РЕШЕНИЕ
№ 3227
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20231100110290 по описа за 2023 година
Ищецът И. А. И. твърди в исковата молба, че е претърпял подробно
индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата имуществени и
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 31.05.2023г. в гр. София, по вина
на Л. П. З. /съгласно уточнителна молба от 26.01.2024г./, водача на л.а. „Фиат
Пунто“ с рег. №*******, която нарушила правилата за движение по пътищата
и предизвикал ПТП с ищеца, който управлявал мотоциклет Ямаха с рег.
№*******. Поддържа, че водачът на увреждащото МПС е застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – ЗАД
„Далл Богг: Живот и здраве“ АД. Сочи, че е сезирал застрахователя с
извънсъдебна претенция, по която била образувана застрахователна щета, но
към момента не е изплатено обезщетение. Ето защо предявява обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за
сумата 26 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от
процесното ПТП и за сумата от 146,83 лв. – обезщетение за претърпените и
имуществени вреди /разноски за лечение/, ведно със законната лихва за забава
от 16.06.2023г.
В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава
1
писмен отговор, в който не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесния деликт. Оспорва механизма на ПТП
и вината на застрахования при него водач. Поддържа, че ПТП е настъпило по
вина именно на ищеца, който нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП и по този начин
сам се поставил в невъзможност да реагира своевременно на внезапно
появилата се опасност на пътя. Релевира евентуално възражение за
съпричиняване на същото основание. Оспорва настъпването на уврежданията,
описани в исковата молба, и причинната им връзка с ПТП. Оспорва
претенцията за неимуществени вреди по размер като прекомерна. Оспорва
изцяло претенцията за имуществени вреди, както и акцесорните претенции за
лихва.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
За установяване механизма на процесното ПТП по делото са приети
писмени доказателства, изслушано е заключение на съдебна автотехническа
експертиза и е проведен разпит на свидетел.
При разпита в съдебно заседание свидетелката Л. З. заявява, че тя е
управлявал лекия автомобил, участвал в процесното ПТП през м.май 2023г.
Тръгвайки за работа, излизала с автомобила от междублоковото пространство
до бл.467 в кв. „Младост 4“, за да се включи в движението на главната улица.
Спряла на знака „Стоп“, изчаквайки подходящ момент, за да извърши
маневра „завой наляво“. Улицата е с две ленти за двупосочно движение и
маркировка между тях непрекъсната линия. Колоната от автомобили от
лявата й страна спряла, за да я пропусне, като водачите й подали и светлинна
покана да премине с премигване на фаровете. Свидетелката навлязла в
кръстовището, завивайки наляво и вече била в другата лента, когато
изневиделица от лявата й страна, изпреварвайки колоната спрели
автомобили, се появил мотоциклет. Свидетелката заявява, че нито го е
видяла, нито го е чула преди удара, защото не е очаквала появата му, предвид
спрялото движение от лявата й страна. Вече била навлязла в лентата за
насрещно /за нея попътно/ движение, когато мотоциклетът, изпреварвайки
спрелите автомобили и движещ се в лентата за насрещно движение, се ударил
в автомобила в предната му част, смачквайки бронята, капака и десния фар.
2
Свидетелката спряла незабавно. Мотициклетистът бил на земята, попитала го
дали е добре. Той се изправил, но го болял кракът. Пристигнали органите на
КАТ, както и линейка. Взели го за преглед и след като го върнали, направили
протокол, в който описали ПТП.
По делото е приет двустранен констативен протокол за ПТП, подписан
от двамата водачи, от който се установява, че на процесната дата двамата са
били участници в ПТП. Прието е удостоверение, издадено от СДВР, отдел
„Пътна полиция“, съгласно което във връзка с процесното ПТП на водача Л.
З. е съставен АУАН за нарушени разпоредби на чл.6, ал.1 от ЗДвП. Издадено
е наказателно постановление, с което й е наложено адм. наказание „глоба“ в
размер на 200 лв. НП не е връчено на водача и не е влязло в законна сила.
В заключението на изслушаната по делото САТЕ се сочи, че на
31.05.2023 г., около 08:35 часа в гр. София, ж..к. „Младост-4“ по ул. " *******
посока към „Околовръстен път" се е движел мотоциклет марка „Ямаха“ с peг.
№ *******, управляван от И. А. И.. При приближаване района на блок 467
мотоциклетът застигнал плътна колона от автомобили, движещи се в същата
посока към „Околоовръстен път“.
В същото време, по напречната междублокова улица без изход пред
бл.*** се е приближил към кръстовището л.а. „Фиат Пунто" с per. № *******,
управляван от свидетелката Л. П. З., която е спряла автомобила пред
кръстовището на знак Б2- „СТОП". Неизвестен водач от колоната,
преценявайки ситуацията, а именно – че няма насрещно движещи се
автомобили, е спрял преди улицата на блок 467 и е подал светлинен сигнал на
водача на Фиат Пунто З., за да завие наляво, като зад него автомобилите също
са били спрени. Възможно е също така автомобилът да е спрял преди да
навлезе в кръстовището, като водачът му е преценил, че няма да може да
премине през него, поради наличието и на други спрели автомобили в
задръстването.
Водачът З., виждайки, че отдясно не се приближават автомобили, е
потеглила, за да извърши левия си завой, в посока към бул. .,Ал. Малинов" и
към центьра на София. В същото време водачът на мотоциклета е предприел
изпреварване и заобикаляне на автомобилите от колоната, като навлязъл в
лентата за насрещно движение. Тъй като спрените в колоната автомобили са
се намирали на малка дистанция, те са ограничавали видимостта и на двамата
3
водачи, като първоначално и двамата взаимно не са се възприемали. И
двамата водачи не са предвидили по време на маневрите си възникването на
опасната ситуация и не са взели предварително мерки, за да я избегнат.
Поради пресичане на траекториите им, е настъпил челен кос удар между
предната и дясна страна на мотоциклета и предната челна част на автомобила.
Възможно е да е настъпило зацепване на части от дясната страна на
мотоциклета в предната броня и други части от предната дясна част на
автомобила. Водачът на автомобила, след като му се е открила видимост
спрямо мотоциклета, е задействал спирачките на автомобила си, но тъй като е
възприел мотоциклета късно, след като е навлязъл вече в опасната си зона на
спиране, не е успял да спре преди мястото на удара. Поради тази причина
автомобилът е бил спрян след удара на определено разстояние, като е влачил
или отблъснал мотоциклета, който след спирането на автомобила е паднал
заедно с мотоциклетиста и се е озовал пред него. При удара, който за
мотоциклета е бил в дясната му страна, десния крак на мотоциклетиста е
попаднал между контактуващите части на двете МПС и е получил
травматични увреждания.
От техническа гледна точка, ПТП е настъпило в резултат на действията
и на двамата водачи. Водачът на л.а. Фиат Пунто, след като неизвестен водач
е спрял и му е подал сигнал, че му позволява да премине пред него, е
предприел навлизане на пътя с предимство, без да предвиди и да се увери, че
отляво няма други МПС, предприемащи изпреварване или заобикаляне на
колоната от спрели поради задръстване автомобили. Водачът на лекия
автомобил се е предоверил на преценката на ситуацията от водач на спрения
автомобил, като от техническа гледна точка правилното действие в случая би
било да се движи бавно пред спрелия автомобил, дори да спре и да продължи
извършването на маневрата едва когато има пълна видимост към лентата, в
която навлиза, за да се увери, че в нея няма препятствия. Като не е направил
това, а директно е ускорил движението си и е навлязъл на пътя при липса на
видимост към цялото платно за движение, водачът Златанова сама се е
поставила в ситуация да не може да спре и предотврати ПТП.
От друга страна, водачът на мотоциклет Ямаха е предприел
изпреварване и заобикаляне на колона от спрени автомобили, при наличие на
средна единична непрекъсната линия - маркировка М1, което само по себе си
представлява нарушение на правилата за движение по пътищата. Той също не
4
е предвидил, че от кръстовището с междублоковата улица на платното за
движение може да навлезе автомобил или пешеходец, към които той няма да
има видимост, поради спрелите от дясната му страна автомобили, като с
действията си, извършвайки изпреварването, също е поставил себе си и
водачът на л.а. Фиат в невъзможност за спиране и предотвратяване на
произшествието.
Заключението на САТЕ е компетентно изготвено и пълно, същото не е
оспорено и от страните, поради което съдът го кредитира изцяло и приема от
фактическат страна, че процесното ПТП е настъпило по описания по-горе
механизъм.
От ПТП ищецът е получил следното травматично увреждане: разтягане
и разкъсване на връзките на дясната глезенна става. Увреждането
представлява разтягане на връзките на глезенната става, довело до частичното
им разкъсване, без да е настъпило изкълчване и разместване на костите,
участващи в ставата. Това увреждане е довело до трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за около 2-3 месеца. На 31.05.2023 г.
ищецът бил е прегледан в болница „Св Анна” в гр. София. След направени
рентгенови снимки и консултация със специалист е установена Контузия на
дясната подбедрица. Дадени са наставления за лечение с лед, медикаменти за
болка и оток и повдигане на крайника. На 01. 06. 2023 г., поради
продължаващите болки, е направен преглед в МЦ „Евровита”, където е
установено множество разкъсване на връзките между дясната глезенна става
и ходилото. Приложена е имобилизация с ботуш за срок от 3 седмици.
Ищецът е претърпял болки с голям интензитет непосредствено след ПТП за 7
- 8 дни, а също така и след сваляне на ботуша и започване на натоварване на
крайника за около 20 дни. Болки с умерен характер ищецът е търпял за около
1,5-2 месеца, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно.
Ищецът може да изпитва болки и понастоящем, при влажно и студено време,
при по-голямо и по-продължително натоварване на крака.
Горното се установява от неоспореното заключение на изслушаната по
делото СМЕ, което съдът кредитира изцяло. Вещото лице подробно е
обсъдило приетата по делото медицинска документация, поради което съдът
не я обсъжда отделно. От заключението се установява още, че вещото лице д-
р Д. е извършила преглед на ищеца, при който е установила, че същият
5
понастоящем се движи с нормална походка без помощно средство, без
видими деформации и белези на дясната глезенна става. Движенията на
дясната глезенна става, ходило и пръсти са възстановени в нормален обем.
От заключението на СМЕ се установява още и че разходите по Фактура
от 01.06.2023 г за фраксипарин - 40.49 лв, фискален бон от 31.05.2023 г. за
веносмил капс., ендотелон табл. - 56.34 лв, фискален бон от 01.06.2023 г. за
медицинска услуга - 50.00 лв., са били необходими и са направени за лечение
на полученото травматично увреждане.
За установяване на конкретните неимуществени вреди, претърпени от
ищеца, по делото е проведен разпит на свидетелката А. И.а – съпруга на
ищеца. Същата заявява, че за инцидента научила лично от него по телефона.
Веднага след това бил докаран вкъщи от приятел. Кракът му бил видимо
отекъл и посинял, не можел да ходи сам. От Окръжна болница след прегледа
казали, че няма счуване, но кракът отекъл още повече, поради което решили
да направят консултация на друго място. В клиниката в Царско село отново
го снимали и прегледали, препоръчали носенето на ботуш, направили и
превръзка, която трябвало да се сменя периодично. За целта в дома ги
посещавала мед.сестра. След препоръчаните три седмици с ботуша, кракът
продължавал да го боли, поради което продължил с носенето му за период от
почти два месеца. За период от около месец и половина се придвижвал с
патерици. Изпитвал болки, особено в началото, когато не можел и да спи.
Около 3 месеца след инцидента се върнал на работа, но т.к. работи като
автобояджия и работата му изисква продължително стоене прав, към момента
работи на по-малко часове. Около 6 месеца след инцидента отново започнал
да управлява мотоциклет.
Въпреки възможната заинтересованост на свидетелката от изхода на
делото, като извърши преценката по чл.172 от ГПК, съдът кредитира
показанията й като последователни, непосредствени, логични и
неопровергани от останалите събрани по делото доказателства.
Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и собственика, респ. водача на процесното
МПС, към момента на деликта.
Установява се от писмените доказателства по делото, че на 16.06.2023г.
ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред застрахователя –
6
ответник, като няма данни по делото във връзка с претенцията да е
определено и изплатено обезщетение.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените
вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне
субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното
ПТП, осъществено по вина на застрахования при ответника водач, са налице
всички посочени по - горе елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане. Съдът намира от правна страна, че деликвентът е предприел
маневра „завой наляво“ чрез навлизане на път с предимство, без да се увери
лично, че платното за движение в избраната от него посока е свободно, без да
пропусне движещия се по пътя с предимство мотоциклет и при несъобразено
с конкретната пътна обстановка ускоряване, което не му е позволило да
обхване визуално цялото платно за движение, предвид наличието на колона
от спрели автомобили от лявата му страна – нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДвП,
вр. с чл.46, ал.1 от ППЗДвП, както и на чл.25, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, с
което сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпилия сблъсък
и виновно е причинил настъпилите за ищеца неимуществени вреди. Налице е
и валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към момента на
непозволеното увреждане, поради което застрахователят - ответник дължи на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително
причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП.
Претърпените неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в
изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от
7
ПТП от ищеца, посочени по – горе при излагане на фактическата страна по
казуса.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от
съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от
23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със: причинените телесни
увреждания – разтягане на връзките на глезенната става, довело до
частичното им разкъсване, без да е настъпило изкълчване и разместване на
костите, участващи в ставата, довело до трайно затруднение на движенията на
десния долен крайник за срок от около 2-3 месеца; силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията, както са
описани по-горе при установяване на спора от фактическа страна;
неудобството от поставената имобилизация за срок от 3 седмици и
необходимостта от използването на помощни средства – патерици, при
ходене за срок от 1,5 месеца; общата продължителност на лечебния и
възстановителен период от около 3 месеца, през първите дни от които, както
и в период от около 20 дни след свалянето на ботуша, ищецът е търпял
интензивни болки; възрастта му – 48 г. към датата на ПТП; настъпилото
пълно възстановяване, както и социално-икономическите условия към
момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент, възлиза на 25 000
лева. Според съда тази сума е достатъчна да компенсира търпeните болки и
страдания от вредите, причинени от процесното ПТП.
Искът за имуществени вреди е основателен за целия предявен размер,
доколкото от неоспореното от страните заключение на СМЕ се установява
причинната връзка между установените разходи и лечението на травмата от
процесното ПТП. Останалите предпоставки за уважаване на иска съвпадат с
вече посочените по отношение на иска за неимуществени вреди, поради което
съдът не ги сочи повторно.
Между страните не е спорно, а и се установява от ангажираните
писмени доказателства, че ищецът е предявил извънсъдебна застрахователна
претенция пред ответника на 16.06.2023г., но в срока по КЗ, вкл. и до
момента, ответникът не е изплатил обезщетение. Ето защо, претенцията за
лихва е основателна, както е заявена.
Своевременно инвокираното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца съдът намира за
8
основателно. При установения по делото механизъм на ПТП, следва да се
приеме, че вина за настъпването на ПТП имат и двамата водачи. Ищецът, с
противоправното си поведение – навлизане и движение в лентата за насрещно
движение, при наличие на средна единична непрекъсната линия - маркировка
М1, в нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗДвП вр. с чл.63, ал.2 от ППЗДвП, е
допринесъл съществено за настъпване на вредоносния резултат. Приносът му
е значителен и съизмерим с приноса на водача на лекия автомобил, доколкото
от заключението на САТЕ се установява с категоричност, че ПТП не би
настъпило, ако ищецът не е предприел забраненото от закона изпреварване
чрез навлизане в лентата за насрещно движение при наличие на маркировка
М1 и със скорост, която макар и непревишаваща максимално допустимата, не
е била съобразена с конкретните пътни условия и не му е позволила да спре
при възникналата опасност на пътя. Ето защо, съдът определя размер на
съпричиняването от 50%. С толкова следва да се намалят определените
обезщетения.
Следователно, искът за обезщетяване на неимуществените вреди се
явява основателен за сумата от 12 500 лв., а за имуществени вреди -до сумата
от 73,19 лв., като за горницата над тези размери исковете са неоснователени и
следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на
осн. чл. 38, ал.2 от ЗА и съразмерно с уважената част от иска на адв. Я. Д. Д.
от САК адвокатско възнаграждение в размер на 1 525 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника направените от него разноски, съобразно представения списък и
съобразно отхвърлената част от иска, а именно сума в размер на 432,69 лв.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати държавна такса
и разноски по сметка на СГС в размер на 790,38 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.И З.“ АД с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „*******“,
бул. „Г.М. Д.“№1 да заплати на И. А. И., ЕГН ********** с адрес гр. София,
ж.к. „*******, *******
9
сумата от 12 500 лева - застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинени
телесни увреждания при ПТП, настъпило на 31.05.2023 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 16.06.2023г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 12 500 лв.
до пълния му предявен размер от 26 000 лева;
сумата от 73,19 лева - застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди – разходи за лечение на телесни увреждания от ПТП,
настъпило на 31.05.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от
16.06.2023г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 73,19 лв. до пълния му предявен
размер от 146,38 лева;
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.И З.“ АД с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „*******“,
бул. „Г.М. Д.“№1 да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат Я. Д.
Д. от САК сумата от 1 525 лв. адвокатски хонорар за оказаната безплатна
правна помощ по делото.
ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. „*******,
******* да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.И З.“
АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„*******“, бул. „Г.М. Д.“№1 сумата от 432,69 лв. - разноски по делото,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.И З.“ АД с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „*******“,
бул. „Г.М. Д.“№1, да заплати по сметка на СГС държавна такса и разноски по
делото в размер на 790,38 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10