РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 618
16.03.2018г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
Пловдив,
петнадесети състав, в публично заседание на първи март, две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Административен съдия: Любомира Несторова
При секретаря Марияна Георгиева.
Като разгледа докладваното АД № 3759
по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./
Образувано е по жалба на А.П.М., с ЕГН **********,
с адрес: ***, депозирана чрез адвокат К.Т., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №17-0239-000372 от 30.11.2017г. на Началник сектор към
ОДМВР-Пловдив, РУ Асеновград, с която на основание чл. 171,т.2а от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на А.П.М. с ЕГН **********, е наложена санкция по
чл. 171 т.2а от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест /6/
месеца до 1 година.
Жалбоподателят навежда оплаквания,
обосноваващи незаконосъобразност на атакуваната заповед. В съдебно заседание,
проведно на 08.02.2018г уточнява жалбата, като сочи, че се оспорва Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №17-0239-000372 от 30.11.2017г.
на Началник сектор към ОДМВР-Пловдив, РУ Асеновград, с която на основание чл.
171,т.2а от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, на А.П.М. с ЕГН **********,
е наложена санкция по чл. 171 т.2а от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от шест /6/ месеца до 1 година.
Претендира отмяната на оспорения
административен акт и разноските по делото.
Ответникът по жалбата – Началник Сектор
към ОДМВР-Пловдив, РУ-Асеновград не изразява становище по жалбата, не изпраща
процесуален представител. Не се претендират разноски по делото.
Съдът като разгледа направените
възражения и приложената административна преписка, намери за установено
следното от фактическа страна: Жалбоподателят е получил препис от процесната
заповед на 19.12.2017г. (лист 5), а жалбата е депозирана в деловодството на
Административен съд-Пловдив на 29.12.2017г., следователно е подадена в
предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което се явява ДОПУСТИМА.
Съдът установи от фактическа страна следното:
Приобщен по делото е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 1887/29.11.2017г.
Същият е съставен от Г.А.на длъжност полицейски инспектор към ОД на МВР-Пловдив, РУ
Асеновград. Установено е, че на 29.11.2017г., около 16:10 часа, в Асеновград,
ул. Г. Данчов до №19, като водач на МПС Фиат Седичи с рег. № ***, чужда
собственост, К.Д.Н.-М. с ЕГН **********, извършва следните нарушения: управлява
МПС със СУМПС, на което е изтекъл срокът на валидност-16.06.2016г. със сериен
№*********, управлява ППС без да е правоспособен водач, с което виновно е
нарушил чл.150 от ЗДвП. Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление
№ 17-0239-001733 от 20.12.2017г. от Началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ
Асеновград.
Въз основа на така установеното е
издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№17-0239-000372 от 30.11.2017г. на Началник сектор към ОДМВР-Пловдив, РУ
Асеновград, като е посочено в мотивите на същата, че на 29.11.2017г, около
16:10 часа, в Асеновград, ул. Г. Данчов до №19, А.М. като управител на фирма „М.“
ЕООД и собственик на лек автомобил Фиат Седичи с рег. № ***, предоставя
управлението на лицето К.Д.Н.-М., която от своя страна допуска следното
нарушение: водачът управлява МПС със СУМПС, на което е изтекъл срокът на
валидност-16.06.2016г. със сериен №*********, неправоспособен водач.
На основание
чл. 171,т.2а от ЗДвП, на А.П.М. е наложена санкция по чл. 171 т.2а от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест /6/ месеца до 1
година.
За удостоверяване на компетентността да
издаде оспорения административен акт е представена Заповед №
317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР - Пловдив, от която е видно, че
в изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните
работи са оправомощени началниците на групи в Сектор "Пътна полиция",
в качеството им на длъжностно лице от ОД на МВР - Пловдив да прилагат с
мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДв
По делото е представена справка (лист 39),
според която на 01.06.2006г. К.Д.Н.-М. е издържала изпит за управление на МПС
категория "В", за което на 04.07.2006г. й е издадено СУМПС № *********,
валидно до 16.06.2016г. По данни от същата справка е видно, че СУМПС на водача
е подновено на 07.11.2017г.
Представени са още: Наказателно постановление
№ 17-0239-001733 от 20.12.2017г., издадено от Началник Сектор към ОДМВР
Пловдив, РУ Асеновград, с което на К.Д.Н.-М., за нарушение на чл. 150 от ЗДвП и
на основание чл. 177, ал.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 120лв.;
Свидетелство за регистрация част I за лек автомобил Фиат Седичи с рег. № ***, в което за собственик е
отразено „М.“ ЕООД; Справка за нарушител/водач , в която в табличен вид са
посочени издадените на жалбоподателя актове, НП, фишове и ЗППАМ; Справка за
нарушител/водач (лист 39 и сл.) за К.Д.Н.-М., в която в табличен вид са
посочени издадените на жалбоподателя актове, НП, фишове и ЗППАМ.
При така представените доказателства се налага
извод за незаконосъобразност на административния акт. Същият е издаден в
изискуемата от закона форма и от компетентен орган, съгласно разпоредбата на
чл. 172, ал.1 от ЗДвП и предвид представената Заповед № 317з-391/06.02.2017г.
на Директора на ОД на МВР - Пловдив.
Съображенията за това са следните: Издадената
заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено
друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с
чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел първи от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави
на чл.171 ЗДвП, е извършено от водача на МПС административно нарушение,
предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от
компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Заповедта съдържа и необходимите
реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл.59,
ал. 2, т. 4 от АПК. В случая оспореният акт е мотивиран, но неправилен.
Съгласно
чл. 171 т.2а от ЗДвП /в редакцията към момента на издаване на заповедта, изм.
ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./ прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества
или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано
от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6
месеца до една година.
В случая от приетото по делото Свидетелство за
регистрация част I за лек автомобил Фиат Седичи, с рег. № ***, се установи, че за
собственик е отразено „М.“ ЕООД. Следователно посоченият за собственик А.М. на
МПС Фиат Седичи с
рег. № *** в оспорената заповед не отговаря на доказателствата по делото. Не А.М.,
а дружеството е собственик на МПС и следователно А.не в качеството на
собственик е предоставил МПС Фиат Седичи с рег. № *** на К.Д.Н.-М..
Освен това се сочи, че МПС е предоставено на
неправоспособен водач- на
К.Д.Н.-М., като СУМПС е с изтекъл срок на валидност.
Съгласно чл. 150 от ЗДвП (Доп. - ДВ, бр. 54 от
2010 г.) всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач,
освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по
време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при
провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата
по чл. 152, ал. 1, т. 4.
За да управлява моторно превозно средство,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него превозно средство.
Съгласно
чл. 150а, ал. 1 ЗДвП /в редакцията към
момента на издаване на процесната заповед, изм., бр. 9 от 2017 г., в сила от
26.01.2017г./, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство. Същото се издава от органите на
Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона
условия (чл. 151 и чл. 152 ЗДвП) и удостоверява правоспособността на водача. В
този смисъл самата правоспособност да се извършва такава дейност не се поражда
от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от
сложен фактически състав, визиран в чл. 150 - чл. 152 ЗДвП. Съгласно чл. 12,
ал. 1 от Наредба № 1-157/01.20.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина
СУМПС се издава при: първоначално придобиване правоспособност за управление на
МПС от определена категория; придобиване на правоспособност за управление на
МПС от нова категория; възстановяване на правоспособност поради отнемане на
контролните точки; подмяна на стар образец свидетелство за управление с нов;
подмяна поради изтичане срока на валидност; подмяна поради промяна в данните на
водача; издаване на дубликат и подмяна на чуждестранно национално свидетелство
за управление, подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от
категории. А съгласно чл.15 ал.1 от същата Наредба подмяна на СУМПС се извършва
при изтичане срока на валидност; подмяна на стар образец с нов, промяна в
данните на водача и подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ
от категория. Съгласно чл. 50 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД),
СУМПС представлява индивидуален удостоверителен документ за придобита
правоспособност и е един от трите български лични документи съгласно чл. 1, ал.
5, т. 2 с.з., издава се от органите на МВР със срок на валидност 10 години.
По делото няма спор, че на 29.11.2017г.
в Асеновград, на ул. "Г. Данчов“ до №19, водачът К.Д.Н.-М. е управлявала
автомобил със свидетелство за управление, което е с изтекъл срок на 16.06.2016г.
Актосъставителят, а от своя страна и административният орган, са приели, че К. Н.-М.управлява
МПС без да е правоспособен водач.
Но съгласно справката /л.39/ К.Н.-М.е
придобила правоспособност на водач на МПС, категория "В" (към която категория
е и автомобил Фиат
Седичи с рег. № *** - ноторно известно на съда, а и няма данни по делото да е
лишена от тази правоспособност. При това положение независимо, че СУМПС е
изтекло 16.06.2016г., към датата на проверката – 29.11.2017г., водачът К.Н.-М.притежава
свидетелство за управление и не е била лишена от право да управлява МПС. А и
фактът на изтичане на срока на свидетелството за правоуправление не го прави
неправоспособен, защото наличието на този документ само удостоверява
правоспособността, не я поражда и съответно изтичането на срока на документа не
лишава водача от придобитото право да управлява МПС за съответната категория. С
изтичането на срока на валидност на СУМПС водачът не губи правоспособността си,
тъй като същото подлежи на подмяна, съобразно разпоредбата на чл.15, ал.1, т.1
от Наредба № 1-157/01.20.2002 г. В случай, че срокът на валидност на този
документ изтече, той се превръща в нередовен документ по смисъла на §1, т.1,
б."ж" от ДР на ЗБЛД. Санкцията за лице, което използва такъв
нередовен документ е предвидена в чл.81, ал.2, т.6 от с.з. Затова
административният орган неправилно е счел, че констатираното деяние на К.Н.-М.нарушава
разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП и същата е неправоспособен водач.
Налага се изводът, че жалбоподателят не е
собственик на процесното МПС, следователно не е предоставил МПС на Калина
Николова-Маринова, която пък от своя страна, към момента на издаване на
процесната заповед и към момента на извършената проверка -29.11.2017г., не е
неправоспособен водач.
Фактът, че К.Н.-М.е управлявала МПС с
изтекъл срок на валидност на свидетелството си за правоуправление, не може да
бъде приравнен на непритежаване на СУМПС. ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП /зм., бр. 77 от
2017 г., в сила от 26.09.2017 г / се прилага в хипотезите на отнет или иззет
документ и когато водачът не притежава (в смисъл няма издадено) СУМПС или няма
издадено такова за съответната категория, към която спада управляваното от него
превозно средство. Респективно мярката е приложима при първоначална липса на
СУМПС и последваща такава, поради отнемането му (при лишаване от правоуправление
по съдебен или административен ред) или изземването му (при загуба на
правоспособността), както и когато водачът не притежава правоспособност за
съответната категория по чл. 150а ЗДвП, към която спада управляваното от него
МПС.
Фактите,
установени в процесния казус не попадат в приложното поле на тази разпоредба.
Принудителните мерки като форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава
легален израз на държавната принуда, трябва да бъдат прилагани само в изрично и
точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги
налага произволно. Те трябва да са точно посочени в правната норма и да се
прилагат по предвидения ред и начин, като издаването им трябва да е в
съответствие с целта на закона, по който са предвидени. Самите материалноправни
норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително
тълкуване, доколкото прилагането им засяга директно правната сфера на адресата.
В този смисъл е недопустимо прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично
уредено в закона. А щом като не е налице правопораждащ фактически състав,
липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за
прекратяване на регистрацията на управлявания от жалбоподателя лек автомобил.
Следователно процесната преустановителна ПАМ, наложена с процесната заповед, е
издадена в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменена
като незаконосъобразна.
Предвид изхода по делото, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, които се
констатираха в общ размер на 310 лв. /триста и десет лева/, от които 10 лв.-
държавна такса и 300 лв. - адвокатски хонорар (лист 6 - договор за правна
защита и съдействие).
Воден от изложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№17-0239-000372 от 30.11.2017г. на Началник сектор към ОДМВР-Пловдив, РУ
Асеновград.
ОСЪЖДА
РУ Асеновград към Областна дирекция на МВР - Пловдив да заплати на А.П.М., с
ЕГН **********, с адрес: *** направените по делото разноски в размер на 310 лв.
/триста и десет лева/.
Решението
може да се обжалва, в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен
съд.
Административен съдия: /П/