О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 220/12.2.2018 г.
гр. Пазарджик
Административен съд
Пазарджик, ІV-ти административен състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети
февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСКО
НАНЕВ
като разгледа докладваното
от съдия Нанев адм. дело № 407 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по молба с вх. № 27/03.01.2018 г. на Ж.Д.Н., с посочен
съдебен адрес ***, офис 1, подадена чрез адв. А., с която на
основание чл. 253 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, моли съда да преразгледа
размера на определената държавна такса и на основание чл. 4б ЗДТ да постанови
връщане на недължимо платената сума. Счита, че неправилно
е определена пропорционална такса, без да има определен процент на същата в
приложимата тарифа, поради което е недопустимо същата да бъде определяна по
аналогия.
Административен
съд Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК и е образувано по жалба на Ж.Д.Н. ***, с посочен съдебен
адрес ***, офис 9, подадена чрез адв. П.,***, против Заповед № 03-160-РД/64 от
27.03.2015 г., издадена от ОД на ДФЗ Пловдив, с която се отказва да бъде изплатена
финансова помощ по Договор № 13/112/02203 от 16.10.2009 г.
Първоначално
по делото е била внесена държавна такса за образуването му в размер на 10 лева.
С протоколно определение на съда от 31.05.2016 г. жалбата е
оставена без движение като е указано на жалбоподателя в 7-дневен да отстрани констатираните
нередовности в нея, като внесе държавна такса в размер на още 1945,68 лв.,
изчислена съгласно
чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във
връзка с чл. 27, ал. 6 от ЗУСЕСИФ, възлизащ на 4 % върху стойността на наложената
корекция – или при материален интерес в размер на 48 892 лева е определена държавна
такса в размер на 1955,68 лв.
С
Решение № 458/04.08.2016 г. Административен съд гр. Пазарджик е отменил Заповед
№ 03-160-РД/64 от 27.03.2015 г. издадена от Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр.
Пловдив, с която се отказва да бъде изплатена финансова помощ по договор №
13/112/02203 от 16.10.2009 г. и е изпратил преписката на Изпълнителния директор
Държавен фонд „Земеделие”, Разплащателна агенция за ново произнасяне, в едномесечен
срок от влизане в сила на решението, с указания по тълкуването и прилагането на
закона съобразно изложеното в мотивите на решението. Със същото решение съдът е
осъдил ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Пловдив да заплати на Ж.Д.Н. *** направените по
делото разноски в размер на 3 255,68 лева (три хиляди двеста петдесет и пет лева
и шестдесет и осем стотинки).
С
Решение № 14750/04.12.2017 г., постановено по адм. № 10919/2016 г., ВАС –
Четвърто отделение е отменил Решение № 458/04.08.2016 г. на Административен съд
гр. Пазарджик, постановено по настоящото дело, като е отхвърлил жалбата на
Ж.Д.Н..
Решението е окончателно и е влязло в сила на 04.12.2017 г.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът намира подадената молба
за неоснователна, по следните правни съображения:
Административен съд Пазарджик е сезиран
с искане за връщане на неправилно определена и платена държавна такса. Събираната
от съдилищата държавна такса в съдебно-административното производство има характер
на публично държавно вземане. Основанието за заплащане на държавната такса, в случаите
когато е дължима, е оспорване на акт, чрез подаване на жалба до съда. В случая заплащането
на държавна такса е условие за редовността на жалбата и същата се дължи при нейното
предявяване – чл. 151, т. 3 от АПК, във връзка с чл. 27, ал. 6 от ЗУСЕСИФ.
Спорният въпрос по делото е относно дължимия
размер на таксата по приложимия закон и дали е налице надвнесена такса, която подлежи
на връщане. На основание чл. 4б от Закона за държавните такси, недължимо платени
такси се връщат по искане на заинтересованата страна.
Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗУСЕСИФ в първоначалната
му редакция, действала при образуване на делото пред Административен съд Пазарджик,
при оспорването на индивидуалните административни актове държавните такси, които
се събират за съдебните производства, са пропорционални и се определят като процент
върху материалния интерес.
В приложимата /към онзи момент/ Тарифа
№ 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и Министерството на правосъдието т. 2а и 2б, които определят
държавните такси, събирани по жалби срещу административни актове, не е предвидена
пропорционална такса. Поради това съдът е изчислил дължимата държавна такса съгласно
чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във
връзка с чл. 27, ал. 6 от ЗУСЕСИФ, възлизащ на 4 % върху стойността на наложената
корекция – или при материален интерес в размер на 48 892 лева е определена държавна
такса в размер на 1955,68 лв.
С ДВ, бр. 74/20.09.2016 г. е обнародван
Закон за изменение и допълнение на АПК, като с § 6 от заключителните разпоредби,
са направени изменения и допълнение в ЗУСЕСИФ. Измененият текст на чл. 27, ал.
6 от закона гласи, че при оспорването на индивидуалните административни актове по
този закон държавните такси, които се събират за съдебните производства, са пропорционални
и са в размер 1 на сто от материалния интерес, но не повече от 1700 лв., а в случаите,
когато материалният интерес е над 10 000 000 лв. – таксата е в размер на 4500 лв.
За производства по частни жалби пред Върховния административен съд се събира пропорционална
такса в размер 10 на сто от дължимата такса по изречение първо, но не по-малко от
100 лв. Изменен е и § 10 от преходните и заключителните разпоредби: като в ал.
2 думата „производства“ се заменя с „дела“ и се създава нова ал. 3, относно образуваните
до влизането в сила на този закон гражданско-правни производства по искови молби
срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган, които
се довършват по досегашния ред.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че посочената нормативна уредба касае процесуално-правни отношения и поради
това се прилага по отношение на висящите съдебни производства. Действително е налице
нова процесуална норма, която урежда размера на държавните такси и която следва
да бъде приложена по висящо дело. В случая обаче адм. дело № 115/2016 г. по описа
на Административен съд гр. Пазарджик не е висящо, същото е приключило с влязло в
сила решение на 04.12.2017 г. – или един месец преди подаването на молбата за връщане
на недължимо платената държавна такса. Разпоредбата на § 10, ал. 1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ
касае започналите и незавършили производства до влизане в сила на самия ЗУСЕСИФ,
а не на Закона за изменение и допълнение на АПК. Същото се отнася и до § 10, ал.
2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, който освен това се отнася и до съдебни дела по жалби срещу
изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган.
По изложените съображения, Административен
съд – Пазарджик,
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
искането съдържащо се в молба с вх. № 27/03.01.2018 г. на Ж.Д.Н., с посочен
съдебен адрес ***, офис 1, подадена чрез адв. А., с която на основание чл. 253
от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, моли съда да преразгледа размера на
определената държавна такса и на основание чл. 4б ЗДТ да постанови връщане на
недължимо платената сума.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ:/п/