Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                    гр.София, 26.11.2021 год.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Божидар Стаевски

 

при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №5157 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 08.12.2020 год., постановено по гр.дело №46408/2017 год. по описа на СРС, ГО, 180 с-в, е отхвърлен предявения от А.В.П. срещу Г.Ф.иск с правно основание чл. 558, ал. 5 вр. с чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата от 9 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на настъпило на 20.07.2016 год., около 22.30 ч., в гр.Варна, пътнотранспортно произшествие /ПТП/, предизвикано от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано моторно превозно средство/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.07.2017 год. до окончателното й изплащане и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника направените разноски по делото за възнаграждение за вещо лице в размер на 100 лв. и сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца А.В.П.. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд бил нарушил принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД. При направената преценка не били съобразени претърпените от ищеца болки и страдания, както и психологически травми от настъпилото произшествие.Видно било от заключението по съдебно-медицинската експертиза, че ищецът бил получил комбинирана травма – контузия на главата с оток и кръвонасядане в теменна-слепоочна област, счупване на ляв малък пищял, счупване на пета предкиткова кост на лява ръка, кръвонасядания по лява лакътна става и лява предмишница. СРС не бил взел предвид събраните гласни доказателства, установяващи търпените от ищеца болки и страдания и неправилно бил счел, че те противоречат на заключението на вещото лице. Липсвали каквито и да било данни, опровергаващи показанията на разпитания свидетел. Не били отчетени обстоятелствата, при които били настъпили уврежданията – механизмът на ПТП бил изключително травмиращ ищеца както физически, така и психически, тъй като бил ударен като пешеходец, движещ се по тротоар в гр.Варна, от неустановено превозно средство, което било напуснало местопроизшествието. Тези обстоятелства били преживени тежко от ищеца. Освен това уврежданията му били комбинирани, водели до значителни затруднения в ежедневието му на млад и активен човек /наложило се да бъде обслужван от своята майка за некратък период от време/, съпътствани били от загрозяващи белези, което довело до съществени нарушения на стандарта му на живот. Необосновано първоинстанционният съд бил приел, че уврежданията са попречили на ищеца да си намери работа. Неправилно СРС бил оценил и икономическите отношения в страната към момента на произшествието, като бил изчислил колко пъти заплатеното доброволно на ищеца обезщетение надхвърля минималната работна заплата. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – уважен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата Г.Ф.счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че при определяне на размера на дължимото обезщетение следва да се вземат предвид характера и степента на уврежданията, претърпените болки и страдания след увреждането и при лечението и възстановяването, изпитаните от ищеца неудобства, както и че изплатеното от ответника обезщетение преди процеса репарира напълно търпените от ищеца вреди. Спазен бил принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент следвало да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение. Следвало да се има предвид, че в случая обезщетението трябвало да бъде заплатено не от застраховател, а от Г.Ф.. Съгласно чл. 558, ал. 1 КЗ, размерът на обезщетението не можел да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителни застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие. По този начин посочените в чл. 492 КЗ лимити се явявали максимални, в рамките на които трябвало да бъдат съобразени доказателствата, принципа на справедливост, установените в страната икономически условия и стандарт на живот. От приетото и неоспорено заключение по съдебно-медицинската експертиза било видно, че ищецът е претърпял телесни увреждания, които били установени от ответника при разглеждане на претенцията на ищеца по административната процедура. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане частичен иск с правно основание чл. 558, ал. 5 вр. с чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ /действала към момента на настъпването на процесното ПТП/, Гаранционният фонд изплаща на увредените лица обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано моторно превозно средство/.

В чл. 558, ал. 5 КЗ е предвидено, че увреденото лице може да предяви претенцията си пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение. В частност по делото са събрани доказателства, от които е видно, че ответникът е бил сезиран с искане за определяне и заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., във връзка с което е заплатил на ищеца сумата от 16 000 лв. /т.е. за разликата по претендираните 25 000 лв. е налице отказ и в този смисъл релевираната претенция е процесуално допустима/.

Основателността на предявения иск е обусловена от установяването на следните правопораждащи факти: възникнали права на ищеца срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т.е., че са настъпили твърдените вреди в резултат на процесното ПТП, които са причинени от неидентифицирано моторно превозно средство, с виновно и противоправно поведение на неговия водач.

В разглеждания случай във въззивното производство е безспорно между страните, че на 20.07.2016 год., около 22.30 ч., в гр.Варна, ищецът е бил блъснат от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано моторно превозно средство/, в резултат на което му били причинени следните увреждания: контузия на главата с оток и кръвонасядания в теменно-слепоочна област; фисура или непълно счупване без разместване на горната част на ляв малък пищял; фисура или непълно счупване без разместване на пета предкиткова кост на лява ръка и кръвонасядания и охлузвания в областта на лява лакътна става и лява предмишница /посочените обстоятелства се установяват и от съвкупната преценка на писмените доказателства и заключенията по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-медицинската експертиза, която подлежи на кредитиране при преценката му по реда на чл. 202 ГПК/.

Единственият спорен между страните въпрос е свързан с размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

Настоящият съдебен състав счита, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението – виж разясненията, дадени в т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и пр.

Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда глобално, като различните конкретно обективно установени обстоятелства, имащи отношение към засегнатите нематериални блага на пострадалия са от значение за определяне на справедливия размер на паричното обезщетение.

В разглеждания случай СГС приема, че настъпването на твърдените вреди – търпени болки и страдания, неудобства в ежедневието и бита /нужда от помощ при обслужване/, емоционален дискомфорт от промяна начина на живот за периода на възстановяване, стрес, тревожност и страх от ходене по улиците са установени по делото въз основа на събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С.И.П., които следва да бъдат ценени /в т.ч. при преценката им по реда на чл. 172 ГПК/ като ясни, последователни, житейски логични и неопровергани от останалия доказателствен материал по делото.

Същевременно по делото не са събрани доказателства, които да дават основание на съда да приеме, че е налице загрозяващ белег на ръката на ищеца, респ., че загрозяването /белегът/ е от такава висока степен, че да води до решителна промяна на нормалния му външен вид, свързана със сериозни промени за личността и/или нарушение на социалната му комуникация /всъщност за това конкретно обстоятелство не е изслушвано и заключение на вещо лице/. Напротив видно от показанията на свидетелката Павлова, че на лявата ръка на ищеца е останал белег, който не е загрозяващ, като след третирането му с лекарствени препарати същият се е „поскрил“.

Недоказани са твърденията на ищеца за наличието на причинна връзка между причинените му увреждания в резултат на процесното ПТП и невъзможността му да намери работа, за което следва да бъдат съобразени възрастта му и обстоятелството, че същият никога преди това не е работил /противното нито се твърди, нито се установява/.

В контекста на изложеното и съобразявайки от една страна – възрастта на пострадалия, който към момента на произшествието е бил на 18 години – мъж в активна трудоспособна възраст; характера, тежестта и броя на установените увреждания /ищецът е претърпял съчетана травма – обединение от контузия на главата и травми на опорно-двигателния апарат/, както и интензивността на търпените болки и страдания от ищеца, както и тяхната продължителност, т.ч. периода и естеството на лечението – травматичната увреда на главата е закрита травма на меките тъкани, покриващи черепа без нарушаване на целостта на кожата, като възстановяването при нормално протичане е пълно до 2 седмици; счупването на горната част на малкия пищял или т.нар. главичка е изисквала имобилизация с гипс за период от 30-45 дни, като пълно възстановяване след рехабилитация се очаква до 60-80 дни след травмата; за счупването на пета предкиткова кост е нужен период за възстановяване от 3-4 седмици, като първите 14 дни следва да бъде направена имобилизация с гипс; през първите 7-10 дни болките на ищеца са били с по-голям интензитет; обстоятелствата, при които са настъпили уврежданията – при удар на ищеца, докато е пресичал пътното платно при зелен сигнал на светофарната уредба/, т.е. внезапно и неочаквано/; ищецът е бил обездвижен и е търпял неудобството да разчита на чужда помощ в ежедневното си обслужване и по този начин е бил лишен от нормалния си начин на живот; а от друга страна – липсата на трайни последици за здравето на ищеца /и с оглед младата му възраст/; липсата на съществена промяна в общото му психическо състояние – извън нормалните за всеки пострадал от ПТП стрес, уплаха и тревожност, съществуващите в страната обществено-икономически условия към момента на настъпване на вредите, индиция за които са лимитите на застрахователно покритие, без те да имат самостоятелно значение, както и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като „справедливостта“ до голяма степен отразява обществената оценка на засегнатите нематериални ценности, а в сферата на последните равенството в обществото намира най-чист израз, то противно на приетото от СРС, настоящият съдебен състав намира, че справедливото по размер обезщетение за търпените имуществени вреди възлиза на 25 000 лв.

Доколкото, както вече бе посочено, няма спор по делото, че ответникът е заплатил доброволно на ищеца сумата от 16 000 лв., то релевираната претенция за сумата от 9 000 лв. се явява основателна, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

 Ето защо решението на СРС следва да бъде отменено, а искът – уважен.

 

По отношение на разноските:

С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя /ищеца/ направените разноски в първоинстанционното производство за държавна такса в размер на 360 лв. и за възнаграждение за вещо лице в размер на 100 лв., както и направените разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на 180 лв.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. А.С. сумата от 780 лв., представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство в първоинстанционното производство по чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗА и сумата от 780 лв., представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство във въззивното производство по чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗА.

Предвид изложените съображения, съдът

 

 

                               Р    Е    Ш    И    :  

 

 

ОТМЕНЯ решението от 08.12.2020 год., постановено по гр.дело №46408/2017 год. по описа на СРС, ГО, 180 с-в, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Г.Ф., БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.В.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, по иск с правно основание чл. 558, ал. 5 вр. с чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ сумата от 9 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на настъпило на 20.07.2016 год., около 22.30 ч., в гр.Варна, пътнотранспортно произшествие, предизвикано от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано моторно превозно средство/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.07.2017 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Г.Ф., БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.В.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в първоинстанционното производство за държавна такса в размер на 360 лв. и за възнаграждение за вещо лице в размер на 100 лв., както и направените разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на 180 лв.

ОСЪЖДА Г.Ф., БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. А.С.С., с адрес: ***, сумата от 780 лв., представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство в първоинстанционното производство по чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗА и сумата от 780 лв., представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство във въззивното производство по чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1/                                 2/