Решение по в. гр. дело №340/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2041
Дата: 26 юли 2022 г. (в сила от 26 юли 2022 г.)
Съдия: Райна Мартинова
Дело: 20221100500340
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2041
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100500340 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 25157823/28.10.2021 г. по гр. д. № 15297/2020 г. по описа на СРС,
45 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца –
„Б.“ ООД, е признато за установено по предявени от „Т.С.“ ЕАД искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Л. ВЛ. Л. дължи на
„Т.С.“ ЕАД сумата от 3563,36 лева, главница за топлинна енергия за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ****, аб. №
137123, сума в размер на 40,86 лева – главница, представляваща неплатена цена на
услуга дялово разпределение за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 12.12.2019 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 448,67
лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017
г. до 02.12.2019 г., сума в размер на 7,05 лева – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.12.2016 – 02.12.2019 г., както и че ЕМ. Л. Л.
дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1085,65 лева, главница за топлинна енергия за периода
от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ****, аб. №
137123, сума в размер на 13,62 лева – главница, представляваща неплатена цена на
услуга дялово разпределение за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението
1
по чл. 410 ГПК – 12.12.2019 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 126,61
лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017
г. до 02.12.2019 г., сума в размер на 2,35 лева – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.12.2016 – 02.12.2019 г. и за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 13.01.2020 г. по
гр.д. № 72159/2019 г. по описа на СРС, 45 състав. В останалата част предявените
срещу ЕМ. Л. Л. искове са отхвърлени.
Против решението в частта, с която е уважен предявения иск против ЕМ. Л. Л., е
подадена въззивна жалба вх. № 25157823/28.10.2021, в която са изложени съображения
за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че
неправилно съдът е приел, че ответниците са съсобственици на процесния имот, като
отговарят при дялове 3/4 и 1/4. Поддържа, че считано от 2010 г. е едноличен
собственик на имота, като неговия баща Л.Л. си е запазил право на ползване върху
него. Следователно за задълженията за топлинна енергия следвало да отговаря или
голият собственик или ползвателя, но било недопустимо и двамата да отговарят. На
следващо място, поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е уважил
предявения иск за заплащане на мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение, която посочва, че е дължима след покана. Моли обжалваното решение
да бъде отменено в частта, с която исковете по отношение на ЕМ. Л. Л. са уважени.
Претендира направените от него разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 25177774/17.12.2021
г. от „Т.С.“ ЕАД, с който се оспорва въззивната жалба и претендира юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 15297/2020 г. по описа на СРС, 45 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против ЕМ. Л. Л. и Л. ВЛ. Л., с
която са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката
и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на
парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по гр.д. № 72159/2019 г. по описа на СРС, 45 състав.
В исковата молба се твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като собственик на топлоснабден
имот в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 259980. Поддържа, че съгласно чл. 150 от
Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за
2
продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се
регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия,
правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията.
Твърди, че ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за
енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че
с влизане в сила на Общи условия от 2016 г. било установено, че абонатите са длъжни
да заплащат месечните суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на дружеството като с приетите общи условия било
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е.
след изтичане на 45дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за
съответния отоплителен сезон. Твърди, че сградата, в която се намира топлоснабдения
имот има сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма „Б.“ ООД суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр.
София, ж.к. **** абонатен № 259980. В исковата молба се сочи също, че за периода от
м. 05.2016 г. - м. 04.2019 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на
насрещната страна, но ответникът не е заплатил дължимата за това цена в общ размер
на 4751,15 лева - главница за топлинна енергия, както и сумата от 54,48 лева – сума за
дялово разпределение, за което били издадени и фактури. Поддържа, че за периода от
15.09.2017-02.12.2019 г. ответникът е изпаднал в забава за плащане на сумите за
топлинна енергия, поради което дължал обезщетение в размер на 449,08 лева и 9,40
лева, обезщетение за забава върху дължимата сума за дялово разпределение за периода
от 31.12.2016 – 02.12.2019 г. Твърди, че по гр. д. № 72159/2019 г. по описа на СРС, 45
състав е издадена заповед за изпълнение. Моли да бъде признато за установено
съществуването на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК. Претендира направените в заповедното и в исковото производство
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЕМ. Л. Л., с който
оспорва исковата молба. Поддържа, че не е налице основание сумите за топлинна
енергия да бъдат претендирани от двамата ответници при условията на разделност, тъй
като Л.Л. е прехвърлил на Е.Л. имота и си е запазил правото на ползване, поради което
и няма хипотеза при която собственик и ползвател да дължат суми разделно на ищеца.
В този смисъл, поддържа, че искът е неоснователен и недоказан спрямо двамата
ответници. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна
давност на задълженията преди м. 12.2016 г. По отношение на претенцията за
заплащане на стойност на услугата дялово разпределение поддържа, че същата не е
дължима, тъй като не е поканен да я заплати. Освен това, било недопустимо „Т.С.“
3
ЕАД да претендира тази сума, тъй като нямало сключен договор със СЕС. Поддържа,
че не е настъпила изискуемостта на вземания, тъй като не са представени фактури за
вземанията. Оспорва действителността на разпоредби от общите условия на
топлофикационното дружество. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 72159/2019 г. по
описа на СРС, 45 състав. По заявление от 12.12.2019 г., подадено от “Т.С.” АД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на ЕМ.
Л. Л. и Л. ВЛ. Л. да заплатят при дялове ¼ и ¾ на кредитора сумата от 4751,15 ,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 12.12.2019 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 598,23 лева за периода от 15.09.2017-
02.12.2019 г., сумата от 54,48 лева, представляващи цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва от 12.12.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 9,40
лева за периода от 31.12.2016 г. до 02.12.2019 г. и направените по делото разноски. В
изпълнение на указанията по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК заявителят е предявил иск в
законоустановения срок.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, както
и заключение на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, от
които се установява следното:
Като доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по
Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и са одобрени с
Решение ОУ – 1/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 31, ал. 1 от тях клиентите
заплащат топлинната енергия по един от следните начини: на 11 равни месечни вноски
и една изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация
за сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация. В случаите,
когато дължимите суми са определени по прогнозна консумация, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния

период се издават кредитни известия за стоиността на издадените фактури за
прогнозните стойности и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3). В чл. 33,
ал. 1 е предвидено, че Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия (за реално потребление или по прогнозно потребление) в 45-дневен

срок след изтичане на периода, за които се отнасят, като срокът за плащане на сумите
след издаване на изравнителни сметки също е 45-дневен след изтичане на периода, за
който се отнасят (ал. 2). Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за месечните
4
задължения, ако не са заплатени в срока по ал. 2 (след издаване на изравнителните
сметки), като ал. 5 посочва, че обезщетение за забава се начислява и върху сумите,
които са дължими след издаване на изравнителните сметки.
Не е спорно между страните, а и се установява от Нотариален акт № 61, т. І, рег.
№ 4074, д. № 57/2010 г. на Нотариус В.К.-Т. с район на действие СРС, вписана в НК
под № 444, че Л. ВЛ. Л. е дарил на сина си ЕМ. Л. Л. ¾ идеални части от апартамент №
6 в гр. ****, като си е запазил правото на ползване върху прехвърлената част от имота.
Не е спорно между страните, че ЕМ. Л. Л. е придобил право на собственост върху ¼
идеални части от имота по силата на наследствено правоприемство след смъртта на Ц.
Л.а на 19.02.1999 г. Не е спорно между страните, че сградата, в която е процесния
апартамент е топлоснабдена и е открита партида 9 абонатен № 259980.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства е изготвено
заключение на съдебно-техническа експертиза и на съдебно-счетоводна експертиза.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от , във връзка с чл. 149 от
Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е допустим -
предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването
и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за
предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която по гр.д.
№ 72159/2019 г. по описа на СРС, 45 състав е била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, поради което следва да бъде подаден в указания от съда срок и
да има за предмет само сумите, за които е издадена заповедта, както и претенцията да
се основава на същото основание.
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да установи
при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиенти на топлинна
енергия могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот като без значение в този случай е дали реално
ползват имота си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното
дружество.
Неоснователни са доводите на въззивника, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че както собственика, така и ползвателя дължат стойност на топлинна
енергия. В конкретния случай, видно от събраните по делото доказателства собственик
на целия недвижим имот е ответника ЕМ. Л. Л., а ползвател на ¾ идеални части от него
е Л. ВЛ. Л., т.е. ползвател на топлинна енергия за ¼ от имота е именно Е.Л.. С
представения по делото нотариален акт Л.Л. си е запазил правото върху ¾ идеални
части и за тях дължи заплащане на топлинна енергия. Неоснователен е доводът, че той
е запазил право на ползване върху целия имот, тъй като в нотариалния акт изрично е
записано, че запазва право на ползване само върху дарените идеални части (т.е. върху
¾ идеални части).
По изложените съображения и при прилагане на приложимите към
облигационното правоотношение норми ответникът ЕМ. Л. Л. е потребител на
топлинна енергия като неговото задължение е до размер от ¼ от претендираната
стойност на топлинна енергия за исковия период, така както е приел и
първоинстанционния съд.
Основателни са доводите на въззивника за неправилност на решението в частта,
с която е уважен предявения иск с правно основание чл. 86 от Закона за задълженията
и договорите, като е признато за установено, че ответникът ЕМ. Л. Л. дължи сумата от
2,35 лева – лихва за забава за периода от 31.12.2016-02.12.2019 г.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1
от ГПК), ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти: че главните парични задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размера на лихвата за забава възлиза
именно на спорната сума. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от Закона за
6
задълженията и договорите, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, но когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава след покана. По отношение на задължението за
заплащане на стойност на услуга дялово разпределение следва да се посочи, че
задължението за заплащането й не е с определен в договора за доставка на топлинна
енергия срок, поради което и ответникът може да изпадне в забава само след покана.
Ищецът не е ангажирал доказателства, че е поканил ответника да изпълни
задължението си за плащане на дължимите суми за дялово разпределение, поради
което и предявеният иск е неоснователен.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
частта, с която е признато за установено, че ответникът ЕМ. Л. Л. дължи сумата от
1085,65 лева, главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.
за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ****, аб. № 137123, сума в размер на 13,62 лева
– главница, представляваща неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода
от 01.11.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху двете главници,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.12.2019 г. до
окончателното плащане, сумата в размер на 126,61 лева – мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 02.12.2019 г., а
решението следва да бъде отменено за сумата от 2,35 лева - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2016 – 02.12.2019 г. и вместо
него предявеният иск по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно предявените
искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 25157823/28.10.2021 г. по гр. д. № 15297/2020 г. по описа
на СРС, 45 състав в частта, с която е признато за установено, че ответникът ЕМ. Л. Л.
дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 2,35 лева - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.12.2016 – 02.12.2019 г., за която е издадена
заповед за изпълнение от 13.01.2020 г. по гр.д. № 72159/2019 г. по описа на СРС, 45
състав и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК – ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „**** Б против ЕМ. Л. Л., ЕГН-**********, от гр. София,
ж.к. **** иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите за признаване за установено, че ЕМ. Л. Л. дължи на „Т.С.“
7
ЕАД сумата от 2,35 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.12.2016 – 02.12.2019 г., за която е издадена заповед за
изпълнение от 13.01.2020 г. по гр.д. № 72159/2019 г. по описа на СРС, 45 състав като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 25157823/28.10.2021 г. по гр. д. № 15297/2020 г.
по описа на СРС, 45 състав в останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД -трето лице помагач
на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8