№ 108
гр. Пловдив, 09.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Г.
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500090 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпили са частна жалба вх.№22008/31.01.2022г. от П. П. Г., чрез
пълномощника й адв.Е.К., и частна жалба вх.№22009/31.01.2022г. от Г. М. Г.,
чрез пълномощника му адв.Е.К., против Определение №21841 от 22.12.2021г.,
постановено по гр.дело №240/2020г. по описа на Окръжен съд-Кърджали, с
което са оставени без уважение подадените от тях съответно молба вх.
№21116/12.10.2021г. и молба вх.№21115/12.10.2021г., наименовани частни
жалби, за допълване на постановеното по делото определение в частта за
разноските. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното
определение, според които: „Г.к.“ЕООД е кредитор в производството по
несъстоятелност на ЕТ“С.-С. Г.“, поради което се презумира знанието на
дружеството относно предявяването на иск по чл.649,ал.1 във връзка с чл.135
от ЗЗД от синдика в едногодишния срок от откриване на производството по
несъстоятелност; искането за присъждане на разноски за процесуалния
представител е своевременно направено; с договора за правна защита и
процесуално представителство адвокатската защита е договорено да бъде
осъществена безплатно, което се установява от данните по делото; правната
помощ е осъществена без данни за договорен в тежест на жалбоподателите
1
размер на възнаграждение по чл.36,ал.2 от ЗАдв; предоставената от
процесуалния представител правна помощ е безвъзмездна и по делото
липсват данни, които да опровергават това; изявленията на страните за
безплатна правна помощ обвързват съда и той не дължи проверка за наличие
на конкретно основание за оказване на безплатна правна помощ по чл.38,ал.1
от ЗАдв, а липсата на посочено правно основание за предоставената
безвъзмездно адвокатска защита не е причина искането за присъждане на
разноски да бъде оставено без уважение, тъй като адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд, чийто размер, за разлика от хипотезата на
чл.36,ал.3 от ЗАдв, се определя от съда по императивната разпоредба на
чл.38,ал.2 от ЗАдв в рамките на предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. По така изложените
съображения жалбоподателите претендират за отмяна на обжалваното
определение и за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.1 от
ЗАдв за осъществената безплатна правна помощ от адв.Е.К..
Ответникът по частните жалби „Г.к.“ЕООД е депозирал чрез
пълномощника си адв.М.Ч.-Б. отговори на същите със съображения за
тяхната неоснователност, според които: направените от ответник разноски до
момента на прекратяването имат своето процесуално основание, когато то не
настъпва поради процесуална пречка, за която съдът следи служебно, както в
случая; при предявяване на иска дружеството е действало добросъвестно и в
съответствие с дадените му от чл.649,ал.1 от ТЗ права, които е реализирало
единствено и само в защита на законните си интереси, като се има предвид, че
всеки кредитор на несъстоятелността, при бездействие на синдика, може да
предяви иска с правно основание чл.135 от ЗЗД в едногодишен срок от
откриване на производството по несъстоятелност, а в случая исковата молба е
подадена повече от половин година след това, в рамките на който период и
при наличието на преклузивен срок синдикът е бездействал, поради което и
към датата на предявяването му искът е бил напълно допустим; настъпилото
основание за прекратяване на производството по делото по обективни
причини – впоследствие предявен от синдика иск, не може да бъде вменено
във вина на ищеца, тъй като не зависи от поведението му и той няма как да
знае дали след него синдикът ще предяви искове или не при положение, че е
бездействал повече от половин година; за да се претендира възнаграждение
по чл.38,ал.2 от ЗАдв, следва изрично да е посочено кое от основанията по
2
ал.1 е мотивирало осъществяване на безплатна адвокатска услуга, тъй като
непосочването грубо нарушава правото на защита на насрещната страна; в
конкретния случай не е налице нито едно от основанията на чл.38,ал.1 от
ЗАдв, тъй като не се касае за производство за издръжка, за роднина, близък
или друг юрист, нито жалбоподателите са материално затруднени лица, тъй
като получават ежемесечна издръжка в размер в пъти над минималната
работна заплата за страната, съгласно приложения към исковата молба
нотариален акт, обективиращ оспорените с иска прехвърлителни сделки. По
изложените съображения ответникът претендира за потвърждаване на
обжалваното определение и за присъждане на разноски за настоящото
производство в размер на по 200лв. от всеки от жалбоподателите за
адвокатско възнаграждение.
Частните жалби са подадени по пощата в срока по чл.275,ал.1 от ГПК;
изхождат от легитимирани лица – молителите; касаят обжалваемо, съгласно
чл.274,ал.1,т.2 във връзка с чл.248,ал.3 от ГПК, определение за разноските, и
откъм съдържание и приложения са редовни, поради което се явяват
допустими, а, разгледани по същество, съдът ги намира за неоснователни по
следните съображения:
Пред Окръжен съд-Кърджали е подадена искова молба вх.
№203228/02.10.2020г., по която е образувано гр.дело №240/2020г.
Посредством нея е предявен от „Г.к.“ЕООД против Г. М. Г., П. П. Г. и П.С. Г.
иск по чл.135,ал.1 от ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо дружеството
на договора за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за
издръжка по НА №....... на Нотариус рег.№...., с който първите двама са
прехвърлили на последния сграда с идентификатор ..... по КККР на гр.К.. С
отговора на исковата молба ответниците П. П. Г. и Г. М. Г. са оспорили иска
като недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му с
твърдения паричните им задължения към дружеството да са изцяло погасени,
както и като неоснователен. Отговорът е подаден чрез адв.Е.К. и към него са
приложени пълномощни за същата и договори за правна помощ от
17.12.2020г., с които е уговорено процесуалното представителство да се
осъществи по реда на чл.38,ал.1 от ЗАдв, без да е посочено конкретното
основание за оказването на безплатна адвокатска помощ. С отговора е заявено
изрично искане за присъждане на разноски за процесуално представителство
3
по чл.38,ал.1 от ЗАдв. С Определение №21352 от 18.03.2021г. е спряно
производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.1 от ГПК по взаимно
съгласие на страните. С молба вх.№212581/17.09.2021г. дружеството-ищец е
поискало възобновяване на производството по делото. С Определение
№21764 от 30.09.2021г. окръжният съд е приел молбата за основателна като
подадена в срока по чл.231,ал.1 от ГПК. Констатирал е, че след спирането на
производството, на 05.04.2021г. е образувано т.дело №45/2021г. по описа на
Окръжен съд-Кърджали по предявен от синдика на ЕТ“С.-С. Г.“ против
едноличния търговец, тримата ответници по настоящия иск и три юридически
лица-приобретатели, отменителен иск с правно основание чл.647,ал.1,т.1 и т.2
от ТЗ за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелния търговец на сделки с процесната сграда, с първата от които
едноличният търговец я е дарил на своите родители П. и Г.Г.и с НА №......,
които впоследствие са я прехвърлили на своя внук П.С. Г. срещу задължение
за издръжка по процесната сделка от 08.05.2020г., и са последвали други
разпоредителни действия с нея. Констатирал е, че с Решение
№49/02.03.2020г. по т.дело №1/2020г. на Окръжен съд-Кърджали е обявена
неплатежоспособността на ЕТ“С.-С. Г.“ с начална дата 26.01.2018г. и е
открито производство по несъстоятелност, а с Решение №20196/03.12.2020г.
ЕТ“С.-С. Г.“ е обявен в несъстоятелност и е постановено прекратяване на
дейността на предприятието на длъжника, като производството по
несъстоятелност е инициирано по молба по чл.625 от ТЗ на настоящия ищец
„Г.к.“ЕООД, който е кредитор с приети предявени вземания, част от които
представляват вземанията по настоящото дело. С оглед на тези констатирани
служебно обстоятелства, окръжният съд е приел предявеният иск по
чл.135,ал.1 от ЗЗД за недопустим поради липса на правен интерес, тъй като
ищецът е кредитор с прието предявено вземане в откритото производство по
несъстоятелност по отношение на ЕТ“С.-С. Г.“, във връзка с което в срока по
чл.647,ал.1 от ТЗ синдикът на търговеца е предявил специалните отменителни
искове за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на извършените сделки като увреждащи интереса им и за
попълване масата на несъстоятелността, част от която е и имотът, предмет на
исковата молба по настоящото дело, и предвид колизията между предявения
по настоящото дело от кредитора и предявения от синдика искове настоящият
да е недопустим. Приел е, че, тъй като причината за прекратяване на
4
производството е обективна и тя е наличието на предявен иск на същото
основание от синдика, свързан с производството по несъстоятелност,
разноските по настоящото дело следва да останат, така както са направени от
страните. Постановил е възобновяване на производството по делото и е
оставил без разглеждане предявеният иск, прекратявайки делото. В
едноседмичния срок по чл.248,ал.1 от ГПК за обжалване на определението са
постъпили частна жалба вх.№21115/12.10.2021г. от ответника Г. М. Г., чрез
пълномощника адв.Е.К., и частна жалба вх.№21116/12.10.2021г. от ответника
П. П. Г., чрез пълномощника адв.Е.К., с искане за отмяна на определението в
частта му относно разноските, като вместо отказа, същите да бъдат
присъдени, по съображения, че ищцовото дружество е станало причина за
образуване на т.дело №240/2020г. на Окръжен съд-Кърджали и като кредитор
на ЕТ“С.-С. Г.“ е следвало да е наясно, че предявеният от него иск е
недопустим поради липса на правен интерес и правомощието да образува това
производство е на синдика, поради което и съгласно чл.78,ал.4 от ГПК следва
да понесе тежестта на претендираните разноски. Заявени са и искания за
присъждане на разноските за производството по подадените частни жалби. С
обжалваното Определение №21841 от 22.12.2021г. окръжният съд е приел, че
частните жалби имат характера на молба по чл.248 от ГПК за допълване на
постановеното прекратително определение чрез присъждане на разноски за
молителите-ответници, които са допустими, но неоснователни, тъй като
разноските са санкция за виновната страна, която с поведението си е станала
причина за завеждане на делото, а в случая причината за прекратяването на
производството е обективна и кредиторът не може да бъде упрекван, че е
предявил иска по чл.135 от ЗЗД, тъй като няма как да знае дали синдикът ще
предяви такъв иск по чл.649,ал.1 от ТЗ в едногодишния срок от откриване на
производството по несъстоятелност, и, ако не стори това, рискува да
пропусне срока за предявяване на иска при бездействие на синдика, поради
което не следва да понесе санкцията за неоснователно предявен иск, а
разноските следва да останат за страните както са направени. Като
допълнителен аргумент за този извод е приел, че в договорите за правна
помощ не е посочено на кое от основанията по чл.38 от ЗАдв се предоставя
безплатна адвокатска помощ, дали се касае за лица с право на издръжка, за
материално затруднени лица, роднини, близки или друг юрист, поради което
не може да бъде присъдено възнаграждение за безплатна адвокатска помощ.
5
Приел е, че разноски в производството по чл.248 от ГПК не се дължат, тъй
като то не е самостоятелно, и адвокатът не е извършил допълнителна дейност
извън предмета на делото, за което вече е осъществена адвокатска защита. По
тези решаващи съображения окръжният съд е оставил без уважение молбите.
Настоящата инстанция намира обжалваното определение за допустимо
като постановено по подадени в срок и от легитимирани лица молби за
изменение на прекратителното определение в частта му за разноските чрез
присъждане на такива за адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Определението е и правилно. Отговорността за разноски на общо основание и
във всички случаи е обусловена от неоснователно предизвикан правен спор,
който елемент от фактическия й състав е свързан с поведението и на двете
страни преди и по време на висящността на производството по смисъла на
чл.78,ал.2 от ГПК, която норма касае претенциите и на двете страни за
разноски, повелявайки възлагането им върху ищеца дори и при уважаване на
иска му, при което направените от него остават за негова сметка и не следва
да се присъждат в тежест на ответника, а направените от последния са за
сметка на ищеца, когато с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, съответно – ищецът неоснователно е повдигнал и
поддържал правния спор. В тази връзка в хипотезата на чл.78,ал.4 от ГПК,
според която ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото, неоснователно предизвикан правен спор, който да ангажира
отговорността на ищеца за разноски, би бил налице във всички случаи, в
които прекратяването е по причина на неговото поведение, дължащо се на
липса на предпоставките за възникване на правото на иск или ненадлежното
му упражняване. Когато правото на иск е съществувало към датата на
подаване на исковата молба и то е било надлежно упражнено, но
впоследствие някоя от предпоставките за съществуването му е отпаднала по
причина, която е извън поведението на ищеца, той не следва да понася
санкция за неоснователно повдигнат правен спор. Настоящият случай е
именно такъв. С влязлото в сила като необжалвано определение
производството по делото е прекратено поради предявен от синдика
отменителен иск след подаване на исковата молба от кредитора. С оглед на
това, към датата на подаването й за кредитора е съществувало правото да
предяви иска поради бездействието на синдика в преклузивния срок по
чл.649,ал.1 от ТЗ, но с предявяването му от синдика правният интерес за
6
кредитора е отпаднал и причината за това не се дължи на неговото поведение.
При това положение не е налице основание за ангажиране на отговорността
му за разноски. Освен това, както основателно той поддържа в отговора на
частните жалби, за да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по
чл.38,ал.2 от ЗАдв, е необходимо посочване на конкретната хипотеза сред
предвидените от чл.38,ал.1,т.1-т.3 от ЗАдв, при която е осъществена
безплатната адвокатска помощ, без да е необходимо представляваната страна
да представя доказателства за наличието й, нито съдът да преценява дали
страната е сред посочената категория лица, като при оспорване от
насрещната страна тя носи тежестта да докаже, че посоченото основание за
предоставяне на безплатна адвокатска защита не отговаря на обективната
действителност и не съществува. В случая нито в договорите за правна
помощ, нито в молбите по чл.248 от ГПК, нито в частните жалби или в друг
подаден от ответниците П. и Г.Г.и документ е посочено основание за
безплатното предоставяне на правна помощ, което да бъде подведено под
някоя от хипотезите на чл.38,ал.1,т.1-т.3 от ЗАдв, в които е възможно, за да
възникне правото на присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2
от ЗАдв и да се обезпечи защитата на насрещната страна при оспорване на
основанието, включително чрез ангажиране на съответни доказателства.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на частните жалби и
потвърждаване на атакуваното с тях определение.
С оглед на този изход и във връзка с претенциите на ответника за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото
производство, такива не се следват, тъй като инстанционното производство
по чл.248 от ГПК няма самостоятелен характер, отделно от основното по
иска, адвокатската защита по което е част от него, поради което искането
следва да се остави без уважение.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №21841 от 22.12.2021г., постановено по
гр.дело №240/2020г. по описа на Окръжен съд-Кърджали, с което са оставени
7
без уважение подадените от П. П. Г., чрез адв.Е.К., молба вх.
№21116/12.10.2021г. и от Г. М. Г., чрез адв.Е.К., молба вх.
№21115/12.10.2021г., наименовани частни жалби, за допълване на
постановеното по делото определение в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Г.к.“ЕООД за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред
ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8