Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Добрич, 27.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря Д. Й., като разгледа
докладваното от районния съдия гражданско
дело №2167 по описа на ДРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод
искова молба, подадена от ***, с която срещу *** ЕГН ********** *** са
предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1
във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца част от сумите, предмет на издадената по ч.гр.д.
№1249/2019г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №700 от 08.04.2019г., а именно: сумата
660,69 лева, общо, в това число: 569,55 лева, представляваща главница за периода от 16.02.2016г. до
18.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.03.2019г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното погасяване на
задължението, 91,14 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 15.04.2016г. до 25.02.2019г.
Претендират се сторените по заповедното и
по установителното дело разноски.
В исковата молба са изложени следните
обстоятелства: ответникът е абонат на ищцовото дружество и е ползвал услугите
му за периода от 16.09.2013г. до 18.02.2019г., за което има открита
индивидуална партида за обект, находящ се в гр. *** с аб. №***. Предвид
наличието на открита партида, ищецът по делото твърди, че за периода от
16.09.2013г. до 18.02.2019г. е доставил на ответницата услуги цената, на които
тя не е заплатила. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, плащането е следвало да се
извърши в срок до 30 дни след датата на фактуриране. По партидата й е натрупана
като дължима главница в размер на 1162,66 лева, ведно с лихва за забава от
331,87 лева, начислена върху всяко задължение от датата на съответните падежи
до 25.02.2019г. Поради неплащане на горните суми, ищецът се снабдил със заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1249/2019г. по описа на ДРС.
Заповедта е връчена надлежно на длъжника, който в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК
е депозирал възражение с твърдения, че не дължи процесното вземане.
В настоящото производство ищецът
претендира част от вземането, предмет на издадената по ч.гр.д. №1249/2019г. на
ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №700 от 08.04.2019г., а именно: сумата 660,69 лева, общо, в това число: 569,55
лева, представляваща главница за периода от 16.02.2016г. до 18.02.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2019г. /датата на
подаване на заявлението/ до окончателното погасяване на задължението, 91,14 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 15.04.2016г. до 25.02.2019г.
Редовно
уведомен, ответникът, е депозирал писмен
отговор, с който заявява становище за допустимост на предявените искове, но по
същество ги счита за неоснователни, като моли за отхвърлянето им в цялост. Оспорва
се между ответницата и ищецът да е налице твърдяното договорно отношение
относно водоснабдения обект, находящ се в гр. *** с аб. №***. Оспорва се и ответницата изобщо да е
потребявала въпросните услуги. В допълнение се сочи, че ищцовото дружество не е
приложило по делото процесните фактури, липсва яснота как е изчислено
консумираното количество вода. Претендират се разноски.
С
допълнителна молба преди
първото по делото съдебно заседание , вх. рег. №20942/18.10.2019г.,
ищецът пояснява, че на осн. чл. 64, ал.2 от ОУ служебно е променил партидата,
тъй като след закупуването на имота през 2013г. ответницата не е изпълнила
задължението си да уведоми *** оператора и да подаде заявление за смяна на партида.
В първото съдебно заседание ответникът,
чрез процесуален представител, поддържа депозирания отговор и моли за отхвърляне на исковете.
Настоява ищцовото дружество да бъде задължено да представи процесните фактури.
Твърди, че в претендираната главница освен цена на доставени *** услуги се
включват и такси, без да е ясно какви са. Оспорва всички подписи в
представените с молба вх. рег. №20942/18.10.2019г. карнетни листи да са положени от ответницата. Претендира
разноски.
С молба, вх, рег. №22664/08.11.2019г.,
ищцовото дружество уточнява, че начислените такси по партидата на ответника
представляват такси за сторени от дружеството разходи по образуване на
изпълнително дело по предходен период и същите не са предмет на настоящото
производтсво.
Добричкият районен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №1249 по описа за
2019г. на Добричкия районен съд. С разпореждане от 04.04.2019г. е издадена
заповед от същата дата, с която заявлението е уважено изцяло, като е
разпоредено длъжникът *** ЕГН ********** *** да заплати на кредитора ***,
следните суми: 1162,66 лв., представляваща главница за периода от 16.09.2013г.
до 18.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.03.2019г.
/датата на подаване на заявлението/ до окончателното погасяване на
задължението, 331,87, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 15.11.2013г. до 25.02.2019г.,
29,89 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта
е връчена на длъжника лично, който в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е депозирал
възражение с твърдения, че не дължи процесното вземане. С разпореждане от 03.05.2019г.
заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е
връчено на 16.05.2019г. Исковата молба е подадена по пощата на дата 13.06.2019г.,
поради което като допустима, подлежи на преценка по основателност.
Предявените искове черпят правното си
основание от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл.
203 от ЗВ и чл. 86 от ЗЗД. Исковете са предявени като установителни в срока по
чл. 415, ал. 4 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, при
условията на чл. 154, ал. 1 от ГПК, съществуване на вземането, за което е
издадена заповедта за изпълнение, а именно: наличие на облигационна връзка
между страните, с твърдяния предмет, от която да е възникнало задължение за
потребителя за заплащане на цените на предоставените *** услуги, както и
изпълнение на задълженията си по договора, т. е. че е предоставил дължимата
услуга и нейната стойност.
По исковете по чл. 86 ЗЗД: в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава. Доказването на забавата се извършва с установяване на момента на
изискуемост на главното вземане.
Възникналото между страните облигационно
отношение се регулира от Закона за водите, Наредба №4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Приложение намират разпоредбите на
Търговския закон - чл. 314 - чл. 341, при субсидиарно прилагане на разпоредбите
на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Отношението е възникнало при действието на Общи
условия /ОУ/, по аргумент от чл. 8, ал. 1 - 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.
Договорът е двустранен, възмезден,
комутативен, консенсуален, неформален, от него възникват права и задължения в
тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на
едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на
другата страна. Задължение на продавача е да водоснабди, отведе и пречисти
отпадъчните води от имота на ответника, в качеството му на абонат на
водопроводната мрежа. Последният има задължение да заплати цената на
доставената му услуга.
От приложената на л. 62-64 от делото
справка от имотния регистър e ясно, че *** е собственик на процесния имот, находящ се в гр. ***.
Следователно ответникът е потребител на *** услуги по смисъла на чл. 2, ал. 1
от Общите условия за предоставяне на *** услуги на потребителите от ***
оператор *** . Същите са одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-09 от 11.08.2014 г.
/л. 14-17/, и на основание чл. 71, ал. 1 са влезли в сила един месец след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник, за което са
представени доказателства с исковата молба. По силата на чл. 71, ал. 3, предл. второ
от Общите условия те обвързват потребителите от момента на придобиване на право
на собственост или на ползване върху съществуващ и присъединен към
водоснабдителната и/или канализационна система обект. От този момент между
страните по делото е възникнало и облигационно правоотношение с предмет
предоставяне на *** услуги за питейно-битови нужди до потребителя - собственик
на водоснабдения имот.
Претенциите на ищеца са за установяване на
негови вземания за неплатена цена на реално ползвани В и К-услуги. Ответницата
не оспорва претендираните главници да не са цена на реално потребена и отчетена
вода, а да са цена на служебно начислени количества. С оглед предмета на
доказване, не са налице процесуални ограничения в доказателствените средства,
чрез които ищецът може да установи съществуването на оспореното вземане.
Действително ищецът не е ангажирал
доказателства по делото за извършване на регулярен ежемесечен отчет на
процесния водомер, доколкото не е изпълнил задължението за представяне на
основание чл.183 от ГПК на оригинал от карнетен лист, поради което
същият е изключен от доказателствата по делото. От друга страна съвкупният анализ на събраните в процеса
доказателства и по-конкретно приетата ССч.Е, неоспорена от страните, и справката
за недобора на частен абонат, налагат извода, че оспореното задължение от 551,35 лева, представляващо стойност на В и К услуги, начислени
по фактури, описани в ССчЕ., съставлява стойност на реално потребена вода от
страна на ищеца. В претендираната сума
от 569,55 лв. според ССч.Е е включена и сумата от 18,20 лв. – „такса с. дело по
документ ********** от 10.06.2016г.” От заключението по ССч.Е и от
представената по делото справка за
недобора на частен абонат на лист 30 от делото е видно, че осчетоводяването на
фактурите през процесния период е ставало ежемесечно и в тази връзка
счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно. При изслушването си
вещото лице пояснява, че за изготвяне на експертизата е ползвало фактурите, описани в справката, налични
на сайта на „*** Варна“ ООД. Според експерта представената справка за недобора на абоната съответства на количествата
В и К услуги, начислени по фактурите. Според
разпоредбата на чл.31 ал.1 от ОУ от 2006 г. В и К-операторът издава ежемесечни
фактури, което в случая е сторено.
Стойностната претенция на ищеца е
проверена и установена от заключението на изслушаната и приета по делото ССчЕ.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, нито твърди, нито доказва, че за
процесния период е заплащал стойността на доставените му от ищеца *** услуги. В
последното съдебно заседание ответницата, чрез процесуален представител,
навежда възражение за погасяване на процесните вземания чрез плащане след
подаване на исковата молба, но сочи, че не разполага с доказателства.
Съдът намира исковете са доказани по
основание, като приема, че дружеството - ищец е предоставило *** услуги за
периода, за който има издаден фактури, а именно за периода от 15.04.2016 г. до 25.02.2019
г., като за същото е възникнало основанието да търси от ответника тяхната стойност.
Като не е платил цената на доставената услуга, в качеството си на потребител на
същата, той се е поставил в положението на неизправна по договора страна и
следва да понесе и задължението за плащане на обезщетение за забава, считано от
изтичане на тридесет дневен срок от издаването на всеки първичен документ.
С оглед гореизложеното искът за главница
се явава доказан по основание и следва да бъде уважен до установения от вещото
лице размер от 551,35 лв. За горницата над този размер до претендирания от 569,55
лв. исковата молба подлежи на връщане, като недопустима, тъй като съгласно
заключението по ССчЕ в сумата от 569,55 лв. е включена и сумата от 18,20 лв. –
„такса с. дело по документ ********** от 10.06.2016г.” За ищеца не е налице правен
интерес от предявяване на установителен иск за сума, дължима като такса за съдебно
производство, която не е включена в заповедта по чл. 410 от ГПК. В тази част
заповедта по чл. 410 от ГПК подлежи на обезсилване.
За процесния период обезщетението за
забава по всяка фактура за периода от 16.02.2016г. до 18.02.2019г. е в общ
размер на 91,22 лв, съобразно заключението на вещото лице, поради което
предявеният иск за мораторни лихви от 91,14 е изцяло основателен в претенирания
размер.
Доколкото с исковата молба се претендира
сумата от 569,55 лева, представляваща главница за *** услуги за периода от
16.02.2016г. до 18.02.2019г., както и сумата от 91,14 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 15.04.2016г. до 25.02.2019г., но
не са заявени претенции за главница над
сумата от 569,55 лв. до присъдения със заповедта размер от 1162,66 лв. и за
периода от 16.09.2013г. до 15.02.2016г. и за лихва над сумата от 91,14 лв. до
присъдения със заповедта размер от 331,87 лв. и за периода от 15.11.2013г. до
14.04.2016г., процесната заповед по чл. 410 от ГПК подлежи на обезсилване в
съответната част.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата
страна направените от нея съдебни разноски в настоящото производство, както
следва: 145,86 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, определеното на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37
от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото и материалния
интерес; 195,86
лв. – депозит за вещо лице и 72,93 лв. –
държавна такса.
Съобразно даденото задължително тълкуване
в т. 12 от Тълкувателно решение №4/2014г. на ОСГТК на ВКС относно разпределението
на отговорността за разноски, направени в заповедното производство, настоящият
състав трябва да постанови осъдителен диспозитив, с който да се произнесе по
този въпрос. С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество и съдебните разноски, направени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1249 по описа за 2019г. на Добричкия районен съд в
общ размер от 32,68 лв., от които: 15,09 лв. и 17,59 лв.
С оглед изложените съображения, Добричкият
районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на
основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията
между ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ В.” ООД, *** и ответника *** ЕГН **********
***, че ответникът дължи на ищеца част от сумите, предмет на издадената по
ч.гр.д. №1249/2019г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №700 от 08.04.2019г., а
именно:
-
сумата от 551,35
лв., представляваща
главница за периода от 16.02.2016г. до 18.02.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 05.03.2019г. /датата на подаване на заявлението/
до окончателното погасяване на задължението;
-
сумата от 91,14 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.04.2016г. до
25.02.2019г.
ПРЕКРАТЯВА частично производството по гр.дело № 2167/2019
г. по описа на ДРС по предявения положителен установителен иск от ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ В.” ООД, *** против ответника *** ЕГН ********** ***, в частта в
която се иска бъде установено съществуването на парично вземане за горницата
над уважения размер от 551,35 лв. до предявения от 569,55 лв., част от
заявеното общо вземане за главница, за което в полза на ищеца е била издадена по
ч.гр.д. №1249/2019г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №700 от 08.04.2019г., поради
недопустимост на исковото производство в тази част, на осн. чл.130 от ГПК и връща
исковата молба в тази част.
ОБЕЗСИЛВА издадената по ч.гр.д. №1249/2019г. на ДРС
заповед по чл. 410 от ГПК №700 от 08.04.2019г., в частите, с които е
разпоредено *** ЕГН ********** ***, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
В.” ООД, *** следните суми: главница за размера над сумата от 551,35 лв. до
присъдения със заповедта размер от 1162,66 лв. и за периода от 16.09.2013г. до
15.02.2016г. и лихва за размера над
сумата от 91,14 лв. до присъдения със заповедта размер от 331,87 лв. и за
периода от 15.11.2013г. до 14.04.2016г.
ОСЪЖДА
*** ЕГН ********** ***, да
заплати на *** следните суми: 414,65
лв., представляваща сторените по гр.
дело № 2167/2019 г. по описа на Добричкия районен съд съдебни разноски, от
които: 145,86 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, 195,86 лв. – депозит за
вещо лице и 72,93 лв. – държавна
такса, както и сумата от 32,68 лв., представляваща сторените по
ч. гр. дело № 1249/2019 г. по описа на Добричкия районен съд, от които: 15,09 лв. – държавна такса и 17,59
лв. - юрисконсултско възнаграждение, съдебни разноски - изчислени съразмерно на
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: