Протокол по дело №200/2024 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 293
Дата: 20 юни 2024 г. (в сила от 20 юни 2024 г.)
Съдия: Стефка Тодорова Михайлова Маринова
Дело: 20242200500200
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 май 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 293
гр. Сливен, 19.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
Сложи за разглеждане докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова
Въззивно гражданско дело № 20242200500200 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Въззивницата М. Е. С., редовно призована, не се явява и не се
представлява.
По делото днес е постъпила молба от нейния процесуален представител
по пълномощие адв. М. М., в който посочва, че не може да се яви в днешното
съдебно заседание, но не възразява ход на делото да бъде даден.
Въззиваемата страна Застрахователно дружество „Е.“ АД, редовно
призовано, не изпраща представител по закон или пълномощие.
На 07.06.2024 г. по делото е постъпило становище от процесуалния
представител по пълномощие на застрахователното дружество юриск. К. Н.,
която посочва, че не може да се яви в днешното съдебно заседание, но не
възразява ход на делото да бъде даден.
Свидетелката С. А. К., редовно призована, се явява.

Поради липса на процесуални пречки и при условията на чл.142, ал.1 от
ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на дeлото и го докладва.
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №35/29.02.2024г. по
гр.д. №407/2023г. на Н. районен съд, с което е прието за установено по
отношение на М. Е. С., че дължи на „Застрахователно дружество Е.“ АД, гр.
С. сумата от 10000лв., представляваща главница, частична от вземане в общ
размер на 139389,89лв. и сумата от 323,72лв., представляваща лихва за
1
периода от 21.10.2022г. до 08.02.2023г., за които суми е издадена Заповед
№113/14.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК – 13.02.2023г. до окончателното изплащане. С решението са
присъдени разноски на ищцовото дружество за исковото и заповедното
производство.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното
производство М. Е. С. и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
Застрахователно дружество „Е.“ АД.
С Определение от 22.05.2024 г. въззивният съд е приел въззивната
жалба за редовна и допустима. Изготвил е подробен доклад на жалбата и на
отговора.
С това определение съдът се е произнесъл по направените с отговора на
въззивната жалбата доказателствени искания, като е допуснал до разпит в
качеството на свидетел лицето С. А. К. и е оставил без уважение другото
доказателствено искане за допускане до разпит на лицето И.Р..
Определението е връчено на страните с призовките за днешното
съдебно заседание.

С молбата си от днес адв. М. поставя шест въпроса, които моли съдът да
зададе на свидетелката в случай, че същата се яви. Не е направил други
доказателствени и процесуални искания.

Със становището си 07.06.2024 г. юриск. Н. поддържа искането си за
разпит на допуснатия свидетел, като поставя 14 въпроса, които моли съда да
зададе на свидетелката.

Съдът покани в залата явилата се свидетелка и пристъпи към снемане на
нейната самоличност.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛКАТА: С. А. К. на 67 г., българка,
българска гражданка, неосъждана, без родство и отношения със страните по
делото;
Предупредена за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от
НК, обещава да говори истината.
Съдът започна с поставянето на въпросите на Застрахователно
дружество „Е.“ АД, по чието искане е допусната свидетелката. На зададените
от съда въпроси в последователността по молбата на дружеството
свидетелката К. отговаря:
Свид. К.: Аз не съм присъствала на ПТП-то на 23.09.2018 г. За това ПТП
научих от социалните мрежи. Аз бях в чужбина. Майката на едно от
момчетата, което е било в колата, ми се обади. Тя е моя позната и ми каза, че
е станала катастрофа, в която нейният син е пострадал леко, а моя внук е в
много тежко състояние в болницата. Моят внук всъщност е С.И.И.. Десет дни
2
след катастрофата той почина. В.С.Р. е моя дъщеря и тя е майка на С.И..
Отношенията между В. и сина й бяха прекрасни. Поддържаха връзка
постоянно. Той си споделяше всички проблеми в училище. Споделяше, както
с мен, така и с майка си. Освен като майка и син, двамата имаха отношения
като приятели. През лятото дъщеря ми си идваше. Бяхме заедно. Когато си
дойдеше идваше при мен. Докато моята дъщеря беше в чужбина С. беше при
баща си и другата баба, но връзката между дъщеря ми и сина й не е губена. С.
към момента на катастрофата беше навършил 18 години. Стягахме се за бал.
На 19 август навърши осемнадесет години и септември стана катастрофата. С.
беше на 12 години, когато дъщеря ми замина на работа в чужбина. До този
момент В. гледаше сина си. През всичкото останало време тя е плащала
издръжка, давала е подаръци. Той ходи при нея, когато тя работеше в Г..
Дъщеря ми си идваше всяко лято и беше със сина си. Когато С. беше на 13 -14
години дъщеря ми се върна за две години в Б.. По това време С. беше при
баща си, на който бяха дали родителските права, но той постоянно идваше
при нея. Все едно живееше с нея. Когато В. си идва в Б., синът й беше
постоянно при нея. Когато бяха заедно се забавляваха, споделяха си, имаха
прекрасни отношения. Когато В. беше в Г., С. беше цялото лято при нея с
намерението да остане да учи там, но той не можа да се справи с езика и се
върна в Б.. За празниците не винаги дъщеря ми можеше да си дойде, но
общуваше със сина си по скайп. Изпращаше му подаръци. След смъртта на
сина й на В. й беше много тежко. Ако не бях аз до нея не знам дали щеше да
оживее. Тя се срина и все още е срината психически и емоционално. Тя
започна да получава паник атаки и ги получава и към момента. Сега тя е в А..
В. имаше планове С., след като завърши училище, да отиде при нея да живее
и да развиват собствен бизнес. Сега е напълно срината. Пречки в
отношенията между майка и син се опитваха да създават бащата и неговата
майка, но С. вече беше голям и той си отстояваше своето и не загуби връзка с
майка си. Дъщеря ми осигуряваше издръжка редовно. Изпращаше подаръци и
не само тя, и аз. Миналото лято, когато В. беше тук отиде не само тя, но
всички отидохме, при психолог. Отидохме В., нейното дете от втория брак,
вторият съпруг и аз. Няколко пъти ходихме, а след това В. продължи да ходи
сама. Зет ми, след това продължи също да ходи, за да разбере по какъв начин
да може да помага на В. при нейното състояние. Паник атаките й се проявяват
в различни случаи, но най-вече, когато чуе сигнал на линейка, спирачки на
кола, страхува се при пътуване, т.е. проявяват се по различно време. Преди
това дъщеря ми нямаше такива проблеми с психиката.

Съдът се запозна с въпросите, които адв. М. е посочил в молбата си за
задаване на свидетелската К..
Съдът намира, че въпроси 1, 2 и 3 касаят обстоятелства, за които не
следва да се събират свидетелски показания, тъй като тези факти се
установяват с писмени доказателства, каквито са ангажирани и по делото.
Знанието на свидетелката за тези обстоятелства е ирелевантно.
3
Шести въпрос, според съда, е недопустим, тъй като с него не се цели
установяване на конкретни факти, а се цели внушаване на извод чрез
изявлението на свидетелката, което е недопустимо. Нейното становище по
въпроса е ирелевантно.
Поради това съдът няма да зададе на свидетелката въпроси 1,2,3 и 6 от
молбата на адв. М..
Четвърти и пети въпрос са зададени некоректно, но съда ще ги
преформулира и ще даде възможност на свидетелката да отговори по
отношение на обстоятелството дали тя има информация точно какво е било
поведението на М. С. в автомобила към момента на ПТП и дали някое от
лицата, пътуващо в автомобила, се е възпротивило на управлението на
автомобила от М..
Свидетелката К. отговаря на тези въпроси /4 и 5 от молбата на адв. М./,
както следва:
Свид. К.: Говорили сме с родителите на момчето, което е пострадало
при катастрофата и те казаха, че М. не е видяла завоя и другото убито момче е
дръпнало волана. Убитите момчета са две. Другото момче било собственик на
автомобила. Другото момче се казва Жовиян и то е дръпнало волана. Това не
го е направил моя внук. М. е управлявала със 150 км/ч и е правила лайф -
излъчвала е на живо в интернет. След катастрофата клипът веднага е бил
свален от интернет. Не знам дали някое от лицата, пътуващи в автомобила, се
е възпротивило на това М. да управлява автомобила.
Съдът освободи свидетелката от залата.

С оглед липсата на други доказателствени и процесуални искания,
съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено.
ДАВА ХОД на
У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я:
В молбата си адв. М. моли съда да постанови решение, с което да
отмени обжалваното и да постанови ново, с което да отхвърли предявения
срещу доверителката му иск. Претендира разноски. Моли срок за писмени
бележки.
В становището си юриск. Н. моли съда да остави въззивната жалба без
уважение и да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на насрещната страна.

Съдът намира делото за разяснено и ОБЯВЯВА устните състезания за
приключени.
Съдът ДАВА тридневен срок от днес на адв. М. за представяне на
писмени бележки.
4
Съдът ще ОБЯВИ решението си на 28.06.2024 г.
Протоколът се състави в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11:40 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5