РЕШЕНИЕ
№ 915
гр. Пловдив, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300500716 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД,ЕИК-***,гр.София
чрез юрск.С.Х. против решение № 260055/12.01.22г.,постановено по гр.д.№ 8811/20г.по
описа на ПдРС,3-ти гр.с.,с което е осъдено застрахователното дружество да заплати на В. С.
Ш.,ЕГН-********** от ***по предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр.
чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата в размер на 10 000лв.,частично от 40000лв.,представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от следните травматични
увреждания: счупване на първи поясен прешлен, контузия на главата с кръвонасядане и
оток, кръвонасядане на лицето, охлузване на лявото рамо, претърпени вследствие на
настъпило ПТП на дата 20.09.2019г. около 17,30 часа в гр. Пловдив,ул. „Родопи“ №
41,причинено от виновното противоправно поведение на водач на МПС, марка ДАФ, модел
„***“ с рег. № ***, по отношение на което е имало сключена валидна застраховка ГО при
ответника с полица № 119001319798,ведно със законната лихва от 09.04.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането,над присъдените 9000лв.
Излагат се подробни съображения за неправилност и необоснованост на
решението.Твърди се,че присъдената сума за обезщетението за неимуществени вреди в
размер на 10 000лв.е прекомерно завишена и не съответства на вида и степента на
1
претърпените неимуществени вреди.Не били обсъдени съществени факти и
обстоятелства,касаещи именно размера на обезщетението.Справедливо било обезщетение в
размер на 14 000лв.вместо определените 25 000лв.за компенсиране на претърпените от
ищцата болки и страдания,като сумата от 5000лв.вече била платена.Иска се отмяната на
решението над присъдените 9000лв.главница.Иска се и намаляване на размера на
присъдените на другата страна разноски.Претендират се съд.разноски.
Въззиваемата страна В. С. Ш.,ЕГН-********** чрез процесуалния си представител
адв.И.С. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по
съображения,изложени в писмен отговор.Претендира разноски пред въззивната инстанция.
Жалбата е подадена от надлежна страна,която има правен интерес да обжалва
постановеното осъдително спрямо нея решение.Тя е в срока по чл.259 от ГПК,отговаря на
изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК,поради което е допустима.
При разглеждането й по същество ПдОС намира за установено следното:
Предявен е от В. С. Ш. осъдителен иск с правна квалификация по чл.432,ал.1 от КЗ
във вр.с чл.45 от ЗЗД против ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД.
Ищцата твърди,че на 20.09.2019г. около 17,30ч.претърпяла инцидент,докато се
придвижвала пеша по алея в междублоковото пространство за източния тротоар на ул.
„Родопи“ в гр. Пловдив в резултат на паднал върху нея клон от дърво,като причината за
счупването на клона било ПТП,предизвикано от В.Р.Л.,водач на МПС, марка ДАФ, модел
***, рег. № ***, което при неспазване на правилата за движение ударило клон на дърво с
горната част на каросерията.Клонът се счупил и паднал върху преминаващата на тротоара
ищца.На място пристигнал екип на Спешна помощ и на Сектор „Пътна полиция“ – гр.
Пловдив,бил съставен констативен протокол № 607 за ПТП с пострадали лица от
20.09.2019г.,в който било удостоверено,че МПС-то има валидна застраховка гражданска
отговорност при ответното дружество.На същата дата ищцата постъпила в УМБАЛ „Свети
Георги“ – гр. Пловдив, където била прегледана, а при извършена рентгенография били
установени следните травматично увреждания: счупване на първи поясен прешлен,
контузия на главата с кръвонасядане и оток, кръвонасядане на лицето, охлузване на лявото
рамо.Според ищцата счупването на първи поясен прешлен е необратимо телесно уреждане,
като до края на живота си няма да може да вдига тежки предмети, както и да извършва
физическа работа, свързана с натоварване. Твърди, че първите 20 дни след инцидента
прекарала изцяло на легло; започнала физиотерапия; трябвало да ползва специален
поддържащ колан.След първите двадесет дни започнала постепенно да се изправя. От
начало всяко движение било свързано с болка и усилия. Ищцата прекарала 54 дни в отпуск
за домашно лечение, като през цялото време имала нужда от чужда помощ, тъй като не
можела да се обслужва сама. През това време всички грижи за домакинството били поети от
нейните близки.Два месеца след инцидента се върнала на работа, но тъй като не можела да
изпълнява обичайните си задължения като лаборант в медицинска лаборатория, била
трудоустроена в регистратурата на лабораторията, където физическото натоварване било
по-малко.Едва през месец юни 2020г.ищцата започнала да изпълнява функциите си на
2
лаборант.Ищцата излага и твърдения,че претърпеният инцидент й се отразил в душевен и
емоционален план; затворила се в себе си, станала неспокойна и притеснителна; трудно
привикнала с мисълта, че доживот всякаква физическа активност ще й бъде
противопоказна.Претендира се обезщетение за причинените на Ш. неимуществени вреди
вследствие на претърпяното ПТП – болки и страдания, които се оценяват на сумата от 40
000лв.
В началото на 2020г. ищцата отправила до ответника писмена претенция да заплати
причинените от делинквента вреди,предвид наличието на сключена застраховка
„Гражданска отговорност“.С писмо изх. № 99-4675/ 26.06.2020г. ответното застрахователно
дружество признало претенцията на ищцата,но до размер на 5000лв.Предвид изложените
твърдения ищцата е предявила чстичен осъдителен иск,като претендира и законната лихва
от датата на увреждането – 20.09.2019г.
Ответникът по иска- ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД е оспорил наличието на виновно
противоправно поведение на водача на МПС.Счита,че отговорна за настъпване на ПТП е
Община Пловдив, която не е изпълнила всички свои задължения във връзка със зелената
система,като не е окастрила своевременно короната на дървото.Ответникът е оспорил
твърдения в исковата молба механизъм на реализиране на ПТП, като твърди, че не клонът е
паднал върху ищцата, а тя е паднала от собствен ръст върху тротоара. Оспорил е вследствие
на ПТП да са настъпили твърдените травматични увреждания, които се дължали на
възрастови и дегенеративни изменения на костната система.Размерът на иска бил
прекомерен, тъй като не съответствал на степента и характера на получените травматични
увреждания.
Привлечената като трето лице-помагач на страната на ответника Община Пловдив е
оспорила от своя страна възраженията на ответника,че има вина за настъпване на
инцидента.Твърди, че са предприети всички необходими действия, за установяване на
доброто състояние и санитарна сеч на дърветата на ул. „Родопи“ в гр. Пловдив, поради
което общината била спазила всички изисквания на закона относно изпълнението на
задълженията си по поддържане на декоративната растителност за улично озеленяване.
Безспорно е по делото наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“
по отношение на МПС, марка ДАФ, модел ***, рег. № *** с полица № **** за периода от
23.07.2019 г. до 22.07.2020г.,при ответното застрахователно дружество.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства,(разпитани са четирима
свидетели),изготвени са и са приети две съдебни експертизи: автотехническа експертиза с
вещо лице С. за установяване механизма на произшествието и екологична-дендрологична и
техническа експертиза с вещо лице П..
След обстоен анализ на събраните доказателства първостепенният съд е стигнал до
извод за основателност на исковата претенция,като е приел,че е налице фактическия състав
за реализиране отговорността на ответника по чл.432 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД.Позовавайки се
на автотехническата екпертиза,съдът е приел,че управляващият специален автомобил
ДАФ,рег.№ ***,управляван от В.Л.,при разминаване с насрещно движещо се превозно
3
средство,е ударил клон на дърво с горната част на каросерията;клонът се е счупил
вследствие на удара и е паднал върху преминаващата в този момент оттам ищца.Намерил е
наличие на причинна връзка между противоправното поведение на водача и настъпилите
вреди, доколкото именно вследствие на падането на клона ищцата е съборена и е
претърпяла описаните от нея травматични увреждания.Съдът е изложил подробни мотиви и
по възражението на ответника,че вина за настъпване на произшествието има Община
Пловдив.Въззивната инстанция споделя изводите на първостепенния съд относно наличието
на ФС на чл.432 от КЗ,механизма на ПТП и причинно-следствената връзка на
нараняванията на ищцата с противоправното поведение на водача на МПС.
С въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на решението
единствено по отношение на размера на присъденото обезщетение,като се твърди,че ПдРС
не е обсъдил съществени факти и обстоятелства,касаещи именно размера на обезщетението
за неимуществени вреди.
Настоящата инстанция намира,че районният съд е изследвал всички конкретно
съществуващи обстоятелства,които следва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението съгл.ППВС № 4/1968г.,за което е изложил подробни и обосновани мотиви,в
резултат на което е присъдил справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди
съобразно чл.52 от ЗЗД.
По отношение на възражението във въззивната жалба,че не е взета предвид
продължителността на възстановителния период,който бил удължен поради неправилно
лечение,настоящият състав на въззивния съд приема следното:
Действително вещото лице,изготвило СМЕ-д-р Б. е посочил,че увреждането на
ищцата-счупване на поясен прешлен,е обратимо,като има два метода на лечение с влагане
на костен цимент и представляват миниинвазивни процедури.В обясненията си,дадени в
съдебно заседание,вещото лице уточнява,че тези методи касаят оперативно лечение,след
приключването на които би следвало да има проблеми в обема на движенията на
ищцата.Ако същата обаче не проведе оперативно лечение,съществува опасност да настъпят
дискови хернии и др.усложнения.Посочва се също,че ищцата не е била лекувана
оперативно.Никъде обаче вещото лице не казва,че консервативният начин на лечение на
увреждането е неправилен.Касае се за два варианта на лечение-оперативен и
консервативен,като всеки един от тях има своите положителни и отрицателни
страни,т.е.ищцата е следвало да прецени какви са ползите и рисковете,до които би довел
всеки един от тези варианти и да вземе решение кой от тях да приложи.В случая не става
въпрос за неправилно лечение,тъй като и двата варианта са правилни,а е въпрос на избор от
страна на ищцата кой от тях да предпочете.Този избор не може да се възприема като опит
на ищцата да забави лечението си.Тук следва да се отбележи и факта,че бащата на ищцата е
лекар,физиотерапевт по специалност,което се установява от показанията на св.С.Б.,сестра на
ищцата и в този случай не е било необходимо Ш. да извършва физиотерапия при друг
физиотерапевт,след като разполага с такъв от кръга на най-близките си роднини.
В жалбата се твърди,че не са обсъдени и „редица други обстоятелства“ във връзка с
4
определяне размера на обезщетението,но тези обстоятелства не са конкретизирани и съдът
няма как да ги обсъди.
Що се отнася до възражението,че следва да се съобразява икономическата обстановка
за определяне размера на обезщетението към датата на увреждането,а не последващите
промени,въззивният съд намира,че определеният от ПдРС размер на обезщетението е
съобразен именно с икономическата конюнктура към датата на ПТП-септември 2019г.
С оглед на горните съображения настоящият съдебен състав приема,че определеното
обезщетение не е завишено и е в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.Предвид
изложеното настоящата инстанция намира,че първостепенния съд е стигнал до правилни
изводи и е постановил правилно и законосъобразно решение,което следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора разноски се дължат на въззиваемата страна,но тъй като не са
представени доказателства да са направени такива във въззивната инстанция,то не следва да
й се присъждат.
Водим от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260055/12.01.22г.,постановено по гр.д.№ 8811/20г.по
описа на ПдРС,3-ти гр.с.,с което е осъдено застрахователното дружество да заплати на В. С.
Ш.,ЕГН-********** от *** по предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр.
чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата в размер на 10 000лв.,частично от 40000лв.,представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от следните травматични
увреждания: счупване на първи поясен прешлен, контузия на главата с кръвонасядане и
оток, кръвонасядане на лицето, охлузване на лявото рамо, претърпени вследствие на
настъпило ПТП на дата 20.09.2019г. около 17,30 часа в гр. Пловдив,ул. „Родопи“ №
41,причинено от виновното противоправно поведение на водач на МПС, марка ДАФ, модел
„***“ с рег. № ***, по отношение на което е имало сключена валидна застраховка ГО при
ответника с полица № ***,ведно със законната лихва от 09.04.2020г.,до окончателното
изплащане на вземането,в частта над присъдените 9000лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5