Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./…………………….
година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 03.12..2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при
участието на секретаря Елка Иванова
разгледа
докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело № 1997
по описа за 2019 год. и
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.258 от ГПК и е образувано по
въззивна жалба депозирана от Н.Ж.Ж., ЕГН **********, срещу Решение № 906
/27.09.2019 г., постановено по гр.д. №
308/2018 г. на ПРС, с което се :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
установяване на вземането на Н.Ж.Ж., ЕГН: **********, против Н. Н. А.,
ЕГН:********** за сумата 650,00 лв. – главница, както и сумата представляваща
лихва в размер на 600,00 лева, за периода от 01.07.2014г. до 06.03.2018г.
ОСЪЖДА Н.Ж.Ж., ЕГН: ********** да заплати, чрез Н. Н. А., ЕГН:**********
на адв. К.В. *** сумата в размер на 300.00 лева представляваща възнаграждение
за оказана безплатна адвокатска помощ.
Във въззивната жалба
се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Претендира се отмяна
и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи като основателен
и се присъдят разноски.
Въззиваемата
страна е депозирала писмен отговор, с
който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли същата да бъде
оставена без уважение като се потвърди първоинстанционното решение и се
присъдят разноски.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
Във
връзка с нейната основателност, съдът
съобрази следното:
В
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК,
въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа
реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.
Настоящото
производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически
констатации и правни изводи
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло
възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на
съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и
препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
За пълнота на изложението и в отговор на
депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че :
Ищецът Н.Ж.Ж., твърди,
че предоставила на ответника исканата сума в размер на 650 лв, лично
и непосредствено пред свидетеля Ангел Стоянов / 300 евро и
50 лв./ през м. май 2014г.Уговорката им била -тя да му предостави
сумата, а ответникът да й я връща в едномесечен срок отдаването, тоест до края
на юни 2014г.
Ответникът не изпълнил задължението си да й я върне в уговореният
едномесечен срок.
Моли, съда да осъди Н. Н. А. да й върне сумата от 650 лв.
/шестстотин и петдесет лева / ведно със законната лихва от 05.2014г. и до
настоящият момент.Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът
не е депозирал писмен отговор
Искът
намира правното си основание в чл.240 ЗЗД
Заемът
за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на
постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата
получи в заем парична сума. Когато такова реално предаване на сумата липсва,
фактическият състав на сделката не е осъществен. В производството по иск с
правно основание по чл.
240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е
дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява
възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок
на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените
възражения.
Поради
реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява
съществен елемент на договора и установяването на предаването й със
задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора.
По иск
за връщане на паричен заем правно значение имат получаването на сумата от
заемателя и постигнатото съгласие за условията, при които тя подлежи на
връщане.
Когато
правнолревантни факти се установяват със свидетелски показания,
съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти
(присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по
които може да се съди за правнорелевантните, узнали са правнолевантните факти
от трети лица или от някоя от страните по делото и др.), както и способността и
желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги
възпроизведат в показанията си.
С оглед
изложеното, настоящият съдебен състав изцяло възприема изводите на ВРс, че от
показанията на разпитаните по делото свидетели не установяват твърденията на
ищеца изложени в исковата молба, както по отношение на датата на сключване на
договора, така и получаването на сумата
от заемателя и постигнатото съгласие за условията, при които тя подлежи на
връщане .
Обещанието за връщане на
сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задълженото лице,
не може да се цени и като особен документ за вземането по смисъла на чл. 77, ал. 2 ЗЗД."
Предвид изложеното съдът
намира предявеният иск за неоснователен,
като неоснователен е и поради това
обстоятелство е и акцесорният иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД лихва за забава за периода
от месец май 2014 година до настоящия момент. Предявените искови претенции
следва изцяло да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед
изложеното съвпадащите изводи на настоящия състав с изводите на ВРС, решението на ВРС следва да се потвърди.
Предвид изхода на
делото, на въззиваемата страна следва да се присъдят направените от него
разноски по делото в размер на 300.00 лева
Водим от горните
съображения,съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 906
/27.09.2019 г., постановено по гр.д. №
308/2018 г. на ПРС
ОСЪЖДА Н.Ж.Ж., ЕГН: **********
да заплати, на адв. К.В.В. ЕГН **********
от АК- София сумата в размер на 300.00 лева представляваща възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС,на осн.чл.280 ал.2 от ГПК.