Присъда по НОХД №435/2017 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 26
Дата: 17 юли 2018 г. (в сила от 2 август 2018 г.)
Съдия: Юлиян Живков Николов
Дело: 20173120200435
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№ 26/17.7.2018г.гр. Д.

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯН НИКОЛОВ

                                                      

При протоколист И. В. с участие на прокурор Б. С. като разгледа НОХД № 435/2017 г. по описа на РС Д., докладвано от председателя

 

        П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ А.А.А. – роден на *** ***, ***; български гражданин, средно образование, не работи, неженен, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че:

 

На 18.02.2017 г. в гр.С., обл.В., управлявал моторно превозно средство - лек автомобил “***” с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,65 на хиляда, установено по надлежния ред – “Алкотест Дрегер 7510” с № ARBB-0009, поради което и на основание чл.343б, ал.1 вр. чл.54 НК му НАЛАГА наказание  “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което ОТЛАГА с изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила, на основание чл.66 ал.1 от НК, както и наказание „ГЛОБА“ в размер на 500 /двеста/ лева.

 

 НАЛАГА на подсъдимия А.А.А., ЕГН ********** наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 година и 4 месеца, на основание чл.343г вр. чл.343б, ал.1 от НК.

 

ПРИСПАДА при изтърпяването на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ времето през което подс.А. е бил лишен от това право по административен ред , считано от 18.02.2017г. на основание чл.59 ал.4 НК.

 

ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯ А.А.А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС - Д. сумата от 680 /шестстотин и осемдесет/ лева, представляваща стойността за направени разноски в съдебното производство за възнаграждение на вещи лица, на основание чл.189, ал.3 НПК

 

ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯ А.А.А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД МВР – В. сумата от 338.56 лв /триста тридесет и осем лева, петдесет и шест ст./, представляваща стойността за направени разноски в досъдебното производство за възнаграждение на вещи лица, на основание чл.189, ал.3 НПК.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване пред Окръжен съд-В. в петнадесетдневен срок от днес.

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

към присъдата по НОХД N 435/2017 г. по описа на Районен съд – гр.Д., трети състав

 

Девненският районен прокурор е внесъл в РС гр.Д. обвинителен акт, с който е повдигнал обвинение срещу А.А.А., ЕГН **********, за това, че:

На 18.02.2017 г в гр.С., обл. В., управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка “***” с рег.№***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда-1.65 на хиляда, установено по надлежния ред- с алкотест “Дрегер 7510” с № ARBB-0009 - престъпление по чл.343б, ал.1 НК.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението, като счита същото за безспорно доказано. Твърди, че фактическата обстановка, описана в ОА, безспорно се доказва както от показанията на свидетелите, така и от събраните по делото писмени доказателства. Моли съда да  признае подс.А.  за виновен и да му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и три месеца, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба” в размер на 500 лева. По отношение на наказанието „лишаване от право да управлява МПС” прокурорът моли да бъде наложено в размер на една година и четири месеца, като бъде приспаднато на осн. чл.59 ал.4 НК времето, през което подс.А. е бил лишен от това право по административен ред, считано от 18.02.2018 г.

 Подс.А.А. е редовно призован и се явява в с.з. В хода на съдебното следствие дава обяснения, като твърди, че преди да му бъде извършена проверката от органите на полицията, е изпил само една чаша вино и е употребил веществото „Листерин”, с което си е правил промивки на устната кухина поради проблем със зъбите. Възползва се от правото си на последна дума и моли съда да постанови оправдателна присъда.

Защитникът на подсъдимия - адв.Ж.Г. *** приема описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, но твърди, че в хода на разследването по ДП и в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно убедителни доказателства за това, че неговият подзащитен е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1.65 на хиляда. Заявява, че проведеният по делото следствен експеримент доказва, че преглъщането на една глътка от веществото „Листерин” може да промени показанията на уреда „Дрегер”. Твърди, че извършването на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подс.А., не е доказано, поради което моли подзащитният му да бъде признат за невиновен.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: подс.А.А.А. ***. Същият притежавал СУМПС №********* със срок на валидност 07.11.2023г. Същият не бил осъждан, но спрямо него имало влезли в сила множество НП за извършени различни нарушения по ЗДП и ППЗДП.

На 18.02.2017 г. в около 21.30 часа в гр.С. свидетелите М.Д. и Е.Х. *** изпълнявали служебните си задължения, като извършвали обход с патрулен служебен автомобил. Тогава те забелязали л.а „***” с рег. № ***, движещ се с висока скорост. Подали на водача на този автомобил светлинен сигнал да спре, за да му бъде извършена проверка. След като автомобилът спрял, св.Х. проверил самоличността на водача, а именно подс.А.А.. Тъй като св.Х. преценил, че подс.А. е във видимо нетрезво състояние, той решил да бъде извършена проверка за наличие на алкохол с техническо средство - алкотест “Дрегер 7510” с № ARBB-0009. Цифровата индикация на уреда отчела концентрация на алкохол 1.65 промила. За констатиранато нарушение св.Х. съставил АУАН №115602/18.02.2017 г. и издал талон за медицинско изследване. В указания в талона срок подс.А. бил отведен в ЦСМП Д., но той отказал да даде кръв за изследване.

Със Заповед №17-0253-000073/20.02.2017 г.на Началника на РУ МВР Д. била приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС на подс.А. до решаване на въпроса за отговорноста му, но не повече от 18 месеца.

В хода на разследването по ДП била назначена СМЕ, от заключението по която е видно, че водата за уста “Листерин” не е предназначена за поглъщане, а се използва само за промивка на устната кухина с последващо изплюване. При правилна употреба на препарата концентрацията на алкохол в кръвта не се повлиява. Възможно е до секунди след промивка на устата показанията на техническо средство, отчитащо съдържание на летливи редуцирани вещества в издишания въздух, да бъдат повлияни. В хода на съдебното следствие вещото лице, изготвило експертизата – д-р В.С., поддържа изцяло даденото заключение.

В хода на разследването по ДП е назначена и допълнителна СМЕ, от заключението по която е видно, че не е възможно концентрацията на алкохол в кръвта на подс.А. – 1.65 на хиляда да е вследствие от приетото от него количество алкохол. Употребата на “Листерин” не е повлияла концентрацията на етилов алкохол в кръвта на А.. В хода на съдебното следствие вещите лица поддържат заключението си.

В хода на съдебното следствие е назначена тройна СМЕ, като вещите лица потвърждават заключенията по назначените в хода на разследването по ДП две СМЕ, както и концентрацията на алкохол в кръвта на подс.А. съгласно извършената проба с алкотест “Дрегер” на 18.02.2017г. Съгласно заключението на вещите лица не е възможно концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия от 1.65 промила да се получи при употреба на една чаша вино и веществото “Листерин”. За такава концентрация на алкохол подсъдимият следва да е изпил около 1,5 литра вино или 808 мл. от веществото “Листерин”. В хода на съдебното следствие вещите лица поддържат заключението си.

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за установена след анализ и преценка на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност. Относно авторството на престъплението, съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите М.Д., Е.Н.Х. и Е.П.. Тези свидетели описват подробно, последователно, ясно и категорично събитията, случили се към момента на спирането на автомобила, управляван от подс.А.. Свидетелите Д. и Х. са полицейските служители, извършили проверката и установили, че автомобилът се управлява именно от подс.А., а св.Х. в качеството си младши автоконтрольор е извършил и пробата с техническо средство, при която е отчетено съдържание на алкохол в кръвта на подс.А. от 1.65 на хиляда. Св.П. потвърждава, че към момента на пристигането на подс.А. в ЦСМП Д. той се е държал като лице, което е употребило алкохол. И тримата  свидетели не са заинтересовани от изхода на делото, техните показания са обективни и безпристрастни и в хода на съдебното следствие след личното възприемане на показанията им от съда не са възникнали никакви съмнения за евентуална лична заинтересованост и предубеденост, поради което и съдът изцяло кредитира показанията им. Показанията на тези свидетели кореспондират изцяло и със заключенията на назначените и изготвени по делото СМЕ, както и с резултатите от проведения в хода на съдебното следствие следствен експеримент.

Съдът счита, че показанията св.А.Т. нямат значение относно разкриването на обективната истина по делото, тъй като тя единствено потвърждава, че като личен зъболекар на подс.А. е провела лечение на зъбите му и му е предписала да употребява вода за уста „Листерин”.

Съдът не кредитира показанията на св.А.И.С., тъй като те изцяло подкрепят изградената от подс.А. защитна версия и изцяло противоречат на показанията на свидетелите, които съдът кредитира. Освен това съдът счита, че възникват съмнения относно личната заинтересованост и предубеденост на този свидетел, тъй като същият е в близки отношения с подсъдимия.

          Подсъдимият А. дава обяснения в хода на съдебното следствие, но съдът счита, че те са плод на изградена защитна версия, поради което не ги кредитира. Освен това те са в пълно противоречие с показанията на свидетелите, които съдът кредитира и със заключенията по назначените и изготвени СМЕ.

  Налице е както фактическа, така и логическа връзка между  събраните по делото доказателства - свидетелските показания, изготвените СМЕ, проведения следствен експеримент, водещи недвусмислено до извода, че деянието е осъществено от подсъдимия по начина, описан в обвинителния акт по делото.

Писмените доказателства, потвърждаващи приетата за установена фактическа обстановка са приобщените по реда на чл.283 НК документи -писма, докладни, справки, справка за съдимост, справка КАТ-ПП-ОД МВР –В., декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

  С действията си на 18.02.2017 г. подсъдимият А.А.А. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпление по чл.343 б ал.1 НК, като в гр.С., обл.В., управлявал МПС - лек автомобил марка “***” с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда - 1.65 на хиляда, установено по надлежния ред - с алкотест “Дрегер 7510” с № ARBB-0009.

 От обективна страна деянието се изразява в управление на МПС след употреба на алкохол.

Деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал, че не трябва да управлява МПС след употреба на алкохол, но въпреки това е управлявал МПС.

           Причини за извършване на престъплението – незачитане на правилата за движение по пътищата и установения в Р. България ред относно забраната на управление на МПС след употреба на алкохол.

          Смекчаващи вината обстоятелства - липса на предходни осъждания.

          Отегчаващи вината обстоятелства - многобройни предходни нарушения по ЗДП и ППЗДП с наложени множество наказания и липса на критично отношение към извършеното деяние.

При определяне размера на наказанието за подсъдимия съдът прецени степента на обществената опасност на престъплението като висока предвид високата степен на опасност на подсъдимия за другите участници в движението – същият системно нарушавал правилата за движение, установени в ЗДвП и в конкретния случай управлявал МПС след употреба на алкохол. Също така като висока съдът прецени и степента на обществена опасност на подсъдимия, който към момента на извършване на деянието е бил наказван по административен ред с общо 39 НП, влезли в сила за различни нарушения по ЗДвП, 6 бр. фишове и 3 бр. ЗППАМ. Така наложените административни наказания говорят за формиране у подсъдимия на трайно противоправно поведение, свързано със системно нарушаване на установения в страната правов ред и в частност - на правилата за движение по пътищата. Въпреки многобройните административни наказания, подс.А. не се е поправил и превъзпитал, а напротив – продължил е да върши нарушения, което означава, че спрямо него генералната и специалната превенция не са изиграли никаква положителна роля. Издаденият голям брой НП за извършени различни нарушения по ЗДП и ППЗДП още веднъж потвърждава тезата, че той системно нарушава правилата за движение и създава опасност за другите участници в движението. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът прецени единствено липсата на предходни осъждания. Горното мотивира съда да наложи предвиденото в специалната разпоредба на НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при приложението на разпоредбата на чл.54 НК при превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността обстоятелства за минималния срок, предвиден в специалната част на НК, а именно ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което наказание отложи с ТРИ ГОДИНИ изпитателен срок на основание чл.66 ал.1 НК, единствено поради липсата на предходни осъждания. Съдът наложи на подс.А. и кумулативно предвиденото наказание „глоба” в размер на 500 лева.

На основание чл.343г вр. чл.343б ал.1 НК съдът наложи на подс.А. и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година и 4 месеца, като приспадна времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред, на основание чл.59 ал.4 НК.

Съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на РС Д. и по сметка на ОД МВР В. сумата от 1018,56 лв. за възнаграждения на вещи лица във фазата на ДП и в съдебната фаза.

Съдът счита, че с тези наказания и по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: