Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти състав
На шестнадесети септември Година две хиляди и двадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ
като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 2810 по описа за две хиляди и двадесета година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия К № 1248420, издаден от ОДМВР- Варна, с който на Д.Д.С. ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева на осн. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП.
ОСЪЖДА Д.Д.С. ЕГН ********** ***, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в размер на 120 / сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на пълномощник на Д.Д.С. срещу електронен фиш, с който му е наложено административно наказание ГЛОБА.
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
В жалбата се сочи, че към момента на измерване на скоростта автомобила се е движел с разрешената скорост от 50км/ч.
Твърди се че техническото средсдтво е било неизправно, както и че са били нарушени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи.
Счита че са изтекли сроковете по чл.81 ал.3 от НК за дирене на наказателна отговорност.
В с. з. въззивникът не се явява. Процесуален представител моли съда да отмени ЕФ.
Представител на органа, издал електронния фиш в писмено становище моли съда да потвърди ЕФ, както и да присъди юристконсултстко възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 07.05.2016г. около 14:12 часа ,в гр.Ваорна по бул „Княз Борис 1“ в посока към кк.“Зл. пясъци“ бил управляван л.а. „Линколн Таункар” с рег. № В8001РВ. При управлението на автомобила в района до Дворец на културата и спорта , автомобила се движел със скорост на движение над максимално допустимата от 50 км/ч.
В този район била монтирана и функционирала мобилна видео-радарна установка „TFR1 – М646/14».
Автомобила преминал покрай функциониращата радарна установка и техническото средство отчело неговата скорост на движение като такава от 79 км/ч, като осъществило и заснемане на автомобила. Бил приспаднат и толеранс от 3 км/ч, като наказуемата скорост възлязла на 76 км/ч.
Тъй като максимално допустимата скорост била 50 км/ч, а засечената от радара скорост на движение на лекия автомобил след приспадане на толеранс била 76км/ч, лицето, управлявало автомобила следвало да бъде санкционирано посредством електронен фиш.
След установяване на собственика законния представител на юридическото лице – собственик на автомобила – А. И. Ж., бил издаден електронен фиш серия К № 1217066.
В 14-дневен срок от връчването му А. И. Ж. представил декларация по чл.189 ал.5 от ЗДП в която като лице извършило нарушенеието посочил възз. Д.Д.С..
Първоначално изготвеният фиш бил унищожен и бил съставен нов на въззивника С. серия К № 1248420, в обстоятелствената част на който било описано извършеното нарушение. Посочена била правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗДП, като бил определен и размер на наказание с посочено правно основание за налагането му – чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП. Електронният фиш бил надлежно скрепен с доказателство – снимков материал от техническото средство, извършило засичане на скоростта и заснемане.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства- снимков материал от техническото средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за използване на АТС и др.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:
Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДП , като в същия е посочена териториалната структура на МВР – ОДВМР - Варна, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
По отношение авторството на деянието, доколкото в срока за посочване на данни за лицето , управлявало автомобила са били предоставени такива, съдът приема, че безспорно е установено, че на санкциониране подлежи лицето, посочено в декларация по чл.189 ал.5 от ЗДП – възз.С..
От приложените по административно-наказателната преписка доказателства досежно техническото средство с което е установено нарушението е видно че системата установила нарушението е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания.
Събраните по делото доказателства се безпротиворечиви и по несъмнен начин установяват фактическа обстановка, идентична с твърдяната от издаващия орган.
При правилно установена фактическа обстановка и правилна правна квалификация на нарушението, правилно е бил определен размера на административното наказание.
Що се отнася до наведените доводи за отмяна на електронният фиш, същите не се споделят от съда предвид на следното:
В жалбата се сочи, че към момента на измерване на скоростта автомобила се е движел с разрешената скорост от 50км/ч.
Твърди се че техническото средсдтво е било неизправно, както и че са били нарушени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи.
Счита че са изтекли сроковете по чл.81 ал.3 от НК за дирене на наказателна отговорност.
Въззивният състав на съда намира възраженията за неоснователни по следните съображения:
Скоростта на движение на автомобила е била установена посредством техническото средство което е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания и е било в срок на метрологична годност, поради което и възраженията в тази насока са неоснователвни.
Счита, че са изтекли сроковете по чл.81 ал.3 от НК за дирене на наказателна отговорност.
Съдът не споделя и това възражение предвид следното:
Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН регламентира случаите, в които не следва да се образува административнонаказателно производство, както и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати, но тези специални срокове касаят процесуалните срокове за съставяне на АУАН и издаването на НП и са свързани с основния принцип за бързина в административнонаказателното производство.
Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания.
В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на административнонаказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на НК.
Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.
Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 т.3 от НПК, изтеклата давност е обстоятелство, което изключва наказателната отговорност, като в Тълкувателно решение № 3 от 27.02.2015г. на ОСНК изрично се сочи, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни. Разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателната отговорност по давност в НК.
В този смисъл следва да намерят приложение съответните текстове на чл.80 и 81 от НК.
В съответствие с гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК, във връзка с 80 ал.1 т.5 от НК, всяко едно административнонаказателно преследване следва да се погаси с изтичането на срок от 4 години и половина от извършване на нарушението, независимо от спирането и прекъсването на давността и независимо от субекта на административнонаказателната отговорност.
В този смисъл съдът намира, че в конкретния случай, доколкото нарушението е било изръшена на 07.05.2016г., към настоящия момент не е изтекла абсолютната давност за административно наказателно преследване, каята изтича на 07.11.2020г.
След проверка на издадения електронен фиш и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди електронният фиш като правилен и законосъобразен.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :