Р Е
Ш Е Н И Е
№ 128
гр.Свищов, 10.08.2018 г.
Свищовският
районен съд в публично заседание на 17.07.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. 280
по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взема предвид:
Иск
по чл.415 от ГПК,
вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
Постъпила е искова молба от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление ***, офис – *****, представляван от Н.Т.С. и М.Д.Д. – изпълнителни
директори, чрез пълномощника юрисконсулт М.С. против С.Е.А.. Твърди,че на 13.03.2015 г. „И.А.М.” АД сключило с ответника Договор за паричен заем с № 2267190. Съгласно договора за
кредит е предоставен парична сума в размер на 800,00 лева, като погасителните
вноски, които заемателят се задължава да изплаща съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, представляваща печалба.
Общата стойност на плащанията по кредита е договорена на 889,11 лева, договорната
лихва е уговорена в размер на 89,11 лева. Заемателят се задължил да върне
кредита в срок до 18.09.2015 г. на 27 равни седмични вноски, в размер на 32,93
лева. Според договора, в случай, че заемателят забави заплащането на падеж на
погасителна вноска с повече от 30 дни, дължи заплащането на такса разходи в
размер на 9,00 лева. Таксата за направени разходи се изчислява за всеки следващ
30 дневен период през който има погасителна вноска, чието заплащане е забавено
с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят не могат да
надхвърлят 45,00 лева. На длъжника била начислена такса разходи в размер на
45,00 лева. На длъжника била начислена неустойка за неизпълнение в размер на
511,92 лева, разсрочена на 27 равни вноски, всяка в размер на 18,96 лева,
платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за
заема. Така погасителната вноска била в размер на 51,89 лева. Била начислена лихва за забава в
размер на 130,43 лева за периода от 04.04.2015 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. С.А. не
заплатила изцяло дължимия паричен
заем. Погасената сума била в размер на 174,00 лева, с която са покрити неустойка за неизпълнение –
56,88 лева, такса разходи 45,00 лева,
договорна лихва – 17,84 лева и главница 54,28 лева. Срокът на договора изтекъл
с падежа на последната погасителна вноска – 18.09.2015 г. На 01.05.2016 г. е
подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 г. сключен между
„И.А.М.” АД и „А.з.с.н.в. “ ООД, по силата на който вземането, произтичащо от
договор за паричен заем № 2267190 от 13.03.2015 г. е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“
ООД с всички привилегии, обезпечения. Заявителят е правоприемник н. „А.з.с.н.в.“
ООД. Длъжникът бил уведомен за продажбата на вземането с уведомително писмо,
изпратено с известие за доставяне.
За гореописаните суми ищецът е
подал заявление по чл.410 от ГПК и по ч.гр.д. 304/2017г. на СвРС е издадена
Заповед за изпълнение №198/31.03.2017г. Длъжникът е получил съобщение за
издадената Заповед за изпълнение и в предвидения срок е подал възражение,
поради което ищецът предявява настоящия установителен иск . Моли съда да
издаде решение , в което да приеме за установено, че към 26.04.2017г. и към
настоящия момент ответникът им дължи
гореописаните суми и да им се присъдят направените в заповедното производство и
настоящото дело разноски.
Ответникът
не е представил в едномесечен срок отговор по исковата молба, не се явява в съдебно заседание и не е правил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
На
основание чл.238 ал.1 от ГПК ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът като прецени , че са налице предпоставките на чл.239 от ГПК, намери че
са налице основания за постановяването му. На страните са указани последиците
от неспазване на сроковете по размяна на книжата. Искът е вероятно основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представени
доказателства. Видно от представените доказателства, на 13.03.2015 г. „И.А.М.” АД
сключило с ответника С.Е.А. Договор за паричен заем с № 2267190. Видно от представения Договор за кредит е
предоставена парична сума в размер на
800,00 лева, като погасителните вноски, които заемателят се задължава да
изплаща съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка, представляваща печалба. Общата стойност на плащанията по
кредита е договорена на 889,11 лева, договорната лихва е уговорена в размер на
89,11 лева. Заемателят се задължил да върне кредита в срок до 18.09.2015 г. на
27 равни седмични вноски, в размер на 32,93 лева. Според договора, в случай, че
заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30
дни, дължи заплащането на такса разходи в размер на 9,00 лева. Таксата за
направени разходи се изчислява за всеки следващ 30 дневен период през който има
погасителна вноска, чието заплащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят не могат да надхвърлят 45,00 лева. Начислена е такса разходи в размер на 45,00
лева и неустойка за неизпълнение в размер на 511,92
лева, разсрочена на 27 равни вноски, всяка в размер на 18,96 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така
погасителната вноска била в размер на 51,89 лева. След като кредитополучателят А.
преустановила плащанията, била начислена лихва за забава в размер на 130,43 лева за
периода от 04.04.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда-30.03.2017г. С.А. не заплатила изцяло дължимия паричен заем. Погасената сума била в размер на 174,00
лева, с която са
покрити
неустойка за неизпълнение – 56,88 лева,
такса разходи 45,00 лева, договорна лихва – 17,84 лева и главница 54,28 лева. Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна
вноска – 18.09.2015 г. На 01.05.2016 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. сключен между „И.А.М.” АД и „А.з.с.н.в. “ ООД, по
силата на който вземането, произтичащо от договор за паричен заем № 2267190 от
13.03.2015 г. е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД с всички привилегии,
обезпечения. Заявителят е правоприемник н. „А.з.с.н.в.“ ООД. Длъжникът бил
уведомен за продажбата на вземането с уведомително писмо, изпратено с известие
за доставяне.Видно
от материалите по ч.гр.д.304/2017г. на СвРС -за гореописаните суми ищецът е
подал заявление по чл.410 от ГПК и е издадена Заповед за изпълнение №198/31.03.2017г.
Длъжникът е получил съобщение за издадената Заповед за изпълнение и в
предвидения срок е подал бланкова възражение,в което длъжникът не навежда
твърдения за недължимост на вземането, а обяснява че е финансово затруднена.
С оглед на
гореизложеното ,съдът намира, че искът е основателен и доказан , поради което
следва да се уважи в претендирания размер.
При този
изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 331,17лв., от които 31,17лв.-ДТ за завеждане на делото, 300,00лв.-юрисконсултско
възнаграждение, както и направените в заповедното производство разноски в
размер на 78,05лв., от които 28,05лв.-ДТ за завеждане на делото и 50,00лв.-юрисконсултско
възнаграждение.
Водим
от горното на основание чл.239 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че към 30.03.2017 г. (датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в
Свищовския районен съд, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №198/31.03.2017г.
), в полза н. "А.з.с.н.в."
ЕАД с ЕИК *****, със седалище ***,*****,
представлявано от Н.Т.С.-изпълнителен директор съществува вземане против С.Е.А. с ЕГН **********,*** за сумата от 745,72 лева
(седемстотин четиридесет и пет лева и седемдесет и две стотинки) главница,
договорна лихва в размер на 71,27 лева (седемдесет и един лева и двадесет и
седем стотинки) за периода от 03.04.2015 г. до 18.09.2015 г., неустойка за
неизпълнение на договорно задължение в размер на 455,04 лева (четиристотин
петдесет и пет лева и четири стотинки) за периода 10.04.2015 г. до 18.09.2015
г., обезщетение за забава в размер на
130,43 лева (сто и тридесет лева и четиридесет и три стотинки) за периода от
04.04.2015 г. до 30.03.2017 г., законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 30.03.2017 г. до изплащане на вземането, за която е Заповед за
изпълнение №198/31.03.2017г. по ч.гр.д.304/2017г. на СвРС.
ОСЪЖДА С.Е.А. с ЕГН **********,*** да заплати
н. "А.з.с.н.в." ЕАД с
ЕИК *****, със седалище ***,*****, представлявано от Н.Т.С.-изпълнителен
директор направените
по делото разноски в размер на 331,17лв., както и направените в заповедното
производство разноски в размер на 78,05лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
На
основание чл.240 от ГПК в едномесечен срок от връчването на страна, против която е неприсъственото решение може
да иска отмяната му от Великотърновски окръжен съд.
Районен
съдия: