№ 278
гр. Варна, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20223001000304 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по
жалба на „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД - гр. Варна, ЕИК *********,
подадена чрез ю.к. Пл. С., срещу решение № 260019/22.02.2022г.,
постановено по т.д. № 1549/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, в
частта, с която въззивното дружество е осъдено да заплати на „ЕНЕРДЖИ
ЕФЕКТ" ЕАД – гр. София, ЕИК ********* и „СУПЕРВАЙЗЕР“ ЕООД – гр.
Перник, ЕИК *********, като съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект –
Супервайзер“, сумата от 16 666.67 лв., представляваща сборно вземане за
обезщетение за забава в плащането на възнаграждение по Договор за
инженеринг BG 161РО001 /1.5 -03//2011/0002-S-17, определено по размер на
законната лихва, считано от изтичането на 20 календарни дни след
приемането на пълния предмет на договора и представяне на фактури, до
датата на подаване на исковата молба по т. д. № 324/2017г. по описа на ВОС –
15.03.2017г., съгласно чл. 6, ал. 4 от договора, за което възнаграждение са
издадени фактура № **********/22.07.2016г. и фактура №
**********/01.10.2016г., от които: сумата от 5000 лв., представляваща
законна лихва за забава върху сумата от 400 000 лева по фактура №
1
**********/22.07.2016г. за периода от 22.11.2016г. до 15.03.2017г. и сумата
от 11 666.67 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от
500 000лв. по фактура № **********/01.10.2016г. за периода от 22.12.2016г.
до 15.03.2017г.
Поддържайки доводи за неправилност на решението в осъдителната
част, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което
исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Твърди се, че при постановяване на
решението е допуснато нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила, както и че решението е необосновано.
Поддържат се двата основни довода, релевирани и в първоинстанционното
производство, които са в смисъл, че падежите на главните паричните
вземания, върху която търговското дружество - ищец начислява и претендира
за присъждане мораторни лихви не е настъпил преди предявяване на
осъдителните частични искове, по която е било образувано т.д. № 324/2017г.
по описа на Варненски окръжен съд, тъй като издадените от изпълнителя
фактури № **********/22.07.2016г. и фактура № **********/01.10.2016г. са
представени на възложителя едва в рамките на съдебното производство, с
връчването им като приложения към исковата молба, както и че с оглед
резултата от приключилия съдебен спор за главниците с решение на ВКС, с
което същите са отхвърлени, акцесорни задължения за лихва за забава не
съществуват.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването, и е процесуално допустима.
Въззиваемите дружества „Енерджи ефект“ ЕАД и „Супервайзер“ ЕООД,
представлявани от адв. Б. П., представя общ отговор в срока по чл. 263, ал. 1
от ГПК, в който е заявено становище за неоснователност на жалбата. Иска се
потвърждаване на решението в обжалваната осъдителна част като правилно и
законосъобразно, с присъждане на съдебно – деловодни разноски за въззивна
инстанция.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил валидно сезиран с
осъдителни искове с правно основание чл. 86 ЗЗД, предявени от „Енерджи
2
ефект“ ЕАД – гр. София и „Супервайзер“ ЕООД гр. Перник срещу
„ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД - гр. Варна, за присъждане на сумата от 5000
лв., претендирана като обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху главница от 400 000лв. по фактура №
**********/22.07.2016г. за периода от 22.11.2016г. до 15.03.2017г. и сумата
от 20 138.89 лв., претендирана като обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва върху главница от 500 000 лв. по фактура №
**********/01.10.2016г. за периода от 22.12.2016г. до 15.03.2017г.
Ищецът излага, че в предходно съдебно производство между същите
страни относно главните парични вземания по фактура №
**********/22.07.2016г. и фактура № **********/01.10.2016г., издадени за
дължимо от ответното дружество възнаграждение по сключен между
страните договор за инженеринг BG161PO001 /1.5 - 03//2011/0002-S-17 от
06.10.2015 г., не са били заявени претенции за мораторна лихва за забава от
датата на падежа за плащане по съответната фактура до датата на предявяване
на исковата молба, поради което се иска присъждането им в това
производство.
Становището на ответника е за неоснователност на исковете, като
съображенията са аналогични на посочените във въззивната жалба – твърди
се, че дружеството не е в забава относно плащането на главниците през
исковия период, тъй като падежите на главните паричните вземания не са
настъпили преди предявяване на осъдителните частични искове, по която е
било образувано т.д. № 324/2017г. по описа на Варненски окръжен съд,
поради представяне на издадените от изпълнителя фактури №
**********/22.07.2016г. и фактура № **********/01.10.2016г. на
възложителя едва в рамките на съдебното производство, с връчването им като
приложения към исковата молба; Излага се също, че с оглед резултата от
приключилия съдебен спор с решение на ВКС, с което осъдителните искове
за главниците са отхвърлени, акцесорни задължения за лихва за забава не
съществуват.
Производството по т. д. № 1549/2019г. по описа на Варненски окръжен
съд е било спряно, на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК, до приключване на
производството по т. д. № 324/2017г. по описа на Варненски окръжен съд,
чиито предмет са главните парични задължения, върху които се претендират
3
мораторни лихви. Преюдициалният спор е приключил с решение № 60014 от
28.07.2021г. по т.д. № 2563 по описа за 2019г. на ВКС, ТК, I – во т. о., с което
е отменено решение №141 от 07.06.2019г. по т.д.№197/2019г. на ВнАС, ТО, в
частта, с която след частична отмяна на решение № 908/26.11.2018г. по т.д. №
324/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, „Градски транспорт" ЕАД- гр.
Варна, е осъдено да заплати на „Енерджи Ефект" ЕАД и "Супервайзер"
ЕООД, като съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект – Супервайзер“, сумата от
400 000лв., предявена като частична претенция от общ размер 1 906 212.97
лв., представляващи възнаграждение по договор за инженеринг
BG161РО001/1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., по фактура №
16/22.07.2016г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 16.03.2017г. до окончателното изплащане, както и сумата 86
698лв., част от претендираните 500 000лв., като частична претенция от общ
размер 1 277 473.57лв., представляващи възнаграждение по договор за
инженеринг BG161РО001 /1.5– 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., по фактура
№ 20/01.10.2016г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 16.03.2017г. до окончателното изплащане, както и в частта
за разноските; постановено е отхвърляне на предявените искове за посочените
суми в отменителната част на диспозитива, като погасени чрез прихващане
със сумата 486 698 лв. - неустойка за неспазване на срока по чл. 10, ал. 1, т. 9
от договор за инженеринг BG161РО001/1.5 – 03//2011/0002-S-17 от
06.10.2015г., в размер на 10% от сумата на възнагражденията по т. 2 и т. 4 на
чл. 4, ал. 2 на същия договор, а решението на Варненски апелативен съд, ТО,
е потвърдено в останалата обжалвана част, с която „Градски транспорт" ЕАД-
гр. Варна е осъдено да заплати на ищците сумата 413 302лв., съставляваща
разликата над 86 698лв. до претендирания размер от 500 000 лв. - частична
претенция от общ размер 1 277 473.57лв., възнаграждение по договор за
инженеринг BG161РО001 /1.5–03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., по фактура
№ 20/01.10.2016г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 16.03.2017г. до окончателното погасяване на задължението.
Съгласно заключението на допуснатата от първоинстанционния съд
съдебно – счетоводна експертиза, което се кредитира от настоящия съдебен
състав, ответното дружество „Градски транспорт“ ЕАД е включило и
декларирало към НАП процесните фактури в Дневник за покупки по ДДС
съответно през м. 11.2016г. и м.12. 2016г.; датата на осчетоводяване при
4
ответника на фактура № 16/22.07.2016г. е 01.11.2016г., а на фактура №
20/01.10.2016г. – 01.12.2016г.
Обжалваното решението на ОС – гр. Варна, с което искът за
присъждане на мораторна лихва по фактура № **********/22.07.2016г. е
уважен изцяло, а по фактура № **********/01.10.2016г. – частично до размер
на сумата 11 666.67 лв. за периода от 22.12.2016г. до 15.03.2017г. , е валидно
като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената
му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по
чл. 236 ГПК, както и допустимо в обжалваната част.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че
съдебната компенсация е погасила занапред насрещните вземания на страните
съответно: част от активно вземане за възнаграждение по договор за
инженеринг BG161РО001/1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., за които са
издадени фактура № 16/22.07.2016г. и фактура № 20/01.10.2016г. и пасивно
вземане за неустойка за неспазване на срока по чл. 10, ал. 1, т. 9 от договор за
инженеринг BG161РО001/1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., в размер
на 10% от сумата на възнагражденията по т. 2 и т. 4 на чл. 4, ал. 2 на същия
договор.
След датата на първоинстанционното решение - 22.02.2022г., е
постановено ТР № 2/2020 г. от 18.03.2022 г. по тълк. дело № 2/2020г. на
ОСГТК на ВКС, с което е преодоляна противоречивата съдебна практика по
въпроса: При направено възражение за прихващане ( съдебна компенсация) от
кой момент се смятат погасени двете насрещни вземания, когато едно от тях
или и двете са спорни/неликвидни, респ. от кой момент поражда действие
съдебното възражение за прихващане? По т. 1 от това ТР е прието, че при
уважено възражение за прихващане признатите от съда насрещни вземания се
смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който прихващането е
възможно да се осъществи, т. е. когато активното вземане е било изискуемо, а
пасивното – поне изпълняемо.
Даденото от ВКС разрешението налага обсъждане на въпросите за
моментите на настъпване изискуемостта на активното вземане и
изпълняемостта на пасивното вземане, с което е извършено съдебно
прихващане.
Изискуемостта е качество на вземането. Изискуемото вземане се
5
характеризира с възможността на кредитора да иска реално изпълнение.
Моментът, в който едно вземане става изискуемо, зависи от волята на
страните. Срокът за изпълнение по принцип е в полза на длъжника и отлага
настъпването на изискуемостта до изтичането му. Същевременно
задължението е изпълняемо и преди изтичането на срока. Когато липсва
уговорка, законът определя кога вземането става изискуемо. В чл. 69, ал. 1 от
ЗЗД е посочено, че ако задължението е без срок, кредиторът може да иска
изпълнението му веднага.
Изпълняемостта е качество на задължението. Изпълняемото задължение
може да бъде погасено от длъжника чрез реално изпълнение и това обвързва
кредитора да приеме предложената му съгласно дължимото престация, в
противен случай би изпаднал в забава. Тази възможност се обуславя от
интереса на длъжника да се освободи от задължението си. При липса на
уговорка и по аргумент от чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 1 от ЗЗД следва да се
счита, че длъжникът също може да предложи изпълнение веднага с
възникване на задължението.
Дължимостта на частично предявените главни вземания по издадените
от ищеца - изпълнител фактура № 16/22.07.2016г. и фактура №
20/01.10.2016г. в размера, претендиран по т. д. № 324/2017г. по описа на ВОС,
е съдебно установена в резултат на отхвърляне на част от исковите претенции
поради погасяването им чрез съдебно прихващане с насрещно вземането на
възложителя „Градски транспорт" ЕАД с правно основание чл. 92 от ЗЗД и
уважаване на осъдителния иск за част от предявеното за присъждане
вземането по фактура № 20/01.10.2016г. Доколкото за настъпване на падежа
за окончателно плащане на дължимото възнаграждение за извършените
услуги, доставки и СМР страните са уговорили в чл. 6, ал. 4 от договора 20-
дневен срок, считано от предаване на фактурите на възложителя, а с оглед
предметните предели на силата на пресъдено нещо по приключилия съдебен
спор между същите страни обектът е въведен в експлоатация на 31.08.2016г.
със забава - повече от двадесет дни от изтичането на срока по чл. 10, ал.1, т. 9
от договора, то несъмнено фактът на допуснатото от изпълнителя
неизпълнение в срочно отношение, за което е начислена прихванатата
неустойка за забава, е настъпил преди изискумостта на вземането за
възнаграждение по фактури № **********/22.07.2016г. и №
**********/01.10.2016г. При липса на уговорка, относима към изискуемостта
6
на вземането за неустойка, по аргумент от чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 1 от ЗЗД
следва да се счита, че длъжникът също може да предложи изпълнение веднага
с възникване на задължението.
В резултат на уваженото възражение за прихващане в преюдициалния
спор по т. д. № 324/2017г. по описа на ВОС, приключил с решение № 60014
от 28.07.2021г. по т.д. № 2563 по описа за 2019г. на ВКС, ТК, I– во т. о.,
признатите от съда насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила от
първия момент, в който прихващането е възможно да се осъществи.
Пасивното задължение за неустойка за неспазване на срока по чл. 10, ал. 1, т.
9 от договор за инженеринг BG161РО001/1.5 – 03//2011/0002-S-17 от
06.10.2015г., в размер на 10% от сумата на възнагражденията по т. 2 и т. 4 на
чл. 4, ал. 2 на същия договор е било изпълняемо преди настъпване
изискуемостта на активно вземане за окончателно плащане на
възнаграждение по същия договор, за което са издадени фактура №
16/22.07.2016г. и фактура № **********/01.10.2016г. Предвид
ретроактивното действие на съдебното прихващане възложителят не дължи
на изпълнителя обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 400 000 лв. по фактура № **********/22.07.2016г. за периода от
22.11.2016г. до 15.03.2017г. и върху сумата от 86 698 лв. по фактура №
**********/01.10.2016г. за периода от 22.12.2016г. до 15.03.2017г. / за
периода от 21.09.2016г. до 21.11.2016г. по фактура № 16/22.07.2016г. и за
периода от 21.10.2016г. до 21.12.2016г. по фактура № 20/01.10.2016г.
исковете за присъждане на мораторни лихви са отхвърлени с необжалваната,
влязла в сила част от първоинстанционното решение/.
Останалата част от главното вземане по фактура №
**********/01.10.2016г., върху което се начислява и претендира мораторна
лихва, е съдебно установено между страните, тъй като с посоченото по – горе
в мотивите влязла сила решение „Градски транспорт" ЕАД е осъдено да
заплати на ищците сумата 413 302лв., съставляваща разликата над 86 698лв., с
която е съдебно прихванато задължението по тази фактура, до претендирания
размер от 500 000 лв. - частична претенция от общ размер на възнаграждение
по договор за инженеринг от 06.10.2015г., по фактура № 20/01.10.2016г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба –
16.03.2017г. до окончателното погасяване на задължението.
7
Установява се посредством заключението на назначена от ВОС
съдебно– счетоводна експертиза, че фактура № 20/01.10.2016г. е
осчетоводена в счетоводството на търговското дружество – ответник
„Градски транспорт“ ЕАД на 01.11.2016г., включена е в дневниците за
покупките и в справка – декларация по ДДС за м. 12.2016г., като ответникът е
ползвал данъчен кредит по тази фактура. Включването на фактурата в
дневника за покупки по ДДС в счетоводството на ищеца и ползването на
данъчен кредит по нея за съответния данъчен период представлява признание
на паричните задължения от страна на ответното дружество, подлежащо на
преценка с останалите събрани доказателства за доказване на тяхното
съществуване. По този въпрос са постановени решения на ВКС по реда на чл.
290 от ГПК, съставляващи, според разясненията в т. 2 от Тълкувателно
решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, задължителна практика по
смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
При този резултат от проверката в счетоводството на ответника, водещ
несъмнено до извода, че фактурата, включена е в дневниците за покупките и в
справка – декларация по ДДС за съответния период, е била в наличност към
момента на осчетоводяването, като поначало липсват твърдения и данни за
симулативно осчетоводяване, възражението относно неизпълнение на
фактическия състав на чл. 6, ал. 4 от договора за определяне падеж на
задължението по тази фактура преди началната дата на разглеждания исковия
период – 22.12.2016г., е неоснователно.
При направени собствени изчисления от въззивния състав посредством
програмен продукт в „Апис – Финанси” се установява размер на законната
лихва върху дължимата главница от 413 302лв. за периода от 22.12.2016г. до
деня, предхождащ датата на подаване на исковата молба – 15.03.2017г., по
която е образувано по т.д. № 324/2017г. по описа на ВОС, ТО, за сумата
9 643.71лв.
Следователно, предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 86
ЗЗД за сумата 5000 лв., претендирана като законна лихва за забава върху
сумата от 400 000 лв. по фактура № **********/22.07.2016г. за периода от
22.11.2016г. до 15.03.2017г. е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
Искът за присъждане на обезщетение в размер на законна лихва за забавено
плащане по фактура № **********/01.10.2016г. за периода от 22.12.2016г. до
8
15.03.2017г. е частично основателен до размер на сумата 9 643.71 лв.,
представляваща законна върху дължима главница от 413 302лв. В останалата
част за сумата 2022.96лв., представляващ разликата над 9 643.71 лв. до
присъдената сума от 11 666.67 лв. по тази фактура, искът е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Поради противоречие в крайните правни изводи на двете съдебни
инстанции за част от предмета на спора, първоинстанционното решение
следва да се отмени в съответните части, както и в частта, с която ответникът
е осъден да заплати на ищците разликата над 1 644.79 лв. до 1793.74 лв. –
съразмерно с уважената част от исковете / при общ размер на направени
разноски от 4 287.78лв./, като се постанови друго съобразно мотивите на
въззивната инстанция, с което исковете да бъда отхвърлени като
неоснователни. В обжалвана осъдителна част за сумата 9 643.71лв., присъдена
като законна лихва за забава върху дължима сума по фактура №
**********/01.10.2016г. за периода от 22.12.2016г. до 15.03.2017г. решението
следва да се потвърди.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК на „Градски транспорт“ ЕАД се следват още 35 лв. освен присъдените
150 лв. за юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция, а за въззивна
инстанция общо сумата 174 лв., дължима от двамата въззиваеми по равно.
Пълномощниците на въззивниците са направили искания за присъждане
на съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция, с прилагане на
списъци по чл. 80 ГПК и доказателства за направени разноски за адвокатски
възнаграждения съответно в размер на 2 500лв. за „Енерджи ефект“ ЕАД – гр.
София и за сумата 2 000 лв. за „Супервайзер“ ЕООД – гр. Перник.
Представителят на насрещната страна е направил своевременно
възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения поради
прекомерност и иска намаляването им.
Съдебният състав приема за основателно възражението на
процесуалния представител на въззивника за прекомерност на заплатеното от
„Енерджи ефект“ ЕАД адвокатското възнаграждение за настоящата
инстанция, и за неоснователност на възражението по отношение на
заплатеното възнаграждение от „Супервайзер“ ЕООД – гр. Перник по
следните съображения:
9
Съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – чл. 7, ал. 2 т. 4 от същата, минималният размер на
дължимото адвокатско възнаграждение, с оглед материалния интерес по
жалбата, възлиза на сумата 1030лв. При преценка за всички релевантни факти
и обстоятелства съдът намира, че предвид конкретната фактическа и правна
сложност на спора заплатеното адвокатско възнаграждение от „Енерджи
ефект“ ЕАД, е прекомерно за сумата над 2 000 лв. Т. е. по своевременно
направеното от представителя на въззивника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
същото следва да се намали до посочената сума и върху нея да се определи
частта, за която да се ангажира отговорността за разноски на „Градски
транспорт“ ЕАД, съразмерно с отхвърлената част от жалбата.
Като краен резултат, на всяка от въззиваемите дружества въззивникът
дължи сумата 965.70 лв., от която следва да бъдат приспаднати по равно
дължимите от въззиваемите суми – сумата от 35 лв. за юрисконсултско
възнаграждение за първа инстанция, и за въззивна инстанция - сумата 174 лв.
Следователно, на всяко от въззиваемите дружества се следва присъждане на
сумата 861.20лв. – разноски за въззивна инстанция.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260019/22.02.2022г., постановено по т.д. №
1549/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, в следните части:
1./ в частта, с която „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД - гр. Варна, ЕИК
*********, е осъдено да заплати на „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ" ЕАД – гр. София,
ЕИК ********* и „СУПЕРВАЙЗЕР“ ЕООД – гр. Перник, ЕИК *********,
като съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект– Супервайзер“, за разликата над
9 643.71 лв. до 16 666.67 лв., присъдена като сборно вземане за обезщетение
за забава в плащането на възнаграждение по Договор за инженеринг BG
161РО001 /1.5 -03//2011/0002-S-17, определено по размер на законната лихва,
считано от изтичането на 20 календарни дни след приемането на пълния
предмет на договора и представяне на фактури до датата на подаване на
исковата молба по т. д. № 324/2017г. по описа на ВОС – 15.03.2017г.,
съгласно чл. 6, ал. 4 от договора, за което възнаграждение са издадени
фактура № **********/22.07.2016г. и фактура № **********/01.10.2016г., от
10
които: сумата от 5000 лв., присъдена като законна лихва за забава върху
сумата от 400 000 лева по фактура № **********/22.07.2016г. за периода от
22.11.2016г. до 15.03.2017г. и сумата 2022.96лв., представляващ разликата над
9 643.71 лв. до 11 666.67 лв., присъдена като законна лихва за забава върху
сумата от 500 000лв. по фактура № **********/01.10.2016г. за периода от
22.12.2016г. до 15.03.2017г., и
2./ в частта, с която „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД - гр. Варна, ЕИК
*********, е осъдено да заплати на „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ" ЕАД – гр. София,
ЕИК ********* и „СУПЕРВАЙЗЕР“ ЕООД – гр. Перник, ЕИК *********,
съдебно – деловодни разноски за първа инстанция за разликата над 1 644.79
лв. до 1793.74лв., в резултат на частично уважаване на въззивната жалба,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище гр.София, бул. „Христо Ботев“ № 57 и
„СУПЕРВАЙЗЕР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Тунджа“ бл. 18, ет. 4, ап. 12, като съдружници в
ДЗЗД „Енерджи Ефект – Супервайзер“, срещу „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Тролейна“ № 48, за присъждане на сумата от 5000 лв., претендирана като
законна лихва за забава върху сумата от 400 000 лв. по фактура №
**********/22.07.2016г. за периода от 22.11.2016г. до 15.03.2017г., като
неоснователен, и за присъждане на сумата 2022.96лв., представляваща
разликата над 9 643.71 лв. до 11 666.67 лв., претендирана като законна лихва
за забава върху сумата от 500 000лв. по фактура № **********/01.10.2016г. за
периода от 22.12.2016г. до 15.03.2017г., като неоснователен в частта за
присъждане на законна лихва върху сумата 86 698 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260019/22.02.2022г., постановено по т.д.
№ 1549/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, в останалата обжалвана
осъдителна част.
Решението на Варненски окръжен съд не е обжалвано и е влязло в сила
в отхвърлителната му част.
ОСЪЖДА „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Тролейна“ № 48, да заплати
на „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София, бул.
11
„Христо Ботев“ № 57, сумата 861.20лв. /осемстотин шестдесет и един лева и
двадесет ст./, представляваща част от направени съдебно – деловодни
разноски за въззивна инстанция съразмерно с отхвърлената част от жалбата,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Тролейна“ № 48, да заплати
на „СУПЕРВАЙЗЕР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Тунджа“ бл. 18, ет. 4, ап. 12, сумата 861.20лв.
/осемстотин шестдесет и един лева и двадесет ст./, представляваща част от
направени съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция съразмерно с
отхвърлената част от жалбата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12