РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Бяла, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на десети март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия М. Ненова
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело №
20244510100424 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу М. Ж. Т..
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД твърди, че между него и
ответника М. Ж. Т. е сключен Договор за потребителски кредит № ***** от
20.09.2022 г. за отпускане в заем на сумата 1500 лв. за срок от 18 месеца, при
фиксиран годишен лихвен процент 41,00% и годишен процент на разходите в
размер на 48,71 %. Твърди, че изпълнил точно и в срок задължението си по
договора и предоставил заемната сума на ответника чрез превод по банкова
сметка. Сочи още, че ответникът поискал и закупил допълнителни услуги
„Фаст“ при възнаграждение 600 лв. и „Флекси“ при възнаграждение 825 лв.,
които възнаграждения били изискуеми с подписването на договора и
разсрочени на равни месечни вноски като добавка към месечните вноски за
погасяване на кредита с падежна дата пето число на месеца. Твърди, че
ответникът използвал услугата „Фаст“, изразяваща се в приоретитно
разглеждане на искането за отпускане на кредит, а от услугата „Флекси“
/отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляване на определен
брой погасителни вноски и смяна на падежна дата на вноските/ не се е
1
възползвал, но сочи, че възнаграждението за услугата се дължи за
възможността ответникът във всеки един момент да поиска извършването на
някоя или на всички останали услуги. Сочи, че ответникът е сторил две
плащания, както следва: на 30.09.2022 г. – 189,63 лв. и на 21.11.2022 г. – 201,61
лв., след което е преустановил плащанията и на основание чл.12.3 от ОУ към
договора, съгласно който кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост
с писмено уведомление при просрочение на две или повече последователни
месечни вноски в пълен размер, задълженията по договора били обявени за
предсрочно изискуеми на 05.12.2023 г., след която дата започнало
начисляването на обезщетение за забава съгласно чл.12.1 от ОУ към договора.
Излагат се и твърдения за подадено от ищеца заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, което било частично отхвърлено по ч.гр.дело
№ 316/2024 г. по описа на РС – Бяла, с което обосновава правния си интерес от
иницииране на настоящото исково производство.
При тези твърдения ищецът претендира да бъде осъден ответникът да
му заплати сумата 379,26 лв. – главница, сумата 401,52 лв. – договорно
възнаграждение за периода 05.12.2022 г. до 05.12.2023 г.; сумата 1266,68 лв. -
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги „Фаст“ и „Флекси“;
сумата 352,86 лв. – лихва за забава за периода от 06.11.2022 г. до 05.12.2023 г.;
сумата 127,13 лв. - законна лихва за периода от 05.12.2023 г. до 27.03.2024 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането. Претендира и разноски, в това число и за заповедното
производство.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
от ответника.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, ответникът - не се
явява и не се представлява. С писмени молба ищецът поддържа исковата
молба и моли за уважаване на предявените искове, подновява искането за
присъждане на разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.3
вр.ал.1, т.3 от ГПК обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
2
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.9 от ЗПК вр.чл.240 от ЗЗД, чл.10а от
ЗПК, чл.33, ал.1 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Видно от приобщеното към доказателствения материал ч.гр.дело №
316/2024 г. по описа на Районен съд - Бяла, „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД е подало по пощата на 27.03.2024 г. заявление срещу М. Ж. Т., с което е
поискано издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за вземания
по Договор за потребителски кредит № ***** от 20.09.2022 г. за следните
суми: 1344,20 лв. - главница; 401,52 лв. - договорно възнаграждение за
периода 05.12.2022 г. - 05.12.2023 г.; 533,34 лв. възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуга Фаст и 733,34 лв. възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуга Флекси /общо 1266,68 лв./; 30 лв. - неплатени
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на
20.11.2022 г.; 500 лв. - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране
на вземането при забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по
договор за кредит, начислени на 07.03.2023 г.; 352,86 лв. - лихва за забава от
06.11.2022 г. до 05.12.2023 г.; 127,13 лв. - законна лихва, дължима от
05.12.2023 г. до 27.03.2024 г., ведно със законната лихва от входиране на
заявлението до окончателното изплащане на вземането. Претендирани са и
разноски за заповедното производство за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. С Разпореждане № 429/22.04.2024 г. по
ч.гр.дело № 316/2024 г. по описа на РС – Бяла, потвърдено с необжалваемо
Определение № 582 от 20.05.2024 г. по в.ч.гр.дело № 414/2024 г. по описа на
Окръжен съд – Русе, заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е
отхвърлено по отношение на следните вземания: 379,26 лв.- главница; 401,52
лв. - договорно възнаграждение за периода 05.12.2022 г. - 05.12.2023 г.;
1266,68 лв. - възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги Фаст и
Флекси; 30 лв. - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, начислени на 20.11.2022 г.; 500 лв. - неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни
за плащане на вноска по договор за кредит, начислени на 07.03.2023 г.; 352,86
лв. - лихва за забава за периода 06.11.2022 г. - 05.12.2023 г.; 127,13 лв. - законна
лихва за периода 05.12.2023 г. - 27.03.2024 г., като на заявителя е указана
възможността в едномесечен срок от влизане на разпореждането в сила да
предяви осъдителен иск за вземанията, за които е отвърлено заявлението. В
полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение № 179/23.05.2024 г. по
3
чл.410 от ГПК срещу длъжника за сумата 964,94 лв. главница, ведно със
законната лихва от 27.03.2024 г., сумата 25 лв. – държавна такса и сумата 50
лв. – юрисконсултско възнаграждение. В указания срок, с подадена по пощата
на 27.05.2024 г. искова молба, заявителят е инициирал настоящото исково
производство.
Предвид изложеното, предявените искове съдът намира за допустими -
същите изхождат от лице с правен интерес, подадени са в срока по чл.415, ал.4
от ГПК и са обусловени от наличието на предпоставките на чл.415, ал.1, т.3 от
ГПК – отказ на съда за издаване на заповед за изпълнение на заявени по реда
на чл.410 от ГПК вземания, като исковете са насочени срещу ответник
(длъжник в заповедното производство), който е пасивно легитимиран да
отговоря по претенцията.
С глед липсата на подаден отговор на исковата молба, няма
обстоятелства, по които страните не спорят. Липсва обаче презумпция, че
неподаването на отговор в срок прави иска основателен или че освобождава
ищеца от доказателствената тежест по чл.154, ал.1 от ГПК /Решение №
27/16.04.2014 г. по т.д. № 1893/2013 г. на II ТО на ВКС/, с оглед на което на
първо място ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване възникнало правоотношение по сключен между него и ответника
Договор за потребителски кредит № *****/20.09.2022 г., с твърдяните
параметри и съдържание.
По делото е представен Договор за потребителски кредит №
****/20.09.2022 г., ведно с погасителен план и общи условия, част от
съдържанието на договора, със страни: ищецът като кредитор и ответникът
като клиент, при следните параметри: сума по кредита - 1500 лв., срок на
кредита - 18 месеца, ГПР 48,71%, ГЛП 41%, лихвен процент на ден - 0,11%,
допълнителни услуги: „Фаст“ /предоставя право на приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителския кредит/ с възнагражнетие за услугата 600 лв.
и „Флекси“ /предоствя право на промяна на погасителния план на
потребителския кредит/ с възнаграждение за услугата 825 лв., като е
уговорено възнаграждението по допълнителнителните услуги да се разсрочи
за срока на договора на кредит на равни месечни вноски, добавено към
месечните вноски за погасяване на кредита. Съобразно погасителния план
датата на плащане на първата вноска е 05.10.2022 г., а на последната вноска:
4
05.03.2024 г.
Договорът, ведно с приложенията, е с положен подпис за клиент и
кредитор, подписите за клиент не са оспорени от ответника, поради което
съдът приема, че в случая е налице възникнало облигационно
правоотношение между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и М. Ж. Т. по
повод на договор за Договор за потребителски кредит № *****/20.09.2022 г.,
който по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон – ЗПК, а по аргумент от чл.24 от ЗПК – и
уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори (чл.143 –
чл.148 от Закона за защита на потребителите).
За действителността на договора съдът следи и служебно и когато
нищожността произтича от съдържанието на договора, съдът е длъжен да я
констатира в случаите когато констатацията за нищожност на правна сделка е
от значение за решаването на спора, като в този случай, за да бъде спазен
принципът на състезателното начало, страните следва да са информирани
преди устните състезания, че съдът ще разгледа въпроса за нищожността и
може да не зачете правните последици на нищожната сделка или на нейни
отделни клаузи, както и да е предоставена възможност на страните да изразят
становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства /в този
смисъл постановките на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по
тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/, което в случая е сторено от съда с
определението за насрочване на делото по чл.140 от ГПК, препис от което е
надлежно връчено на страните.
Порокът на сделката поради противоречие със закона се състои в
нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставката на
съдържанието на сделката с правилото на закона. Съгласно чл.22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20,
чл.12, ал.1, т.7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен
и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са възникнали при самото
сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен,
5
заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не
и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл.23 от ЗПК).
При съпоставка съдържанието на процесния договор и изискванията на
ЗПК, съдът намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен
на основание чл.22 вр.чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК.
По правилото на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът следва да съдържа
информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 от закона начин. От друга страна разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 от
ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В случая според клаузите на
процесния договор за кредит, регламентиращи уговорката за предоставяне на
допълнителни услуги, за които потребителят дължи съответно и
възнаграждение, услугата „Фаст“ се изразява в приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит преди кредитоискателите без закупена
такава услуга /т.15.1 от ОУ/, макар в общите условия на кредитодателя да
липсват данни какви по принцип са сроковете за разглеждане на искане за
отпускане на потребителски кредит, за да може да се изведе допълнително
заплатено предимство за експресно разглеждане на искането. Посочено е
също, че в случай на закупена допълнителна незадължителна услуга,
възнаграждението за закупената услуга възниква към деня на отпускане на
кредита и се погасява като част от погасителната вноска и в рамките на
погасителния план /т.4.3 от ОУ/, което сочи на извод, че платецът на таксата
бива предпочетен само заради повишената изгода, която кредитодателят има
при този тип договаряне. Според т.15.2 от ОУ, неразделна част от договора,
допълнителната услуга „Флекси“ предоставя право на кредитополучателя да
променя едностранно погасителния си план /отлагане или намаляване на
определен брой вноски или смяна на датата на падеж/, т.е. тази услуга включва
евентуални бъдещи изменения на договора за кредит. Анализът на
съдържанието на услугите „Фаст“ и „Флекси“ налага категоричния извод, че
те касаят именно усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане и
6
изплащане на сумата по кредита) и управлението (по отношение на
възможността за отлагане или намаляване на определен брой погасителни
вноски и смяната на падежната дата) на кредита и на практика
възнаграждението за услугите „Фаст“ и „Флекси“ представлява прикрито
допълнително възнаграждение за кредитора, което е договорено в нарушение
на нормите на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК.
Тук е мястото да се посочи също, че размерът на възнаграждението на
допълнителните услуги /600 лв. за услугата „Фаст“ и 825 лв. за услугата
„Флекси“, или общо 1425 лв./ се явява непропорционален спрямо размера на
заемната сума /1500 лв./. Такъв размер на възнаграждение на допълнителни
услуги е необоснован, защото определя паричната стойност на
несъществените задължения по договора /главното задължение на
потребителя е да върне заетата сума/, чиито размер се явява значителен с оглед
както на предоставената по кредита сума, така и на възнаграждението за
ползването й.
Според разпоредбата на чл.19 от ЗПК годишният процент на разходите
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит,
като следва да бъдат посочени основните данни, които са послужили за
изчисляване на ГПР. Параграф 1, т.1 от ДР на ЗПК ясно сочи, че под „общ
разход по кредита“ следва да се имат предвид всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Целта на посочената
уредбата е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин
изчисляването и посочването на ГПР на кредита.
Клаузите, които регламентират уговорката за предоставяне на
допълнителни услуги, за които потребителят дължи съответно и
възнаграждение, включени в сходен договор между потребител и ищцовото
7
дружество, са били поставени за разглеждане пред съда на Европейския съюз,
като е произнесено Решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024 г., по
дело С-714/22, имащо задължителен характер по силата на чл. 633 от ГПК за
всички съдилища и учреждения в Република България. В т.1 от цитираното
решение по категоричен начин е възприето, че чл.3, буква „ж“ от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието „общи разходи
по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения чл.3,
буква „и“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително
за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В т.4 от
цитираното решение е прието, че чл.3, пар.1 от Директива 93/13 трябва да се
тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която
позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на
месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи,
макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената
възможност, може да има неравноправен характер, когато по-специално тези
разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.
Настоящият случай попада в приложното поле, както на т.1, така и на т.4
от цитираното решение.
Вярно е, че процесният договор съдържа посочване на размера на
годишния процент на разходите, а именно: 48,71%. Така посоченият процент
обаче не отговаря на действителния такъв. Съобразно заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните, в така посочения размер на ГПР е включена само възнаградителната
лихва по договора, като при включване на възнаграждението за закупения
пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ при изчисляване на ГПР,
размерът на последния надхвърля 100%. Съгласно т.55 и т.56 от решението от
21.03.2024 г. по дело C-714/2022 неправилното посочване на ГПР
8
задължително трябва да се приравни на липсващо ГПР с последиците, които
националното право свързва с това обстоятелство. В този смисъл е и даденото
разрешение по гр.дело № 1626/2022 г. на II ТО на ВКС.
След като оскъпяването на кредита чрез добавянето на възнаграждение
за допълнителни услуги не е надлежно обявено на потребителя в съответствие
с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, на основание чл.22 от ЗПК
процесният договор за потребителски кредит е недействителен. При тази
хипотеза чл.23 от ЗПК предвижда, че потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, която в случая е 1500 лв., но не дължи лихва и
други разходи по него.
Съобразно договорните условия по процесния договор, уговорено е в
случая кредитът да бъде изплатен чрез банков кредит на конкретно посочена в
договора в графата данни за клиент банкова сметка. Ищецът ангажира
извлечение № 180/20.09.2022 г. от банкова сметка за нареждане по банкова път
по посочената в договора сметка с получател ответника на сумата 1500 лв., с
посочване номера на процесния договор („*****“). Този документ не е
оспорен от ответната страна, като съобразно заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, изготвено при съобразяване на материалите
по делото и проверка в счетоводството на ищеца, на 20.09.2022 г. по банков
път е извършено плащането, с оглед на което съдът приема за установено, че
ищецът е предоставил на ответника заемната сума по договора.
Налице е признание от страна на ищеца, че е получил плащания по
договора за кредит, в каквато насока е и заключението на вещото лице,
съгласно което са извършени две плащания, както следва: на 30.09.2022 г. и на
21.11.2022 г., в общ размер на 391,24 лв., след което липсват погасявания по
кредита. Независимо от начина, по който ищецът е осчетоводил постъпилите
плащания за погасяване на задължения по кредита /съобразно заключението
на вещото лице са погасени суми за главница, договорна лихва,
възнаграждение за допълнителни услуги, лихва за забава, такси/, така
извършените плащания следва да бъдат приспаднати от чистата стойност на
кредита, с оглед на което дължими остават 1108,76 лв. В рамките на
заповедното производство заявителят се е снабдил със заповед за изпълнение
за сумата 964,94 лв. – главница по процесния договор за кредит, която е
влязла в сила като редовно връчена на длъжника /ответник по предявените
9
искове/ в хипотезата на чл.45, изр.1 от ГПК, без той да е подал възражение в
срока по чл.414, ал.2 от ГПК. Ето защо предявеният иск за главница се явява
основателен за сумата 143,82 лв.
По правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 от ЗЗД. В
случая поради недействителността на договора, вземането за връщане на
главницата е без срок и за поставяне длъжника в забава е нужна покана. Най-
ранният момент, в който има доказателства за такава покана, е датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 27.03.2024 г., доколкото по делото
липсват доказателства изпратеното от ищеца уведомително писмо от
07.12.2023 г., ангажирано по делото, с което е отправено изявление за
предсрочна изискуемост на кредита и претенция за заплащане на
задълженията по същия, да е достигнало до ответника. При това положение
законната лихва върху главницата следва да бъде присъдена от 27.03.2024 г. до
пълното погасяване на задължението.
За горницата над 143,82 лв. до претендираните 379,26 лв. - главница, за
сумата 401,52 лв. – договорно възнаграждение за периода 05.12.2022 г. до
05.12.2023 г., за сумата 1266,68 лв. - възнаграждение за закупен допълнителен
пакет услуги „Фаст“ и „Флекси“, за сумата 352,86 лв. – лихва за забава за
периода от 06.11.2022 г. до 05.12.2023 г. и за сумата 127,13 лв. - законна лихва
за периода от 05.12.2023 г. до 27.03.2024 г., исковата претенция следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
Доколкото предмет на настоящото производство са предявени по реда на
чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.3 вр.ал.1, т.3 от ГПК осъдителни искове за суми, за
които заповедният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, като исковата молба е подадена в едномесечния
срок от влизане в сила на разпореждането с постановения отказ, ищецът се
ползва от заплатената от него държавна такса в заповедното производство.
Съгласно чл.415, ал.4 вр.ал.3, вр.ал.1, т.3 от ГПК за предявяване на
осъдителния иск следва да се довнесе дължимата държавна такса, т. е. от
пълния размер на дължимата такса се приспада внесената такса за заповедното
10
производство касателно сумите, предмет на исковото производство. В
заповедното производство, с влязла в сила заповед за изпълнение, съдът е
присъдил на ищеца разноски за платена държавна такса в размер на 25 лв., при
размер на уважената по заявлението сума 964,94 лв. – главница. В настоящото
исково производство претенцията за ищеца се уважава за още 143,82 лв.
главница, при което общият размер на вземането за главница /1 108,76 лв./ е
обхванат от присъдената със заповедта за изпълнение държавна такса,
изчислена по правилото на чл.12, т.1 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК. За исковото производство съразмерно на
уважената част на исковата претенция по отношение на платената държавна
такса на ищеца се следва сумата 2,88 лв.
Доколкото ищецът – юридическо лице е представляван от юрисконсулт,
дължи се съгласно чл.78, ал.8 от ГПК и се претендира присъждане и на
юрисконсултско възнаграждение. Такова обаче следва да се присъди само за
настоящото исково производство, доколкото на първо място по отношение на
юрисконсулсткото възнаграждение липсва изрично правило като при
държавната такса, за която е предвидено доплащане, включително и в
хипотезата на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, а на второ място в случая с влязла сила
заповед за изпълнение на ищеца вече е присъдено юрисконсулстко
възнаграждение, още повече че то не е намалено съразмерно на уважената
част на заявлението по чл.410 от ГПК. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, следва
да бъде определен от съда, но не повече от максималния размер съгласно
чл.37 от ЗПП вр. Раздел IV от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съобразявайки правната сложност на спора и цената на исковата претенция,
както и осъществената защита – изготвяне на искова молба, изразяване на
становище чрез молба без явяване в открито съдебно заседание, съдът
определи дължимото юрисконсултско възнаграждение на 100 лв., от което на
ищеца, съразмерно на уважената част на исковата претенция, се следва сумата
5,69 лв.
Ищецът е сторил разноски в исковото производство и за възнаграждение
за вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза в размер на 500 лв., от
които съразмерно на уважената част на исковата претенция му се следва
сумата 28,45 лв.
11
Така ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца 37,02 лв. –
разноски за исковото производство.
Ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част на
исковата претенция, но по делото няма доказателства същият да е сторил
разноски, нито претендира такива, поради което не му се присъждат.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Ж. Т., ЕГН **********, настоящ адрес: с.К., общ.Д.м.,
обл.Р., ул.„Д.“ № ***, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Б.“ № ***, бл.****,
вх.***, по Договор за потребителски кредит № ****/20.09.2022 г. сумата
143,82 лв. /сто четиридесет и три лева и осемдесет и две стотинки/ -
главница, ведно със законната лихва считано от 27.03.2024 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата
над 143,82 лв. /сто четиридесет и три лева и осемдесет и две стотинки/ до
претендираните 379,26 лв. /триста седемдесет и девет лева и двадесет и шест
стотинки/, последните представляващи разликата между заявените по
ч.гр.дело № 316/2024 г. на РС-Бяла 1344,20 лв. и тези, за които е издадена
заповед за изпълнение № 179/23.05.2024 г. на парично задължение по чл.410
от ГПК, а именно 964,94 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете за осъждане на М. Ж. Т., ЕГН **********, да
заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *****, по Договор за
потребителски кредит № ******/20.09.2022 г. сумата 401,52 лв. /четиристотин
и един лева и петдесет и две стотинки/ – договорно възнаграждение за
периода 05.12.2022 г. до 05.12.2023 г., сумата 1266,68 лв. /хиляда двеста
шестдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/ - възнаграждение за
закупен допълнителен пакет услуги „Фаст“ и „Флекси“, сумата 352,86 лв.
/триста петдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/ – лихва за забава за
периода от 06.11.2022 г. до 05.12.2023 г., сумата 127,13 лв. /сто двадесет и
седем лева и тринадесет стотинки/ - законна лихва за периода от 05.12.2023 г.
до 27.03.2024 г.
12
ОСЪЖДА М. Ж. Т., ЕГН **********, настоящ адрес: с.К., общ.Д.м.,
обл.Р., ул.„Д.“ № ***, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Б.“ № ***, бл.***,
вх.***, сумата 37,02 лв. /тридесет и седем лева и две стотинки/ - разноски
за производството по гр.дело № 424/2024 г. по описа на Районен съд - Бяла,
съразмерно на уважената част от исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: /п/_______________________
13