№ 272
гр. гр.Несебър, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело №
20232150100027 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК, във връзка с чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит, във връзка с чл.79, ал.1 от
ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът “А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***,
представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., по силата и в изпълнение на Договор за
потребителски кредит PLUS-17293044 от 27.09.2019г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“, в качеството му на кредитор, е предоставил на ответника Р. Д. Д. с
ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: град ***, в качеството му на
кредитополучател по договора, сумата в размер на 15 000 лева, който от своя страна се е
задължил да върне кредита като заплати общо сумата в размер на 21 697,92 лева, в която е
включена уговорената договорна лихва в размер на 6 697,92 лева, платима на 96 равни
месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 226,02 лева, през периода от
20.10.2019г. до 20.09.2017г. Съгласно чл.5 от договора за кредит, при просрочване на две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер. Твърди също, че на
11.04.2022г. е подписано Приложение “№ 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 15.02.2022г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ и „А.С.В.“ ЕАД,
по силата на който вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ срещу длъжника Р.
Д. Д., произтичащо от договора за потребителски кредит, е прехвърлено в собственост на
„А.С.В.“ ЕАД. На 15.02.2022г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ е упълномощил
1
„А.С.В.“ ЕАД от негово име – от името на цедента, и за своя сметка да уведоми длъжниците
за извършената цесия. Ответникът е бил уведомен за извършената цесия на 29.04.2022г.,
когато е получил писмо, изпратено от името на цедента. Твърди, че на 26.04.2022г.
ответникът е получил уведомително писмо, с което е уведомен за обявената предсрочна
изискуемост на вземанията по договора за кредит, но и че такова писмо пак за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита до ответника е било изпратено и на 10.10.2022г. За
вземането си ищецът, в качеството му на заявител, е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 1187/2022г. по
описа на Несебърския районен съд, който е уважил искането и е издал заповед за
изпълнение относно дължимите суми по договора за кредит, срещу която Р. Д. Д. –
длъжникът по заповедта за изпълнение, е подал възражение. Моли съдът да постанови
решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата в размер
на 12 971,20 лева, представляваща главница за периода от 20.02.2021г. до 20.09.2027г.,
сумата в размер на 4 934,09 лева, представляваща договорна лихва за периода от
20.02.2021г. до датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост, сумата в
размер на 1 018,68 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от 21.02.2021г. до
датата на подаване на заявлението до съда. Претендира разноски в настоящото
производство, както и тези, направени в заповедното производство.
В отговора но исковата молба, подаден от името на ответника, се изброяват
основания за оставянето на исковата молба без движение, а именно непосочване на краен
срок за претендираните мораторни лихви, в обстоятелствената част на исковата молба не са
посочени периодите, за които се претендират главницата и отделните лихви, доколкото не се
излагат твърдения за конкретни уговорки, произтичащи от договора за кредит, на които
ищецът основава вземанията си, и посочването на две различни дати, на които ищецът
твърди, че е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, което налага твърдението за
този факт да бъде уточнено. По същество на спора се изразява становище за
неоснователност на иска с довода, че ищецът е придобил качеството на кредитор по
отношение на ответника за сумите по договора, тъй като Рамковият договор, сключен между
него и „БНП Париа Пърсънъл Файненс С.А.“, е нищожен поради невъзможен предмет, тъй
като касае прехвърляне на бъдещи неопределени вземания. Приложение № 1/11.04.2022г. е
съставен неизвестно от кого и за нуждите на настоящото дело, но то също няма за предмет
вземане по договор за кредит, длъжник по който е ответникът. Договорът за цесия не е
породил действие по отношение на ответника, защото той като длъжник, не е бил
уведомяван надлежно от предишния кредитор за цесията. Уведомяването може да бъде
осъществено и чрез връчване на исковата молба доколкото този път се твърди, че
ответникът се представлява в настоящия процес от особен представител, който не разполага
с правомощия да получава изявления, отправени до ответника. Отрича да е настъпила
предсрочната изискуемост на кредита, като освен липсата на доказателства за извършено
уведомяване на нейното настъпване, с оглед противоречивите твърдения на ищеца относно
момента, в който тя е настъпила, остава неясен въпросът за това кой е бил кредитора, от
който е следвало да изхожда уведомлението предвид договора за цесия. Излагат се доводи и
2
за нищожност на клаузи от договора за кредит поради противоречието им с чл.33 от ЗПК и
които счита за неравноправни по смисъла на чл.143 и сл. от ЗЗПт и уговорени в
противоречие с Д.те нрави. Посочва, че целият договор за кредит е нищожен на основание
чл.22 от ЗПК поради неспазване на чл.11, ал.2 от ЗПК. Ответникът не е запознат с Общите
условия. Отрича също уговорената с договора за кредит сума да е била реално предадена на
кредитополучателя. Оспорва дължимостта на акцесорните претенции за лихви. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява нито от законен нито от
процесуален представител.
Ответникът не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. С отделно
становище, подадено от упълномощен от него адвокат, в което се посочва, че поддържа
позицията си за неоснователност и недоказаност на исковете на база доводите, изложени в
отговора на исковата молба.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 27.09.2019г. е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-17293044,
по силата на който кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: град ***, е предоставил на кредитополучателя Р.
Д. Д. с ЕГН **********, от град ***, уговорения размер на кредита от 15 000 лева, който е
следвало да бъде върнат чрез заплащане на 96 равни месечни анюитетни вноски, всяка от
които в размер на 226,02 лева, през периода от 20.10.2019г. до 20.09.2027г. съгласно
погасителен план, и които месечни погасителни вноски включват главницата, таксата
ангажимент в размер на 525 лева, и договорната лихва в размер на 6 697,92 лева, при лихвен
процент 9.85% и годишен процент на разходите 11,45%. В чл.5 от договора за кредит е
уговорено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата върху всяка погасителна вноска, а при просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени
от договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо
изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.
Съгласно чл.26 от договора, кредиторът може незабавно след сключването на договора или
по всяко друго време да прехвърли правата си по него на избрано от него трето лице без да е
нужно предварително да получи съгласието на кредитополучателя.
На 20.05.2020г. между страните по договора за кредит е сключено споразумение за
отсрочване на погасителни вноски. С него заплащането на месечните погасителни вноски с
№№ 6, 7, 8, 9 и 10 се отлага за срок от пет месеца, в резултат на което срокът на кредита се
удължава, променен е и размерът на кредита от 21 697,92 лева на 22 291,24 лева, без да се
променя ГПР. Изготвен е нов погасителен план според който вноските от 6-а до 96-а следва
3
да бъдат заплатени през периода от 20.08.2020г. до 20.02.2028г., като размерът на всяка
погасителна вноска е 232,54 лева.
На 15.02.2022г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ,
като продавач, и „А.С.В.“ ЕАД, като купувач, е сключен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания, с който „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ се
е задължил да прехвърля и продава всеки месец за срока на договора определено портфолио
от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от него с
длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях, а общата
стойност на вземанията (общият им размер) подлежи на прехвърляне от продавача на
купувача, по всяко отделно месечно портфолио, включва всички дължими от съответните
длъжници погасителни анюитетни вноски по съответните погасителни планове, както и
всички акцесорни парични претенции (разноски, лихви и други), свързани с вземанията,
които са вече възникнали и се дължат. Изключени от обхвата на рамковия договор са
вземания, които не са валидно съществуващи и/или не се дължи изцяло или от части.
Продавачът следва да посочи и определи прехвърлените вземания в Приложение № 1, всяко
едно имащо характер на допълнително споразумение към Рамковия договор. Уговорено е
продавачът да прехвърля на купувача всички свои вземания, предмет на договора,
включително всички лихви, принадлежности и обезпечения (ако има такива), а купувачът да
приема прехвърлянето. Договорът е сключен за срок от една година, който може да бъде
удължен за още една година по взаимно съгласие на страните, изразено с подписване на
допълнително споразумение. В срок от три работни дни след подписване на всяко месечно
Приложение № 1, продавачът се е задължил да предостави на купувача писмено
потвърждение за сключената съответна цесия, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, а продавачът
изрично упълномощава купувача да изпраща писмени уведомления до длъжниците по
вземанията, предмет на Рамковия договор, от името на продавача, с които да ги уведомява за
прехвърлянето на техните задължения по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, като е предвидено
продавачът допълнително да издаде изрично пълномощно и да го предостави на купувача,
съответно последният е поел задължението да изпрати съобщенията.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ е упълномощил на
01.03.2022г. „А.С.В.“ ЕАД да уведомява съгласно чл.99, ал.3 ат ЗЗД от името на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ всички длъжници (кредитополучатели,
поръчители, съдлъжници, наследници), по всички вземания, които КЧТ е цедирал
(прехвърлил) на „А.С.В.“ ЕАД с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
15.02.2022г.
С Приложение № 1 от 11.04.2022г. към Рамковия договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 15.02.2022г., цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“ е прехвърлил на „А.С.В.“ ЕАД, вземането на първия към Р. Д. Д.,
произтичащо от Договора за потребителски паричен кредит от 27.09.2019г., а именно сумата
в общ размер на 18 075,31 лева, дължима към 11.04.2022г., включваща главница в размер на
12 971,20 лева, договорна лихва в размер на 4 934,09 лева и лихва за просрочие в размер на
4
170,02 лева. Във въпросното приложение изрично е посочено, че първата пропусната вноска
е с падеж 20.01.2022г., която е 23-а погасителна вноска според Споразумението за
отсрочване на погасителните вноски от 20.05.2020г. към процесния договор за кредит, както
и че последното плащане, което длъжникът е извършил, е на 19.01.2022г.
С уведомително писмо от 11.04.2022г. ищецът, действайки като пълномощник на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, е уведомил Р. Д. Д., че на основание
Приложение № 1/11.04.2022г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 15.02.2022г., цялото задължение в изискуемия размер на 18 075,31 лева, което Р. Д. Д.
има по силата на договора за кредит PLUS-17293044/27.09.2019г. с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“, е прехвърлено на „А.С.В.“ ЕАД. Това уведомително писмо,
включващо и покана за плащане, е получено от ответника-длъжник на 29.04.2022г.
На 10.10.2022г. от страна на „А.С.В.“ ЕАД, отново като пълномощник на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, е изготвено ново уведомително писмо до
Р. Д. Д., в който е посочено, че към тази дата задължението на последния по силата на
договора за кредит PLUS-17293044/27.09.2019г., възлиза на сумата в размер на 18 923,97
лева, но в което уведомление обаче се съдържа изявление на ищеца, чрез законния му
представител, според което поради неплащане в срок на погасителни вноски по договора за
кредит е настъпила автоматична предсрочна изискуемост по отношение на неизплатената
част от кредита, но едновременно с това, че изискуемостта следва да се счита настъпила от
датата на получаването на това уведомление. Уведомлението е изпратено по пощата на
адреса на длъжника, но пратката се е върнала на 02.11.2022г. като непотърсена.
Преди връщането на непотърсеното писмо, съдържащо уведомлението на ищеца от
10.10.2022г., а именно на 25.10.2022г. последният е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№ 1187/2022г.
по описа на Несебърския районен съд, който е уважил искането и е издал Заповед № 443 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която длъжникът Р. Д.
Д. с ЕГН **********, с адрес: град ***, следва да заплати на „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: град ***, представлявано от Ю.Х.Ю., сумата в размер на
12 971,20 лева, представляваща главница по неизплатени задължения по Договор за
потребителски кредит № PLUS-17293044 / 27.09.2019г., сумата в размер на 4 934,09 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 20.01.2021г. до 26.04.2022г., сумата в размер
на 1 018,68 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 21.02.2021г. до
25.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 12 971,20 лева, считано от
26.10.2022г. до изплащане на задължението, както и сумата в размер на 428,48 лева,
представляваща направени от заявителя разноски по делото. Срещу така издадената заповед
за изпълнение длъжникът по нея е подал възражение по чл.414 от ГПК като е заявил, че не
дължи сумите по нея. За подаденото възражение е уведомен заявителя, като едновременно с
това му е указано, че може в едномесечен срок от съобщаването да предяви иск за
установяване на вземането си по заповедта за изпълнение. Съобщението с тези указания са е
връчено на заявителя на 14.12.2022г.
5
Установителният иск, въз основа на който е образувано настоящото производство,
е предявен на 13.01.2022г.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл.415, вр. чл.422 от ГПК е да се
установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е
издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като срещу
заповедта на изпълнение е подадено възражение, с което длъжникът оспорва дължимостта
на сумите по нея. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 от ГПК заповедта за
изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен
лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за търсените суми
в полза на настоящия ищец, срещу която длъжникът по заповедта е подал възражение за
недължимост на сумите.
Съгласно чл.99, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен
ако законът, договорът или естеството на същото не позволяват това, а съгласно чл.99, ал.4
от ЗЗД, прехвърлянето на вземането има действие спрямо трети лица и длъжника от деня,
когато е съобщено на последния от предишния кредитор. Установеното задължение на
цедента да съобщи на длъжника за прехвърляне на вземането, за да произведе то своето
прехвърлително действия спрямо него и третите лица съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД, има за цел
да защити длъжника срещу ненадлежното изпълнение на задължението му на лице, което не
е носител на вземането.
Кредиторът е прехвърлил процесното вземане с договор за цесия, като за
извършената цесия е било изпратено уведомление до ответника, за което са представени
доказателства, че е получено на 29.04.2022г. лично от последния. Отделно от това, видно от
съдържанието на § 7, т.10 от договора за цесия, цедентът е упълномощил цесионера да
изпраща писмени уведомления до длъжниците от името на цедента, като в 3-дневен срок от
датата на подписване на цесионния договор, цедентът е следвало да даде пълномощно на
цесионера съгласно Приложение № 6, по силата на което последният да изпраща посочените
писмени уведомления до длъжниците. От приложеното по делото нотариално заверено
пълномощно от 01.03.2022г. се установява, че същото поражда непритезателното право,
изпълващо съдържанието на представителното пълномощие, а именно – представителната
власт от тази дата, т.е. преди изпращането и получаването на уведомлението. Поради това
съдът приема, че е било налице надлежно уведомяване на длъжника за цесията, което
уведомяване е предхождало подадането на заявлението за издаването на заповедта за
изпълнение.
Но не така обаче стои въпросът с предсрочната изискуемост и обявяването й на
длъжника. Ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на всички неплатени
вноски на основание чл.5 от Условия към договора за кредит, съгласно който при
6
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за
забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на
предсрочната изискуемост. Позицията на ищеца и уговореното във въпросната договорна
клауза е в противоречие с възприетото положение в т.18 от Тълкувателно решение №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013г., че обявяването на предсрочната
изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целият кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
настъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми, както и че
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването й. В конкретния случай ищецът не е представил доказателства, че
длъжникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението по
сключения договор за потребителски паричен кредит PLUS-17293044 / 27.09.2019г., а и не
твърди, че същата му е била обявена преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, поради което и в съответствие с посоченото ТР, съдът намира, че вземането
от ищеца в посочения размер и на посоченото основание не е възникнало. Ако фактите,
относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното от заявителя основание.
Вземането, предмет на заявлението по чл.410 от ГПК следва да бъде изискуемо към момента
на подаване на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в хода на исковото
производство, образувано по реда на чл.422 от ГПК, тъй като за кредитора не съществува
задължение да прилага доказателства към заявлението по чл.410 от ГПК за твърдяната
предсрочна изискуемост на кредита (Решение № 123/09.11.2015г. по търг. дело №
2561/2014г. на ВКС, II т.о.).
Нито уведомлението от 10.10.2022г. е достигнало до длъжника, нито пък в исковата
молба е обективирано изявление за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. В тази
връзка следва да се посочи и т.1 от ТР № 8/02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. на ОСГТК
на ВКС, в което е прието, че е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на присъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК. От посоченото Тълкувателно решение следва и извода, че по отношение на вноските с
7
неснастъпил падеж при наличие на уведомяване с исковата молба за настъпилата
предсрочна изискуемост, те могат да бъдат основание за предявяване на осъдителен иск,
какъвто обаче в настоящото производство в условията на евентуалност не е предявен
именно защото предсрочната изискуемост не е обявена и с подаването, респ. връчването, на
исковата молба.
Предвид отразеното в Приложение № 1 към договора за потребителския кредит, че
първата месечна погасителна вноска, която кредитополучателят дължи като неплатена, е с
падеж 20.01.2022г. (№ 23-а според споразумението от 20.05.2020г.), а към настоящия момент
последната месечна погасителна вноска е падеж 20.05.2023г. (№ 39 според споразумението),
изискуеми по договора за потребителски кредит са тези 17 броя месечни анюитетни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 232,54 лева, или общо сумата в размер на
3 953,18 лева, включваща главница и договорна лихва, до който размер исковете се явяват
основателни и доказани.
Съгласно правилата на процеса на ищеца следва да се присъдят разноски на
основание чл.78, ал.1 от ГПК съобразно уважената част от исковете, а именно 81 лева,
представляваща част от платената държавна такса, и сумата в размер на 73,11 лева,
представляваща част от претендираното юристконсултско възнаграждение, или общо сума
по разноските в размер на 154,11 лева, която сума ответникът следва да бъде осъден да му
заплати.
По въпроса за разноските, направени от ищеца в заповедното производство, съдът
също следва да се произнесе с осъдителен диспозитив съгласно разясненията, дадени в
Тълкувателно решение № 4 / 18.06.2014г., т.12 на ОСГТК на ВКС. По горните съображения
в полза на ищеца следва да се присъдят част от тези разноски, а именно сумата в размер на
89,51 лева, като за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 428,48 лева,
претенцията за разноски следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
В полза на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да му се присъдят
разноски по настоящото дело както и такива в заповедното производство, съобразно
отхвърлената част от исковете. За основателно се явява възражението на ищеца, направено в
исковата молба, за прекомерност на заплатените от ответника адвокатски възнаграждения.
По настоящото дело е проведено само едно съдебно заседание, а упълномощеният адвокат
на практика не е осъществявал процесуално представителство, поради което съдът определя
разноски в размер на 400 лева по заповедното производство и в размер на 1 700 лева по
настоящото исково производство на основание чл.9, във връзка с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно
отхвърлената част от исковете тези разноски следва да бъдат редуцирани както следва:
1 344,87 лева – за настоящото исково производство, и 316,44 лева – за заповедното
производство.
Така мотивиран, Несебърският районен съд
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Д. Д. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: град ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на “А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: град ***, представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., сумата в
размер на 3 953,18 лв. (три хиляди деветстотин петдесет и три лева и 18 ст.),
представляваща сборът от 17 броя месечни анюитетни погасителни вноски с настъпили
падежи през периода от 21.01.2022г. до 20.05.2023г., дължими по Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-17293044 от 27.09.2019г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“, ЕИК ***, от една страна в качеството му на кредитор, и Р. Д.
Д. с ЕГН **********, от друга страна в качеството му на кредитополучател, и подписано
към него на 20.05.2020г. Споразумение за отсрочване на погасителни вноски, което вземане
е предмет на Приложение № 1 от 11.04.2022г., към Рамков Договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ и „А.С.В.“ ЕАД от 15.02.2022г., ведно със законната лихва, считано от
26.10.2022г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед №
443 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.10.2022г. в заповедно
производство, развило се по ч.гр.д.№ 1187/2022г. по описа на Несебърския районен съд,
като за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 17 905,29 лв.
(седемнадесет хиляди деветстотин и пет лева и 20 ст.), която сума включва главница по
договора за кредит – 12 971,20 лева, и договорна лихва за периода от 20.02.2021г. до
26.04.2022г. – 4 934,09 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 12 971,20 лева,
считано от 26.10.2022г., както и за сумата в размер на 1 018,68 лв. (хиляда и осемнадесет
лева и 68 ст.), представляваща обезщетение за забава за периода от 21.02.2021г., до
25.10.2022г., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Р. Д. Д. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: град ***, ДА
ЗАПЛАТИ на “А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***,
представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., сумата в размер на 154,11 лв. (сто
петдесет и четири лева и 11 ст.), представляваща част от направените по настоящото дело
разноски съобразно уважената част от исковете, и сумата в размер на 89,51 лв. (осемдесет и
девет лева и 51 ст.), представляваща част от разноските по заповедното производство като за
разликата над уважените до пълните претендирани размери съответно 737,73 лв.
(седемстотин тридесет и седем лева и 73 ст.) – разноски по настоящото производство, и
428,48 лв. (четиристотин двадесет и осем лева и 48 ст.) – разноски по заповедното
производство, ОТХВЪРЛЯ претенциите като неоснователни.
ОСЪЖДА “А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***,
представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., ДА ЗАПЛАТИ на Р. Д. Д. с ЕГН
**********, постоянен и настоящ адрес: град ***, сумата в размер на 1 344,87 лв. (хиляда
триста четиридесет и четири лева и 87 ст.), представляваща част от направените по делото
разноски съобразно отхвърлената част от исковете, и сумата в размер на 316,44 лв. (триста и
9
шестнадесет лева и 44 ст.), представляваща част от направените в заповедното производство
разноски съобразно частичната основателност на възражението срещу заповедта за
изпълнение, като за разликата над уважените до пълните претендирани размери за разноски
съгласно списъка на разноските, съответно 2 000 лв. (две хиляди лева) за исковото
производство, и 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) за заповедното производство,
ОТХВЪРЛЯ претенциите като неоснователни, включително и на основание възражението за
прекомерност.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
10