Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260054
Гр.ДОБРИЧ 19.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря Билсер Мехмедова – Юсуф като
разгледа докладваното от Председателя т.д.№185/2019г. по описа на ДОС и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена от К.Ж.П.,
ЕГН **********, Ж.С.Т., ЕГН ********** и Д.С.Т., ЕГН ********** *** срещу
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Студентски
бул."***" № 67А искова молба (уточнена с молба с вх.рег.№260156/17.08.2020г.), с която се претендира ответника да бъде осъден да заплати на всеки от ищците
сумата от по 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени от ищците болки и страдания поради смъртта на техния наследодател Ж.
***, ЕГН **********, починал на 02.10.2016г. вследствие на ПТП настъпило на
07.09.2016г., виновно причинено от Р.К.П., водач на лек
автомобил „марка „Деу", модел "Лацети" с Рег.№ ***,
застрахован по риска "Гражданска отговорност" при „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане, както и на всеки от ищците сумата от по 31000 лв.,
представляваща лихва за забава върху главното задължение за периода от
01.03.2018г. до датата на подаване на исковата молба.
Претенциите на ищеца се основават на следните,
изложени в исковата молба обстоятелства:
На
07.09.2016г. около 13.00 часа, в гр. София, бул."Цар Освободител" №
17 е възникнало ПТП между Р.К.П., с ЕГН ********** при управление на собствения
си лек автомобил „марка „Деу", модел "Лацети" с Рег.№ *** и пешеходеца Ж. ***. Вследствие на така
предизвиканото ПТП, Ж. *** е настанен незабавно в противошокова зала на Клиника
по Спешна Неврохирургия при УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов", гр.София. Същият е бил в съзнание, объркан и без ясни спомени за
случилото се. Поставена е работна диагноза - фрактура на черепа, контузия на
мозъка със субдорален хематом, фрактура на дяска ключица на 7-мо ребро вдясно,
с опасност за живота. В резултат на претърпените
наранявания и въпреки предприетите консултации с неврохирург, анестезиолог,
интернист, травматолог и оперативно лечение, прогресивно състоянието му се
влошава, развиват се процеси на дихателна недостатъчност, настъпват редица
усложнения: мозъчен оток, исхемични промени в лявата голямомозъчна хемисфера и
малкия мозък, белодробна тромбемболия, гнойно некротичен трахеобронхит,
двустранна пневмония, следствие на които настъпва и летален изход на
02.10.2016г.
По този повод е образувано досъдебно
производство №11412/2016г. по описа на СРТП-ОДП-СДВР на 07.09.2016г. срещу Р.К.П.
за престъпление по чл.343, ал.1б, пр.2 вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК, което
впоследствие е прекратено и влязло в сила, на основание чл.199, чл.243, ал.1,
т.1 вр.чл.24, ал.1 и чл.15 НК
От направения анализ и събраните данни
се установило, че на 07.09.2016г. в гр.София, около 12.30 часа лекият автомобил
собственост на Р.П. *** с посока на
движение от бул.“Васил Левски“ към към бул. „Евлоги и
Христо Георгиеви" и
е блъснал с предната
челна част на автомобила пресичащият от ляво на дясно спрямо посоката на
движение на автомобила – пешеходеца Ж. ***.
Според
ищците причината за настъпване на пътно транспортното
произшествие се корени в субективните действия на водача на лекия автомобил
„марка „Деу", модел "Лацети" с Рег.№ *** Р.К.П..
Същият допуска виновно нарушение на правилата за движение по пътищата, съгласно
които: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват.» „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя на превозното средство с превозвания товар, с характера и интензивността на движението с конкретните условия на видимост,
за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. В
следствие на
тези неправомерни действия, водачът на лекия автомобил се е поставил в невъзможност да реагира на
каквато и да е опасност на пътното платно, тъй
като не е могъл да спре и да я избегне.
Видно
от изготвената по досъдебното производство съдебномедицинската експертиза на
труп № 55/2016г., причина за смъртта на *** е тежката черепно-мозъчна травма и
настъпилите усложнения. Между установените травматични увреждания и настъпилата
смърт е налице причинно-следствена връзка и последните се дължат на действието
на твърди и тъпи предмети, които могат да се получат при ПТП. Т.е. няма
съмнение, че смъртта на Ж. *** е настъпила от причинените като пряка и
непосредствена последица при възникналото ПТП несъвместими с живота травматични
увреждания, в следствие на пресичането, при което е попаднал в т.н.“опасна
зона“ за спиране на автомобила.
К.Ж.П. е дъщеря на загиналия. Ж. и Д. са негови внуци. Четиримата са живеели в едно домакинство. Ж. *** е бил мъжката опора в техния живот след развода на К.Ж.П.. Споделяли са радости и нещастия в семейния дом и с помощта на Ж. *** са отгледани с много обич, всеотдайност и семеен уют. Като едно семейство са се борили с трудностите и лишенията. Корения изключително много е обичала своя баща и е разчитала на него. Отношенията им са били повлияни изцяло от духа на взаимна обич, подкрепа, уважение и разбирателство. След внезапната смърт и то при такива трагични обстоятелства цялото семейство е напълно съсипано. К. постоянно плаче и не може да намери утеха, както и да са адаптира към живота без своя родител, който е бил опора в семейството и е помагал в грижите към своите деца и негови внуци. Тя ще изпитва тъга, безпокойство, чувство на празнота и безнадежност от нелепия инцидент сложил край на живота на Ж. ***.
Ж.С.Т. и Д.С.Т. са внуци на загиналия. С тях Ж. е бил
много добър, толерантен и отговорен към възпитанието и полаганите грижи. Дядо
им като водеща фигура в семейството е заемал мястото на баща, именно това
определя и болезнения начин, по който двамата ищци преживяват смъртта му.
Отношенията между тях са били продуктувани от дълбокото уважение, респект и
същевременно обич. Те имат нужда от своя дядо, заемащ ролята на баща в
годините, който да ги подкрепя и вдъхновява в тежките моменти. Ж. *** е
подпомагал семейството и морално и материално, винаги полагал неимоверни усилия
да им осигури добър живот. За Ж. и Д. дядото *** бил техен морален стълб и
опора, да ги наставлява и да им помага в трудните решения, които предстои да
вземат в техния живот. След смъртта на своя дядо, Ж. и Д. страдат много и
трудно приемат, че този трагичен инцидент ги е лишил от най-близкия им човек и
приятел. Несъмнено Ж. *** е бил обединяващ стълб в семейството и е полагал
неимоверни усилия да осигури комфорта на своето семейство.
Лекият автомобил
„марка
„Деу", модел "Лацети" с Рег.№ ***, при управлението на който
виновно е причинено ПТП-то е застрахован по риска ГО в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, по
силата на полица №BG/22/116001794613, издадена на 29.06.2016г. и валидна до
29.06.2017г., видно от справка от интернет сайта на Гаранционен фонд и
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
С
оглед на изложеното са налице всички кумулативни предпоставки, съгласно които
увреденият, спрямо когото застрахователят е отговорен, има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя, в процесния случай наследниците на Ж. ***.
Обемът на отговорност на застрахователя по сключения договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ обхваща всички преки и непосредствени вреди,
за които отговаря застрахования деликвент, които увредените
са претърпели, търпят и предстои да търпят в следствие на непозволеното
увреждане.
В депозиран в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба с вх.рег.№260324/28.08.2020г. ответникът, чрез пълномощника си – адв.С.Д., ДАК оспорва предявените искове като неоснователни, недоказани и завишени по размер.
Излагат се съображения, че
ищците не са доказали по безспорен начин възникването на отговорността на ЗК
„Лев Инс" АД и своето право за получаване на обезщетение за неимуществени
вреди от процесното пътнотранспортно произшествие. Не са доказани елементите за
осъществяване на фактическия състав, противоправното и виновно поведение на
водача на лек автомобил марка "Деу", модел „Лацети", с ДК №*** в
процесното пътнотранспортно произшествие, правопораждащи деликтната му
отговорност, а от тук и отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Ищците твърдят също
така, че водачът на лекия автомобил е нарушил правилата за движение по
пътищата, но същото не само, че не е установено с влязла в сила присъда или
решение на наказателния съд, но и образуваното досъдебно производство е било
прекратено с влязло в сила постановление на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 15 от НК, поради наличие на „случайно деяние".
Представените с исковата молба
документи не удостоверяват съществени обстоятелства, свързани с настъпването на
пътнотранспортното произшествие. Не става ясно поради каква причина е настъпил
ударът между лек автомобил марка "Деу", модел „Лацети", с ДК № ***
и пешеходеца - Ж. ***. Няма данни водачът на лекия автомобил да се с движил с
превишена или несъобразена скорост или да е нарушил пътна маркировка. Не е
установено водачът на лек автомобил марка "Деу", модел „Лацети",
с ДК № *** да е извършвал забранена маневра и поради това да се е стигнало до
удара с пешеходеца. Видно от представените с исковата молба документи няма
данни водачът да не е съобразил своето поведение с правилата за движение по пътищата.
В констативния протокол липсва и заключение за наличие на виновно и
противоправно поведение на водача на лекия автомобил. Липсват данни за
скоростта и траекторията на движение на пешеходеца Ж. *** към момента на
настъпване на ПТП и неговото поведение при настъпването му. Твърди се, че
същият е предприел пресичане на пътното платно не на пешеходна пътека, а на
нерегламентиран и забранен за пресичане участък от пътното платно, без да се
съобрази с приближаващите се пътни превозни средства и то чрез внезапно
навлизане на платното за движение, което се намира в разрез с разпоредбите на
чл. 113, ал. 1, т. 1 и чл. 114, т. 1 от ЗДвП. Твърди се, че пешеходецът Ж. ***
е навлязъл внезапно на платното за движение, без да се съобрази с приближаващия
се автомобил, поради което е станал единствена причина за настъпване на
процесното ПТП, в резултат на което е причинил и собственото си увреждане.
Пешеходецът не само е предприел пресичане на пътното платно в забранен участък,
но е имал и възможност да възприеме и да проследи движението на лекия
автомобил, движещ се по пътното платно и да се съобрази с неговото
приближаване, без да предприема внезапно навлизане на платното за движение.
Твърди се, че с това си неправомерно поведение пострадалият е навлязъл в
опасната зона на водача на пътното превозно средство, поради което ударът е бил
непредотвратим за водача Р.К.П.. С оглед
на гореизложеното се оспорва наличието на деликтно поведение от страна на
водача на лекия автомобил и се прави възражение за случайно деяние. Или най-малкото със своето
виновно и противоправно поведението, пешеходецът Ж. *** е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. С оглед на това се прави възражение и
евентуално за съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат в размер на
95 %.
При преценката на това, дали е наличен принос за
настъпване на вредоносния резултат следва да се отчете дали е налице причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не
и на вина (така т. 7 от Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленум на ВС).
Налице е принос за настъпване на вредоносния резултат винаги, когато с
поведението си пострадалият е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за
увеличаване размера на вредата. Дали поведението на пострадалия е рисково и
дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки
конкретен случай. Поведение, при което се поема или се игнорира неоправдано
един предвидим и реално очакван риск съставлява обективен принос, който е противоправен
и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното
пътно - транспортно произшествие, (така т. 7 от Тълкувателно решение №
1/23.12.2015 по ТД №1/2014 г.). С оглед на гореизложеното се оспорва наличието
на деликтно поведение от страна на водача на лекия автомобил, а евентуално, на
основание чл. 51, ал. 1 от ЗЗД и чл. 499, ал. 6 от КЗ се навежда възражение за
принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат в размер на
95 %.
На следващо място, се сочи че
не са доказани обстоятелствата, изложени във връзка с механизма на процесното
ПТП, както и твърденията за причинно-следствена връзка между настъпилата смърт
на Ж. *** с механизма на пътнотранспортното произшествие. Недоказани остават
твърденията на ищците, че само получените травми от ПТП са довели до
настъпилата смърт на Ж. ***. Видно от Препис - извлечение от Акт за смърт на Ж.
***, последният е починал на 02.10.2016 г.; т.е. 25 дни след
настъпилото ПТП. Получените от него телесни увреждания не предполагат
непосредствена опасност за неговия живот. Впоследствие настъпват усложнения, а
именно двустранна пневмония, гнойно некротичен трахеобронхит, белодробна
тромбемболия в ляво и много други. Евентуални усложнения в здравословното
състояние на Ж. *** от предхождащи ПТП заболявания, а именно генерализирана
атеросклероза, хипертонична болест, дегенерация на панкреас, промени в шийния
гръбнак или респективно неправилно/ несвоевременно лечение може да са довели до
настъпилата смърт на лицето. В тази връзка е възможно получените травми от
произшествието да не са единствената причина за настъпилата смърт на лицето, а
настъпилата смърт да е следствие от заболявания или неправилно/ несвоевременно
лечение. С оглед възрастта на лицето е напълно възможно същите да са довели до
настъпилата смърт. В този случай настъпилата смърт няма да се явява пряка и
непосредствена последица от процесното пътнотранспортно произшествие. Следва да
се докаже, че претендираното обезщетение се дължи за действително причинени
вреди от ПТП. Чл. 477, ал.1 от КЗ предвижда, че обект на застраховане по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
е гражданската отговорност на застрахованите физически лица за причинени от тях
на трети лица неимуществени вреди. Неоправдано е обезщетяването от
застрахователя на вреди, които не са претърпени от ПТП, а се дължат на
предшестващи ПТП събития или неправилно лечение на починалото лице.
В мотивите и диспозитивите на
постановления № 4/61 г., 5/69 г. на Пленума на Върховния съд, както и
Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по Тълкувателно дело № 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС е посочен изчерпателно кръгът на лицата, които имат право
на обезщетение за неимуществени вреди. В първото постановление Пленумът приема,
че обезщетението по чл. 52 ЗЗД за неимуществени вреди възмездява главно
страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредения
вследствие увреждането. Неимуществените вреди са неизмерими в пари, а всяко увредено
лице е в индивидуално отношение с пострадалия. Според него следващото се
обезщетение за неимуществени вреди, както и кръгът на лицата, които имат право
на такова, се определят по принципа на справедливостта. Установената практика
въвежда два критерия, които трябва да са налице кумулативно за определяне на
лицата, имащи право на обезщетение - единият е с оглед родството или близостта
на лицата, а втория е връзката между пострадалото лице и лицето претендиращо
претърпени вреди. Според постановление № 4/61 за правилното прилагане на закона
за вреди следва да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай
на неговата смърт, а това са неговите низходящи, съпруг и възходящи, и то след
като се установи, че действително са претърпели такава вреда, а съгласно
Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по Тълкувателно дело № 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинената смърт на техен близък са освен лицата,
посочени в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на Върховния съд, но по изключение и други лица, които са създали трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия. Поради тази причина, нямат право на обезщетение за
неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане, които са
били с него в лоши лични отношения или не в достатъчно близки отношения, защото
е явно, че те не понасят неимуществени вреди.
Сочи се, че са недоказани
фактите, че починалият Ж. *** и ищците в настоящото производство са били в
близки отношения и са прекарвали времето си заедно, както и че четиримата са
живеели в едно домакинство и са били издържани финансово от починалия Ж. ***.
Недоказани са твърденията на ищцата К.П. в исковата молба, че постоянно плаче,
изпитва тъга и празнота, както и че не може да се адаптира към живота без своя
родител и към настоящия момент, с оглед възрастта на ищцата, а именно 61
години, както и факта, че вече с създала собствено семейство. Недоказани са
твърденията, че Ж. *** е заемал мястото на баща за втория и третия ищец -
внуците му Ж.Т. и Д.Т., които съответно са на 42 годишна възраст и на 36
годишна възраст.
Твърди се, че претенциите на
ищците Ж.Т. и Д.Т., влизат в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2016 г. от
21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, тъй като не
са налични визираните в тълкувателното решение, предпоставки за материалната
легитимация на втория и третия ищец, за да получат обезщетение за неимуществени
вреди, във връзка със смъртта на техния дядо, с оглед липсата на доказана
изключително близка връзка, която да надхвърля обичайната родствена връзка
между дядо и внуци и то в един зрял и напълно самостоятелен етап от техния
живот. Недоказани са и твърденията за промени в социалния живот и тежко
психологично състояние на тримата ищци в резултата на смъртта на пострадалото
лице.
Излага се още, че размера на
претендираните обезщетения за претърпени неимуществени вреди са прекомерно
завишени с оглед причинените болки и страдания на ищците, принципа на
справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика. Освен
това към момента, съобразно Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г.
по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и съгласно §96 (1) от ПЗК на КЗ, до
влизане в сила на наредбата за утвърждаване на методика по чл. 493а, ал. 2 от КЗ, обезщетението за претърпени неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал.
4 от КЗ се определя в размер до 5 000 лева.
Оспорва се и предявения иск по
чл. 86 от ЗЗД, като се твърди, че застрахователното дружество не дължи лихва от
датата на настъпване на инцидента. Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ
„Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3: 2. изтичането на срока
по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.".
Цитираните разпоредби са специални спрямо общата разпоредба на чл. 86 от ЗЗД.
От друга страна, Кодекса на застраховането не съдържа разпоредба, по силата на
която застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите да дължи лихва върху застрахователното обезщетение, начислена
от датата на застрахователното събитие.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа страна:
На основание чл. 146, т. 3
и 4 ГПК е
признато за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че лек автомобил „марка „Деу", модел
"Лацети" с рег.№ *** е застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество по силата на застрахователна полица, валидна
от 29.06.2016г. до 29.06.2017г.
По делото не се спори възникването на ПТП на
07.09.2016г. Всички останали релевантни
за спора обстоятелства са спорни.
Поради липса на произнасяне на наказателен съд и на
влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд относно изчерпателно
посочените в чл.300 от ГПК обстоятелства, същите следва да бъдат установени в
настоящото производство.
Във връзка с установяване механизма на настъпилото ПТП
по делото е представен и приет като доказателство Констативен протокол за ПТП
№К-782/07.09.2016г. /л.120/. В същия в качеството на участници в произшествието
са вписани МПС с рег.№***, управлявано от водача Р.К.П. като участник 1 и
участник 2 – пешеходец Ж. ***. В протокола са посочени следните обстоятелства:
на 07.09.2016г. около 12.30ч. лек автомобил Деу Лацети с рег.№***, управляван
от Р.К.П. *** с посока на движение от бул.“Васил Левски“ към бул.“Евлоги и
Христо Георгиеви“ и в района на №17 участва в ПТП с пресичащия от ляво на дясно
спрямо посоката на движение на автомобила пещеходец Ж. ***. Отбелязано е, че
участникът в ПТП Р.К.П. не е употребил алкохол.
Протоколът
за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено
възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато
фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето,
чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на
механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства,
когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП
обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не
притежава.
Образуваното за ПТП досъдебно производство №11412/2016г.
по описа на РТП-ПР-СДВР срещу Р.К.П. за извършено престъпление по чл.343, ал.1,
б.“б“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, е прекратено с постановление на Софийска
градска прокуратура от 29.03.2017г. Производството е прекратено поради липса на
извършено от водача Р.П. престъпление от общ характер. В мотивите на
постановлението се сочи, че се касае за случайно деяние.
За установява механизма на ПТП по искане на страните
по делото е назначена авто-техническа експертиза. От заключението на същата се
установява следния механизъм на процесното ПТП:
На 07.09.2016г. около 12.30 часа, в гр.София, на бул.„Цар Освободител" №17
е настъпило ПТП между лек автомобил „Деу Лацети", с рег.№***, управляван
от Р.К. ***, със скорост от около 50 км/ч., в посока от бул.„Васил Левски"
към бул.„Евлоги и Христо Георгиеви" и пешеходеца Ж. *** (82г.), пресичащ,
ширината на шестте пътни ленти на булеварда от ляво на дясно спрямо посоката на
движение на процесния автомобил в най-дясна пътна лента. В резултат на ПТП-то
пешеходецът е бил ударен от предна дясна част на автомобила и отхвърлен в дясно
от движението му, на около 0.3 метра преди десен бордюр. Точката на
съприкосновение между пешеходеца и автомобила е била на около 0.8 метра в ляво
от десен бордюр и на около 1.2 метра преди приетия Ор.1
/края на сграда/, в крайна дясна пътна лента на
булеварда, заемана към същия момент от процесния автомобил.
На мястото на ПТП, към дата 07.09.2016г. е била
налична хоризонтална пътна маркировка, отделяща насрещните пътни ленти с двойна
непрекъсната линия и единична прекъсната линия за еднопосочните пътни ленти.
Вертикални пътни знаци не били заснети и описани.
Според
експерта основна причина за настъпилото ПТП е предприетото пресичане на
булеварда от пешеходеца, в отсъствие на хоризонтална и вертикална маркировка за
целта, а така също техническото отсъствие на адекватна реакция от водача на
автомобила.
Скоростта
на движение на автомобила непосредствено преди ПТП-то е била около 50 км/ч. Дължината
на осветеност от късите светлини на автомобила за навлизане на човешки силует е
от 50 до 70 метра, а ширината на светлинното петно е спрямо 6-8° в ляво и
дясно. Колкото по-отдалечен е автомобила от точката на измерване, толкова е
по-голяма ширината на снопа светлина, т.е. при максимална отдалеченост на
пешеходеца от автомобила, снопа светлина би навлязъл в банкета до 10-12 метра. Опасната
зона за спиране на процесния автомобил в конкретните пътни условия и изследвана
скорост на движение към момента на ПТП е била около 40.5 метра. Максимално
допустимата скорост в района на ПТП е била 50 км/ч, а тази при която е било
възможно да не настъпи ПТП е била всяка с по-малко времетраене на опасната й
зона от 2.5 секунди или 36 км/ч. Вещото лице сочи, че при срокост от 36 км/ч
ПТП е било предотвратимо само с аварийно спиране.
С
оглед възприетия от експерта ход на пешеходеца /осреднена стойност на хода 1,2
м./сек./, към началото на предприетото пресичане на булеварда, автомобилът е
бил около или преди началото на правия пътен участък с точката на ПТП. При
наличието на взаимна видимост между водача и пешеходеца, разстоянието между тях
е било около 31-35 метра. Изчислението е на база времето на движение преди
осъществяване на забавяне от автомобила и възможното изминато разстояние в
процес на спиране в рамките на около 1 секунда. С оглед правия пътен участък,
пешеходецът е имал видимост към идващите автомобили непосредствено след
излизане от десния габарит на автомобилите в пета пътна лента, или по-рано с
оглед височината на възможните превозни средства и ъгловата видимост спрямо
предните им части. Пешеходецът е имал възможност да избегне ПТП при
неизпълняване на предприетото пресичане, или осъществяването му в процесния
случай при ход значително по-бърз от изчисления, за да е възможно да напусне
ширината на предната част на процесния автомобил. От извършените изчисления
вещото лице прави извод, че водачът на лекия автомобил е имал възможност да
приведе автомобила в аварийно спиране, но е и да предотврати ПТП, тъй като
опасната зона при разрешената скорост за движение е била с времетраено
по-голямо от конкретния ход на пешеходеца при разгледаната видимост – 2,9сек.>2,5 сек.
Пешеходецът е попаднал в опасната зона на автомобила. Според експерта ПТП е
било предотвратимо при осъществяване на аварийно спиране и аварийна маневра в
ляво.
Видно
от представения препис извлечение от акт за смърт, издаден от Столична община,
район Красно село, Ж. *** е починал на 02.10.2016г.
От заключението на приетата по
делото съдебно-медицинската
експертиза, което като обосновано и мотивирано и неоспорено от страните, съдът
кредитира, се установява, че причина за смъртта на Ж. *** е
тежка черепно мозъчна травма /кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка и мозъчна
контузия/ и настъпилите усложнения, като последица на ЧМТ, а именно исхемични
промени в лява голямомозъчна хемисфера, белодробна тромбоемболия в ляво,
двустранна пневмония. Установените при извършените оглед и аутопсия
травматични увреждания, довели до смъртта на Ж. *** са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП.
Пострадалият Ж. *** е
диагностициран с анкилозиращ спондилит с голяма давност, артериална хипертония,
атеросклероза и исхемичен мозъчен инсулт. Категорично хипертоничната болест на
сърцето и атеросклеротичните промени представляват рисков фактор и като тяхно
усложнение може да се счита проявата на исхемичен мозъчен инсулт. При
извършените оглед и аутопсия са установени настъпили усложнения в хода на
лечението на тежката черепно мозъчна травма - исхемичен мозъчни инсулт в лява
голямомозъчна хемисфера с мозъчно размекчение, двустранна пневмония и
белодробна тромбоемболия в ляв бял дроб. Двустранната пневмония и белодробната
тромбоемболия са в резултат на залежаването, вследствие на причинената тежка
ЧМТ и занижените защитни сили, предвид възрастта на пострадалия, въпреки
приложената адекватна оперативна интервенция и консервативно лечение.
Исхемичният мозъчен инсулт и мозъчното размекчение са във връзка с тежките
атеросклеротични възрастови промени в артериалните съдове на мозъка и косвено с
тежката ЧМТ.
От представените удостоверения за родствени връзки се
установява, че ищците К.Ж.П., Ж.С.Т. и Д.С.Т., са съответно дъщеря и внуци на починалия Ж. ***.
Установява
се, че на 16.01.2018г. е входирана в ответното дружество ЗК „Лев Инс“ застрахователна
претенция на ищците за изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпените от същите вследствие на ПТП от 07.09.2016г. вреди – л.59 по делото.
Ищците са ангажирали по
делото гласни доказателства с показанията на свидетелите ***и ***(без родствена връзка с ищците).
Св.*** излага, че
познава ищците и починалия Ж. *** от 7 години, като от 5 години съжителства на
семейни начала с ищеца Д.Т.. Починалият *** и ищецът Д.Т. били родени на една
дата, коята била за тях специална, празнували това „емблематично“, държали
много един на друг. След смъртта на Ж. ***, ищецът Д.Т. не празнува рождения си
ден. След настъпилата смърт на *** ищците се сринали, били безпомощни, тъгували.
Ищецът Ж. се затворил още повече в себе си. Ищецът Д. загубил всякакво желание
за работа. Три години преди ПТП ищците и *** живеели в едно домакинство в
гр.София. Свидетелката описва отношенията в семейството като „прекрасни“ и „истинска любов“. Винаги били
един до друг и си помагали в трудни моменти, включително и финансово. Ищците Д. и Ж. възприемали Ж. *** като техен
баща, тъй като майка им била разделена с техния баща. Към настоящия момент ищците продължават да
тъгуват за починалия Ж. ***. Преди да почине Ж. *** бил в добро здравословно
състояние.
Св.*** излага, че
познава ищците и починалия Ж. *** от дълги години. Определя отношенията между
баща и дъщеря като отлични. Ищците често го посещавали докато той живеел
самостоятелно в град Добрич. Ищцата К. му помагала в домакинството. Ж. *** бил
мъдър и възпитан, наставлявал внуците си. Около пет години преди ПТП ищците и
починалия Ж. *** живеели съвместно в гр.София. К. обичала баща си, Д. и Ж.
боготворяли дядо си. Той имал ролята на техен баща, тъй като майка им била
разделена с техния баща. Ж. *** възпитавал и контролирал внуците си. Преди
ПТП Ж. *** бил в добро здравословно
състояние, не се лекувал, не пиел хапчета. Ищците приели тежко смъртта на Ж. ***,
особено ищецът Д.. Внуците били много привъзрани към дядо си и той много им
липсва. Ищцата К. също споделяла, че страда от липсата на баща си.
При тази фактическа установеност,
настоящият състав на Добричкия окръжен съд,
достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор за застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да
покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени
и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Предявените главни искове черпят правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу
застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в
облигационно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност".
Основателността на прекия иск на
увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на
застрахователно събитие вреди, предполага установяването при условията на пълно
и главно доказване от страна на ищците на
валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо
покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат
от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния вид и
размeр.
Предявените искове са допустими съгласно разпоредбите
на чл.432, ал.1 и чл.498, ал.1 и ал.3 от К3, тъй като към исковата молба са
представени доказателства относно изпълнението на задълженията на ищците по
чл.380 от КЗ.
В срока на действие на
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" е настъпило
застрахователно събитие, което е покрит риск по нея. Не се спори, че
гражданската отговорност на водача на лекия автомобил
„марка „Деу", модел "Лацети" с Рег.№ *** към 07.09.2016 г. е била застрахована
от ответното дружество.
Основен спорен момент по делото е
дали ПТП е настъпило в резултат на противоправно действие от страна на водача
на лекия автомобил
„марка „Деу", модел "Лацети" с Рег.№ ***. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП задължава водачите на пътни превозни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Те са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Когато
водачът на пътното превозно средство е направил всичко зависещо от него и е
изпълнил изискванията на закона и правилника, и въпреки това са настъпили
общественоопасни последици, той не следва да носи отговорност. Когато един
водач е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта, но
не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на
общественоопасните последици, той не следва да носи отговорност, тъй като е
налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. "
В конкретния
случай от заключението по САТЕ се установява, че при скоростта, с
която се е движел автомобилът, произшествието не би могло да бъде предотвратено
чрез намаляване на скоростта или спиране на превозното средство. Пешеходецът Ж. *** е попадал в опасната зона на автомобила. От
извършените изчисления вещото лице прави извод, че водачът на лекия автомобил е
имал възможност да приведе автомобила в аварийно спиране, но е и да предотврати
ПТП, тъй като опасната зона при разрешената скорост за движение е била с
времетраено по-голямо от конкретния ход на пешеходеца при разгледаната видимост
– 2,9сек.>2,5 сек. Действително експерта по САТЕ сочи, че е съществувала техническа възможност да се
избегне удара, като от водача на лекия
автомобил се осъществи аварийна маневра в ляво и
изпълнено едновременно с нея аварийно спиране. Когато обаче препятствието
се появи в опасната зона за спиране, избирането на един или друг вариант на
маневриране за избягване на произшествието от страна на водача на МПС не може
да му бъде вменено като нарушение на правилата за движение по пътищата.
Неправилната маневра е основание за ангажиране на отговорност при възникване на
опасност извън опасната зона. В случая, както бе посочено, пешеходецът Ж. *** е попадал
в опасната зона на автомобила.
Съдът намира, че така
анализираните факти водят до извод за наличие на случайно деяние. Водачът е
управлявал лекият автомобил при скорост, съответна на атмосферните условия,
видимостта и пр. Ударът е настъпил на прав пътен участък, без
наличие на други пешеходци, без пешеходни пътеки или регулация на движението, предполагаща
избор на скорост за движение до 36 км/ч.
Същият не е могъл да предполага внезапното навлизане на платното за движение на
пешеходаца Ж. *** в нарушение на правилото на чл. 113, ал. 1 ЗДвП.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав приема за неустановена твърдяната противоправност на
поведението на водача
на лекия автомобил
„марка „Деу", модел "Лацети" с рег.№ ***. Доколкото липсва един от елементите на
деликта, ищцовата претенция следва да се отхвърли като неоснователна. При това и доколкото не би се
стигнало до по-различен
резултат липсва
необходимост да се обсъждат всички останали събрани доказателства.
По разноските:
Съобразно
изхода на делото на
ищците не се следват сторените по делото разноски. На ответната страна се
следват сторените по делото разноски в размер на 2345,60 лв. (1500 лв. – адвокатско възнаграждение; 612 лв. – депозити
по САТЕ и СМЕ и 5 лв. разноски за банковия им превод; 27,10 лв. държавни такси
за издаване на удостоверения и преписи и 6,50 лв. разноски за банков превод;
195 лв. разноски за преписи).
Водим от горното Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от К.Ж.П., ЕГН **********, Ж.С.Т., ЕГН ********** и Д.С.Т., ЕГН ********** ***
срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Студентски, бул."***" № 67А искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от по 200 000 лв.
на всеки един от ищците, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени от ищците
болки и страдания поради смъртта на техния наследодател Ж. ***, ЕГН **********,
починал на 02.10.2016г. вследствие на ПТП настъпило на 07.09.2016г., виновно
причинено от Р.К.П., водач на лек
автомобил „марка „Деу", модел "Лацети" с Рег.№ ***,
застрахован по риска "Гражданска отговорност" при „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане, както и за заплащане на всеки един от ищците на
сумата от по 31000 лв., представляваща лихва за забава върху главното
задължение за периода от 01.03.2018г. до датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА К.Ж.П., ЕГН **********, Ж.С.Т., ЕГН **********
и Д.С.Т., ЕГН ********** *** да заплатят на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Студентски, бул."***" № 67А сторените по делото съдебно-деловодни
разноски в размер на 2345,60 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: