№ 85
гр. Пазарджик, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Александър Л.. Александров
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Коста Ст. Стоянов
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Александър Л.. Александров Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20215200600536 по описа за 2021
година
С присъда № 260033 от 29.07.2021г., постановена по НЧХД № 139/21г.
на РС - Велинград, подсъдимият Р. Д. Х., живущ в с. Т., общ. //***, обл. ****,
е признат за невиновен в това, че на 26.03.2021 година, в сградата на РУ-
Велинград в гр. Велинград, е казал нещо унизително за честта и
достойнството на Н. Л.. Л. от град Велинград, в негово присъствие –
„******“, като отправената обида е нанесена публично, поради което на
основание чл.304 от НПК еоправдан по повдигнатото с частната тъжба
обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК, във връзка с
чл.146, ал.1 от НК.
Отхвърлен е предявеният от частния тъжител Н. Л.. Л. от град
Велинград, против подсъдимия Р. Д. Х. граждански иск в размер на 3000.00
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на престъплението по чл. 148, ал.1, т.1 от НК, във връзка с чл. 146,
ал.1 от НК, ккато и искът за обезщетение за забавено парично плащане в
размер на законната лихва, считано от датата на извършване на деянието –
26.03.2021 година до окончателното изплащане на сумата.
Осъден е частният тъжител Н. Л.. Л. на основание чл.190, ал. 1 от НПК,
да заплати на подсъдимия Р. Д. Х. направените от разноски по делото в
размер на 1000 лева, адвокатски хонорар.
Против така постановената присъда е постъпила жалба от повереника
1
на частния тъжител Н.Л.. Излагат се оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност. Твърди се, че съвкупният анализ на показанията на
свидетелите М., Б. и писмените доказателства води до извода, че
подсъдимият е изрекъл обидния израз, посочен в тъжбата. При това изразът
бил насочен директно към частния тъжител Л.. Иска се отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен. Не
се правят искания по доказателствата.
В съдебно заседание повереникът поддържа жалбата и изложените в
същата оплаквания и обосновка. Поддържа, че дори да се приеме, че изразът
не бил отправен поименно и персонално към частния тъжител, доколкото
последният се намирал в помещението, наред с други лица, следвало да се
приеме, че изразът е отправен към присъстващите, включително към Л..
Защитникът на подсъдимия пледира за потвърждаване на обжалваната
присъда, като обоснована и законосъобразна. Прави искане за присъждане на
разноските пред настоящата инстанция.
Подсъдимият също прави искане за потвърждаване на обжалваната
присъда, като правилна.
Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната
присъда във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и
служебно на основание чл. 314 от НПК.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за
установена следната фактическа обстановка:
На 26.03.2021г., в сградата на РУ-Велинград, в гр. Велинград, била
проведена очна ставка по досъдебно производство № 367 ЗМ 136/2020 г. по
описа на РУ – Велинград, пр. преписка № 1440/2019 г. по описа на Районна
прокуратура – Пазарджик, ТО – Велинград, между частния тъжител Н.Л.,
имащ качеството на обвиняем по посоченото досъдебно производство и
подсъдимия Р.Х. – пострадал по същото досъдебно производство. Очната
ставка била проведена от водещия разследването разследващ полицай – свид.
Д.И. Б. и обективирана в протокол за очна ставка от 26.03.2021 г.
При извършването на очната ставка присъствали процесуалния
представител на Н.Л. - адв. С. М. и пълномощника на Р.Х. - адв. И.Д..
Подсъдимият Р.Х. имал претенции не само към частния тъжител, имащ
качеството на обвиняем по досъдебно производство № 367 ЗМ 136/2020 г. по
описа на РУ – Велинград, но и към други лица, разпитани в хода на
визираното досъдебно производство.
Докато протоколирал очната ставка, свид. Д. Б. чул подс. Р.Х. да изрича
думите: „******************“. Изричайки тези думи подсъдимият не се
обърнал конкретно, персонално към частния тъжител или към друго лице от
присъстващите в помещението при провеждането на очната ставка.
2
Чувайки изреченото от подс. Р.Х., адв. С. М. поискал да събеседва с
частния тъжител Н.Л.. Свидетелят Д. Б. позволил на адв. С. М. и Н.Л. да
излязат от стаята, в която се провежда очната ставка. Двамата излезли за
кратко в коридора на РУ – Велинград. След като се върнали очната ставка
продължила по обичайния си начин.
Към края на очната ставка адв. И.Д. направил искане за отвод на
разследващия полицай Д. Б. по досъдебното производство, както и за отвод на
всички разследващи органи на територията на съдебния район на Районна
прокуратура – Пазарджик. Непосредствено след това изявление на адв. И.Д.,
адв. С. М. заявил: „**************** „******, //**//“.
Водещият разследването разследващ полицай Б. дословно записал в
протокола за очна ставка от 26.03.2021 г. изявлението на адв. С. М.:
„**************** „****** //**//“.
При провеждането на очната ставка подс. Р.Х. не е изричал и не се е
обръщал персонално към частния тъжител с думите: „******, //**//“. В
протокола за очна ставка свид. Д. Б. просто отразил изявлението на адв. С. М.
без то да съвпада с думи изречени от подс. Р.Х. конкретно към частния
тъжител Н.Л..
Тази фактическа обстановка е възприета от контролираната съдебна
инстанция на база събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Районният съд е обсъдил в пълнота и съвкупност събраните по делото
писмени и гласни доказателства, като е изложил убедителни доводи, защо
едни кредитира, а други не. На практика мотивите към първоинстанционната
присъда съдържат отговор на възраженията в жалбата по фактите, както и по
приложението на закона.
Контролираната съдебна инстанция правилно е дала вяра на
показанията на свидетеля Б., провелият очната ставка разследващ полицай, а
не на свидетеля М., защитник на обвиняемия по разследването и тъжител тук
Х., че подсъдимият не е казал: „******, //**//!“. Искането за допълване на
протокола за очна ставка с този израз не е направено веднага, след като
свидетелят адвокат М. бил възприел тези думи, а и разследващият Б. не е чул
това и съответно не го е вписал в протокола. Тези обстоятелства правилно са
мотивирали районния съд да приеме за установено от фактическа страна, че
този израз не е бил употребен от подсъдимия.
Б. е категоричен, че подсъдимият е употребил израза:
„******************“. Използването на множественото число очевидно
изключва възможността казаното да е било адресирано до едно лице. Тоест не
може да се приеме, че репликата е отправена към частния тъжител.
Свидетелят Б. не е възприел към кого е било насочено казаното.
Не могат да бъдат споделени доводите в жалбата и изложени на
3
съдебните прения от повереника, че щом тъжителят се намирал в
помещението, следва еднозначния извод, че са адресирани и до него. Това е
едно доста разширително, дори произволно интерпретиране на фактите.
Такъв подход не може да бъде използван при постановяване на осъдителна
присъда.
Дори в самата тъжба не се излагат фактически твърдения за казаното от
участниците в проведената очна ставка преди да бъде употребен изразът
„******************“. Това лишава, както съда, така и подъсдимия от
възможността да прецени контекста, в който е употребен този израз и доколко
е възможно същият да има за адресат частния тъжител. Всякакви произволни
интерпретации на тази тема нямат място в един съдебен акт. Правилно
районният съд е приел за недоказано твърдението, че този конкретен израз е
бил отправен и към Л..
Предвид казаното, настоящият съдебен състав намира за убедителни
доводите на районния съд, че обвинението е останало недоказано.
В резултат на липсата на категорични доказателства, че подсъдимият е
извършил вмененото му деяние, правилно, в съответствие с разпоредбата на
чл. 304 от НПК, районният съд е оправдал подсъдимия Р.Х. по обвинението
от частен характер по чл. 148 ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 146 ал. 1 от НК за
публично нанесена на тъжителя обида.
Като логична последица от недоказаността на извършеното деяние,
описано в тъжбата, районният съд е приел и липсата на фактическия състав на
гражданския деликт по чл. 45 от ЗЗД и е отхвърлил в цялост предявения
граждански иск за обезщетение за неимуществени вреди, както и иска за
обезщетение за забавено парично плащане в размер на законовата лихва по
чл. 86 от ЗЗД.
При извършената служебна проверка съдът не констатира да са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на
присъдата.
Доколкото не се установи основания за отмяна или изменение на
обжалваната присъда, същата се явява обоснована и законосъобразна и следва
да бъде потвърдена.
В тежест на тъжителя следва да бъдат присъдени и направените пред
настоящата въззивна инстанция разноски в размер на хиляда лева,
представляващи вазнаграждение на защитника.
По изложените съображения и на основание чл.338 НПК
Пазарджишкият окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260033 от 29.07.2021г., постановена по
НЧХД № 139/21г. на РС - Велинград.
ОСЪЖДА Н. Л.. Л. от град Велинград да заплати на Р. Д. Х., живущ в с.
Т., общ. //***, обл. ****, направените пред настоящата съдебна инстанция
разноски в размер на 1000 /хиляда/ лева, възнаграждение на защитник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5