Р Е Ш Е Н И Е
№ 260230/11.03.2021 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира
Андонова, като разгледа НАХД № 187 по описа на РС - Бургас за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.П.Б., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 251а-502/21.10.2020 г., издадена от директора
на Областна дирекция на МВР – Бургас, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 209а,
ал. 4 ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. т. I, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на
МЗ, допълнена със Заповед РД-01-197/11.04.2020 г. на МЗ.
Жалбоподателят оспорва НП като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява
лично, като поддържа подадената жалба. Признава вината си, като посочва, че
след направената забележка от органите на реда е поставил маската си, която му
била в джоба.
Административнонаказващият орган, редовно
уведомен, не изпраща представител. По делото е изразено писмено становище за
неоснователност на жалбата и за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 24.04.2020 г., на жалбоподателя В.П.Б.
е съставен акт за установяване на административно нарушение, за това, че на
същата дата – 24.04.2020 г., около 16:40 часа, в гр. Бургас, ж.к. Изгрев до бл.
, на паркинг, се е намирал на открито обществено място, като е бил без
поставена защитна маска за лицето или друго средство, покриващо носа и устата, с
което нарушил въведената в т. I, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020
г. на МЗ, допълнена със Заповед РД-01-197/11.04.2020 г. на МЗ, противоепидемична
мярка по чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, с което виновно нарушил чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр.
чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. т. I, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на
МЗ, допълнена със Заповед РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.
На 21.10.2020 г. било издадено обжалваното
НП, като на основание чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от
ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в
размер на 300 лева.
Горната фактическа обстановка се установява
по безспорен начин от събраните по делото материали, които съдът кредитира
изцяло.
От
правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице, видно от приложената по делото Заповед № 251з-1247 от
24.03.2020 г. на директора на ОД на МВР - Бургас. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.
В АУАН и в НП нарушението е описано
подробно, като изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на
състава. Посочено е в какво се изразява неправомерното поведение на
жалбоподателя, както и относимите заповеди на министъра на здравеопазването,
които въвеждат съответните изисквания. Дадената правна квалификация също
кореспондира на установените факти, като съвсем коректно актосъставителят и АНО
са посочили, че се касае за нарушение на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, съгласно която,
който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.
4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление,
се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., като правилно е направена връзка с разпоредбата
на чл. 63, ал. 1 ЗЗ. Нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ съдържа в себе си както
правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило, поради
което и посочването й е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването за
квалифициране на деянието е изпълнено. Отделно от това актосъставителят и АНО
коректно са цитирали кои точно разпоредби от кои точно заповеди на министъра на
здравеопазването не са били изпълнени.
Въпреки това, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
В случая е приложим института на
"маловажен случай" по смисъла на чл. 28, б. "а" ЗАНН.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС преценката на
административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се
прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на
понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 НК, чиито
разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за
отговорността. Според чл. 93, т. 9 НК, "маловажен случай" е този, при
който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. А според чл. 28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се
прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението,
начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на
обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се
отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед
горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът
счита, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, вр. чл.
11 ЗАНН.
Действително деянието формално
осъществява признаците на посоченото в акта и в наказателното постановление
административно нарушение. В конкретния случай обаче жалбоподателят признава
вината си, като същият е бил навън /на открито място/ и в същото време е пушел цигара /което
обективно налага сваляне на маската/, но веднага след като органите на реда са
му направили забележка, същият е коригирал поведение си и е поставил маска на
лицето си. Тоест, извършената проверката и направената забележка са дали своя
резултат. От нарушението не са възникнали каквито и да е вредни последици, като
жалбоподателят си е взел бележка. От друга страна, В.П.Б. е в млада
възраст /19 г./ и в затруднено материално положение (безработен – видно от
посоченото в жалбата и отразяването в акта на л.5 от делото), поради което
и предвид
икономическите условия в страната плащането на така наложената глоба от
жалбоподателя, значително ще го затрудни. Няма данни жалбоподателят да е
извършвал други административни нарушения, поради което и съдът приема, че това
е негова първа противоправна проява. Това следва да бъде отчетено в негова
полза, като се приеме, че настоящата проява следва да се третира като такава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушенията, обхванати от
чл. 6 от ЗАНН. При така установеното, административнонаказващият оран не е
следвало да налага санкция, а да предупреди устно или писмено нарушителя, че
при ново нарушение ще бъде санкциониран. В случая санкционираната деятелност
съставлява "маловажен случай" по смисъла, вложен в разпоредбата на
чл. 28, б."а" от ЗАНН.
Предвид всичко посочено по-горе,
настоящият състав на съда счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно
и като такова следва да се отмени.
С оглед изхода на правния спор, разноски
се дължат в полза на жалбоподателя, но доколкото същият не е направил искане за
присъждане на такива, то и съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 251а-502/21.10.2020 г., издадена от директора на Областна
дирекция на МВР – Бургас, с което на жалбоподателя В.П.Б., ЕГН **********, е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, на основание чл.
209а, ал. 4 ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр.
т. I, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със
Заповед РД-01-197/11.04.2020 г. на МЗ.
РЕШЕНИЕТО
може
да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.