЕИК: ****, което дружество не
е адресат на оспорвания акт.
Гореизложеното води на извод за несъобразяване в хода на
производството на процесуалните правилата, установени в чл. 35 и чл. 36 от АПК,
съчетано с нарушение на принципа на служебното начало, установен в чл. 9, ал. 2
от АПК и принципа за истинност, установен в чл. 7 от АПК - оспореният административен акт е
постановен без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая,
тъй като не са събрани служебно, релевантни за производството доказателства,
съответно заповедта не е основана в действителните факти от значение за случая.
Нарушението е съществено и като такова съставлява самостоятелно основание за
отмяна на обжалваната заповед, тъй като освен, че нарушава правото на защита на
адресата на оспорваната заповед, също ако не беше допуснато, би довело
административния орган до извод, различен от направения в оспорвания акт
относно субекта на нарушението. Дори да
се приеме, че издателят на заповедта е имал основание да приложи процесната
мярка, актът е с ненадлежен адресат - издаден е на лице, което не е собственик
на МПС, с което нарушението е извършено. Което е довело до неправилно
приложение на материалния закон и до издаване на административен акт, несъответен
на целта на закона. Адресат на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП може
да бъде само лицето, изрично посочено в правната норма, само субектът, по
отношение на който законодателят изрично е посочил, че може да се прилага
предвидената в разпоредбата ПАМ, а това е само собственикът на управляваното
МПС, в случая „**** ****“ ЕООД, ЕИК: ****.
От изложеното следва, че са налице основания по чл. 146, т. 4, 5 и 6
от АПК, за отмяна на оспорвания акт.
Горното обосновава извод, че
обжалваната заповед за прилагане на ПАМ, издадена от компетентен орган и в
законоустановената форма, но постановена в производство с допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, ограничили правото на
защита на собственика на МПС, предмет на мярката, довели постановяването ѝ
в несъответствие с материалния закон и с целта на закона, следва да бъде
отменена като незаконосъобразна.
Независимо от изхода на делото,
предвид обстоятелството, че не се претендират от жалбоподателя съдебни
разноски, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение
второ от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № 23-3796-000018 от 19.05.2023г., издадена от В.А.П.–
командир на отделение във Второ районно управление към ОДМВР – Перник, с която
на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата, спрямо
„****“ ООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление гр. София, **** ****, е приложена принудителна административна
мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6
месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172,
ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:/п/