Съдебното
производство е образувано по тъжба на К.Б.С.,
ЕГН ********** с посочен адрес *** против И.Т.И. с посочен адрес *** с
обвинение за извършени престъпления, както следва:
1. На 29.09.2016 г. в телефонен разговор, проведен между нея от телефон
********** и К.Б.С., с ЕГН ********** му
е казала следните думи: „Имаш психични проблеми” и „Ти си направо за лудницата”, с което е унизила честта и достойнството
му.
2. На 01.10.2016 г., при условията на продължавано престъпление, отново в
телефонен разговор, проведен между нея от телефон ********** и К.Б.С., с ЕГН **********
е отправила думи, с които е заявила, че има
болен мозък, както и психични проблеми, като е казала: „Твоята приятелка
ще разбере за болния ти мозък, ще разбере за психичните ти проблеми” и „Ти отсега
трябва да влезеш в лудницата”, с което е унизила честта и достойнството му –
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, вр. чл.
26, ал. 1 НК;
3. На 01.10.2016 г. и по същия
начин – в телефонен разговор, проведен между нея от телефон ********** и К.Б.С.,
с ЕГН **********, с думите: „Да, ще се притесниш още повече, когато преспиш с
някой и ти го вкарат така дълбоко в дупенцето. Купи си отсега вибратор между
другото, за да се подготвиш още от сега.... ми да си обиграеш добре дупенцето
си, щото ще се наложи..... като ти го напъхат така на, на твойто нежно
дупенце....”, с които е унизила честта и достойнството му и в идеална
съвкупност се е заканила с престъпление против неговата личност, като това
заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, предвид
последващ телефонен разговор, проведен между С. и непознат мъж, обаждащ се от
скрит номер и полученото на 03.10.2016 г. от И.И. текстово съобщение „Имаш
излишни 1000 лева” - повдигнато обвинение за
извършени в идеална съвкупност престъпления по чл. 146, ал. 1 и чл. 144,
ал. 1 НК във връзка с чл.23, ал.1 НК.
Частният
тъжител чрез своя повереник в съдебно заседание поддържа обвиненията и пледира
за признаване на подсъдимата за виновна и налагане на наказания според
предвидените в НК разпоредби.
Защитата
на подсъдимата счита, че изложеното в тъжбата не съдържа признаци на
престъпление по чл.146 и чл.144 НК. Посочва се, че SIM картата на телефона, от който
били проведени разговорите по обвинението се е ползвала от подсъдимата, но това
не означавало, че тя е лицето, което е провело тези разговори. Посочва се, че
разпитания единствен свидетел по делото е заявил това, което му било споделено
от тъжителя за проведен разговор, без какъв е бил характерът на разговора,
какви са били отправените реплики, както и не може да твърди, че е проведен с подсъдимата.
Според
защитата от всички събрани доказателства, включително и допълнителната
експертиза установяват, че причината за възникналия конфликт е именно
поведението на тъжителя, за което има образувана и предварителна проверка и който
в проведения разговор снет в допълнителното заключение на вещото лице признава
факта, че е разпространил снимките, поради което и отчитайки неговото неморално
поведение, не би могъл в никакъв случай да черпи положителни за себе си изгоди,
още повече че самият той бил извършил спрямо подс. И. престъпления.
Подсъдимата не се признава за виновна.
Съдът като прецени събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства, съобразно разпоредбите чл.чл.6-22 НПК, както
и доводите на страните в процеса, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Частният
тъжител и подсъдимата имали интимна връзка, която след известно време и в края
на 2015 г. приключила по нейно желание. В кратък период от време след това и
през месеците април и май 2016 г. в интернет били публикувани еротични снимки
на подс. И., както и неин видеоклип със сексуално съдържание.
В същото
време, различни лица от нейния приятелски кръг започнали да получават чрез
софтуера “Skype”
и през други подобни програми за компютърна и мобилна комуникация нейните
еротични снимки и клипа със сексуалното съдържание. По този повод и в Районна
прокуратура – София била образувана преписка вх.№46212/2016 г. въз основа на
преписка вх.№338200-10698/2016 г. на 07 РУ при СДВР. По време на проверката
било установено, че разпространението на снимките и клипа ставало чрез
използването на неистински профил с имената на подс.И.. Установено било също
така, че видеоклипа и снимките били разпространявани от устройство, ползващо IP адрес
77.85.104.155 от доставчик „Виваком“ от региона Бургас/Поморие. Този IP адрес, било
установено, бил регистриран на името на Р.Д.Х.с адрес: ***, която е майка на
тъжителя К.С..
Междувременно
в Районна прокуратура – София установили, че по същия случай в Районна
прокуратура – Бургас имало образувано досъдебно производство, поради което с
Постановление от 23.11.2016 г. преписката от София била изпратена в Бургас по
компетентност. По време на настоящото съдебно производство бе установено, че с
Постановление от 22.06.2016 г. било образувано досъдебно производство
вх.№6400/2016 г. пор.№2101/2016 г. водено като досъдебно производство №202/2016
г. по описа на ОД на МВР – гр.Бургас. Това д.п. било образувано срещу
неизвестен извършител за това, че в периода месец април – месец май 2016 г. в
гр.Бургас разпространявал чрез интернет порнографски материали, за създаването
на които е използвано лице, което изглежда като ненавършило 18 години –
престъпление по чл.159, ал.4 във връзка с ал.1 НК.
До края на
настоящото съдебно производство разследването по досъдебно производство
№202/2016 г. по описа на ОД на МВР – гр.Бургас не приключено, няма лице, което
да е привлечено в процесуалното качество на обвиняем, не е извършена експертиза,
от която да се установи от какво крайно устройство са били разпространени
порнографските материали и т.н.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
В полза на тъжителя и обвинението, което е
повдигнал на подс. И. бе разпитан един свидетел в лицето на неговия близък и
добър приятел Димитър Иванов.
Конкретно заявеното от него по отношение на
повдигнатото обвинение е следното:
„…Познавам
И., виждали сме се само веднъж.
Разговарял
съм с И. веднъж до момента.
Не бих
казал, че И. има специфичен (глас).
Доколкото
може да се счита, че преценката ми е меродавна, смятам, че гласът в записа е
неин.
…
Виждал съм
едно или две съобщения от И. до К., но не помня тяхното съдържание.
Чул съм
два записани разговора в телефона на К. с И..
Единият е,
в който получава съответните заплахи, другият, мисля, че беше подобен, но беше
женски глас, ако приемем, че е бил нейния, доста по-агресивен, доста
по-притеснен, по-заплашителен.
Обидите в
тези разговори бяха от рода, че не е наред, бил за лудница, такива неща от този
характер, съответните действия, с които беше заплашван, че ще му бъде
посегнато. Ако аз съм на негово място, сигурно ще се обидя.
Известно
ми е, че има подаден сигнал от И. и някакво производство в полицията, че тя го
обвинява, нито съм виждал такова клипче, нито знам, че е разпространил, само
знам, че го е обвинила в такова нещо.
Не мога да
твърдя дали е така или не е така, дори и IP адреса да е негов. Не казвам, че е
майка му, не казвам, че е някой друг.
Това, че
потребител на IP адреса е майка му, не значи, че той или майка
му е изпращача.“
Този свидетел изрично посочи, че се е виждал само
веднъж с подсъдимата, поради което не звучи никак правдоподобно от
една-единствена среща в неформална обстановка той да е запомнил гласа ѝ с
такива подробности, че да успее да я идентифицира по запис на телефонен
разговор. Вероятно поради това в течение на своя разпит този свидетел допълва и
следното:
„Чул съм два
записани разговора в телефона на К. с И..
Единият е,
в който получава съответните заплахи, другият, мисля, че беше подобен, но
беше женски глас, ако приемем, че е бил нейния, доста по-агресивен, доста
по-притеснен, по-заплашителен.“
Очевидно е колебанието в показанията на този свидетел по отношение на разпознаваемостта
на гласа на подс. И. в единия от записите. Поради това, настоящия състав не
приема, че е налице доказаност на обвинението.
По делото не съществуват доказателства, които да
поставят подс. И. в положението на лице, което е осъществило няколко телефонни
разговора с тъжителя и съответно е извършило вменените с тъжбата деяния. Налице
е непълнота в представените доказателства, които поставят съда в положение само
да предполага, че извършител е И.. Присъдата обаче не може да се основава на
предположения.
При тези съображения съдът постанови присъдата.
Районен съдия:__/п/
Вярно с оригинала:
ММ