Р Е Ш Е Н И Е
№ 199 13.07.2020
г. гр. Димитровград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател:
Гергана Стоянова
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Дарина Петрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1345
по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид:
Съдът е
сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев
против И.П.В.
*** и И.А.И. ***, с която е предявен
установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че на 17.08.2018 г. е подписан Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на основание чл. 99 от ЗЗД
между „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, и
„Крсдихелн" ООД. ЕИК *********, по силата на който вземанията на
„Кредихелп“ ООД срещу И.П.В. и И.А.И., за които е издаден процесния запис на
заповед, са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви в полза на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД. В практиката си ВКС в Определение № 329 от 31.05.2011 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 226/2011 г., IV г. о., ГК и Определение № 366 от 19.05.2011
г. на ВКС по т. д. № 994/2010 г., I т. о., ТК приема, че активно легитимиран да
предиви иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК е цесионерът по договор за цесия за
вземане по заповедно производство, ако вземането е прехвърлено след издаване на
заповедта за изпълнение, предвид косго настоящия установителен иск се предявява
от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството му на цесионер
по договор за цесия от дата 17.08.2018г.
В подкрепа на
изложеното към настоящата молба прилага заверен препис на договор за цесия,
ведно с приложение към него. от което се удостоверява, че процесното вземане е
предмет на договора за цесия, както и препис от потвърждението за извършената
цесия.С изрично пълномощно законният представител на „Кредихелп“ ООД е
упълномощил „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер
по Договора за прехвърляне на вземания от 17.08.2018 г. да уведоми длъжниците
за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД до ответниците са изпратени Уведомителни писми от „Кредихелп“ ООД
чрез „Агенция за събиране на вземания“ АД, в качеството на пълномощник, с Изх
№: УПЦ-С-КРХ/62632 от 13.09.2018 г. за извършената продажба на вземания,
изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне, на предоставените от
ответниците на първоначалния кредитор постоянен адрес. Писмото се е върнало в
цялост. На 09.07.2019 г. ищцовото дружество изпрати повторно писмо до
длъжниците, съдържащи Уведомително писмо от „Кредихелп“ ООД чрез „Агенция за
събиране на вземания“ АД с изх. № УПЦ-С-КРХ/62632 чрез куриер. Към датата на
подаване на исковата молба, обратна разписка не се е върнала.С уведомително
писмо от „Кредихелп“ ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД изх. №:
УПЦ-С-КРХ/62632 от 09.07.2019 г. за извършената цесия, моли съда да връчи на
ответниците ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на
постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г.
по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/09 год. на II т. о.,съгласно които ако към исковата молба по иск на
цесиоиера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.
99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от
значение за спорното право.
В случай,
че ответнците не бъдат намерени на установените по делото адреси, съобщението
бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство
безспорно се установи, че задължението на ответниците, произтичащо от посочения
договор за паричен заем, не е погасено, моля да приемете, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане
на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване
за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на което фактът кога и па кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на
иска, след като но делото безспорно се установи, че претендираното с исковата
молба задължение не е погасено. В тази насока Определение
№987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011 г., IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/201 Зг., ТК.На 09.03.2017 г. в полза на
„Кредихелп“ ООД, ЕИК ********* е издаден Запис на заповед за сумата от 1212,10
лв. (хиляда двеста и дванадесет лева и десет стотинки).Записа на заповед е
предявен за плащане на издателя на 16.07.2014 г. като по него е била изплатена
сума в размер на 666,00 лв. (шестстотин шестдесет и шест лева), поради което от
страна на „Кредихелп“ ООД, ЕИК ********* е входирано заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК до Районен съд
Димитровград за сума в размер на 546,10 лв. (петстотин четиридесет и
шест лева и десет стотинки), като е образувано ч.гр.д. № 27/2015 по описа на PC - Димитровград. След
като съдът е проверил, че представеният запис на заповед е редовен от външна страна
и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците И.П.В. и
Ивелнн А.И. е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист за претендираната сума в размер
на 546,10 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда до изплащане на вземането и 150 лв. /сто и петдесет лева/ - юрисконсултско
възнаграждение. От страна на „Кредихелп“ ООД е подадена молба за образуване на
изпълнително дело въз основа на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, като изпълнителното дело е образувано под № 155 по описа на ЧСИ Смуил
Пеев за 2019 г.Видно от постъпилото по ч.гр.дело № 27/2015 г., по описа на PC - Димитровград,
уведомление длъжникът не е намерен на установените в изпълнителното
производство адреси и заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК му е връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. като същият не се е явил в кантората на съдебния
изпълнител да получи книжата по делото, което от своя страна обуславя правния
интерес от подаването на настоящата искова молба.Поради обстоятелството, че за
вземането на „Кредихелп“ ООД прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ********* срещу И.П.В. и И.А.И. е издадена Заповедта
за изпълнение и изпълнителният лист въз основа на представен запис на заповед,
следва да се посочи, че представеният в оригинал менителничен ефект в
заповедното производство е редовен от външна страна и отговаря на законовите
изисквания за валидност. 11о своята правна природа записа на заповед е
едностранна, строго формална сделка, чието задължително съдържание е
императивно определено от законодателя в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ и е
условие за валидност на акта. Наименованието „запис на заповед“ се съдържа
както в заглавието, така и в текста на документа. Налице е безусловна клауза за
плащане на определена парична сума — 1212,10 лв. (хиляда двеста и дванадесет
лева и десет стотинки), които са предмет на заповедното производство. Посочени
са място на издаване и плащане като поемател - „Кредихелп“ ООД. ЕИК *********.
а длъжник по него е издателят на документа.
На
основание горното следвало да се приеме, че в тежест на И.П.В. и И.А.И. е
възникнало валидно задължение по процесният запис на заповед за заплащане на
сумата от 1212.10 лв. Това задължение е възникнало за издателя, както и за
авалиста от датата на издаване на ценната книга.Видно било от приложеното към
настоящата искова молба Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия), в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е
прехвърлено вземане на „Кредихелп“ ООД срещу И.П.В. н И.А.И., произтичащо
от Договор за заем № 62632 от дата 20.02.2014 г. По силата на Договора за цесия
са прехвърлени следните вземания: 373.00 лв. - остатък главница. 143.10 лв. -
остатък договорна лихва и 691.00 лв. - остатък лихва за просрочие, като общо
дължимата сума към дачата на прехвърляне па вземането /17.08.2018 г./ е в размер
на 1207,10 лв. Независимо от обстоятелството, че записът на заповед е
самостоятелна правна сделка от катечорията на абстрактните, при която
основанччсто е извъчч съдържанието на документа и независимо от разясчченията
дадени в съобразителната част на Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г.
по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че в производството по чл.422,
ал.1 ГПК ищецът - кредитор, който се е спабдич със заповед за изпълнение
въз основа на запис на заповед, доказва вземането си. основано на менителничиия
ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ
на изпълнение предвид което не е длъжен да сочи основание на поетото със записа
па заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на каузата
правоотношение между него и издателя, по повод ши във връзка с което е издаден
записът на заповед, с настоящата искова молба обвързваме дължимото по
записа на заповед вземане с каузалното правоотччошеччие възникнало между
„Кредихелп“ ООД и издателя на записа на заповед гчо силата на сключен Дочовор
за заем № 62632 от дата 20.02.2014 г. Това е необходимо с оглед доказване
факта, че процесното вземане е предмет на сключения между страните Договор за
цесия, т.е. с оглед доказване ччрехвърлянето чча вземането, както и неговата
индивидуализация.На дата 20.02.2014 г. Между „Кредихелп“ ООД и И.П.В., е
сключечч Индивидуален Дочовор за заем № 62632. по силата на който. Заемодателят
се е задължил да предостави чча Заемателя заем в размер на 600,00 лева
(шестстотин лева), представляващи „заемчча сума". Съгласччо чл. 4. от
договора за заем. Заемателят дължи връщане чча получената заемна сума при
условията на чл. 3 от договора.Със споразумение от 20.02.2014 г.. И.А.И.. ЕГН **********
е поел солидарна отговорност към Заемодателя за изпълнението на задължението за
връщане на предоставената заемна сума. Като обезпечение на задължението за
връщане на всичко дължимо по договора за паричен заем Заемателят е издал Запис
на заповед. Поръчителят - И.А.И. се е съгласил да подпише издаденият Запис на
заповед, като по гози начин е поел солидарна отговорност за изпълнението на
всичко дължимо по менителниния ефект.
В случая следвало да се има предвид, че записа на заповед
е абстрактна сделка, при кояго основанието за плащане не е елемент от
съдържанието й и условие за нейната действителност и сумата по него се дължи
независимо от наличието на каузална сделка или каквото и да е друго основание,
както и от развитието на каузалните правоотношения, във връзка с които
менителничния ефект е издаден, предвид което претендира от И.П.В. и И.А.И., в
качеството им на поематели по запис на заповед издаден на 20.02.2014 г.,
предявен за плащане на 16.07.2014 г., да заплати сума в размер иа 546,10
ли. (петстотин четиридесет н шест лева и десет стотинки), ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането,
както н направените в хода на заповедното производство разноски: сумата от
25,00 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса и 150 лв. /сто лева/ -
юрисконсултско възнаграждение.
Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за
установено по отношение на И.П.В., ЕГН **********. с адрес: *** и И.А.И.,
ЕГН **********, с адрес:г***, че същите дължат на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК ********* при условията на солидарна отговорност 546,10
лв. (петстотин четиридесет и шест лева и десет стотинки), представляваща
поето със запис на заповед задължение, ведно със законната лихва от датата на
подаване па заявлението в съда до изплащане на вземането, сумата от
25,00 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса и 150 лв. /сто и петдесет
лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
Претендира
да се осъдят ответниците за дължимите разноските, извършени по изпълнителното
производство.
Претендира да бъдат присъдени разноските направени в хода
на настоящото производство, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на
350 (триста и петдесет) лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
В срока за
отговор на исковата молба, ответникът И.А.И. ЕГН: **********,***, чрез назначен
от съда особен представител депозира отговор,в който взема становище по
допустимостта и основателността на предявения иск, становище по изложените
обстоятелства, на които се основава иска, както и становище по отношение на
направените от ищеца в исковата молба доказателствени искания и приложените към
нея писмени доказателства, както следва:Относно допустимостта счита, че
предявен установителен иск, с правно основание чл.415, във вр. чл.422, ал.1 от ГПК за процесуално недопустим. по следните основни съображения:На първо място счита,
че липсва идентичност на исковата претенция по предявения установителен иск с
претенцията, предмет на заповедното производство, по което е било образувано ч.
гр. дело № 27/2005г. по описа на Районен съд гр.Димитровград. Липсата на
идентичност на иска по чл.422, ал.1 от ГПК с претенцията по заповедното
производство се обосновава както по отношение на страните в двете производства,
така и по отношение на основанието и предмета на заявените претенции по тях и
правопораждащите им факти.В тази насока в образуваното заповедно производство
по ч. гр. дело № 27/2005гг по описа на Районен съд - гр.Димитровград
молител и кредитор по делото е било дружеството - „Кредихелп” ООД, гр.София с
ЕИК: *********, а видно от т.12 и т.1р на подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, задължението на длъжниците при наличие
на солидарна отговорност е посочено, че произтича от запис на заповед, издаден
на 20.02.2014г. и предявен за плащане на 16.07.2014г. В т. 14 на същото
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е
пояснено единствено, че издаденият в полза на „Кредихелп” ООД запис на заповед
бил за сумата от 1212,10 лв., от които към деня на подаване на заявлението били
заплатени 666,00 лв., вследствие на което претендираната незаплатена главница
била в размер на 546,10 лв.За разлика от заповедното производство,
установителният иск по чл.417, ал.1 от ГПК е бил предявен от нов кредитор и
ищец в производството - „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК: *********,
който в обстоятелствената част на, иска е обосновал правния интерес и
легитимацията си да предяви същата тази претенция с наличие на подписан Договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 17.08.2018г., сключен на
основание чл.99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК:
********* и „Кредихелп” ООД, гр.София с ЕИК: *********, по силата на който
договор вземанията на „Кредихелп” ООД срещу И.П.В. и И.А.И., за които бил
издаден процесния запис на заповед били „прехвърлени” изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК:
*********.В тази връзка, счита, че е изцяло несъстоятелно изразеното в исковата
молба твърдение на ищеца, че вземането по записа на заповед, което е било
заявено в заповедното производство и по което е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 5 от
14.01.2015г. е било „прехвърлено” на ищеца „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, по силата процесния Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 17.08.2018г.В Търговския закон съществувал специален ред за прехвърляне на
вземания, произтичащи от запис на заповед и този ред предвижда менителничния
ефект по редовен запис на заповед да се прехвърля само чрез джиро.Джирото
/индосалмент/ е едностранна абстрактна сделка, по която джирантът, като носител
на правата по менителничното вземане, с едностранно волеизявление, изразено в
писмена форма, прехвърля правата си на джиратаря и отговаря за приемането и
плащането на ценната книга, освен ако е уговорено друго. Джирото трябва да бъде
написано върху ценната книга или прикрепен върху нея лист /алонж/ и да бъде подписано
от джиранта /чл.466 и сл. от ТЗ/.В настоящия случай прехвърлянето на вземането
по записа на заповед от 20.02.2014г. не е извършено по изискуемия от закона ред
чрез надлежно джиро, а се твърди, че това е станало чрез договора за цесия от
17.08.2018г. Въпросният договор не може да прехвърли правата по ценната книга.
Изключение от изискването за джиро е предвидено в чл.466, ал.2 от ТЗ само
тогава, когато издателят е написал в менителницата думите „не на заповед”.
Очевидно е, че при записа на заповед не само не се съдържат посочените думи, а
тъкмо обратното, изискване за валидност на този вид ценни книги е наличието на
израза „запис на заповед”.Видно от предмета на сключения между „Кредихелп” ООД
с ЕИК: ********* и „Агенция за събиране на вземания’ ЕАД с ЕИК: *********
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 17.08.2018г. в него не са включени вземания,
произтичащи от записи на заповеди, в
това число и вземането по процесния запис на заповед, чийто издател е първия
ответник И.П.В.. В тази насока моля да кредитирате текста на т.2.1. от
приложения към исковата молба договор за цесия от 17.08.2018г., където съвсем
ясно е лимитиран и очертан кръгът от вземания, които се прехвърлят на купувача
- „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК: ********* от продавача -
„Кредихелп” ООД с ЕИК: ********* и сред тези вземания, не са включени тези произтичащи и основаващи се
записи на заповеди. Съгласно
визираната разпоредба на т.2.1. от процесния договор за цесия от 17.08.2018г. „страните се споразумяват, че Продавачът
ще прехвърли на Купувача Вземания, произтичащи от договори за заем по смисъла
на Закона за задълженията и договорите и Търговския закон и договори за
потребителски кредити по смисъла на Закона за потребителския кредит, като вземанията
ще се индивидуализират в Приложение № 1 към настоящия договор”. Никъде в предмета на договора за цесия не са посочени
вземания, основаващи се на записи на заповеди, които независимо от
обезпечителната си функция са самостоятелни абстрактни и едностранни сделки.
Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за
вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на
която основанието е извън съдържанието на документа.
В разпоредбата на т.2.2. на договора за цесия е посочено минималното
съдържание на Приложение № 1, в което би следвало да бъдат индивидуализирани
вземанията и длъжниците, чийто задълженията се прехвърлят на приобретатетя -
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК: *********, а именно: „кредит ID, имена на длъжника, солидарните длъжници, съдлъжник,
гарант, поръчител, авалист, правоприемник на някои от длъжниците, ЕГН/ЕИК на
длъжника и последните, дата на договора за потребителски кредит, отпуснатата
главница, общ размер на задълженията във връзка с потребителския кредит,
остатък от дължимата сума, който е засечен към деня на извършване на цесията и
лихва за забава, като съдържащата се в него информация е потвърдена от
ПРОДАВАЧА като пълна, точна и вярна
Видно от Приложение № 1 към договора за цесия от 17.08.2018г., изготвено в табличен вид, срещу
пореден номер 347 е посочен единствено първия ответник и длъжник И.П.В. е ЕГН: **********,
посочено е ясно основанието, от което произтича вземането, а именно договор от
20.02.2014г., отпуснатата главница по него в лева - 600 лв., остатъчната
главница към 17.08.2018г. - 373,00 лв., остатъка на договорената лихва към
17.08.2018г. - 143,10 лв., остатъка на лихва за просрочие към 17.08.2018г. -
175,00 лв. и общото дължимо вземане към датата на продажбата (към 17.08.2018г.)
- 691,10 лв. Ето защо, счита че с процесния договор за цесия от
17.08.2018г. и Приложение № 1 към него е било цесирано единствено и само
вземането на „Кредихелп” ООД, произтичащо от сключения договор за заем № 62632
от 20.02.2014г. и то само по отношение на заемателя по същия договор за заем - И.П.В.,
но не и вземането по процесната записна заповед, издадена от същия ответник за
сума в размер на 1212,10 лв., което вземане изобщо не е включено и индивидуализирано
в приложение № 1 на договора за цесия от 17.08.2018г., поради което и не е
предме^ на извършената цесия.
Вземането, което ищеца твърди че е
придобил по отношение на втори ответник по делото - И.А.И. по записа на заповед
и по договора за паричен заем от 20.02.2014г. също не е включено в Приложение №
1 към договора за цесия от 17.08.2018г.
От представените към исковата молба
доказателства категорично се установява обстоятелството, че втория ответник И.А.И.
не е страна по сключения договор за паричен заем от 20.02.2014г., не е поел
солидарна отговорност за изпълнение на задължението по връщане на
предоставената заемна сума, както погрешно твърди ищцовото дружество, поради
което същото това лице не е посочен в Приложение № 1 към процесния договор за
цесия.
Мотивирайки се от гореизложеното,
счита, че ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД няма правен интерес да
предяви иска спрямо ответника И.А.И., тъй като спрямо него няма накърнено свое
материално право.
Наред с горното, новият кредитор -
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК: ********* едва за първи път в
настоящото исково производство по предявения иск по чл.422, ал.1 от ГПК е извел
и посочил ново основание и нови правопораждащи факти на претенцията си спрямо
длъжниците И.П.В. и И.А.И., излагайки в тази връзка твърдения, че вземането
срещу двамата длъжника произтичало от Договор за заем № 62632 от 20.02.2014г.,
сключен между „Кредихелп” ООД и И.П.В. и И.А.И., по силата на който договор
заемодателят бил предоставил на заемателя парична сума в размер на 600 лв.,
представляваща заемна сума, подлежаща на връщане от заемателя при условията на
чл.З от договора и което вземане видно от Приложение № 1 към Договора за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 17.08.2018г. е било прехвърлено в
полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК: *********.
Липсата на идентичност на претенциите
по заповедното и исковото производство в настоящия случай се обосновава както
по отношение на различните страни в двете производства, така и по отношение на
основанията на претендираните вземания и в тази връзка заявените факти,
пораждащи вземанията по двете производства.
В исковото производство по чл.422 от ГПК ищецът е обвързан с изложените обстоятелства, основание и квалификация на
искането си, сложило начало на заповедното производство и не може да предяви
иск, различен от заявената в заповедното производство претенция.
Следва да се посочи, че с предявяването
на установтилен иск по чл.422, ал.1 от ГПК кредиторът продължава защитата си от
заповедното производство. Липсва основание в исковото производство да се
променя материалноправната характеристика на вземането, включително
правопораждащите го юридичедски факти, на които кредиторът е основал вземането
си в заявлението.
Според съдебната практика на
съдилищата, искът по чл.422, ал.1 от ГПК е за съществуване на вземането и това
означава, че неговият предмет е ограничен от издадената заповед за изпълнение,
включително и относно правопораждащите същото юридически факти.
Мотивирайки се от всичко гореизложено, моли
съда да прекрати настоящото исково производство, като приемете, че предявения
иск по чл.422, ал.1 от ГПК срещу ответниците И.П.В. и И.А.И. е недопустим, с
оглед липсата на активна процесуална легитимация и правен интерес от предявяне
на същия този иск от ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК:
*********, както и да обезсилите издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК.
Всички гореизложени аргументи по
допустимостта на предявения установителен иск излага алтернативно и по
основателността на иска.
Прави възражение за
изтекла погасителна давност на вземането по издадената запис на заповед по
смисъла на чл.531, ал.1 от ТЗ.Според
разпоредбата на чл. 531, ал. 1 от ТЗ исковете по менителницата срещу платеца се
погасяват с тригодишна давност от падежа.Процесната запис на заповед от
20.02.2014г. е издадена за сума в размер на 1212,10 лв. и с падеж: на
предявяване. Впоследствие записа на заповед е бил предявен за плащане на
издателя И.П.В. на 16.07.2014г., поради което считам, че тригодишната
погасителна давност на вземането по нея е изтекло още към дата 16.07.2017г.
Обстоятелството, че на 05.12.2014г. кредиторът по записа на заповед -
„Кредитхелп” ООД, гр.София е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, по което е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 5 от 14.01.2015г. и изпълнителен лист от същата тази дата
по ч. гр. дело № 27 по описа за 2015г. на Районен съд гр.Димитровград, както и
обстоятеството, че впоследствие през месец март 2019г. настоящият ищец -
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК: ********* е образувал Изпълнително
дело № 155/2019г. по описа на ЧСИ с рег.№ 874 - Самуил Пеев, с район на
действие - Съдебен окръг гр.Хасково за принудително събиране на вземането по
записа на заповед, не са
действия, по силата на които да се приеме, че погасителната давност е била прекъсвана.
В тази насока се позовава на т.14 от
Тълкувателно решение № 2/201 Зг. , постановено по тълкувателно дело № 2 / 201
Зг. на ОСГТК на ВКС, както и на Определение № 334/24.04.2019 по дело №281/2019
на ВКС, ГК, III г.о.
Съгласно горецитираното тълкувателно
решение на ОСГТК на ВКС и съдебна практина на Върховния касационен съд действия
по прекратяване на давността са само такива, предприети по чл.116, б.”а” и б.
„б” от ГПК.
Длъжникът може да прекъсне давността
като признае вземането (чл.116 б.”а ЗЗД) което обаче не се е случило в
производството по ч.гр.д № 25/2015г. по описа на Районен съд гр.Димитровград.
Касае се за заповедно производство въз
основа на документ по чл.417 ГПК при поискано незабавно изпълнение (чл.418 ГПК), в което длъжникът не участва. Освен това, бездействието на длъжника
когато може да направи възражение, или бездействието му когато е поканен от
частния съдебен изпълнител да плати, не са признание.Кредиторът може да
прекъсне давността с действия по чл.116 б.”б ЗЗД, към кои го действия не се
числи заявлението за снабдяване с изпълнителен лист в заповедно производство.
Разпоредбата начл. 116, б.б ЗЗД е
изключителна и поради това тя не може да бъде тълкувана чрез аналогия (т.14 от
ТР№2/2013г ОСГТК), но дори да се допусне аналогичен ефект прямо давността с
този при исковия процес за вземането - момента на влизане в сила на решението
по иска по чл.422, ал.1 от ГПК не е датата, на която се прекъсва давността.
Относно Договора за паричен заем №
62632 от 20.02.2014г., сключен между заемодателя „Кредихелп” ООД с ЕИК:
********* и заемателя И.П.В. и Договора за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 17.08.2018г., сключен на основание чл.99 от ЗЗД между „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД с ЕИК: ********* и „Кредихелп” ООД, гр.София с ЕИК:
*********., моля да приемете следното:
На първо място не оспорвам
обстоятелството, че на 20.02.2014г. между първоначалния кредитор „Кредихелп”
ООД с ЕИК: ********* и първия ответник по делото - И.П.В. е бил сключен договор
за паричен заем с № 62632 от 20.02.2014г., вземането по който договор за заем
спрямо ответника - И.П.В. впоследствие е било прехвърлено от първоначалния
кредитор и цедент - „Кредихелп” ООД, гр.София с ЕИК: ********* на ищеца и
цесионер - „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК: *********, на основание
сключен между страните Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
17.08.2018г. и Приложение № 1 към същия този договор.
Оспорвам твърдението в ИМ, че
подзащитния ми и втори ответник по настоящото дело - И.А.И. е длъжник по същия
този договор за паричен заем и че е поел солидарна отговорност към заемодателя
за изпълнение на задължението за връщане на предоставената заемна сума.
Оспорвам и твърдението в ИМ, че
вземането спрямо подзащитния ми И.А.И. е предмет на сключения договор за цесия
от 17.08.2018г. и че същото това вземане е било прехвърлено от първоначалния
кредитор и цедент - „Кредихелп” ООД, гр.София с ЕИК: ********* на ищеца и
цесионер - „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК: ********* на основание
същия този договор за цесия и Приложение № \ към
него.
На следващо място, доколкото едва с
исковата молба се твърди, че процесния запис на заповед е бил издаден във
връзка с вземане по каузално правоотношение, произтичащо от сключен договор за
паричен заем № 62632 от дата 20.02.2014г., с настоящия отговор излагам
твърдение за погасяване по давност на вземането на ищцовото дружество,
основаващо се на договора за паричен заем по смисъла на чл. 111, б. „В” от ГПК
от датата на настъпилия падеж на всяка една изискуема вноска, съгласно
договорения от страните погасителен план - приложение № 1 към договора за заем
към датата на предявяване на установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК.
Оспорвам и твърдението, че до двамата
ответника е било връчено уведомление за извършената цесия на основание
сключения на 17.08.2018г. договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
между цедента - „Кредихелп” ООД, гр.София с ЕИК: ********* и цесионера „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК: *********. Действително въз основа на
изрично пълномощно купувачът на вземането /цесионерът/може да извърши
уведомяването за извършената цесия вместо продавачът на вземането /цедента/,
като негов пълномощник. Към ИМ има представено подобно изрично пълномощно от
дата 17.08.2018г., по силата на което действително настоящия ищец „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД с ЕИК: ********* е имал представителна власт да
уведоми от името на стария кредитор „Кредихелп” ООД с ЕИК: ********* всички длъжници
за извършеното прехвърляне на вземания (цесия).
Към ИМ има и приложени копия от три
броя уведомителни писма за извършената цесия, едното с изх.№ УПЦ-С-КРХ/62632 от
дата 13.09.2018г„ адресирано до длъжника И.П.В., второто с изх.№ УПЦ-С-СД-КРХ/62632
от дата 13.09.2018г., адресирано до солидарния длъжник И.А.И. и трето
уведомление с изх.№ УПЦ-С-КРХ/62632 от дата 09.07.2019г., адресирано до
длъжника И.П.В..
И трите горецитирани уведомителни писма
за извършената цесия по чл.99, ал.З от ЗЗД заявавам, че не са били изпратени до
двамата ответници по делото, като в тази връзка към тях липсват надлежно
приложени известия за доставянето им и обратни разписки, удостоверяващи личното
им получаване от страна на двамата длъжника и ответници по делото - И.П.В. и И.А.И..
В тази насока в ИМ се твърди, че
изпращането на писмата до длъжниците било извършено първоначално чрез пощенския
оператор „Български пощи” ЕАД, а впоследствие и чрез куриер, но по делото
липсват каквито и да било представени надлежни писмени доказателства в тази
посока, от които безпорно и категорично да се удостоверява обстоятеството, че
уведомленията за извършената цесия по чл.99, ал.З от ЗЗД са били надлежно
изпратени и връчени лично на длъжниците И.П.В. и И.А.И..
В тази връзка
оспорва обстоятелството, че за връчване на тези пратки са спазени законовите
изисквания за това, а именно, че са били спазени Общите правила за условията за
доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581 /
27.05.20Юг. на Комисията за регулиране на съобщенията, приети на осн. чл. 36 от
Закона за пощенските услуги. Съгласно Чл.5, ал.1 от същите Общи правила: „Препоръчаните пощенски пратки се
доставят на адреса на получателя срещу подпис”, съгласно чл.5, ал.2: „Препоръчаните пощенски пратки по
ал. 1 може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на
получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за
самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило
пратката”, а съгласно чл.5,
ал.З: „Когато
при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. I или лицето по
ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя
писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на
пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не
по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в
пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият
интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в
общите условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е
не по-малък от две ”.
В настоящия
случай липсвали каквито и да е било писмени доказателства, от които да е видно,
че е била спазена горепосочената процедура по чл.5, ал.1, ал.2 и ал.З на Общите
правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети,
приети с Решение № 581 / 27.05.20Юг. на Комисията за регулиране на съобщенията
и че уведомителните писма, адресирани до двамата длъжника - И.П.В. и И.А.И. са
били надлежно доставени и получени от тяхна страна на посочените им адреси или
че са получени от пълнолетни членоне на тяхното домакинство, които живеят на
съответния адрес, удостоверено по съответния ред с три имена и подпис, както и
че е била спазена процедурата по ал.З на чл.5 от същите общи правила. Считам,
че при връчване, извършвано от пощенски служвтели или от куриер, не по реда на
процесуалния закон, не би могло да се прилага фикцията, че пратката ще се счита
връчена на адресата й, в случай, че не е потърсена, като напротив даже е
върната в цялост на изпращача, тъй като такава санкция не е предвидена нито в
чл. 36 от Закона за пощенските услуги, нито в чл.5 от цитираните общи правила,
към които законът препраща.
Наред с
горното, в настоящия случай изобщо не е доказано, че на получателите И.П.В. и И.А.И.
са били връчени съобщения и покани, по силата на които същите тези лица да
бъдат надлежно поканени да се явявт в определен срок в пощенската служба или
съответната куриерска агенция, за да получат пратките си. Считам, че по
тълкувателен път не могат да се създават фикции, които могат да бъдат създадени
само по изключение по законодателен път.
На следващо
място в ИМ се прави искане увомителните писма за извършената цесия до двамата
ответници по делото да бъдат връчени по реда на чл.47 от ГПК в настоящото
производство.
Доколкото
обаче и двамата ответници И.П.В. и И.А.И. се представляват по делото от
назначени им от съда особени представители, то последните не могат надлежно да
получат уведомлението за цесия, тъй като не са договорни такива и не могат да
поемат задължението да им го предадат.
Съгласно
чл. 29 ал.5 от ГПК - Особеният представител може да извършва действия, за които
се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води
делото. Т.е. за да бъде съобщена цесията на особен представител са необходими
две неща - изрично съгласие на особения представител да приеме това съобщаване
(което ще е с оглед възможността на особения представител да доведе реално до
знанието на длъжника извършената цесия) и одобрение на съда.
В тази
насока по силата на настоящия отговор изрично заявява, че поради липса на
връзка с ответника, който представлява И.А.И., адв.Я. като негов назначен от
съда особен представител нямал възможност да доведе до знанието му
уведомлението за цесия, поради което и не е съгласен да го получа това
уведомление от негово име.Същото получава единствено и само в качеството си на
негов назначен от съда особен представител, но не съм съгласен от негово име да
приемам каквито и да било материалноправни изявления, адресирани до същия този
ответник.
Депозиран е отговор и от особения представител на ответника И.П.В. ЕГН:
**********,***, като счита предявен установителен иск, с правно основание
чл.415, във вр. чл.422, ал.1 от ГПК за процесуално недопустим по следните основни съображения:На първо място счита, че липсва
идентичност на исковата претенция по предявения установителен иск с
претенцията, предмет на заповедното производство, по което е било образувано ч.
гр. дело № 27/2005г. по описа на Районен съд гр.Димитровград. Липсата на
идентичност на иска по чл.422, ал. 1 от ГПК с претенцията по заповедното
производство се обосновава както по отношение на страните в двете производства,
така и по отношение на основанието и предмета на заявените претенции по тях и
правопораждащите им факти.В тази насока в образуваното заповедно производство
по ч. гр. дело № 27/2005гг по описа на Районен съд - гр.Димитровград молител и
кредитор по делото е било дружеството - „Кредихелп” ООД, гр.София с ЕИК:
*********, а видно от т.12 и т.13 на подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, задължението на длъжниците при наличие
на солидарна отговорност е посочено, че произтича от запис на заповед, издаден
на 20.02.2014г. и предявен за плащане на 16.07.2014г. В т.14 на същото подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е пояснено
единствено, че издаденият в полза на „Кредихелп” ООД запис на заповед бил за
сумата от 1212,10 лв., от които към деня на подаване на заявлението били
заплатени 666,00 лв., вследствие на което претендираната незаплатена главница
била в размер на 546,10 лв.За разлика от заповедното производство,
установителният иск по чл.417, ал.1 от ГПК е бил предявен от нов кредитор и ищец
в производството - „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК: *********,
който в обстоятелствената част на иска е обосновал правния интерес и
легитимацията си да предяви същата тази претенция с наличие на подписан Договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 17.08.2018г., сключен на
основание чл.99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК:
********* и „Кредихелп” ООД, гр.София с ЕИК: *********, по силата на който
договор вземанията на „Кредихелп” ООД срещу И.П. Васйлев и И.А.И., за които бил
издаден процесния запис на заповед били „прехвърлени” изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК:
*********.В тази връзка, счита, че е изцяло несъстоятелно изразеното в исковата
молба твърдение на ищеца, че вземането по записа на заповед, което е било
заявено в заповедното производство и по което е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 5 от
14.01.2015г. е било „прехвърлено” на ищеца „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, по силата процесния Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 17.08.2018г.В Търговския закон съществува специален ред за прехвърляне на
вземания, произтичащи от запис на заповед и този ред предвижда менителничния
ефект по редовен запис на заповед да се прехвърля само чрез джиро.Джирото
/индосалмент/ е едностранна абстрактна сделка, по която джирантът, като носител
на правата по менителничното вземане, с едностранно волеизявление, изразено в
писмена форма, прехвърля правата си на джиратаря и отговаря за приемането и
плащането на ценната книга, освен ако е уговорено друго. Джирото трябва да бъде
написано върху ценната книга или прикрепен върху нея лист /алонж/ и да бъде
подписано от джиранта /чл.466 и сл. от ТЗ/.В настоящия случай прехвърлянето на
вземането по записа на заповед от 20.02.2014г. не е извършено по изискуемия от
закона ред чрез надлежно джиро, а се твърди, че това е станало чрез договора за
цесия от 17.08.2018г. Въпросният договор не може да прехвърли правата по
ценната книга. Изключение от изискването за джиро е предвидено в чл.466, ал.2
от ТЗ само тогава, когато издателят е написал в менителницата думите „не на
заповед”. Очевидно е, че при записа на заповед не само не се съдържат
посочените думи, а тъкмо обратното, изискване за валидност на този вид ценни
книги е наличието на израза „запис на заповед”. Видно било от предмета на
сключения между „Кредихелп” ООД с ЕИК: ********* и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с ЕИК: ********* договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 17.08.2018г. в него не са включени вземания, произтичащи от записи на заповеди, в това число и вземането по процесния запис на
заповед, чийто издател е първия ответник И.П.В.. В тази насока моля да
кредитирате текста на т.2.1. от приложения към исковата молба договор за цесия
от 17.08.2018г., където съвсем ясно е лимитиран и очертан кръгът от вземания,
които се прехвърлят на купувача - „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК:
********* от продавача - „Кредихелп” ООД с ЕИК: ********* и сред тези вземания, не са включени
тези произтичащи и основаващи се записи на заповеди. Съгласно визираната разпоредба на т.2.1. от процесния
договор за цесия от 17.08.2018г. „страните се споразумяват, че Продавачът ще прехвърли на Купувача
Вземания, произтичащи от договори за заем по смисъла на Закона за задълженията
и договорите и Търговския закон и договори за потребителски кредити по смисъла
на Закона за потребителския кредит, като вземанията ще се индивидуализират в
Приложение № 1 към настоящия договор ". Никъде в предмета на договора за цесия не са посочени
вземания, основаващи се на записи на заповеди, които независимо от
обезпечителната си функция са самостоятелни абстрактни и едностранни сделки.
Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за
вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на
която основанието е извън съдържанието на документа.В разпоредбата на т.2.2. на договора за цесия е
посочено минималното съдържание на Приложение № 1, в което би следвало да бъдат
индивидуализирани вземанията и длъжниците, чийто задълженията се прехвърлят на
приобретатетя - „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК: *********, а
именно: „кредит ID, имена
на длъжника, солидарните длъжници, съдлъжник, гарант, поръчител, авалист,
правоприемник на някои от длъжниците, ЕГН/ЕИК на длъжника и последните, дата на
договора за потребителски кредит, отпуснатата главница,
общ размер на задълженията във връзка с потребителския кредит, остатък от
дължимата сума, които е засечен към деня на извършване на цесията и лихва за
забава, като съдържащата се в него информация е потвърдена от ПРОДАВАЧА като
пълна, точна и вярнаНаред с горното, новият кредитор - „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с ЕИК: ********* едва за първи път в настоящото исково
производство по предявения иск по чл.422, ал.1 от ГПК е извел и посочил ново
основание и нови правопораждащи факти на претенцията си спрямо длъжниците И.П.В.
и И.А.И., излагайки в тази връзка твърдения, че вземането срещу двамата
длъжника произтичало от Договор за заем № 62632 от 20.02.2014г., сключен между
„Кредихелп” ООД и И.П.В. и И.А.И., по силата на който договор заемодателят бил
предоставил на заемателя парична сума в размер на 600 лв., представляваща
заемна сума, подлежаща на връщане от заемателя при условията на чл.З от
договора и което вземане видно от Приложение № 1 към Договора за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 17.08.2018г. е било прехвърлено в полза на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК: *********.Липсата на идентичност
на претенциите по заповедното и исковото производство и настоящия
случай се обосновава както по отношение на различните страни в двете
производства, така и по отношение на основанията на претендираните вземания и з
тази връзка заявените факти, пораждащи вземанията по двете производства.В
исковото производство по чл.422 от ГПК ищецът е обвързан с изложените
обстоятелства, основание и квалификация на искането си, сложило начало на
заповедното производство и не може да предяви иск, различен от заявената в
заповедното производство претенция.С предявяването на установтилен иск по чл.422,
ал.1 от ГПК кредиторът продължава защитата си от заповедното производство.
Липсва основание в исковото производство да се променя материалноправната
характеристика на вземането, включително правопораждащите го юридичедски факти,
на които кредиторът е основал вземането си в заявлението.Моли съда да прекрати
настоящото исково производство, като приеме, че предявения иск по чл.422, ал.1
от ГПК срещу ответниците И.П.В. и И.А.И. е недопустим, с оглед липсата на
активна процесуална легитимация и правен интерес от предявяне на същия този иск
от ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК: *********, както и да
обезсилите издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК.Всички гореизложени аргументи по допустимостта на предявения установителен
иск излага алтернативно и по основателността на иска.Прави възражение за изтекла погасителна давност на
вземането по издадената запис на заповед по смисъла на чл.531, ал.1 от ТЗ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от
приетите като писмени доказателства документи е, че на 17.08.19 г. е подписан Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания. Договорът е сключен между „“Кредихелп“ЕООД
и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което вземането на „Кредихелп"
ЕАД, произтичащо от издаден запис на заповед на 09.03.2017 г. в полза на „Кредихелп“
ООД, ЕИК ********* за сумата от 1212,10 лв. (хиляда двеста и дванадесет лева и
десет стотинки).Записа на заповед е предявен за плащане на издателя на
16.07.2014 г. като по него ищецът твърди, че е била изплатена сума в размер на
666,00 лв. (шестстотин шестдесет и шест лева), поради което от страна на
„Кредихелп“ ООД, ЕИК ********* е входирано заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК до Районен съд Димитровград за
сума в размер на 546,10 лв. (петстотин четиридесет и шест лева и десет
стотинки), като е образувано ч.гр.д. № 27/2015 по описа на PC - Димитровград. След
като съдът е проверил, че представеният запис на заповед е редовен от външна
страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците И.П.В. и Ивелнн А.И. е издал
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист за претендираната сума в размер на 546,10 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на
вземането и 150 лв. /сто и петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение. От
страна на „Кредихелп“ ООД е подадена молба за образуване на изпълнително дело
въз основа на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като
изпълнително дело е образувано под № 155 по описа на ЧСИ Смуил Пеев за 2019
г.Видно от постъпилото по ч.гр.дело № 27/2015 г., по описа на PC - Димитровград,
уведомление длъжникът не е намерен на установените в изпълнителното
производство адреси и заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК му е връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Приложени
са уведомителни писма за извършено прехвърляне на вземанията до ответниците, от
страна на „Кредихелп“ООД, чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с
изх.№ УПЦ-С-КРХ/62632/13.9.18г. и от 9.7.19г., в първото което се съдържа изявление в срок до седем
дни от получаване на настоящата покана всеки един от ответниците да погаси
дължимата сума в размер на 693.75 лв. към 13.9.18г. Второ такова писмо с дата 9.7.19г.
е било изпратено на адреса на първия ответник със същото съдържание, но вече
указаната дължима сума е различна към дата 9.7.19г.-в размер на 1115.29 лева,
включително начислени лихви, без да се уточнява размера на тези лихви и вида
им, нито как са изчислени. Липсват обаче доказателства за връчване и на двете
уведомителни писма.
С оглед практиката на ВКС (Определение № 366 по т. д.
№ 994 за 2010 г. на І т.о. и Определение № 329 по ч. гр. д. № 226/2011г. на IV г. о.), касаеща допустимостта на иск за съществуване
на цедирано след издаване на заповед за изпълнение вземане, предявен от
цесионера, следва да се приеме, с оглед изложеното в исковата молба, че в това
отношение така предявените искове от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД“ са допустими.
Исковете са неоснователни. Възражението
на ответниците, чрез процесуалните им представители за ненадлежно уведомяване
на длъжниците за извършената цесия е основателно. Липсват доказателства за
връчване на цитираните уведомителни писма. Прехвърлянето на вземането не
е надлежно съобщено на длъжниците.Настоящият състав на съда изцяло възприема
разрешенията дадени в цитираните от ищеца решения на ВКС:Уведомлението за
цесията може да се връчи на длъжника заедно с исковата молба и това уведомление
следва да се зачете съгласно чл. 235 ал.3 от ГПК като нов факт настъпил в хода
на делото.
Съобщаването на цесията по начало следва
да се извърши от стария кредитор, но последния може да упълномощи новия
кредитор да съобщи цесията. Съобщаването на цесията от новия кредитор, който
действа като пълномощник на стария кредитор е валидно и поражда правно
действие. Освен изложеното обаче съобщението за цесията следва да се извърши на
длъжника, като съобщението за цесията връчено на особен представител не поражда
действие. В случая длъжниците (ответниците) не са открити и им е назначен
особен представител по реда на чл. 47 от ГПК. Особения представител обаче има
ограничен кръг права за целите на процеса и той не може да приема
материалноправни изявления, каквото е съобщаването на цесията. Това следва от
разпоредбата на чл. 34 ал.3 от ГПК, която изисква за действие представляващи
разпореждане с предмета на делото представителят да разполага с изрично
пълномощно. Вън от съмнение е, че договорът за цесия представлява разпореждане
с едно право и получаването на съобщение за цесията е част от възникването на
това право и също изисква изрично упълномощаване, за да може това съобщаване да
бъде получено. Съгласно чл. 29 ал.5 от ГПК- Особеният
представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно,
само с одобрението на съда, пред който се води делото. Т.е. за да бъде съобщена цесията на особен
представител са необходими две неща- изрично съгласие на особения представител
да приеме това съобщаване (което ще е с оглед възможността на особения
представител да доведе реално до знанието на длъжника извършената цесия) и
одобрение на съда. Нито един от тези два факта не е налице. Приложимостта на
правилата на чл. 29 от ГПК към процесуалното представителство по чл. 47 ал.6 от ГПК е приета и с т.6 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Изложеното
по-горе не означава, че когато длъжникът се укрива ще бъде освободен от
задължение. Означава само, че такова задължение не може да бъде прехвърлено и
ще може да се събира само от първоначалния кредитор, който „е длъжен“ (чл.99 ал.3
от ЗЗД) да съобщи на длъжника цесията. Правото на един кредитор да прехвърли
вземането си е обусловено от възможността му да съобщи това прехвърляне на
длъжника. В случая вземането не е придобито от ищеца, тъй като не е изпълнен
целия фактически състав, който включва в себе си и съобщаване на цесията.
Ищецът не е придобил правата, които претендира поради което искът му е
неоснователен. В този смисъл е и Решение
№ 74 от 27.07.2017 г. на Апелативен
съд - Бургас по в.т.д № 154 /2017 г./.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК: „Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение.
Предвид
изхода на делото разноските следва да се възложат на ищеца.Ответниците не правят
искане в тази насока, същите се представляват в това производство от особен
представител и съдът не следва да се произнася.
Мотивиран
така съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Димитър Бориславов Бончев, за установяване на вземане срещу И.П.В., ЕГН **********
*** и И.А.И., ЕГН ********** ***, че същите
дължат на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК ********* следните суми при условията на солидарна отговорност: 546,10 лв. (петстотин
четиридесет и шест лева и десет стотинки), представляваща поето със запис
на заповед задължение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда 5.12.14г. до изплащане на вземането, за които вземания е била издадена
заповед за изпълнение №5/14.1.2015г. по ч.г.д. № 27/2015г. на Димитровградски районен съд и присъждане на ищеца на
направените разноски за производството по заповедното, изпълнителното и
настоящото дело, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: /п/
не се чете.
Съдебният акт е обявен на 13.07.2020 г.
Секретар: Д.Петрова