О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№
гр. Варна,
22.03.2018 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в закрито заседание на двадесет и втори
март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
разгледа
докладваното от съдия Т.Димитрова АД № 157 по описа на съда за 2017 г., като за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „АКРЕДИТТО“
ЕООД /н/, потвърдена от синдика на дружеството Ц.В.М., срещу Заповед № 175 от
03.04.2006 г. на Кмета на Община Бяла, с която е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ
на Зона за отдих „Луна“, гр.Бяла в обхват на кв.3, като УПИ VІ-6, УПИ VІІ-9 и
УПИ VІІІ-29 се обединяват в нов УПИ VІ-6, 9, 29 според приложената извадка на
ПУП-ПРЗ. С жалбата се настоява за нищожност на оспорения акт, излагат се
подробни доводи в подкрепа на твърденията и се иска прогласяване на нищожността
на оспорения административен акт.
С протоколно определение от проведено открито съдебно
заседание на 15.09.2017 г. съдът е приел жалбата на „АКРЕДИТТО“ ЕООД,
потвърдена от синдика на дружеството Ц.В.М., за недопустима поради липса на
правен интерес, оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по
делото.
С Определение № 13818 от 15.11.2017 г. по АД №
12089/2017 г. ВАС е отменено горепосоченото определение на АдмС-Варна и е
върнато делото на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените
действия.
С Разпореждане на съда № 2014/02.02.2018 г. е
насрочено съдебно заседание по делото за 27.03.2018 г. от 14.15 ч.
На 21.03.2018 г. е постъпила молба със
с.д. № 5611/21.03.2018 г. от „АКРЕДИТТО“ ЕООД /н/, подадена чрез синдика Ц.М.,
с която се прави искане за разпределяне на делото на друг състав на АдмС-Варна
и алтернативно се прави искане за отвод на съдия докладчика.
В подкрепа на твърдението, че делото след отмяната на
посоченото по-горе определение следва да бъде разгледано от друг състав на
съда, оспорващият се позовава на чл. 278, във вр. с чл. 293, ал. 2 от ГПК и
сочи практика на ВКС.
По така изложените доводи, съдът намира
следното:
Доколкото съдия докладчикът по АД № 157/2017 г. на
АдмС-Варна с отмененото определение се е произнесъл единствено по допустимостта
на оспорването, а не по същество на спора, неоснователно оспорващият поддържа,
че е недопустимо разглеждането на спора по същество от същия състав на съда.
Следва да се посочи, че в приложимия по делото АПК са
налице съответни на сочените от оспорващия разпоредби на ГПК, а именно чл. 236,
във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК. Практиката на ВАС като касационна инстанция по
административни дела в случаите, когато първоинстанционният съд е прекратил
делото поради недопустимост на оспорването и когато се установи неправилност на
определението на първоинстанционния съд, е да се връща за разглеждане спора на същия
състав на по-долустоящия съд. По аргумент и от чл. 233, ал. 2 от АПК, след като
при обжалване на определение или разпореждане, непреграждащи развитието на
делото, разглеждането му продължава от същия състав на съда, не са налице
пречки след отмяна на определение, с което съдът не е стигнал до фазата да се
произнесе по същество, а на етап преценка на допустимостта на оспорването е прекратил
производството по делото, процесното съдебно производство по същество да бъде
разгледано от същия състав на съда, който го е прекратил, както и изрично е
посочено в Определение № 13818 от 15.11.2017 г. по АД № 12089/2017 г. ВАС.
Съдът намира за неоснователни и всички доводи за отвод
на съдия докладчика, изложени от оспорващия.
По първото съображение на оспорващия във връзка с
пълномощното на Диан Д:
В изпълнение на задължението си за извършване служебно
на проверка за законосъобразността на оспорения акт на всички основания, а да
не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия – чл.
168, ал. 1 от АПК, както и при съобразяване на разпоредбата на чл. 171, ал. 4
от АПК, според която съдът следва да указва на страните за кои обстоятелства от
значение за спора не сочат доказателства, съдът с Определение № 600/10.03.2017
г., с което е насрочено делото за разглеждане в открито съдебно заседание, е указал
на ответника, че не сочи доказателства за упълномощаване на Д.Д.Д., визиран
като пълномощник на заявителите за изменение на ПУП по заявление № РД-70
00-111/30.03.2006 г. (приложено заявлението на л. 32 от делото). Съдът повторно
е указал на ответника, че не сочи доказателства за това обстоятелство – определение
от съдебно заседание, проведено на 16.05.2017 г. Установяването на факта
заявлението за изменение на ПУП подадено ли е от надлежно упълномощено лице е
задължение преди всичко на оспорващия, но и на съда предвид служебното начало.
Процесното пълномощно е представено от ответника по
делото на 30.05.2017 г. (с.д. № 8688, л. 144 от делото), както и от Д.Д.Д. на
19.06.2017 г., като последният е бил уведомен за това си задължение като трето
спрямо спора лице на 14.06.2017 г., видно от известие за доставяне, приложено
на л. 133 от делото.
В този смисъл, съдът намира за напълно несъстоятелно
заявеното от оспорващия като съображение за отвода му, в този аспект.
Във връзка с достъпа на оспорващия до процесното
пълномощно:
С разпореждане № 10832/22.06.2017 г. (л. 137 от
делото) съдът, по молба на адв. А.Д. (ненадлежен процесуален представител на
оспорващия, предвид и определенията на ВАС), постъпила на имейл на съда е
указал на молителя необходимостта от попълване на заявление, съгласно
Вътрешните правила за електронни съобщения на АдмС-Варна, ако не е попълнено и
да се изпратят копията на исканите документи, постъпили от Община Бяла с вх. №
8688/30.05.2017 г., № 3549/08.03.2017 г. и молбата и документите от Д.Д с вх. №
10053/19.06.2017 г.
На 23.06.2017 г., на имейл на съда, е постъпила молба
от адв. А.Д. (ненадлежен процесуален представител на оспорващия, предвид и
определенията на ВАС), с която се иска съдът да предостави заверен препис от
документите, постъпили от Община Бяла с вх. № 8688/30.05.2017 г., №
3549/08.03.2017 г. и молбата и документите от Д.Д с вх. № 10053/19.06.2017 г.
При докладването на съда на процесната молба делото е било във вещо лице –
Разпореждане № 11044/26.06.2017 г.
След връщане на делото в съда от вещото лице, съдът е
извършил проверка на представителната власт на адв. Д. и в Разпореждане №
11047/26.06.2017 г. е посочил, че жалбоподателят „Акредитто“ ЕООД /н/ се
представлява по делото от синдика Ц.В.М.,
поради което съдът е отменил Разпореждане № № 10832/22.06.2017 г. (л. 137 от
делото) в частта „да се изпратят копията“.
На проведеното на 27.06.2017 г. съдебно заседание
жалбоподателят „Акредитто“ ЕООД /н/ не е изпратил представител – л. 172 от
делото, като в това съдебно заседание съдът е приел като доказателства
представените от ответника документи с молба със с.д. № 8688/30.05.2017 г.
Няма данни жалбоподателят да е правил опити, извън
молбите от адв. А.Д., която се явява без представителна власт, да се запознае с
делото и с приложените от страните доказателства до 22.07.2017 г., т.е. след
проведеното съдебно заседание на 27.06.2017 г., когато синдикът на оспорващото
дружество с молба, постъпила отново на имейл на съда, е поискал копия от
доказателствата, приложени към молба със с.д. № 8688/30.05.2017 г. от кмета на
Бяла и документите към молбата на Д.Д със
с.д. № 10053/19.06.2017 г. Съдът е посочил в Разпореждане № 13023/24.07.2017
г., че следва да се уведоми оспорващия, че делото е във вещото лице, както и че
преписите могат да му бъдат предоставени след връщане на делото от вещото, като
е указано, че в случай, че са необходими към него момент, следва да се заяви
този факт, след подаване на повторно заявление. Исканите документи синдикът е
получил на 11.09.2017 г.
С молба с.д. № 14662/15.09.2017 г.
от Ц.М. – синдик на „АКРЕДИТТО“ ЕООД /н/ е направено оспорване на приетите в
съдебното заседание, проведено на 27.06.2017 доказателства, като идентична
молба е представена и в съдебно заседание, проведено на 15.09.2017 г. от адв. Т.Я..
С определение от съдебно заседание, проведено на 15.09.2017 г. е оставено без
уважение оспорването
по чл. 193 ог ГПК от жалбоподателя с молбата от 15.09.2017 г., както и
идентичното искане от адв. Т.Я. в писмената молба, представена от него в
съдебно заседание, поради преклудиране на възможността за оспорване на
представените по делото документи, доколкото документите, чието оспорване се
прави от дружеството, са представени в съда от ответника с писмо - с.д.№
8688/30.05.2017 г. и са приети като доказателства в предходното съдебно
заседание, проведено на 27.06.2017 г., т.е. към момента на съдебното заседание
– 15.09.2017 г. е изтекъл срокът за оспорване на истинността на документите по
реда на чл.193 от ГПК.
Съгласно чл. 193, ал. 1 от ГПК истинността на документ
може да се оспори най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с
което той е представен, а когато документът е представен в съдебно заседание,
оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. В случая
документите са представени извън съдебно заседание, приети са като доказателства
на 27.06.2017 г. в съдебно заседание, като оспорването е направено в следващото
съдебно заседание, проведено на 15.09.2017 г. поради изложеното, съдът намира,
че не е налице извършено нарушение на чл. 193 от ГПК, а и следва да се има
предвид, че страните са били редовно призовани за съдебното заседание,
проведено на 27.06.2017 г., имат гарантиран достъп до делата, при който могат
да се запознаят с представените по делото доказателства при полагане на
дължимата грижа и да направят своевременно исканията си.
По третото съображение за отвода:
Съдът намира, че изясняването на
релевантните за делото факти посредством задаването на въпроси към вещото лице
при изслушването му в съдебно заседание в случая не следва да бъде определяно
като „насочващи въпроси“.
Именно такъв релевантен факт е изясняването на въпроса
одобреното изменение на процесния ПУП-ПРЗ различно ли е от изменението,
поисканото от заявителите на изменението на плана. С оглед писменото заключение
съдът е преценил, че следва поставяйки по-подробни въпроси на вещото лице при
изслушването му да изясни този факт. Това, че отговорът на вещото лице не
удовлетворява оспорващото дружество, не влече извод, че съдът не е
безпристрастен в стремежа си да изясни фактите по делото.
Не е ясно какъв релевантен факт би
установил жалбоподателят с въпроса си към вещото лице „Първоначалният ПУП-ПРЗ
на Зона за отдих „Луна“ отнася ли се за имоти, извън населеното място гр.
Бяла“, при условие че вещото лице в писменото си заключение сочи, че одобреният
с Решение № 3-26/09.12.2003 г. на ОбС-Бяла ПУП-ПРЗ на Зона за отдих „Луна“ е с
цел промяна на предназначението на земята, а в границите на населеното място се
включва освен град Бяла и землището му.
Неоснователно се поддържа, че съдът
е допуснал по същество правен въпрос на ответната стана в същата насока. Съдът
не е допуснал зададения от заинтересованата страна въпрос „Налице ли са
предпоставките за прословутия чл. 17, т.е. налице ли са според вещото лице
предпоставките било на чл. 17, било на чл. 134 от ЗУТ за регулацията на
процесните имоти?“, доколкото същият предполага правен извод, а не фактическо
установяване. Съдът е допуснал въпроса „Процесната заповед урегулира ли за
първи път процесните имоти или не“, като следва да се има предвид, че на този
факт сочи и писменото заключение на вещото лице. В случая въобще не става
въпрос дали планът е приложен (който въпрос действително влече правен извод), а
обстоятелството дали оспореният ПУП е първоначален или е последващо изменение е
въпрос на фактическо установяване и е факт, релевантен за спора.
Съдът е далеч от всякакви цели като
заявените от оспорващото дружество – „оплакванията в жалбата да не бъдат приети
за основателни“.
Във връзка с недопускането на
въпроса към вещото лице „От къде съдите, че оспорената заповед се отнася до
обединяване на имота“: Първо, фактът, че става въпрос за обединяване на
урегулирани поземлени имоти в един е очевиден за съда от приложената графична
част на оспорения план, от текстовата част на приетата по делото като
доказателство Заповед № 16/13.01.2006 г., заедно с графичната част на тази
заповед, представени от ответника на 30.05.2017 г., от съпоставянето с
графичната част на одобрения ПУП-ПРЗ с плана, одобрен с Решение №
3-26/09.12.2003 г. (л. 146-148а от делото). Т.е. на съда е известно това
обстоятелство, доколкото същото съдът извежда като факт, благодарение на
познанията си в тази област, от доказателствата по делото.
Предвид изложеното настоящият състав
на съда намира, че не са налице сочените от оспорващия основания за отвод, които
да пораждат основателно съмнение в безпристрастието на съда, респ. искането е
неоснователно. Подходът и стремежът на съда да изясни фактите, които са от
значение по негова преценка за случая, неправилно е възприет от оспорващия като
пристрастност и предубеденост на съдия докладчика, като не се отчита и
служебното начало в административния процес.
С оглед обаче елиминиране на
всякакво евентуално съмнение у страните и в обществото за пристрастност и/или
предубеденост на съда, следва в хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК съдия Таня Димитрова да се отстрани като участник в
състава на съда, разглеждащ АД № 157/2017 г. по описа на АдмС-Варна. След
депозирането на процесната молба за отвод на съдия Таня Димитрова, предвид
начина й на формулиране, за оспорващият ще е налице безспорно съмнение в
обективността на съда, независимо, че такова съмнение би било напълно
неоснователно. По разбиране на настоящия състав на съда не следва да се допуска
разглеждане на спор, в който една от страните е с нагласата за липсата на
обективност у страна на съда, доколкото макар и неоснователно съмнението би
рефлектира върху отношението на страната към поставения краен акт на съда, пък
бил той и законосъобразен. Необходимо е да се създават от съда всички
предпоставки обществото да няма никакво съмнение в обективността на съда,
основана на безпристрастност и непредубеденост на съда, като само по такъв
начин би се постигнало повишаването на доверието в съдебната власт.
Породи последно изложеното, а не
предвид изложените от оспорващия съображения, съдът на основание чл. 22, ал. 2
от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТВЕЖДАМ
СЕ от разглеждането на АД
№ 157/2017 г. по описа на Административен съд-Варна.
Да се докладва делото на председателя на АдмС-Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: