№ 45
гр. Карнобат, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Ст. Станчева И.
при участието на секретаря Петя Н. Ганчева
като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева И. Гражданско дело №
20212130100539 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С. А. – Франция, вписано в Търговския фирмен регистър във Франция,
гр.Париж, бул. Осман №1 действащо на територията на РБ чрез "БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А., клон България" ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, със седалище и адрес – гр.София 1766, район „Младост”, ж.к.”Младост” 4,
Бизнес Парк София, сгр.14, против Б. АК. АПТ. ЕГН ********** ** за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 4134,40 лв. – главница, 2571,20 лв. –
възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода 20.05.2018 г. до 20.04.2022
година; 1028,51лв. мораторна лихва начислена върху главницата за периода от 20.06.2018 г.
до 15.01.2021 г., за които вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на чл. 410
от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 122/2021г. на РС-Карнобат. Претендира се и осъждане на
ответника да заплати на ищеца направените разноски в заповедното и в исковото
производство. В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за
потребителски заем, въз основа на който ищецът е отпуснал на ответника заем в размер на 4
000 лв., била сключена с ответника и застраховка от 1075 лв. Заемът е следвало да бъде
погасен на 48 месечни вноски, всяка в размер на 159,30 лв., в която била включена и
ежемесечната застрахователна премия. Твърди се също, че ответникът преустановил
плащането на вноските по кредита на 20.05.2018 г. и на осн. чл. 5 от договора за кредит
вземането на кредитора станало предсрочно изискуемо в пълен размер – поради неплащане
на две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората пропусната вноска –
20.06.2018 г. Кредиторът изпратил на ответника покана за доброволно изпълнение, в която
1
изрично обявил вземането за предсрочно изискуемо. В съдебно заседание не се явява
процесуален представител на ищеца, но с нарочни писмени молби е заявено поддържане на
иска, ангажирани са доказателства.
В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника, в който искът е оспорен като неоснователен както по
основание, така и по размер. Твърди се, че предявеният от ищеца иск по чл.422 от ГПК е
неоснователен поради липса на обявена предсрочна изискуемост на кредита, преди
подаването на заявлението по чл.410 от ГПК. Навеждат се твърдения за недействителност на
договора на основание чл.22 от ЗПК във вр. чл.10, ал.1 от ЗПК/размерът на шрифта на
договора е по-малък от 12/. Посочва се в отговора на исковата молба, че не са представени
доказателства за плащане по застрахователен договор, поради което сумата претендирана,
като главница застраховка кредит е недължима. Според особения представител на ответника
договорът е недействителен и поради нарушения на чл. 22 във вр. чл.11, ал.1 от ЗПК.
Твърди се, че от съдържанието на договора не може да се направи извод по какъв начин е
формиран ГПР. Излагат де подробни съображения за недействителност на договора на
основание чл.22 от ЗПК и се иска отхвърляне на предявените искове изцяло, като
неоснователни и недоказани.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал.1, т. 2 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 240, чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, като
същият е допустим.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 122/2021 г. по описа на РС-Карнобат, на 29.01.2021
г. в полза ищеца е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника
Б. АК. АПТ. за следните суми: 4134.40 лева –главница; 2571.20 лева - възнаградителна лихва
за периода от 20.05.2018 г. до 20.04.2022 година; 1028.51 лева - мораторна лихва за периода
от 20.06.2018 г. до 15.01.2021 г., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането. В срока
по чл. 414 от ГПК длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение и
заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането
си.
По делото е представено копие на Договор за потребителски паричен кредит,
сключен между кредитора "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България /чийто
правоприемник е френското акционерно дружество "БНП Париба Пърсънъл Файненс", което
се установи служебно след справка в Търговския регистър/ и ответника Б. АК. АПТ.
(кредитополучател) при следните параметри и условия: размер на кредита 4000 лв.,
застрахователна премия 1075 лева, брой погасителни вноски – 48, месечна погасителна
2
вноска – 159,20 лв., обща стойност на плащанията – 7646,40 лв., годишен процент на
разходите – 32,77 %, лихвен процент – 32, 57 %. В договора е инкорпориран и погасителен
план, съдържащ падежни дати на месечните погасителни вноски, размер на вноските и
размер на оставащата главница след всяка вноска. От погасителния план е видно, че първата
вноска е била дължима на 20.05.2021 г., а последната - на 20.04.2022 г. Не е посочен обаче
размерът на уговорената възнаградителна лихва за кредитора – нито като общ размер на
вземането за целия период на договора, нито като месечно плащане, включено в
погасителната вноска.
В т. 2 на условията по договора, дължимата застрахователна премия е разделена на
равен брой вноски, съответстващи на общия брой погасителни вноски и е част от всяка
месечна погасителна вноска. Уговорена е и дължимостта на "такса ангажимент", срещу
която кредиторът фиксира лихвеният процент за срока на договора, като таксата се заплаща
от кредитополучателя при усвояване на кредита, чрез удържането й от общия му размер.
Съгласно т. 5 от условията на договора, при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска,
а при просрочване на две или повече месечни погасителни вноски вземането на кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, включително всички определени в договора надбавки, ведно с
дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от
кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. Съгласно чл. 9 на договора,
всички изявления на кредитора, отправени до кредитополучателя, се считат узнати от
последния, ако бъдат доставени на адрес, изпратени по факс или до адрес на ел. поща, или
съобщени по телефон, посочени в договора от кредитополучателя.
В края на договора кредитополучателят е направил изявление и е удостоверил, че е
получил посочената сума на кредита по банковата си сметка, преддоговорна информация в
съответствие със ЗПК и екземпляр от договора за кредит. Договорът за кредит е подписан от
страните и подписите не са оспорени по делото.
По делото е представен и Сертификат № PLUS-15901953 г., съгласно който
застрахователите "Кардиф Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо
застраховане, клон България" са се съгласили да застраховат отговорността на
кредитополучателя при условията на застраховка "Защита на плащанията", пакет "Защита
на плащанията", срещу заплащане на застрахователна премия. Не е представена
застрахователна полица, под формата на която би следвало да е сключен застрахователния
договор.
Приложено е копие на покана от 15.11.2018г., отправена от ищеца до ответника, в
която се съдържа изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради
просрочване на две или повече месечни погасителни вноски. Не са представени
доказателства поканата да е била получена от ответника преди завеждане на настоящото
дело, поради което следва да се приеме за установено, че тя е достигнала до него на датата
3
на получаване на преписите от исковата молба и приложенията към нея от особения му
представител на 31.08.2021 г.
По делото е допусната и назначена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице
по която е установило, че нетната сума за получаване в размер на 3860 лв., след удържане на
такса ангажимент в размер на 140 лв., е била преведена на 13.04.2018 г. по банковата сметка
на кредитополучателя в ОББ АД. От заключението на експертизата става ясно, че
кредитополучателят не е погасявал задължението си. Уговореният лихвеният процент е в
размер на 26,54 % и ГПР 32,77%, но в ГПР не е включена застрахователната премия. От
експертизата е видно, че за периода от 20.05.2018 до 20.10.2018г. са били начислявани суми
–главница за застраховка, като считано от 20.11.2018г. застраховката и била анулирана.
Общата сума за плащане дължима от ответника, съгласно договора е в размер на 7646,40 с
включена такса ангажимент.
При така събраните по делото доказателства, от правна страна съдът намира
следното:
Неоснователно е възражението на ответника, заявено от особения представител, за
недействителност на договора на основание чл.22 във вр. чл.10, ал.1 от ЗПК относно размера
на шрифта. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък
от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Няма спор, че процесният
договор е изготвен в писмена форма на хартиен носител с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт. Текста е разбираем и четим. Относно размера на шрифта следва да се посочи, че при
съпоставката между европейското и националното право, българският законодател е
предвидил допълнително изискване към договора за потребителски кредит – всички
елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по -
малък от 12, като по този начин е въвел изискване, различно от предвиденото в Директива
2008/48/ЕО, която съдържа хармонизирани разпоредби в тази област и разпоредбата на чл.
10, ал. 1 от ЗПК в частта й относно изискването всички елементи на договора да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, не следва да бъде
прилагана от националния съд, доколкото не е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО.
Сключеният между страните договор за кредит представлява потребителски кредит
по смисъла на Закона за потребителския кредит, тъй като същият отговаря на условията на
чл. 9 от ЗПК. В договора обаче не е спазено изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК и не е
посочено при какви допускания е изчислен годишният процент на разходите, което
представлява основание да се приеме, че процесният договор за кредит е недействителен на
осн. чл. 22 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и други, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Това означава, че годишният
процент на разходите включва лихвеният процент по кредита, както и всички останали
4
разходи, които следва да бъдат заплатени към момента на сключване на договора или в
бъдеще. Застрахователната премия, която е част от месечната погасителна вноска, следва да
бъде включена в годишният процент на разходите по кредита. В настоящия случай липсват
твърдения в размера на ГПР да е включена и дължимата от кредитополучателя
застрахователна премия, което се установи и от приетата по делото ССчЕ. При включването
на застрахователната премия в ГПР, размерът на разходите нараства. Посочването в договор
за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно
общите разходи по кредита, следователно относно цената, което е заблуждаваща търговска
практика, тъй като може да повлияе на потребителя да сключи сделка, която не би сключил,
ако е имал пълната информация за цената на кредита.
Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съдът намира, че чистата стойност на кредита е в размер на 3860,00 лв., която сума е
била преведена от кредитора по банковата сметка на ответника в ОББ АД, а не посочената в
договора сума от 4000 лв., тъй като от тази сума кредиторът е приспаднал посочената в
договора "такса ангажимент" в размер на 140 лв., а предвид недействителността на
процесния договор същата се явява недължима на осн. чл. 23 от ЗПК и следва да се приеме,
че ответникът дължи част от претендираната главница в размерна 3860 лева. Тъй като
предсрочната изискуемост не е била надлежно обявена длъжникът - ответник по иска,
дължи изпълнение на тази част от дълга, по отношение дължимите месечни вноски с
настъпил падеж, съгласно погасителния план /вж ТР № 8/2017 по тълк. дело № 8/2017
година на ВКСГКТК/. Крайният срок за погасяване на кредита е 20.04.2022г., когато е
следвало да бъде погасена 48 вноска от погасителния план. Останалите 47 вноски са с
настъпил падеж и ответникът Б.А. дължи на ищеца сумата от 3686,05 лева, която остава от
дължимата главница от 3820 лева след приспадане на последната дължима вноска по
главницата, за която не е настъпил падежа, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението в съда – 28.01.2021г. до окончателното плащане..
Предвид гореизложеното, предявеният установителен иск следва да бъде уважен
частично, а именно за главница в размер на 3686,05 лева, ведно със законната лихва за
забава, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното й изплащане, а в останалата му част искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Поради частично отхвърляне на иска за главницата, се е сбъднало условието за
разглеждане от съда на евентуалния осъдителен иск за присъждане на сумата над уважения
установителен иск от 3726,05 лева до претендирания размер от 7734,11 лева. Съдът намира
същият за недопустим с оглед даденото разрешение в Тълкувателно решение № 8/2017 г. на
ОСГТК, че ищецът няма правен интерес от предявяването на осъдителен иск за същото
вземане на същото основание. Претенциите на ищеца по предявения при условията на
евентуалност осъдителен иск по вид и размер са напълно идентични с претенциите по
установителния иск, идентично е и неговото основание – договор за кредит. Предмет и на
5
двата иска е вземането за непогасената част от главницата, произтичащо от неизпълнение на
задължението на кредитополучателя по договора за потребителски кредит, заявено като
предсрочно изискуемо. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за
предсрочно изискуем, направено в хода на исковото производство с връчване на препис от
исковата молба на ответника, има за последица настъпване на изискуемостта от този
момент, но не променя основанието, на което е възникнало вземането и е издадена
заповедта за изпълнение на парично задължение – договора за кредит. Разликата между
главния и евентуалния иск е само във вида на търсената защита, поради което е налице
недопустимо съединяване на исковете (в този смисъл решение № 135/26.09.2018 г. по т. д. №
230/2017 г. на ВКС, ІІ г. о.). Предвид горните съображения предявеният в условията на
евентуалност осъдителен иск следва да се остави без разглеждане.
Ищецът претендира разноски в заповедното производство в размер на 204,68 лева от
които 154,68 –държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Предвид
частичното уважаване на исковите претенции в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в заповедното производство в размер на 98,61 лева.
В исковото производство ищецът претендира разноски в размер на 154,68 лева
държавна такса, 8,86 лева –допълнителна държавна такса, 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, 150 лева –депозит за вещо лице и 615 лева –депозит за особен
представител. Съобразно частичното уважаване на претенциите в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски в размер на 471,50 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Карнобатския районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено между страните по делото, Б. АК. АПТ. ЕГН ********** **
дължи на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А. – Франция, вписано в Търговския фирмен
регистър във Франция, гр.Париж, бул. Осман №1 действащо на територията на РБ чрез
"БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България" ЕАД, ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, сумата от 3686,05 лева, представляваща дължима главница
по договор за потребителски паричен кредит, ведно със законната лихва, считано от
28.01.2021 г. до окончателното й изплащане, които вземания са част от предмета на Заповед
№ 260064/29.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена
по ч. гр. д. № 122/2021 г. по описа на РС-Карнобат, като отхвърля претенция над уважения
размер до претентирания размер от 7734,11 лева като неоснователна.
ОСЪЖДА Б. АК. АПТ. ЕГН ********** ** да плати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С. А. – Франция, вписано в Търговския фирмен регистър във Франция, гр.Париж,
бул. Осман №1 действащо на територията на РБ чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.
А., клон България" ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. София
сумата от 98,61 лева – разноски в заповедното производство и 471,50 лева- разноски в
исковото производство.
6
Оставя без разглеждане и прекратява производството по гр.дело № 539/2021г. по
описа на РС-Карнобат в частта относно приетия за разглеждане при условията на
евентуалност осъдителен иск.
На особения представител да се изплати възнаграждение в размер на 615,00 лева от
внесения депозит.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
7